Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 2637 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по предявени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79, чл.86 от ЗЗД, вр. с
чл.9 ЗПК за съществуване на вземания по договор за потребителски кредит и
предявени в условията на евентуалност осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал.1 и ал.2, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за реално
изпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит от
кредитополучател.
В исковата молба ищецът "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, гр. София, твърди, че при сключване на
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер СRЕХ-13906955
ответникът Р.А.Р. *** е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му
бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
МаstеrСаrd. Поддържа, че на 26.04.2017 г. ответникът е активирал предоставената
му от него кредитната карта № САRD-14371421 с максимален кредитен лимит в
размер 2000.00 лв. Посочва, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва
и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен
лихвен процент. Изтъква, че съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Твърди, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредитната карта
на 01.04.2018г., когато е последното му плащане по нея, като балансът по същата
е в размер на минус 1103.55 лв., поради което е блокирал използването й.
Поддържа, че въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените
покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължава виновно
да не изпълнява, което е породило за него интерес да потърси съдебна защита на
вземането си. Посочва, че за събирането на вземането си е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд, гр. Враца,
въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1119/2019 г., по което е издадена заповед
за изпълнение. Изтъква, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
задължението на ответника по кредитната карта е в размер 1103.55 лв., която
сума включва използвана главница в размер 913.92 лв. и договорна лихва от
01.04.2018г. (първа пропусната вноска) до 05.09.2018г. (дата на изпращане на
покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума в размер 189.63 лв.
Наред с тази сума ответникът му дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 47.66 лв. за периода от 05.09.2018г. (дата на изпращане на
покана за доброволно изпълнение) до 11.03.2019г. (дата на завеждане на дело).
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, по указания на съда предявява настоящия установителен иск за
вземането си. При условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради
ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да
приеме, че при условията на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че
същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за
изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна. Сочи, че
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. Париж, Франция е универсален
правоприемник на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София и
осъществява дейността си на територията на Република България чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С. А., клон България". Моли съда, след като
се увери в основателността на твърденията му, да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника Р.А.Р. съществуването на вземанията му в
размер 913.92 лв., представляваща главница по револвиращ кредит; 189.63 лв.,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.04.2018г. до
05.09.2018г.; 47.66 лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл.
86 от ЗЗД, за периода от 05.09.2018г. до 11.03.2019г., или общо дължима сума
1151.21 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им
изплащане. При условията на евентуалност - в случай че главните установителни
искове по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени като
неоснователни, моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочените суми
ведно с направените разноски. Моли съда да осъди ответника да му заплати и
направените съдебни разноски в заповедното производство и в настоящото
производство.
Ответникът Р.А.Р. ***, в писмения
отговор на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК, чрез назначения му особен
представител, оспорва предявените искове като неоснователни и моли съда да ги
отхвърли. Твърди, че ищеца не е обявил предсрочна изискуемост на претендираното
вземане по надлежния ред (не му е връчена покана за доброволно изпълнение от
ищеца) преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение,
поради което кредита не е станал предсрочно изискуем. Счита, че с връчването на
исковата молба на особения представител предсрочната изискуемост на банковия
кредит не следва да се счита за обявена на кредитополучателя, тъй като особения
представител се назначава, за да защити интереса на представлявания, а не за да
го ангажира с нови задължения. На второ място поддържа, че размерът на
възнаградителната лихва по договора е по-висок от общоприетия, че лихвеният
процент и годишния процент на разходите, посочени в Приложението към договора
за револвиращ потребителски кредит, обективно са значително по-високи от
възприетите и прилаганите към тогавашния момент, което противоречи на морала и
добрите нрави. Счита, че договора съдържа нищожни и неравноправни клаузи по
отношение на него и прави възражение за наличие на нищожни клаузи в него по
смисъла на чл. 26 от ЗЗД. Посочва, че договорените лихви надвишават законово определения
и действащ в онзи момент 3-кратен размер на допустимата лихва спрямо държавно
определената. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво
действие, моли съда да приеме, че лихва не е уговорена между страните по
процесния договор и такова задължение за него не е възникнало. На трето място,
по отношение на договореностите прави и възражение за неравноправност на клаузи
в договор, по смисъла на чл.143 от ЗЗП, чието изпълнение се претендира. Счита,
че процесния договор за потребителски кредит е недействителен поради неспазване
на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че
процесния договор е бланков и не е бил предмет на предварително договаряне
между страните, от което следва извод, че не е имал възможност да влияе върху
съдържанието му.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението по изпълнената съдебно-счетоводна експертиза,
намери за установено от фактическа страна, следното:
След
служебна справка в електронната страница на Търговския регистър и от
представените от ищеца писмени доказателства - превод на български език на
извлечение от основно вписване в търговския и фирмен регистър към 13.03.2018
г., издадено от Секретариат на Търговския съд в гр. Париж, Франция, Нотификация
за презгранично сливане, пълномощно и Доклад на съвета на директорите, се
установява, че на 31.01.2018 г. е осъществено презгранично сливане на основание
чл. 13 от Директива 2005/56/ЕО на Европейския Парламент и Съвета от 26.10.2005
г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., регистрирано във
Франция акционерно дружество, със седалище в гр. Париж, и "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД – българско еднолично акционерно дружество със
седалище в гр. София. Считано от 24.04.2018 г. – преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД е със статут "заличен търговец" в ТР. Дружеството е преобразувано
по реда на чл. 265 от ТЗ чрез трансгранично вливане в едноличния собственик на
капитала му "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. Считано от 01.02.2018
г., по силата на настъпилото универсално правоприемство, "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С. А. упражнява дейността си чрез регистрирания в ТР
клон на чуждестранния търговец, а именно: "БНП Париба Пърсънъл Файненс С.
А., клон България", ЕИК *********, поради което надлежна страна в
производството е чуждестранният търговец чрез клона си в България.
Видно е, от
представения по делото Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-13906955, сключен на 23.09.2016 г. между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, гр. София (кредитор) и Р.А.Р. (кредитополучател), че
кредитора е предоставил на кредитополучателя кредит за потребителски цели в
размер 310, 96 лева, която сума е следвало да бъде погасена на 6 месечни
вноски, всяка от които в размер на 55, 55 лв. По този начин, съгласно договора,
страните са уговорили ответникът-кредитополучател да върне на кредитора сума в
общ размер 333, 30 лв., при фиксиран годишен лихвен процент – 24, 96 % и
годишен процент на разходите – 28, 02 %. В договора е обективиран и погасителен
план, в който са посочени падежните дати на всяка от вноските, размер на
вноската и размера на оставащата главница.
В чл.12 от
договора за кредит е отразено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева
след проучване на изпълнението на задълженията по договора на
кредитополучателя. Посочено е, че издаването на кредитната карта ще бъде
извършено не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита,
като всички задължения, свързани с ползването на кредитната карта ще възникнат
само след активирането й от кредитополучателя. В чл.13 от договора е записано,
че кредитният лимит на конкретната карта ще бъде определен едностранно от
кредитора, ще бъде съобщен на кредитополучателя и няма да надвишава посочения
максимален кредитен лимит. Конкретизирано е, че кредитният лимит представлява
револвиращ потребителски кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя
за ползване посредством кредитната карта, както и че всяка трансакция с кредитната
карта представлява усвояване по договора за револвиращ потребителски кредит
(чл.14). Посочено е, че договорът за револвиращ потребителски кредит е
безсрочен, както и че срокът на валидността на кредитната карта се определя от
кредитора и е различен от срока на договора за потребителски кредит (чл.15).
Договорено е задължение на кредитополучателя да заплаща годишна лихва върху
усвоената част от кредитния лимит, както и такси за ползването на кредитната
карта, като размерът на лихвата и таксите ще бъдат посочени в приложението по чл. 21 от договора (чл.16). Договорено е
задължение на кредитора да изготвя и изпраща на кредитополучателя извлечение отразяващо
състоянието на задълженията всеки месец, следващ месеца на извършените
трансакции, но не по-малко от веднъж годишно (чл.17), както и задължение на
кредитополучателя да заплаща месечна погасителна вноска до изплащането на
начислените задължения, която ще бъде посочена в приложението по чл. 21 от
договора (чл.18). Уговорено е право на кредитора да преразглежда размера на
таксите и лихвите всеки месец, като влизането в сила на новите размери става
след обявяването им от кредитора на посочена интернет страница и съобщаването
им на кредитополучателя, като всяка трансакция с кредитната карта след
влизането им в сила ще означава приемането им (чл.19). Съобразно клаузата на
чл. 20, кредиторът има възможността да блокира кредитната карта, при неплащане
на една или повече вноски, като в случай, че неплащането не бъде извършено в
рамките на 2 месеца от последното плащане, се прилагат последиците на чл. 3 от
договора - дължи се обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Уговорено е също,
че при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежа на
втората вноска, вземането става предсрочно изискуемо в целия му размер. В чл.
21 от договора е уговорено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора
на кредитополучателя, като с нея ще бъде доставен и документ - приложение,
представляващо неразделна част от договора и съдържащо всички конкретни условия
на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата. Задължения за
кредитополучателя за плащания по картата ще възникнат след активирането и
използването й в съответствие с договора и приложенията към него.
Видно е
също така, че Р.А.Р. е подписал договора на датата на сключването му –
23.09.2016 г.
Към
договора са приложени Сертификат № CREX-13906955, с който се удостоверява, че
застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и
"Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на
застрахователна премия се задължават да застраховат Р.А.Р. съгласно Общи
условия на застраховка "Защита на плащанията". Приложени са също и
посочените в сертификата Общи условия на застраховка "Защита на
плащанията", както и Общи условия за застрахователна програма "Защита
на плащанията по кредитни карти". Посочените документи са подписани от
кредитополучателя Р.А.Р. и от представител на кредитора.
С исковата
молба е представено заверено копие от Приложение към договора (л.36-37), в
което се посочва, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД отпуска на Р.А.Р.
револвиращ кредит в размер на 2000 лева като издава на кредитополучателя кредитна
карта Мастъркард, чрез която последният се идентифицира и осъществява отдалечен
достъп до отпуснатия револвиращ кредит. Посочени са условията за активирането и
ползването на картата, както и конкретните условия по кредита - лихвен процент
в размер на 35%, ГПР в размер на 44, 90%, дължимите такси и техния размер,
дневния лимит и минималните погасителни вноски според усвоения кредитен лимит.
Отразено, че приложението е неразделна част от договора за кредит. Същото е
подписано единствено от представител на кредитора.
Приложено е
заверено копие от товарителница (л.40), от което е видно, че на 25.01.2017 г. Р.А.Р.
е получил пратка от "БНП Париба Пърсънъл Файненс", съдържаща
документи, но без да става ясно какви точно са тези документи.
С молба от
12.12.2019г. (л.151) ищецът е представил две преводни нареждания без дати за
сумите 600, 00 лв. и 1 000, 00 лв. с посочено основание за плащане: съгл.
договор CARD-14371421.
Приложени са
и месечни извлечения по кредитна карта и детайли към тях, съдържащи информация
за дължимите суми от Р.А.Р. за периода от 15.05.2017г. до 15.08.2018 г.
(л.98-130).
Представена
е и последна покана (л.41) от "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България" до Р.А.Р., в която се сочи, че ответникът е активирал и
използвал кредитна карта MasterCard CARD-14371421, при което за него е
възникнало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, но на
01.04.2018 г. е преустановено плащането. Посочено е, че към момента на поканата
адресата дължи главница в размер 913, 92 лв., договорна лихва в размер 189, 63
лв. и обезщетение за забава в размер 1, 78 лв., които суми следва да бъдат
изплатени в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Няма данни тази покана
да е връчена на ответника.
Въз основа на подадено на
22.03.2019г. от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр. София,
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Враца е
образувано ч.гр.д. № 1119/2019 г. по описа на съда, по което съдът е издал
заповед за изпълнение на парично задължение № 777 от 27.03.2019г., по силата на
която ответникът в настоящото производство Р.А.Р. *** е осъден да заплати на
заявителя-ищец "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр. София, сумите: 913.92 лв., представляваща главница
по потребителски паричен кредит по договор СRЕХ-13906955; 189.63 лв.,
представляваща възнаградителна лихва по кредита за периода от 01.04.2018г. до
05.09.2018г.; 47.66 лв., представляваща обезщетение за забава, на основание чл.
86 от ЗЗД, за периода от 05.09.2018г. до 11.03.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 22.03.2019г. до окончателното им изплащане, както и
сумата 25, 00 лева разноски за платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Р.А.Р. при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок,
заявителят е предявил иск против ответника по настоящото дело.
От страна
на ответника не се твърди и не се ангажират доказателства да е заплатил на
ищеца претендираните суми, предмет на заповедта за изпълнение.
За установяване размера на
погасените и дължимите по договора за револвиращ потребителски кредит суми по
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Г.Л..
От заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съда приема
изцяло като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена проверка
в счетоводната документация на ищеца, се установи, че по кредитна карта MasterCard-14371421
с титуляр Р.А.Р. са постъпили суми, които са усвоени, както следва: 1. на
26.04.2017г. сума в размер 1000, 00 лв., с която е извършена трансакция с
основание ,,превод от карта в сметка" и 2. на 28.06.2017г. сума в размер
600, 00 лв., с която е извършена трансакция с основание "превод от карта в
сметка”. Според заключението по кредитната карта са постъпили суми в общ размер
1 081, 67 лв., в това число 1080, 00 лв. с основание ,,преводи" и 1, 67
лв. с основание "изравняване на начислена лихва", с които са погасени
10 месечни вноски за периода от 15.05.2017г. до 15.03.2018г. със задължения в
общ размер 1081, 67 лв., от които 681, 06 лв. - главница, 277, 89 лв. - месечна
лихва, 44, 00 лв. - месечна такса за обслужване и 78, 72 лв. - застрахователна
премия. Размерът на непогасените задължения на кредитополучателя по договора за
револвиращ потребителски кредит към датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК в съда - 22.03.2019г., при условие, че е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на 05.09.2018г. - датата на изпращане на поканата за
доброволно изпълнение, е общо 1154, 09 лв., по пера както следва: главница -
918, 94 лв.; договорна лихва за периода от 16.03.2018г. до 15.08.2018г. - 134,
77 лв.; застрахователна премия за периода от 16.03.2018г. до 15.08.2018г. - 29,
84 лв.; месечна такса за обслужване за периода от 16.03.2018г. до 15.08.2018г.
- 20, 00 лв.; законна лихва за забава за периода от 05.09.2018г. до 21.03.2019г.
- 50, 54 лв., а при условие, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита
на 01.04.2018г., е общо 1009, 30 лв., по пера както следва: главница - 918, 94
лв.; законна лихва за забава за периода от 02.04.2018г. до 21.03.2019г. - 90,
36 лв. Според заключението размерът на непогасените задължения на
кредитополучателя по договора за револвиращ потребителски кредит към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 22.03.2019г. и към датата на
изготвяне на заключението при условие, че не е настъпила предсрочна изискуемост
на кредита и същият е безсрочен, е общо 1385, 19 лв., по пера както следва:
главница - 918, 94 лв.; договорна лихва за периода от 16.03.2018г. до
15.02.2019г. - 298, 57 лв.; застрахователна премия за периода от 16.03.2018г.
до 15.02.2019г. - 73, 14 лв.; месечна такса за обслужване за периода от
16.03.2018г. до 15.02.2019г. - 44, 00 лв.; законна лихва за забава за периода
от 05.09.2018г. до 21.03.2019г. - 50, 54 лв., а при условие, че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита и крайният срок на договора е 26.04.2018г.,
съгласно чл.17 от Приложението към договора, е общо 1038, 90 лв., по пера както
следва: главница - 918, 94 лв.; договорна лихва за периода от 16.03.2018г. до
26.04.2018г. - 26, 45 лв.; застрахователна премия за периода от 16.03.2018г. до
26.04.2018г. - 5, 53 лв.; месечна такса за обслужване за периода от
16.03.2018г. до 26.04.2018г. - 4, 00 лв.; законна лихва за забава за периода от
27.04.2018г. до 21.03.2019г. - 83, 98 лв.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
По главните искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр.
с чл.9 ЗПК:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от
страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за
изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). Целта на предявяването на установителния иск по
чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има изискуемо
вземане срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и
решението по иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за
издаването на изпълнителен лист.
За
уважаването на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на валидно облигационно
отношение между страните по делото, произтичащо от договор за револвиращ потребителски
кредит, съдържащ валидни уговорки за заплащане на главница, възнаградителна
лихва и такси, по който кредиторът е изпълнил задължението си реално да
предостави на кредитополучателя заемната сума в твърдения размер; факта на
осъществяване на уговорените в договора предпоставки за настъпване/обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита, надлежното уведомяване на длъжника преди
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че
кредиторът упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и
размера на претендираните вземания към датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
С оглед оспорването от ответника
на предявените искове в тежест на същия, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, е да
докаже недължимост на претендираните суми изцяло или отчасти, като установи
изпълнение на задълженията си по договора или да докаже наличието на
правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и
обстоятелства.
По делото
няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл. 3а
Закона за кредитните институции /ЗКИ/ се установява, че посоченият в договора
кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК.
От друга
страна отпуснатият кредит, в т. ч. и револвиращия кредит, на ответника като
физическо лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §
13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същия има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК - и в ЗЗП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания
относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на
чл. 10 - чл. 12 ЗПК.
Разпоредбата
на чл. 21, ал.1 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е
нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за
договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143-148 ЗЗП (чл.24).
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /чл.7, ал.3
от ГПК (нова – ДВ, бр. 100 от 2019 г.)/.
При извършената
служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор,
съдът констатира следното:
В сключения
между страните договор СRЕХ-13906955 от 23.09.2016 г. са инкорпорирани два вида
кредитни правоотношения, които по своята същност представляват два отделни вида
договори, а именно - договор за предоставяне на потребителски кредит в размер
на 310, 96 лева и договор за предоставяне на револвиращ потребителски кредит в
размер на 2000, 00 лева. Според изложените в заявлението и в исковата молба
твърдения претендираните вземания на ищеца произтичат от втория договор - за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, предоставен на ответника за
ползване чрез издадената му кредитна карта. При така очертаното от ищеца
основание на предявените искове, съдът следва да извърши преценка относно
действителността на договора за револвиращ потребителски кредит.
При
сключване на договора е спазено общото изискване на чл. 10, ал. 1 ЗПК за
писмена форма на хартиен носител. Анализирано съдържанието на договора за
револвиращ потребителски кредит отговаря и на изискванията, залегнали в
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 1-6 ЗПК - съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на чл. 11, ал.1,
т. т. 9, 10 и 11 ЗПК.
В сключения
на 23.09.2016 г. договор в частта му относно отпускането на револвиращ
потребителски кредит не са посочени лихвения процент по кредита и условията за
прилагането му, както и периодите и условията на промяна на същия; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, както и
условията за издължаване на кредита от потребителя. В т. 21 от договора е
предвидено, че всички тези конкретни условия ще бъдат предоставени допълнително
под формата на приложение към кредитната карта, представляващо неразделна част
от първоначалния договор, като задълженията по същото ще възникнат след
активирането и използването на кредитната карта. Такова приложение действително
е представено по делото, но същото не носи подпис на потребителя и липсват
данни относно датата на съставянето му. Както бе посочено, от приложената
товарителница не става ясно дали на 25.01.2017 г. ответникът Р.А.Р. е получил
именно този документ. Освен това в договора е предвидено, че кредиторът може да
преразглежда размера на лихвата и таксите всеки месец, като влизането в сила на
новите размери става след обявяването им на посочена интернет страница и
съобщаването им на кредитополучателя, доказателства за което по делото няма.
Както бе
посочено, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, липсата на посочените реквизити
води до недействителност на договора за револвиращ потребителски кредит, като в
закона не е предвидена възможност за определяемост на същите.
Констатираната недействителност
на целия договор прави безпредметно обсъждането на възраженията на ответника за
ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита и за наличие на отделни неравноправни
и нищожни клаузи в него.
Последиците
от обявяването на недействителността по чл. 22 ЗПК са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
В случая ответникът не е оспорил
твърденията на ищеца (в молбата му от 29.11.2019г.), че усвоената главница по
револвиращия кредит е в размер на 1600, 00 лв., а същото се потвърждава и от
заключението на вещото лице. Следователно подлежащата на връщане по силата на
чл.23 ЗПК чиста стойност на кредита е сумата 1600, 00 лева.
В
заключението е отразено също, че по кредитната карта на ответника са постъпили
суми в общ размер 1 081, 67 лв., които суми ищецът е отнесъл за погасяване на
задължения, както следва: 681, 06 лв. главница, 277, 89 лв. - месечна лихва,
44, 00 лв. - месечна такса за обслужване и 78, 72 лв. - застрахователна премия.
Предвидената в чл. 23 ЗПК
последица от обявяване недействителността на договора за потребителски кредит е
дължимост на чистата стойност на кредита и недължимост на лихва и други разходи
по кредита. При това положение извършените от ищеца плащания, с които според
заключението са платени лихви по кредита в размер 277, 89 лв. и такса за
обслужване на кредита в размер 44, 00 лв., следва да бъдат
отнесени към погасяването на единствено дължимата от ответника чиста стойност
на кредита.
Следва да се изтъкне, че нито в
исковата молба, нито в молбата от 29.11.2019г. ищецът не е навел твърдения за
задължения на ответника за заплащане на застрахователна премия; няма твърдения
за сключен застрахователен договор, за страните по него, за договорените клаузи,
за задълженията на страните, разгледани във взаимна връзка със сключения
договор за револвиращ потребителски кредит и т.н., поради което остава неясно
защо част от внесените от ответника суми ищецът е отнесъл за погасяване на
застрахователна премия. По делото не са представени и надлежни доказателства за
сключен застрахователен договор, по силата на който ответникът да дължи
застрахователна премия, заплащана на застрахователя чрез кредитора
по договора за револвиращ потребителски кредит - застрахователна полица или
друг писмен акт, каквото е изискването на чл.344, ал.1 от КЗ, като предвидената
форма е такава за действителност на договора. Приложеният към договора за
кредит Сертификат № CREX-13906955 не представлява застрахователна полица, нито
може да бъде разглеждан като друг писмен документ, доказващ сключването на
застрахователен договор, тъй като не е подписан от представител на посочените в
него застрахователи "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и
"Кардиф Общо застраховане, клон България", респ. от представител на
застрахователния агент "Директ сървисис" ЕАД, а носи само подписите
на ответника и на представител на кредитора по договора за потребителски револвиращ
кредит. При това положение не може да се приеме, че е налице и основание за отнасяне
на преведената от ищеца сума от 78, 72 лв. за застрахователна премия. При
липсата на доказано основание за плащането на тази сума, съдът намира, че
същата следва да бъде отнесена към погасяването на чистата стойност на кредита.
В обобщение
на всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че предявеният установителен
иск за главница с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. с чл.240, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК следва да бъде уважен до
размер 518, 33 лева. Така дължимата главница по договора за револвиращ
потребителски кредит се получава като от подлежащата на връщане чиста стойност
на кредита в размер 1600, 00 лева се извадят следните извършени от ищеца
плащания: сумата 681, 06 лв., представляваща погасена част от главницата;
сумата 277, 89 лв., представляваща недължимо платено задължение за лихва;
сумата 44, 00 лв., представляваща недължимо платена такса обслужване на
кредита и сумата 78, 72 лв., представляваща платено без основание задължение за
застрахователна премия. Върху уважената част от претенцията, с оглед
искането на ищеца, следва да бъде начислена законна лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 22.03.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата. В останалата част до пълния предявен размер
от 913, 92 лева предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
При изложените съображения за
недействителност на договора и недължимост на лихви и други разходи по кредита,
изцяло неоснователни се явяват предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.2, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за сумата 189, 63 лв., представляваща възнаградителна лихва
за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018 г. и за сумата 47, 66 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.09.2018г. до
11.03.2019г., и същите следва да се отхвърлят.
По предявените в условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл.
79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД,
вр. с чл.9 ЗПК за реално изпълнение на парично задължение по договор за потребителски
кредит от кредитополучател.
Тези
искове са предявени в условията на евентуалност - в случай, че съдът не уважи
главните искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, поради не
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора за револвиращ потребителски
кредит. Същите са допустими за разглеждане в настоящото производство, тъй като
т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС допуска такова съединяване с оглед
действието на разпоредбата на чл. 210, ал.1 ГПК и в това производство. Няма
пречка от процесуална гледна точка да се съединят при условията на евентуалност
предявен установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с
осъдителен такъв с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл. 79, ал.1 и
чл.86, тъй като и двата иска са от компетентността на районния съд с оглед
разпоредбата на чл. 103 ГПК.
Предвид обстоятелството, че
главно предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК за възнаградителна
лихва и за законна лихва за забава са отхвърлени изцяло, а за главницата е
уважен отчасти, като в останалата част до пълния му предявен размер е отхвърлен
като неоснователен, съдът дължи произнасяне по евентуално предявените
осъдителни искове, касаещи тези вземания.
Съображенията на съда, касаещи недействителността
на договора за револвиращ потребителски кредит са относими и по настоящите искове,
поради което не е необходимо да се възпроизвеждат отново.
Отхвърлянето на посочените
установителни искове (изцяло или отчасти) не е по съображения, че процесните
вземания не са станали предсрочно изискуеми, а поради недействителността на
договора за револвиращ потребителски кредит. Ето защо съдът следва на същото
основание да отхвърли като неоснователни и предявените в условие на
евентуалност осъдителни искове, както следва: за сумата 189, 63 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018
г. и за сумата 47, 66 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
05.09.2018г. до 11.03.2019г., както и за главницата за разликата над 518, 33 лева
до пълния предявен размер от 913, 92 лева.
По
отношение на разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№ 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ответникът не е
представил доказателства за направени разноски и не е поискал присъждането на
такива, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
От страна
на ищеца са представени доказателства за направата на разноски за държавна
такса в размер 125 лв., за възнаграждение на особен представител в размер 200
лв. и за възнаграждение на вещо лице в размер 200 лева. Ищецът претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., съобразно чл. 78,
ал. 8 ГПК. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 625 лева.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в размер 281,
40 лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство.
В
заповедното производство по ч.гр.д. № 1119/2019г. на ВРС са направени разноски
от 25. 00 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, като
съобразно уважената част от претенцията на ищеца следва да се присъдят разноски
в размер 33, 77 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Р.А.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
***, че същия дължи на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. "Младост
4", Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - заместник
управител, сумата 518, 33 лева - главница по Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-13906955,
сключен на 23.09.2016 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.
София и Р.А.Р., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 22.03.2019г., до
окончателното изплащане на сумата, която сума е предмет на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК с № 777/27.03.2019 г. по ч. гр. д. № 1119/2019 г. по
описа на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ установителните искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2,
вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК за главницата за разликата над 518,
33 лева до пълния предявен размер от 913, 92 лева; за сумата 189, 63 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018
г. и за сумата 47, 66 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
05.09.2018г. до 11.03.2019г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените, в условие
на евентуалност, от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. "Младост
4", Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров -
заместник управител, против Р.А.Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2, вр. чл.
79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, , вр.
с чл.9 ЗПК за главницата
за разликата над 518, 33 лева до пълния предявен размер от 913, 92 лева; за сумата 189, 63 лв., представляваща възнаградителна
лихва за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018 г. и за сумата 47, 66 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.09.2018г. до 11.03.2019г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.А.Р., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по съразмерност на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1766, ж.к. "Младост 4", Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Димитър Димитров - заместник управител, направените по ч. гр.
д. № 1119/2019 г. по описа на Врачански районен съд разноски в размер 33, 77 лв.,
както и направените в настоящото производство разноски в размер 281, 40 лв.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: