Решение по дело №2718/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2725
Дата: 25 октомври 2019 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20192120102718
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2725                                               25.10.2019 г.                                              гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

Бургаският районен съд                                                             ІІІ-ти граждански състав

На десети октомври                                                 две хиляди и деветнадесета година

В публично съдебно заседание в състав

 

                                                                                       Председател: Ивелина Мавродиева

 

при секретаря Кина Киркова  

като разгледа докладваното от съдията Мавродиева

гражданско дело № 2718 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба на Б.С.К. с ЕГН **********, адрес: ***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от всеки двама измежду *****, с която се претендира осъждането за заплащане на сумата от 1 390 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по автомобила му *****с рег. № *****, вследствие на причинено увреждане поради ПТП, предизвикано по вина на И. *****, с лек автомобил *****с рег. № *****- страна по сключен с ответното дружество застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, изразяващи се в увреждания на части и детайли на собствения на ищеца автомобил, надлежно индивидуализирани по вид и стойност, ведно със законната лихва за забава върху претендираната сума от дата на завеждането на исковата молба – 01.04.2019 г.,  до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вследствие на ПТП-то, причинено по вина Бакърджиев, същият причинил увреждания на гореописаните детайли. По молба на ищеца до ответното дружество за изплащане на обезщетение същият бил уведомен, че няма да получи плащане, тъй като било необходимо да представи доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила му, като същият обаче не желаел да бракува автомобила си, дори и да се приемело, че е налице хипотезата на т.нар. тотал щета.

В съдебно заседание на 10.10.2019 г. е депозиране на исковата претенция за сумата от 1 544. 25 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба.

            Правното основание на предявения иск е чл. 429, ал. 1, предл. 1-во във връзка с чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

            Ответното дружество е депозирало в срок отговор на исковата молба. Изразява становище за неоснователност на иска, като излага доводите си в тази връзка. Не се оспорва образувана щета по молбата на ищеца, по която било определено застрахователно обезщетение, което съгласно чл. 390, ал. 1 от КЗ представлява тотална щета, при което възстановяване на автомобила било необосновано от икономическа гледна точка. Поради и това ищецът бил уведомен, че следва за да му се изплати обезщетение в размер на 1 330 лв., да представи документи за прекратяване регистрацията на автомобила, което същият изрично отказал да стори.

            Бургаският районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, становището на ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и собственика лек автомобил *****с рег. № *****; настъпването на застрахователното събитие по него – непозволено увреждане по вина на водача; имуществените вреди, претърпени от това по автомобила на ищеца.

            Спорът е досежно това дали същите съставляват тотална щета и съответно  какъв съответно е размерът на обезщетението, което ищецът следва да получи.

В тази връзка по делото е назначена и изпълнена съдебна автотехническа експертиза, заключението по която съдът също изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните специални познания и като неоспорена от страните, се установява по категоричен начин, че от процесното ПТП, което е настъпило по вина Бакърджиев, по лекия автомобил на ищеца *****са настъпили увреждания  по предната и задната броня, стоп десен и ляв, престилка задна, под багажника, калник заден ляв, калник заден десен, капак заден, фар десен, основна предна броня, очиларка, калник преден ляв, основна броня задна, изолация крайно гърне, гърне крайно генарация, тампон крайно гърне, седалка шофьорска, заден мост, които са в причинна връзка с ПТП-то. Същите според експертът не могат да бъдат квалифицирани като тотал щета от техническа гледна точка и по смисъла на КЗ. Размерът на разходите по отстраняването на щетите възлиза на 1 544. 25 лв. Средната пазарна цена на технически изправен лек автомобил като прецосния *****, производство 2007 г., възлиза на 3 200 лв.

Въз основа на така установените факти, релевантните за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ - да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено от страна на ищеца. Нормата на чл. 429, ал. 1 от КЗ, предвижда, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Доколкото прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата /така решение № 238/20.06.2008 г. по т.д.№ 942/2008 г. на ІІ т.о. на ВКС/. Т.е при пряк иск срещу застрахователя следва да се установи противоправно поведение на застрахованото лице, вредите, които е претърпял ищеца, причинна връзка между деянието и вредите. Подлежат на обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

При това съдът приема, че по делото се установява, че са налице елементите от състава на непозволеното увреждане. Застрахованото лице – водач, виновно е причинило имуществени вреди на лекия автомобил на ищеца, като съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, а и тя се установи по категоричен начин по делото. При това положение същите следва да бъдат обезщетени, като средната пазарна стойност на разходите по възстановяването на щетите възлиза на търсената сума от 1 544. 25 лв.

По отношение на наведените доводи за хипотезата на т.нар. тотална щета следва да се отбележи, че съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. В случая стойността на разходи възлиза на 1 544. 25 лв., при което същата не надвишава с 70 на сто действителна му стойност от 3 200 лв.

С горните мотиви съдът намира, че предявеният иск като основателен и доказан следва да бъде уважена. Основателна съответно е и акцесорната претенция за законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимата главница от 1 544. 25 лв.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 856 лв.

            Съответно неоснователна е претенцията на ответното дружество за присъждане на разноски по делото.

            Следва на основание чл. 77 от ГПК да се осъди ищецът да заплати държавна такса по сметка на съда в размер на 5.77 лв., тъй като не е изцяло внесена дължимата държавна такса по иск с цена от 1 544. 25 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            Осъжда „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от всеки двама измежду *****, да заплати на Б.С.К. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 544. 25 лв. /хиляда петстотин четиридесет и четири лева и 25 ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по автомобила му *****с рег. № *****, вследствие на причинено увреждане поради ПТП от 10.12.2018 г., предизвикано по вина на И. *****, с лек автомобил *****с рег. № *****- страна по сключен с „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД  договор за застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно полица № *****, изразяващи се в увреждания на части и детайли на собствения му автомобил, ведно със законната лихва за забава върху горната сума от дата на завеждането на исковата молба – 01.04.2019 г.,  до окончателното й изплащане, както и сумата от 856 лв. /осемстотин петдесет и шест лева/ за направените по делото разноски.

            Осъжда Б.С.К. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 5. 77 лв. /пет лева и 77 ст./.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.      

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.