О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 651
03.07.2020г.
Бургаски
окръжен съд граждански състав
На трети юли две хиляди
и двадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Окръжен съдия : Иво Добрев
като разгледа докладваното от
съдията Добрев търговско дело номер 645
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано
по искова молба на Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ № 20, ет. 2, ап. 6, чрез адв. Марин Маринов, срещу ЗКПУ
„Солидарност“- в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. Росен, общ. Созопол, обл. Бургас, представлявана от ликвидатора К В К, с
която на основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е предявена претенция за приемане за
установено, че със заявление А7 с вх. № 20150106125314, вписано под № 20151012140112,
по партидата на ЗКПУ „Солидарност“ в Търговския регистър са вписани
несъществуващи обстоятелства, а именно: вписване на нов управителен съвет и
заличаване на вписаните предишни членове от 20.01.2014г., вписване на нов
контролен съвет и заличаване на вписаните му предишни членове от 20.01.2014г. и
вписване на нов председател и заличаване на предишния вписан такъв на 20.01.2014г.
В
хода на двойната размяна на книжа по делото ищцата е депозирала допълнителна
искова молба, която впоследствие е оттеглила с молба-уточнение от 30.01.2020 г.
На същата дата е предявила и два инцидентни установителни иска за установяване
нищожността на решения на общото събрание на ответната кооперация: за
изключване на ищцата като член-кооператор, обективирано в т. 3 на протокол от
14.03.2015 г. и за избор на нов състав на ръководни органи на кооперацията -
управителен, контролен съвет и председател, обективирани в протокол от
13.09.2015 г. и освобождаването на ищцата като председател на ответната
кооперация.
След преценка доводите на ищцата в множеството депозирани
от нея молби и като обсъди представените по делото доказателства съдът приема
следното:
Претенцията е
предявена от ненадлежна страна, която не е процесуално легитимирана да заведе
горния иск. Процесуалната легитимация на страните е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно. Х.С.Н. посочва изрично, че предявява иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, за приемане
за установено, че са налице вписани несъществуващи обстоятелства. Съгласно
даденото в решение № 234/ 23.12.2016г. по т.д. № 54/ 2016г. на I ТО на ВКС
разрешение, по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, предявен от трето лице, преценката за
наличие на правен интерес е винаги конкретна и е обусловена от твърденията за
засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и
кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да
се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца.
В настоящия случай искът е заведен от лице, за
което ответникът представя доказателства че е било изключено като член на
кооперацията, като срещу това решение не е бил заведен иск за отмяната му по
реда на чл. 58, ал. 3 от ЗК. Съдът е дал множество указания на ищцата да уточни
обстоятелствата, от които произтича правният ѝ интерес от воденето на
установителния иск по чл. 29 от . С молба от 11.02.2020 г. ищцата пояснява, че
правният ѝ интерес следва да се разглежда и във връзка с предявения от
нея инцидентен установителен иск, като промяна в правната ѝ сфера би
настъпила едва след уважаване и на двата иска – прогласяване нищожността на
изключването ѝ като член кооператор и прогласяване на вписаните в
търговския регистър обстоятелства за несъществуващи.
В тази връзка следва да се отбележи, че двата
инцидентни, както ги е окачествила ищцата, установителни иска са заявени след
преклузивния срок по чл. 372, ал. 2 от ГПК. Освен това, с първия от тях се цели
да се установи процесуалната легитимация на ищцата по главния иск, което е
недопустимо. Инцидентният установителен иск е предоставен на страните за
установяване на едно правоотношение, което е оспорено и което е преюдициално за
спорното право предмет на първоначалния иск, а не за съществуването изобщо на
правото на иск. Процесуалната легитимация следва да е налице при завеждане на
иска и да съществува в хода на делото. Не отговаря на този критерий и вторият
така наречен инцидентен установителен иск, с който ищцата цели последващо
обективно съединяване на искове. Искът за установяване нищожността на
решенията, обективирани в протокола от 13.09.2015 г., не е провокиран от направено от ответника
оспорване на едно преюдициално за главния иск отношение, а по съществото си е
опит за последващо обективно съединяване на искове извън предвидените от закона
случаи за това.
Тук следва да се посочи, че и трите иска са недопустими и на друго
основание. По отношение на първоначалния иск, налице е безпротиворечива съдебна
практика по въпроса, че когато кооператорите са пропуснали да оспорят законосъобразността на
решенията на общото събрание по реда на чл. 58 от ЗК, те не могат да санират
пропуска си чрез въвеждането на същите пороци в производството по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ. В исковата молба и уточненията
към нея ищцата е дала правна квалификация на искането си – установяване
вписване на несъществуващи обстоятелства, но фактическите твърдения, които
стоят зад тази квалификация са следните: след като с влязло в сила съдебно
решение от 22.04.2016 г. е отменен като незаконосъобразен избора на новите
управителни органи на кооперацията, то вписаният на 14.01.2014 г. в търговския
регистър управителен съвет не е бил легитимен да вземе решение за свикване и
провеждане на извънредно общо събрание на 13.09.2015 г., както и да депозира
заявлението в търговския регистър; налице са нарушения в процедурата по
свикването и провеждането на извънредно общото събрание на кооперацията на
13.09.2015 г. - ищцата и други член-кооператори не са били надлежно уведомени
за свикването му, липсва кворум за избор на нови ръководни органи; взетите от
събранието решения са незаконосъобразни, както и извършеното въз основа на тях
вписване в търговския регистър от 12.10.2015 г.
