№ 49
гр. Свиленград, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200084 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №21-1253-002815 от
17.09.2021година на Началника сектор към ОД на МВР Хасково, Сектор
Пътна полиция Хасково , с което Г. ИВ. Ж. с ЕГН ********** от
гр.************ , за нарушение на чл.140,ал. 1от ЗДвП на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6месеца .
Жалбоподателят Г. ИВ. Ж. в законно предвидения срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно .С оглед на
изложеното моли съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява . По
делото от пълномощника му адв. К. е постъпило допълнение към жалбата в
която се твърди,че при издаване на НП били допуснати съществени
процесуални нарушения , както на процесуалният ,така и на материалният
закон. Счита,че описанието на нарушението в АУАН и в НП съществено се
разминавали,което затруднявало защитата на наказаното лице. Отделно от
това не ставало ясно въз основа на АУАН или постановлението на прокурора
1
било издадено обжалваното НП.Оспорва извършеното нарушение,като
твърди,че същото не било извършено виновно от негова страна,като се
излагат доводи в тази насока,а именно ,че процесното МПС било закупено от
жалбоподателя чрез публична продан и на въззивника по делото не било
известно,че същото било с прекратена регистрация.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски за адвокат.
Административнонаказващият орган/АНО/- Началника сектор към ОД на
МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково , не изпраща представител
и не взема становище. В придружителното писмо до съда,моли съда да остави
жалбата без уважение.Отправя възражение за прекомерност на
претендираното адв.възнаграждение
Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Н. М. М. и Д. М. В. се установява, че на 07.10.2020година
свидетелят Н. М. М. съвместно с колегата си св. Д. М. В., при изпълнение на
служебните си задължения на АМ Марица при км.83 в землището на община
Любимец в посока Харманли около 11.10часа спрели за проверка
движещият товарен автомобил марка Форд Транзит с рег.№
************,управляван от жалбоподателя.
При извършената проверка полицейските служители установили,че лекият
автомобил бил собственост на Кенет Груп ООД с Булстат *********
с.Равда,ул.Македония 29, но МПС не било регистрирано по надлежния
ред,тъй като регистрацията му била прекратена ,тъй като не било
пререгистрирано в срок е било дерегистрирано от системата АИС.
Полицейските служители приели,че имало извършено нарушение от страна
на жалбоподателят по чл.140,ал.1от ЗДвП,поради което на 07.10.2020год.
съставили акт за установяване на административно нарушение с бл.№886437
на водача,като Акта бил предявен и връчен лично на жалбоподателят, който
вписал , че има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило
2
възражение.
Действително с допълнителна молба по делото е приложено възражение от
името на жалбоподателя,но адресирано до ОД на МВР Хасково,като същото е
изпратено на 12.10.2020г./понеделник-първия работен ден/ ,доколкото срокът
изтича в събота,но същото не е било разгледано от АНО,тъй като не му е било
препратено.
По случая са изготвени докладна от същата дата от актосъставителя.
Изготвена е нова докладна с рег.№1253р-2997 от 24.03.2021г. с мнения
материалите да се изпратят на съответната прокуратура за ангажиране на
наказателната отговорност на нарушителя ,а адм.производство да се
прекрати,поради което АУАН е бил прекратен с резолюция без да се посочи
датата на постановяване на резолюцията и на основание чл.33,ал.2 от
ЗАНН,относно нарушението по чл.140,ал.1 от ЗДвП, материалите са били
изпратени на съответната прокуратура за ангажиране на наказателната
отговорност на жалбоподателя,видно от писмо с рег № 125300-
4977/24.03.2021г.
С Постановление за прекратяване на наказателно производство от
07.09.2021г. ,прокурор от РП Хасково е прекратил наказателното
производство,като е изпратил материалите на АНО за ангажиране на
адм.наказателната отговорност на жалбоподателя.
По образуваното ДП са извършени множество процесуално следствени
действие при които се установило,че жалбоподателя е придобил процесното
МПС чрез възлагането му като спечелил публичен търг и Протокол от
18.08.2020г.,МПС му е било предадено,за което е представил сключена
гражданска отговорност,както и са налични няколко справки ,видно от които
МПС е служебно дерегистрирано на 19.11.2019г.,тъй като е било отнето в
полза на държавата и МИНИСТЕРСТВОТО НА ФИНАНСИТЕ не е
подало информация в системата на КАТ . Като от разпита на Николай
Стефанов Ламбов/л.35 от ДП/ , разпитан в досъдебното производство се
установява,че същият не бил уведомил жалбоподателя,че въпросното
МПС е служебно дерегистрирано,тъй като и той не е знаел за това,а му е
предал автомобила след спечелването му при публичния търг от
въззивника,като документите по автомобила /регистрационните му талони/ и
документите по възлагането му,били предадени на собственика от НАП.
3
Процесното е получено в регистратурата на АНО на 10.09.2021г.,като на
15.09.2021г. е резолирано за отношение.
Въз основа на Постановлението е издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл.140,ал. 1от ЗДвП ,като АНО е приел,че процесния
автомобил е бил с прекратена регистрация на основание чл.143,ал.10 от
ЗДвП /поради липса на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“/,поради което на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6месеца .
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач,видно от която същият е многократно наказван за
извършени от него нарушения .
Съдът служебно е извършил справки в гаранционен фонд относно сключени
застраховки гражданска отговорност,като видно от приетите такива за
процесното МПС, към датата на констатиране на адм.нарушение за МПС има
сключена и действаща валидна застраховка гражданска отговорност
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
По делото бе представено и прието като доказателство обжалваното НП в
оригинал,ведно с разписка за връчването му,като видно от същото, то е
връчено на жалбоподателя на 05.02.2022г.
Съдът служебно е извършил справки в сайта на Гаранционен фонд,видно от
които към м.11.2019г.,така и към датата на извършване на проверката на
07.10.2020г. за процесното МПС има сключена действаща застраховка
Гражданска отговорност.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на Н.
М. М. и Д. М. В., така също и от приетите писмени доказателства –докладни
,писма,постановление на РП Хасково,ведно с цялото ДП ,Заповед №8121з-515
от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач , справки в гаранционен фонд относно сключени
4
застраховки гражданска отговорност и т.н. последните приобщени по
надлежния процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Н. М. М. и Д. М. В., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
сектор към ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в
показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и
помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират
и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от
тях през процесният ден.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от
АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283 НПК,
които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началника сектор към
ОД на МВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, не се оспорва по
делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от
5
14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен
кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал
правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично
визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност –
обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по
такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни
превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване.
Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е
регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП/която е приета от АНО за
приложима в настоящият случай,видно от обжалваното НП/ служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането.
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
6
данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира
служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка.
Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл. 18б, ал. 2 от Наредбата е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация.
В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ
задължава Информационния център на Гаранционния фонд да уведоми
собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и
им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за
тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и, ако не са били
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд
уведомява органа по ал. 1, т. 1 /компетентните държавни органи, които
регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати
регистрацията на моторното превозно средство.
В случая липсват доказателства, че жалбоподателят като собственик на
МПС,което му е било възложено въз основа на постановление за възлагане
№7/07.08.2020г. изобщо е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ
за липса на застраховка, макар такова да е налицекъм датата на констатиране
на нарушението и такова дерегистриране да не е налице,тъй като от
доказателствата по делото се установява,че същото е било дерегистрирано не
на посоченото в НП основание/по чл.143,ал.10 от ЗДвП/ ,а на основание
чл.143,ал.15 от ЗДвП ,която разпоредба гласи,че -Служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство .
Доколкото обаче съдът е обвързан с фактите изложени в НП,то следва да се
приеме,че към датата на твърдяното нарушение не е налице от обективна
страна извършено от страна на жалбоподателя визираното
7
адм.нарушение,тъй като МПС не е било дерегистрирано на посоченото от
АНО правно основание/по чл.143,ал.10 от ЗДвП/.
В тази връзка липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да
е извършено от жалбоподателя виновно, което предпоставя извод за
несъставомерност, поради липса на субективен елемент.
Хипотетично дори и да се приеме,че АНО погрешно е вписал основанието
за дерегистринране на МПС,то от доказателствата по делото се установява,че
към датата на твърдяното нарушение ,въззивникът е бил в невъзможност да
разбере,че същото е било дерегистрирано служебно,тъй като от
предоставените му документи от НАП се установява ,че същото е
регистрарано с конкретна дата на първа регистрация посочена в
постановлението за възлагане и същият е бил със съзнанието,че отнетото в
полза на държавата с Определение №269/04.09.2019г. по НОХД №593/2019г.
по описа на РС Свиленград е напълно редовно ,с редовни документи.
Неизпълнението на Държавата ,след влизане на определението на съда в
сила /за отнемане на МПС в нейна полза/ за отразяване на това обстоятелство
в съответните регистри на КАТ и съответно неуведомяването на новия
собственик,в случая –жалбоподателя,при възлагането на МПС ,че същото е с
прекратена регистрация служебно,води до извода,че и в този случай следва да
се приеме,че деянието не е извършено от жалбоподателя виновно, което
предпоставя извод за несъставомерност, поради липса на субективен елемент.
Всичко това, съпоставено с обстоятелството, че не съществува публична
база данни, в която собствениците на автомобили да проверяват дали
регистрацията на МПС е била прекратена или не и кога точно се е случило
това (ако се е случило), води до извода, че няма как да се приеме, че
управлявайки автомобила си на 07.10.2020 г. жалбоподателят е знаел
(умисъл) или поне е могъл да знае (непредпазливост), че регистрацията е
служебно прекратена преди тази дата,доколкото от предоставените му
документи на автомобила,липсва такава информация.
И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била
неизвестна на жалбоподателя към момента, в който е бил спрян за проверка,
то няма и как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил
състава и на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
8
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДП
(идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК) е формално, на
просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна
практика (в това число и такава със задължителен характер) може да бъде
извършено само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият
умисъл предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна
на състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението)
изключва умисъла за извършването му. По изложените по – горе аргументи и
съображения, съдът намира, че в хода на съдебното производство безспорно
не се установи, че описаното в НП нарушение е консумирано от лицето,
посочено като нарушител.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената
жалба за основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление, като
незаконосъобразно – отменено.
Относно разноските в настоящото производство :
По делото се претендират разноски от страна на жалбоподателя, в размер
на 400лева,но от страна на АНО е отправено възражение за прекомерност на
претендираното адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляне размера на заплатеното
адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на
цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е основателно искането на АНО, направено на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския хонорар, заплатен от
жалбоподател. Посочената разпоредба от ГПК препраща към чл. 36 от Закона
за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА, размерът на възнаграждението се
определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде
справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният
(нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7, ал. 2, т. 1 е 300 лв.
или в случая 300,00лева. Не е налице правна и фактическа сложност на
9
делото, работата на адвоката по това дело се състои в написване на
Жалба,събиране на доказателства и пледиране писмено, т.е. не е налице
съответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при
упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3
от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по
тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 година на ОС на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, следва да намали подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от
ГПК ,доколкото се претендира над минималния такъв,към момента на
подписване на договора за правна защита ,а именно размера следва да бъде
редуциран до минимално предвидения , а именно в размер на 300,00лева.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са
се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОД на МВР, е отговаряла
областната дирекция на МВР, а не поделението й (доколкото само то е
юридическо лице), Съдът намира, че следва посочените разноски да бъдат
присъдени именно на ОД на МВР-Хасково.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.3,т.1 вр с ал.2,т.1 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/ №21-1253-
002815 от 17.09.2021година на Началника сектор към ОД на МВР Хасково,
Сектор Пътна полиция Хасково , с което Г. ИВ. Ж. с ЕГН ********** от
гр.************ , за нарушение на чл.140,ал. 1от ЗДвП на основание
чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА”
в размер на 200лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
6месеца .
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на Г. ИВ. Ж. с ЕГН ********** от гр.************ ,сумата в
размер на 300 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение по АНД
№84/2022г. по описа на РС Свиленград.
10
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11