РЕШЕНИЕ
№ 278
гр. Бургас, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120100743 по описа за 2024 година
Предявена е искова молба от “Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от В. Г. С. против В. Б. П., ЕГН ********** от ***, с която
се иска да бъде прието за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца
сумата от 17665.68 лева предсрочно изискуема главница по договор за банков кредит от
18.09.2008г. и анекси към него, ведно със законната лихва от 12.07.2013г. до изплащането,
сумата от 2656.24 лева договорна лихва за периода от 05.07.2011г. до 22.04.2013г., сумата от
1136.33 лева наказателна лихва за периода от 05.08.2011г. до 11.07.2013г.
Твърди се, че е била сключена цесия на вземания между *** ЕАД и Макроадванс
АД, като с този договор банката е прехвърлила на ищеца всички свои вземания спрямо В. Б.
П. по договора за банков кредит и анекси към него. Ответницата П. в хода на висящото
изпълнително дело, образувано на основание издадения в заповедното производство
изпълнителен лист, е била запозната с издадената заповед по чл.417 ГПК, като лично е
подавала по ЧСИ молби за доброволно погасяване на задължението. Тя също така е
сключвала споразумение с ищеца през 2018г. и 2019г. за доброволно погасяване на
дължимите суми. Ето защо ищецът счита възражението на ответницата за просрочено.
Съдът намира, че въпросът за допустимостта на делото не може да се преразглежда,
доколкото възражението е било прието от БОС по реда на обжалването и е било указано да
се предяви иск. Следователно, искът се явява допустим.
Ищецът твърди, че между банката-цедент и ответницата е сключен договор за
банков кредит, като банката е отпуснала кредит от 19313.50 лева с краен падеж на
05.09.2018г. Солидарен длъжник е Ж. Б. Д.. Кредитът е трябвало да се погаси на 120 равни
месечни вноски. На 24.11.2009г. страните са подписали анекс, с който крайният срок е
определен на 05.03.2019г. С анекс от 25.05.2010г. крайният срок е бил променен на
05.03.2020г. Отначало вноските са плащани, после обаче плащанията са преустановени. Не
са плащани вноски от 2011г. до 2013г. Ето защо кредитът е обявен за предсрочно изискуем,
1
като е пратено писмо до ответницата в този смисъл. Дори и предсрочната изискуемост да не
е настъпила, то според ищеца следва да се уважи искът за вече падежиралите вноски. Що се
отнася до цесията, то тя е съобщена надлежно на ответницата с уведомление, евентуално
може да бъде съобщена с връчване на исковата молба. След като е уведомена за цесията, П.
е подписала с ищеца две споразумения, в които признава вземането по основание и размер.
Платила е на няколко пъти общо 870 лева. Моли се исковете да се уважат. Исковете са по
чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответницата е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който счита иска за
допустим. Заявява, че наистина е бил сключен договор за банков кредит и предсрочната
изискуемост е обявена на 15.04.2013г. Твърди, че договорът за кредит е недействителен. Той
не отговаря на чл.13 ЗПК /отм./ Не са посочени условията, при които може да се промени
ГПР, елементите на общата стойност на кредита. Въобще ГПР е посочен само с цифрово
изражение, без допълнителна информация. Ответницата не е запозната и с общите условия
на договора. Следователно, на основание чл.14 ЗПК /отм./ договорът е недействителен и се
дължи само чистата сума по кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи по
кредита. Оспорва се дължимостта на законната лихва от 12.07.2023г. до изплащането,
понеже размерът на законната лихва се явява по-висок. Отделно от това, задължението по
кредита е частично погасено.
За вземанията е била издадена заповед за незабавно изпълнение № ***г. на БРС по
ч.гр.дело № ***г. в полза на кредитора “***“ ЕАД против солидарните длъжници В. Б. П. и
Ж. Б. Д.. След изтичане на срока за съхранение, заповедното дело е било унищожено.
Длъжницата В. Б. П. на 11.08.2023г. е подала възражение, че не дължи вземането. Районният
съд е върнал възражението като просрочено. След жалба, БОС е отменил разпореждането на
първата инстанция и е върнал делото за изпълнение на процедурата по чл.415 ГПК.
Районният съд е спрял изпълнението по издадения изпълнителен лист и е указал на
кредитора да предяви иск по чл.422 ГПК за вземането си.
Искът е предявен от ищеца “Макроадванс“ АД, като носител на вземанията след
извършена цесия между него и стария кредитор. Така е образувано настоящото дело.
Предвид доказателствата по делото, Бургаският районен съд намира следното:
Сключен е бил договор за банков кредит от 18.09.2008г. между *** ЕАД като
кредитор, В. Б. П. като кредитополучател и Ж. Б. Д. като съдлъжник. На основание
договора, банката е отпуснала на кредитополучателя кредит от 19313.50 лева. Крайният
срок за погасяване на кредита е 05.09.2018г. Според чл.4 от договора, дължи се годишна
лихва от 8.75%, представляваща СБР + 1.75 пункта надбавка годишно. При така
определената лихва е записано, че ГПР за кредита към момента на сключване на договора е
в размер на 9.37%. Според чл.4.4 преди първо усвояване на суми по договора,
кредитополучателят заплаща на банката еднократна комисионна за управление 0.95% върху
размера на кредита. С подписване на договора е възникнало облигационно правоотношение
между страните.
С анекс от 24.11.2009г. е установено, че дължимите суми са 17885.92 лева редовна
главница и 92.04 лева редовна лихва. Крайният срок за погасяване на кредита е 05.03.2019г.
Към подписване на анекса СБР е 8%, а годишната лихва става в размер на СБР + 1.75 пункта
надбавка.
С анекс от 25.05.2010г. е установено, че дължимите суми са 17885.91 лева редовна
главница и 96.88 лева редовна лихва. Крайният срок за погасяване на кредита е 05.03.2020г.
Към подписване на анекса СБР е 8%, а годишната лихва става в размер на СБР плюс 1.75
пункта надбавка.
Данните сочат, че в последствие кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми, като е започнал изпълнително дело
2
против длъжниците. Ответницата е подала до ЧСИ молби, че иска да внесе 30% от
дължимата сума, за продължаване на срока за плащане, предложила е да плаща доброволно
месечни вноски от 200 до 300 лева.
С договор за цесия от 24.10.2017г. вземанията по кредита са прехвърлени в полза
на цесионера Макроадванс АД. Цедентът, чрез упълномощения цесионер, е уведомил
ответницата за цесията.
Със споразумение от 25.04.2018г. новият кредитор и ответницата са се съгласили,
че се дължи 17665.68 лева главница, 5950.45 лева лихви, 898.01 лева законна лихва от
цесията до 24.04.2018г. и 208 лева разноски по изпълнителното дело. Изпълнението на дълга
е разсрочено по начина, записан в споразумението, а именно до 30.06.2018г. да се заплатят
3000 лева, а считано от месец юли 2018г. до 30-то число на всеки месец да се заплащат
минимални вноски в размер на 600 лева всяка. Уговорено е, че кредиторът има право да
получи дължимата сума по задължението по уговорения със споразумението начин и в
уговорения срок, както и преди изтичането му, в случай на неизпълнение от страна на
длъжника на което и да е от задълженията.
Със споразумение от 14.10.2019г. новият кредитор и ответницата са се съгласили,
че се дължи 17665.68 лева главница и 7248.13 лева неолихвяемо вземане. Изпълнението на
дълга е разсрочено по начина, записан в споразумението, а именно считано от октомври
2019г. до последно число на всеки месец длъжникът трябва да заплаща минимални
ежемесечни вноски в размер на 500 лева всяка. Уговорено е, че кредиторът има право да
получи дължимата сума по задължението по уговорения със споразумението начин и в
уговорения срок, както и преди изтичането му, в случай на неизпълнение от страна на
длъжника на което и да е от задълженията.
Основателно е възражението на ответницата, че договорът за кредит е
недействителен. Той е подписан при действието на отменения Закон за потребителски
кредит. В чл.7 ЗПК /отм./ е разписано съдържанието, което трябва да има договорът за
кредит. Според чл.7, т.6 ЗПК /отм./ договорът трябва да съдържа годишен процент на
разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато
неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи,
приложими към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно чл.14, ал.1 ЗПК
/отм./ когато не са спазени изискванията на чл.6, чл.7, т.4-14, чл.8, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл.14, ал.2 ЗПК /отм./ когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно, нарушение на изискванията по чл.7, т.7 от закона, досежно ГПР, водят до
недействителност на целия договор. В случая в договора е записано, че ГПР е 9.37%, но не е
посочено как се е образувал този размер и какво включва той, освен лихвата. Според
договора, лихвата е 8.75%, т.е. тя не е равностойна на ГПР. Съгласно тогавашния закон, в
договора трябва да се посочи ГПР, а когато това не е възможно да се посочи ГЛП и другите
разходи. В конкретната хипотеза ГПР е посочен като процент, т.е. било е възможно неговото
посочване, отделно е посочена и възнаградителната лихва. Не става ясно обаче какво освен
лихвата се включва в ГПР, за да стане той в размер на 9.37%. Ето защо посочването на ГПР
в договора е неправилно. ГПР наистина е установен като число в договора, но това
установяване е само формално, без да е спазен законът. За да е действителен договорът,
трябва ГПР да се посочи в неговия правилен и реален размер. В случая е записано, че
размерът е 9.37%, но не е ясно как се е образувал този процент. В последвалите два анекса е
променен размерът на лихвата, а именно 8% СБР +1.75 пункта надбавка, т.е. общо 9.75%, но
никъде няма записване, касаещо ГПР. Освен това, ако лихвата вече е 9.75%, очевидно няма
как ГПР да е само 9.37%. Така че договорът не съдържа правилно изчисление на ГПР. Това
влече недействителността на целия договор – чл.14, ал.1 ЗПК /отм./.
3
Без значение е според БРС, че по-късно новият кредитор и ответницата са
сключили споразумения за признаване на неплатения дълг по размер. Тези споразумения не
могат да санират недействителния първоначален договор. Да се приеме противното би
значело въобще да се игнорира законовата защита, давана на потребителя по ЗПК.
След като договорът е недействителен, потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – чл.14, ал.2 ЗПК
/отм./.
Назначената икономическа експертиза е дала заключение, че за периода от
06.10.2008г. до 05.06.2013г. по сметката, обслужваща кредита в *** ЕАД са погасени
15163.09 лева. За периода от 13.06.2018г. до 04.06.2020г. по сметката на Макроадванс АД са
погасени 2563.46 лева. Следователно, заплатени са по кредита общо 17726.55 лева, което
число е сбор от двете посочени суми.
След като договорът за кредит е недействителен, се дължи за връщане само
главницата. Тя е била обявена валидно за предсрочно изискуема с писмо на банката, като
обявяването не се оспорва от ответницата. Впрочем, към днешна дата вече е настъпила и
нормалната изискуемост. Задължението е изискуемо и по сключените с новия кредитор две
споразумения, понеже кредиторът има право да получи сумата и преди изтичане на срока, в
случай на неизпълнение от страна на длъжника.
Всички суми, платени по договора, независимо от основанието, посочено при
плащането им, трябва да се считат за погасяващи главницата. Това е така, защото договорът
е недействителен. С договора е отпуснат кредит от 19313.50 лева и това е чистата сума за
връщане. Заплатени са 17726.55 лева за погасяване на главницата.
На основание чл.235, ал.3 ГПК, заплатените суми след издаването на заповедта за
незабавно изпълнение принципно следва да се вземат предвид като новонастъпил факт.
Според т.9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, съдът не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа
на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Според
т.13 от ТР, под “удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес“ следва да се има предвид следното: а/ в
изпълнителното производство са проведени изпълнителни действия, въз основа на които по
сметката на съдебния изпълнител са постъпили суми, подлежащи на разпределение,
включително и при плащане от длъжника по сметката на съдебния изпълнител, и б/ от така
получените постъпления съдебният изпълнител е превел суми на взискателя - кредитор за
удовлетворяване на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист. Фактите, относими
към погасяване на задължението съгласно чл.235, ал.3 ГПК са факти, свързани с
доброволното погасяване на вземането от длъжника извън изпълнителното производство.
Под доброволно погасяване на вземането се имат предвид плащания от длъжника на
кредитора /без сумите първоначално да са постъпили по сметката на съдебния изпълнител/,
както и осъщественото погасяване чрез други погасителни способи – прихващане, даване
вместо изпълнение, опрощаване.
В случая по сметката на стария кредитор са внесени 15163.09 лева без заведено
изпълнително дело. Отделно по сметка на новия кредитор, независимо от образуваното
изпълнение, са били платени, видно от таблицата на експертизата 300 лева на 27.08.2018г.,
150 лева на 30.08.2018г., 300 лева на 02.01.2009г. и 320 лева на 06.04.2020г., т.е. общо 1070
лева. Следователно, платени са общо към двамата кредитори 16233.09 лева /15163.09 +1070/
и тези плащания трябва да се отчетат по реда на чл.235, ал.3 ГПК. Останалите плащания,
направени чрез ЧСИ, не следва да се отчитат за намаляване на размера на главницата,
съобразно ТР.
4
Следва решение, с което се приеме за установено, че ответницата /при условията
на солидарна отговорност с другия длъжник/ дължи главница от 3080.41 лева /19313.50
лева-16233.09 лева/, ведно със законната лихва от 12.07.2013г. до изплащането, като се
отхвърли иска за главницата в останалата му част. Исковете за възнаградителната лихва от
2656.24 лева и за наказателната лихва от 1136.33 лева следва да се отхвърлят изцяло, понеже
такива вземания не се дължат поради недействителността на договора.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде осъдена да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 90.97 лева и разноски по заповедното дело от
156.93 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на
ответницата разноски в исковото производство от 196.98 лева.
Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Б. П., ЕГН ********** от ***, че
дължи на “Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В. Г. С. /при условията на солидарна отговорност с Ж. Б. Д., ЕГН
**********/ сумата от 3080.41 лева /три хиляди и осемдесет лева и четиридесет и една
стотинки/ изискуема главница по договор за банков кредит от 18.09.2008г., изменен с анекс
№ 1 от 24.11.2009г. и анекс № 2 от 25.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 12.07.2013г. до окончателното изплащане, което
вземане е придобито от ищеца с договор за цесия от предишния кредитор “*** ЕАД и е
предмет на заповед за незабавно изпълнение № ***г. на БРС по ч.гр.дело № ***г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3080.41 лева до 17665.68 лева, както и исковете за сумата
от 2656.24 лева договорна лихва за периода от 05.07.2011г. до 22.04.2013г. и за сумата от
1136.33 лева наказателна лихва за периода от 05.08.2011г. до 11.07.2013г.
ОСЪЖДА В. Б. П., ЕГН ********** от *** да заплати на “Макроадванс“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. Г. С. сумата от 90.97
лева /деветдесет лева и деветдесет и седем стотинки/ съдебно-деловодни разноски в
исковото производство и сумата от 156.93 лева /сто петдесет и шест лева и деветдесет и три
стотинки/ съдебно-деловодни разноски по заповедното дело.
ОСЪЖДА “Макроадванс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В. Г. С. да заплати на В. Б. П., ЕГН ********** от *** сумата от 196.98
лева /сто деветдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/ съдебно-деловодни разноски
в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението му.
Съдия при Районен съд – Бургас: __________(П)_________
5