Горните съображения съставляват изцяло твърдения във връзка със
законосъобразността на свикването и провеждането на събранието, въпроси които
подлежат на проверка по реда и в преклузивните срокове по чл. 58 от ЗК. По
отношение на твърдението за липса на представителна власт на лицето, подало
заявлението за вписване, следва да се посочи, че на практика в исковата молба
липсват твърдения заявлението да е подадено от лице, което към онзи момент не е
било вписано в регистъра като представляващ кооперацията, което на практика е
равносилно на липса твърдения за порок на самото вписване.
Предвид изложените съображения първоначалният иск
се явява недопустим.
Недопустими са и последващо предявените два
установителни иска. От внимателния анализ на изложените в тях твърдения се
налага извода, че макар ищцата да е използвала квалификацията липсващи (невзети)
решения, то фактическите твърдения, които стоят зад тях отново сочат на
незаконосъобразност на същите. Отново са изложени пространни разсъждения
относно компетентността и реда за свикване на общо събрание, като се черпят
доводи от последващата отмяна на решенията, взети на общо събрание от
05.01.2014 г., неспазване на процедурата по изключване. Същите съображения са
изложени и по втория последващо предявен иск (с изключение на правилата за
изключване на член-кооператор). Т.е. извода за липсващо (невзето) решение
почива на заключението за липса на компетентност на управителния съвет да свика
общо събрание поради последващата отмяна на избора му за такъв, което би се
отразило на законосъобразността на взетите решения, а не на тяхната нищожност.
С уточняваща молба от 11.02.2020 г. са въведени и
нови доводи за нищожност. Твърди се, че решението по т.3 от протокола от
13.09.2015 г. за освобождаване на ищцата като председател на кооперацията и
член на УС, както и на другите членове на УС и КА не е било предмет на
обсъждане, а е отразено в протокола като съществуващо. От представените по
делото доказателства се установява, че т.3 от дневния ред съдържа предложение
за освобождаването им от отговорност и решение по тази точка не е било прието,
предвид което липсва предмет на оспорване. По нововъведените доводи за взети решения
извън пределите на компетентност следва да се посочи, че не са налице твърдения
решенията да са взети от друг орган, вместо от общото събрание, нито се твърди,
че изборът и освобождаването на ръководните органи на кооперацията е от
компетентността на орган, различен от общото събрание.
Предвид гореизложеното се налага извода, че ищцата
се стреми механично да насложи правните квалификации липсващо (невзето) решение
и липса на компетентност върху фактическите си твърдения, явно сочещи на
незаконосъобразност на решенията, така че последните механично да попаднат в
хипотезите за нищожност съгласно задължените разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, по който
начин да преодолее пропуска си да заведе иск по чл. 58 от ЗК.
Въпреки дадените от съда изрични указания, това
разминаване между фактически твърдения и петитум на двата съединени иска не е
преодоляно и претенциите са недопустими и на това основание, а образуваното
исково производство следва да се прекрати.
С оглед изхода на правния спор и предоставената от
закона възможност в тази насока, на ответната кооперация следва да се присъдят
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер 960 лв.
Предвид гореизложеното, на основание чл. 130 ГПК
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело 645/2019г.
по описа на Окръжен съд- Бургас, образувано по искова молба на Х.С.Н., ЕГН **********,
с адрес *** и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ № 20, ет. 2, ап.
6, чрез адв. Марин Маринов, срещу ЗКПУ „Солидарност“ – в ликвидация, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Росен, общ.Созопол, обл.
Бургас, представлявана от ликвидатора К В К, с която на основание чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ е предявена претенция за приемане за установено, че със заявление А7 с
вх. № 20150106125314, вписано под № 20151012140112, по партидата на ЗКПУ
„Солидарност“ в Търговския регистър са вписани несъществуващи обстоятелства,
както и в частта му по предявените инцидентни установителни искове за
установяване нищожността на решения на общото събрание на ответната кооперация:
за изключване на ищцата като член-кооператор, обективирано в т. 3 на протокол
от 14.03.2015г. и за избор на нов състав на ръководни органи на кооперацията -
управителен, контролен съвет и председател, обективирани в протокол от
13.09.2015г. и освобождаването на ищцата като председател на ответната
кооперация.
ОСЪЖДА
Х.С.Н., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
„Цар Иван Шишман“ № 20, ет. 2, ап. 6, чрез адв. Марин Маринов да заплати на
ЗКПУ „Солидарност“ – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Росен, общ. Созопол, обл. Бургас, сумата от 960 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен
съд-Бургас.
Съдия: