О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………………….
20.01.2020г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 20 ЯНУАРИ
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр.дело № 1529, по описа за 2019 година
Постъпила е молба с вх. № 36305/16.12.2019г.
на ищеца „ЕКОС – МЕДИКА” ООД, гр. София, чрез пълномощника си адв. С.В. – П. –
САК, с която се моли да се измени
постановеното по делото решение, в частта на присъдените разноски.
Наведени са доводи, че съдът неправилно е определил по-нисък размер на
дължимото адвокатско възнаграждение, като не е съобразил разпоредбата на чл. 2, ал. 5
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Отделно се посочва, че съдът неправилно е приел, че дължимата по делото
държавна такса е в размер на 100 лв., а не сборът от държавна такса по всеки от
обективно, кумулативно съединените искове.
Съдът,
в изпълнение на разпоредбата на чл. 248, ал.2 от ГПК, е съобщил на другата
страна за направеното искане. В определения срок ответникът е депозирал
отговор, с който навежда доводи за неоснователност на направеното искане.
Съдът, след като се запозна
с постъпилата молба по чл. 248 от ГПК,и отговора на ответника, намира за
установено следното:
Искането по чл. 248 ГПК
е направено в законоустановения срок (двуседмичният срок за обжалване на
решението), като по делото е представен от ищеца списък на разноските по чл. 80 ГПК
_/в молба с вх. № 26854/27.09.2019г. на стр.67/, поради което се явява
процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно.
При
направеното от ответната страна възражение за прекомерност, съдът е съобразил
минималния размер на дължимия хонорар въз основа на материалния интерес, като е
сборувал цената на предявените по делото искове и съобразно основателността им
е определил дължимото възнаграждение съобр. разп. на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В случая, не следва да прилага разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от наредбата,
доколкото от една страна, същата влиза в противоречие с чл. 7, ал. 2 от
подзаконовия нормативен акт, регламентиращ определяне на възнаграждението
съобразно общия материален интерес по
делото, а от друга страна, същата противоречи и на чл. 101 § 1
вр. чл. 4 § 3
ДФЕС. Съобразно решение на Съда
от 23.11.2017г. по дело № С-427/16
възнагражденията по чл. 36, ал. 2
ЗАдв. имат характер на хоризонтално определяне на минимални тарифи
от сдружение на предприятия и придържането към тях би довело до ограничаване на
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар в нарушение на чл. 101 § 1
ДФЕС, ако същото не е необходимо за постигането на определена
легитимна цел. В случая определянето на високи минимални хонорари по всеки иск
води до осъждане на насрещната страна да плати прекомерно възнаграждение,
надхвърлящо общия размер на присъдените вземания, което не съответства на
защитавания по правило от нормативната уредба (в това число и подзаконовата
такава под формата на наредби) обществен интерес и не преследва осъществяването
на определена легитимна цел, а обслужва единствено частния интерес на определена
професионална прослойка в обществото. Законът
за адвокатурата и издадената въз основа на него Наредба за минималните размери
на адвокатските възнаграждения предвиждат изчисляване на хонорара според
материалния интерес по делото, а не по цената на всеки от исковете. Под
материален интерес следва да се разбира сбора от цената на отделните искове,
т.е възнаграждението се определя като се сумират цените на всеки от исковете и
към общата сума според размера й се приложи съответната формула по чл. 7, ал. 2
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Именно въз
основа на тази формула е изчислен и дължимият адвокатски хонорар.
Според ищеца, съдът неправилно е изчислил
разноските и в частта относно държавната такса – ищецът е внесъл държавна такса
в размер на 200 лв. / по 50 лв. за всеки от предявените обективно, кумулативно
съединени искове/. В мотивите на решението си, съдът посочва, че дължимата
държавна такса по делото е в размер на 100 лв., като останалата част до размера
на 200 лв. се явява недължимо внесена. Това е така, тъй като съгл. разп. на чл.
72, ал.2 от ГПК, за предявените с една искова молба искове в защита на различни
интереси, се събира минималната такса от всички интереси. Съгл. ал.1 от същата
разпоредба, за предявените с една искова молба искове в защита на един интерес
се събира една държавна такса върху защитавания интерес. Т.е, в случая са
предявени четири обективно, кумулативно съединени искове, като защитаваните
интереси са два – единият интерес е по
иск за връщане на внесена парична гаранция за участие в процедура за
възлагане на обществена поръчка за „Доставка на лабораторни реактиви, химикали
и консумативи по обособени позиции за Клинична лаборатория”, ведно с иска за
обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД; вторият интерес – по иска за връщане на
парична гаранция за изпълнение на Договор за обществена поръчка от
16.04.2015г., ведно с иска за обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД. Именно
върху защитавания интерес е присъдена и дължимата държавна такса. В останалата
част, надвнесената парична сума подлежи на връщане, при поискване.
Ето защо, съдът намира, че не е налице основание за изменение
на решението в частта за разноските, поради което молбата на ищеца по чл. 248 ГПК
се явява неоснователна.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №
36305/16.12.2019г. на ищеца „ЕКОС – МЕДИКА” ООД, гр. София, чрез пълномощника
си адв. С.В. – П. – САК, за изменение на
постановеното по делото Решение № 1592/18.11.2019Г. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, считано от връчването му, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: