№ 1137
гр. Плевен, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430100690 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „***“ ***, рег.№ ***, чрез
„***“ С.А. клон България с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.Т.Д. – ***, чрез пълномощник *** Н.А.М., против М. Г.
Д. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че на ***г.
страните сключили Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта
№***-***. Твърди се, че с договора страните се уговорили кредиторът да
предостави за ползване на кредитополучателя – ответник кредитна карта с
максимален кредитен лимит до *** лв. , като всички задължения,
произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще
възникнат за кредитополучателя след активирането й. Посочва се още, че
кредиторът се задължил да издава месечно известие за осъществени
транзакции до *** число на месеца , което се изпращало на адреса на
електронната поща на ответника или по негово искане или при липса на
електронен адрес , на посочен от него адрес на хартиен носител. Уговорено
било, че неполучаването на известие, не е основание за неплащане на
погасителна вноска. Твърди се, че месечни погасителни вноски следвало да се
правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението най-
малко в размера , посочен в тарифата, както следва: при усвоен кредитен
лимит в размер до 1000 лв.- минималната погасителна вноска е 60 лв.; при
усвоен кредитен лимит в размер от 1000.01 лева до 2000 лева - минимална
погасителна вноска в размер на 120 лева; при усвоен кредитен лимит в размер
1
от 2000.01 лева до ***0 лева - минимална погасителна вноска в размер на 180
лева; при усвоен кредитен лимит в размер от ***0.01 лева до 4000 лева -
минимална погасителна вноска в размер на 240 лева; при усвоен кредитен
лимит в размер от 4000.01 лева до 6000 лева - минимална погасителна вноска
в размер на 360 лева; при усвоен кредитен лимит в размер от 6000.01 лева до
8000.01 лева - минимална погасителна вноска в размер на 480 лева. Посочва
се в исковата молба, че кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху
усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, както и че
ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни
вноски. Уговорено било и кредитополучателят да заплаща такси по тарифа
на банката. Твърди се, че със средствата, които постъпвали по сметката
автоматично се погасявала дължимата сума, без нарочен погасителен план,
след което средствата по револвиращата сметка отново можели да бъдат
използвани.Твърди се, че през 2016г. длъжникът е преустановил
обслужването на заема, поради което кредитната карта била блокиран, като
към момента на подаване на заявлението непогасеното задължение на
ответника възлизало на сумата от 1693,38 лв. , от които сумата от ***.-
главница, сумата от ***. – възнаградителна лихва за периода от ***, сумата
от *** мораторна лихва за периода от ***г. Иска се от съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че в полза на „***“ ***, рег.№
***, чрез „***“ С.А. клон България с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Д.Т.Д. – ***, съществуват вземания
против М. Г. Д. с ЕГН **********, адрес: ***, за следните суми: сумата от
***.- главница, сумата от ***. – възнаградителна лихва за периода от *** ,
сумата от *** мораторна лихва за периода от ***г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***) до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№***г. по описа на РС Плевен.
Претендират се и направените съдебно деловодни разноски. При условията на
евентуалност се иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца по-горе суми на основание обявена
изискуемост на вземанията чрез връчване на препис от исковата молба на
длъжника.
С определение № ***г. на основание чл.47, ал.1 ГПК на ответника е назначен
особен представител – адв.А.Г. – АК-Плевен. Препис от исковата молба и
приложенията към нея са връчени на особения представител на ответника.
По делото е депозиран отговор от името на ответника с вх.№***г., в което се
взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.
Ответникът, редовно призован, се представлява от особения представител –
адв.А.Г., който моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани.
2
Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед
приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от ч.гр.д.№***/2020г. описа на
РС-Плевен, че заповедното производство е образувано на *** въз основа на
заявление на „***“ ***, рег.№ ***, чрез „***“ С.А. клон България против М.
Г. Д. .
Безспорно е и обстоятелството, че била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК ***г., с която М. Г. Д. бил осъден да
заплати на кредитора сумата от ***. – главница, сумата от ***. – договорна
лихва за периода ***г.; сумата от 286,26 лв. – мораторна лихва за периода
***., законна лихва от датата на подаване на заявлението /***/ до
окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни
разноски от заявителя, а именно сумата от 29,25 лв. платена държавна такса и
50 лв. ***ско възнаграждение.
Не се спори и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от
ответника заверено копие на извлечение от регистър на *** гр.П., Ф. и
извършена служебна справка в Търговския регистър на Република България,
че „ ***“ С.А., клон България с ***, е клон на чуждестранния търговец „***“
Ф. с номер на вписване ***, представлявано от Д.Л., както и че
представителните органи на клона са лицата Д.Т.Д. и Ж.М.С., по отделно.
Видно от справката за актуално състояние в представителната власт на
лицата е включена възможността да представляват клона пред всички
съдебни инстанции, да овластяват свои служители да извършват действия от
името на клона вкл. като ищец и ответника, както и да преупълномощава
трети лица със своите права.
Безспорно е по делото и се установява от представеното заверено копие на
пълномощно на л. 27 от делото, че *** Н.М. има право да представлява „***“
С.А. клон България пред съдебни институции, на основание
оправомощаването от Д.Т.Д., но със срок ***
Спори се между странитe съществува ли облигационно правоотношение
между страните, на какво основание, какви са правата и задълженията на
страните по него, колко договора е сключил ответника с ищцовото дружество,
действителни ли са и отговарят ли на изискванията на ЗПК и ЗЗП, автентичен
ли е/са договора/те, приложени към исковата молба, дължи ли ответника и в
какъв размер сумите по издадената заповед за изпълнение, на какво правно
основание и в какъв размер.
За установяване на спорни по делото обстоятелства по делото е приобщено
кредитното досие на ответника в ищцовото дружество, съдържащо оригинал
на Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№*** -*** от ***г., сертификат № ***-***, Общи условия за застраховка
„***“ на кредитополучателите на „***“ в Общи условия на застрахователната
програма „*** на кредитни карти“ и фактура № *** от ***г.
По делото са назначени съдебно графическа експертиза, счетоводна и
3
компютърно-техническа такава.
Видно от заключението на вещото лице по съдебно графическа експертиза,
подписите за кредитополучател в Договор за потребителски кредит, искане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№*** -*** от ***г., за застрахован в сертификат № ***-***, в Общи условия
за застраховка „***“ на кредитополучателите на „***“ в Общи условия на
застрахователната програма „*** на кредитни карти“, приложени към
договора, са положени от М. Г. Д.. Вещото лице е категорично и относно
обстоятелството, че подписите срещу текста „подпис“ във фактура № *** от
***г., подписът на кредитополучателя и под копие на лична карта в
декларация за предоставяне на лични документи, също са положени от
ответника.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно счетоводна
експертиза, съгласно договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
***/***г. и приложение към него, на ответника бил отпуснат потребителски
кредит за финансиране на стоки-*** ***, като кредитът е усвоен от
ответника на ***г. чрез усвояване на сума в размер на 198,46 лв. за изплащане
на стока. Видно от заключението на вещото лице, на ответника била издадена
и кредитна карта, като на ***г. последният я е активирал с първа транзакция
по кредитната карта – проверка на баланс с такса 0,40 лв. Ответникът
изтеглил сума от банкомат от 400 лв. на ***г., на ***г.- изтеглена сума в
размер на 400 лв. и такса от 10 лв.; на ***г.- изтеглена сума в размер на 170
лв., такса от 5,40 лв. и проверка на баланс на АТМ – 0,40 лв. Задълженията на
Д., начислени при ищеца, към датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК са следните: незаплатена главница в размер на 1086,54 лв.; сумата от
379,58 лв.- възнаградителна лихва за периода 01.102016г. до 01.11.2017г.,
сумата от 323,85 лв. – мораторна лихва за периода ***- ***
Видно от заключението на вещото лице по назначената компютърно-
техническа експертиза, при изписване на текста на декларация за
предоставяне на лични данни е използван шрифт „***“ с размер 12pt, при
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване
и ползване на кредитна карта *** -***/***г. – шрифт „***“ с размер 12pt, а
при сертификат *** -*** – заглавието на документа е написано с шрифт „***“
с размер 12pt, а съдържанието – със шрифт *** с размер 10pt.
Съдът кредитира изцяло с доверие заключенията на вещите лица като
обективни и безпристрастни, компетентно изготвено, поради съответствието
с доказателствения материал по делото вкл. оригиналите на Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №***. от ***г., декларация за
предоставяне на лични данни на клиент, застрахователно удостоверение и др.
в представеното кредитно досие по делото.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е сезиран с искове по
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1
4
вр. чл.124, ал.1 ГПК на „***“ ***, чрез „***“ С.А. клон България за
установяване на съществуването на вземания към М. Г. Д. за сумата от ***.-
главница, сумата от ***. – възнаградителна лихва за периода от *** , сумата
от *** мораторна лихва за периода от ***г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***) до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№***г. по описа на РС Плевен.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца процесните суми на основание чл.79, ал.1 ЗЗД
като се приеме, че предсрочната изискуемост на вземанията се съобщава на
ответника с исковата молба.
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. Плевен като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са неоснователни и недоказани.
На първо място по установителните искове с правно основание чл.422 ГПК, в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумата,
за която е издадена заповед за изпълнение.
В конкретният случай ищецът доказа сключването между страните на
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, по силата на който на
ответника е предоставен кредит за закупуване на стока – *** ***, модел ***,
на стойност 229 лв. Страните се уговорили ответника да ползва услугата
„сигурност на плащанията“ чрез включен в групова полица срещу премия в
размер на 7,63 лв. , както и кредита да бъде погасен на четири месечни
вноски всяка в размер на 39,69 лв., с падеж ***г., ***. и пета вноска в размер
на 39,70 лв. с падеж 20.02.2016г. В тази насока е оригинала на договора,
находящ се на л. 76-88 от делото. Видно от договора в т. 12 кредиторът може
да предостави на кредитополучателят кредитна карта с максимален кредитен
лимит до 10 000 лв., като кредиторът ще издаде и достави картата на
кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит. Съгласно уговореното между страните във всеки случай
издаването на кредитната карта ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца
от първата погасителна вноска. Ако в този срок не бъде издадена кредитна
карта, тази част от раздела в договора не поражда ефект между страните.
Съгласно т. 21 от договора кредитната карта ще бъде доставена от кредитора
на кредитополучателя, като същата ще бъде доставен ведно с документ –
приложение, неразделна част от този договор, съдържащо всички конкретни
условия на револвиращия кредит и процедурата по активирането на картата.
В конкретният случай ищецът доказа сключването на Договор за
5
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ***, поради което съдът приема за
неуспешно проведено оспорването по реда на чл.193 ГПК. Видно от
заключението на вещото лице по съдебно графическа експертиза, подписите
за кредитополучател в Договор за потребителски кредит, искане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№*** -*** от ***г., за застрахован в сертификат № ***-***, в Общи условия
за застраховка „***“ на кредитополучателите на „***“ в Общи условия на
застрахователната програма „*** на кредитни карти“, приложени към
договора, са положени от М. Г. Д..
Ето защо съдът приема, че ищецът доказа при условията на пълно и главно
доказване, че между страните е възникнало облигационно правоотношение,
породено от Договор за потребителски кредит, искане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №*** -*** от
***г. с предмет предоставен кредит за закупуване на стока – *** ***, модел
***, на стойност 229 лв.
Ищецът обаче не доказа, че в съответствие с т.21 от договора, страните
са уговорили приложение (*** ) към основния договор, по силата на
което да е издадена и предоставена именно на Д. кредитна карта с
определен лимит и при определени условия. Съдът приема за основателно
възражението на особения представител на ответника, че по делото не са
налице категорични и безспорни доказателства за сключен анекс –
приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***,
инкорпориран в представеното по делото заверено копие на Приложение ***.
Оригиналът на документа не бе представен по делото, поради което
представеният в заверено копие документ, находящ се на л. 8 и 9 от делото,
бе изключен от доказателствения материал по делото. Ищецът не представи и
договора от ***г. в цялост, предвид факта, че между страните е уговорена
застраховка „***“ ***г., а Общите условия за застраховка „***“ на
кредотополучателите на „***“ не съдържа страници от 5 –та до 13-та вкл. (
л.84-85 от делото).
Същевременно видно от заключението на вещото лице, ответникът няма
непогасени задължения относно вноските от *** а единствено относно
задължения, която са формирани след уговорената пета вноска по договора
през месец ***г. по кредитна карта. По делото няма доказателства Д. да е
получил от дружеството кредитна карта, както и да е подписал приложение
към основния договор в съответствие с т.21. Обстоятелството, че кредитна
карта, издадена във връзка с договора на ответника, е активирана и е ползвана
в определен период не е доказателство, че именно Д. е неин ползвател, а не и
трето лице.
От тук съдът приема за недоказани твърденията, че М. Г. Д. дължи на „***“
*** сумата от ***.- главница като сбор от изтеглени суми и дължими такси
по кредитна карта в периода ***г.- 11.05.2016г. на основание договора от
6
***г. От тук и акцесорните вземания към главницата за внъзнаградителна
лихва в размер на ***. за периода от *** и мораторна лихва в размер на
286,26 лв. за периода от ***г. са недължими от ответника.
На следващо място основателно е и възражението на особения представител
на ответника, че сключеният договор е недействителен.
Съдът приема, че по отношение на сключения между страните Договор за
потребителски кредит, искане на револвиращ потребителски кредит, издаване
и ползване на кредитна карта №*** -*** от ***г. е приложим режима на
закона за потребителския кредит. Съгласно чл.9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и вяска друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Същевременно в чл.11, ал. 1 от същия нормативен акт са
въведени императивни изисквания относно съдържанието на договора за
потребителски кредит включително в т. 11 е предвидено, че договорът трябва
да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а в т. 12 се
съдържа изискване погасителният план да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо,
допълнителните разходи. Съдът приема, че от съдържанието на договора за
потребителски кредит може да се обуслови извод, че същият не съдържа
разбивка на определените в него погасителни вноски. Те са посочени като
брой и сума, а в отразения в договора погасителен план се съдържа
информация за падежните дати на отделните погасителни вноски и размера
на оставащата главница. От самия погасителен план не става ясно какви са
компонентите на погасителните вноски. В чл. 3 от договора е посочено, че
погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване
на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, а в чл.
2 е предвидено, че застрахователната премия се разделя на броя на
погасителните вноски и съставлява част от всяка погасителна вноска. В
договора обаче не се съдържат данни от какви суми е формирана всяка от
погасителните вноски и какво включва същата като главница, лихва и др.
компоненти. Не става ясно също така, нито от клаузите на самия договор,
нито от обективирания в него погасителен план, върху какъв размер на
главницата се начислява договорната лихва, която в случая е определена като
фиксиран лихвен процент. В случая не е налице погасителен план, като част
от необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, а
7
информация за падежите на отделните погасителни вноски, както и самият
погасителен план е озаглавен.
Наред с това, следва да се има предвид също така, че разпоредбата на чл.10,
ал.1 ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем
начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните. Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото
и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи,
свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор
за потребителски кредит. Чл.10, ал.1 от ЗПС се прилага и за всички
изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете
страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично
предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от
страна на кредитора.
В случая представеният по делото договор за кредит (ведно с приложенията
към него) е сключен в противоречие с цитираното законово изискване на
чл.10, ал.1 и ал.3 ЗПК. В договора и приложенията към него са използвани
три вида шрифт - „***“ , „***“ и „***“, като съдържанието на
застрахователния сертификат е и с по-малък размер от 12. Договорът за
застраховка представлява елемент от договора за кредит, тъй като сумата на
застрахователната премия е част от посочената в договора обща стойност на
плащанията и е включена като разсрочено погасяване в месечните
погасителни вноски по кредита. Видно от чл.1 от Общите условия за
застраховка „***“ на кредотополучателите на „***“, общите условия,
декларацията за приемане на застраховането и застрахователния сертификат
са неразделна част от групов застрахователен договор за застраховка „***“
***г., описан изрично в Договор за потребителски кредит, искане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
№*** -*** от ***г. В тази насока е стр.14 от общите условия. Ето защо съдът
приема, че Общите условия, декларацията за приемане на застраховането и
застрахователния сертификат са неразделна част от индивидуалния договор,
сключен с Д.. След като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1 и ал.3 и
чл.11, ал.1 т.11 и т.12 от ЗПК, то на основание чл. 22 от ЗПК процесният
договор за потребителски кредит се явява недействителен. В този случай и
съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК потребителят дължи само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В
случая обаче не се доказа от счетоводната експертиза ищецът да дължи суми
за периода ***., за който период се отнася договора, поради което исковете с
правно основание чл.422 ГПК следва да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни и недоказани.
Аналогични са аргументите на съда на евентуално предявените искове
правно основание чл.79 ЗЗД, предвид липсата на доказателства за наличие на
облигационно отношение с предмет предоставяне и ползване на кредитна
карта в периода ***,. претендиран от ищеца.
8
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че както главните, така и
предявените при условията на евентуалност искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати по
сметка на РС-Плевен направените по делото разноски за възнаграждения на
вещите лица по назначената съдебно техническа и съдебно графическа
експертизи, а именно сумата от *** лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК на „***“ ***, рег.№ ***,
чрез „***“ С.А. клон България с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Д.Т.Д. – ***, против М. Г. Д. с ЕГН **********,
адрес: *** за признаване за установено, че в полза на „***“ *** съществуват
вземания против М. Г. Д. и последният дължи сумата от ***.- главница,
сумата от ***. – възнаградителна лихва за периода от *** , сумата от ***
мораторна лихва за периода от ***г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***) до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№***г. по описа на РС Плевен,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД на „***“ ***, рег.№ ***, чрез „***“ С.А. клон България с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Т.Д. –
***, за осъждане на М. Г. Д. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати сумата
от ***.- главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта ***, и Приложение *** към него,
сумата от ***. – възнаградителна лихва за периода от *** , сумата от ***
мораторна лихва за периода от ***г., ведно със законната лихва върху
главницата от *** до окончателното изплащане на вземането , като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „***“ ***, рег.№ ***, чрез „***“
9
С.А. клон България с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.Т.Д. – ***, да заплати сумата от *** ( *** ) лв.
деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица по сметка на Районен
съд Плевен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- гр.Плевен.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.
№***г. описа на РС-Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10