МОТИВИ към присъда . по НОХД № 2305 / 2014 г. по описа на
Варненския Районен Съд, ХХХVІІ наказателен състав
Производството пред първоинстанционният
съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт
против И.Г.П.,***, за престъпление
от общ характер по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК за това, че на
25.02.2013 г. в гр.Варна, при условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – 1 /един/ брой кутия шоколадови бонбони „Мерси“ 400- грама, 8
/осем/ броя кутии шоколадови бонбони „Мерси“ по
250 грама,
6 /шест/ броя шоколади „Линд“ по 100
грама, 4 /четири/ броя шоколади „Милка“ по 100 грама, всичко на обща
стойност – 98,20 лева от владението на М.Б.Ш., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои
Производството по делото се проведе при условията и
реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено
съдебно следствие. Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти. Съдът намери, че направените
самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица
и не се събираха доказателства за фактите , изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт.
Участващият в производството представител на ВРП
поддържа предявеното против подс. П. обвинение, счита, че същото е доказано с
оглед събраните в хода на досъдебното производство доказателства и при приетата
процедура на чл.371 т.2 от НПК. Пледира на подс. П. за извършеното от него
деяние да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.58а.
ал.1 от НК за срок от четири година, което да бъде намалено на три години, при „строг“ режим.
Подс. П. участва в производството лично и с
процесуален представител. В хода на досъдебното производство е признал
авторството на деянието.Самопризнания прави и хода в хода на съкратено съдебно
следствие, като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. С последната си дума изразява съжаление, моли съда за
справедлива присъда.
Процесуалният представител на подс. П. - адв. Х., в
пледоарията си моли съда да наложи наказание при условията на чл.55 от НК.
След преценка на събраните по делото
релевантни гласни и писмени
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 25.02.2013 г. около 13,20 часа. подс. Попово влязъл
в магазин „СВА-Червен площад“, находящ се на ул.“Васил Друмев“ № 4 в гр.Варна,
с намерение да извърши кражба на шоколадови изделия от него. Подсъдимият видял
изложените по рафтовете шоколади и шоколадови бонбони и решил да открадне 1
/един/ брой кутия шоколадови бонбони „Мерси“ 400- грама, 8 /осем/ броя кутии
шоколадови бонбони „Мерси“ по 250 грама, 6 /шест/ броя
шоколади „Линд“ по 100 грама, 4 /четири/
броя шоколади „Милка“ по 100
грама, които сложил под дрехите си с които бил облечен. С
тези вещи преминал касовата зона, без да заплати откраднатите от него
шоколадови изделия и излязъл от магазина. Пред магазина той се срещнал със
свидетелите – С. и А.. Подсъдимия сложил откраднатото от магазина в найлонова
торбичка, която дал на А. да носи. В района на РС - Варна св. А. бил спрян за
проверка от полицейския служител – св.Д.С., като междувременно П. и С. си
тръгнали.
В хода на образуваното досъдебно производство св.А. с
протокол за доброволно предаване от 25.02.2013 г. в І РУП при ОД МВР - Варна
предал откраднатите от подсъдимия шоколадови изделия.
В хода на
разследването била назначена и изготвена съдебно оценителна експертиза, чието
заключение съдът кредитира изцяло като дадено обективно, безпристрастно и
пълно. От него се установява, че общата стойност на инкриминираните вещи е 98,20 лева.
В хода на
разследването била назначени и изготвена съдебно – психиатрична експертиза,
чието заключение съдът кредитира изцяло като дадено обективно, безпристрастно и
пълно. От него се установява, че подсъдимия П. страда от синдрома на зависимост
към хероин. Към момента на извършване на деянието – 25.02.2013 г. той е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи
постъпките си.
Подс. И.Г.П.
е роден на *** г. в гр. Симитли, живее в гр. Варна, със средно образование, не
работи, неженен. Видно от приложената по делото справка за съдимост, е че подс.
П. към настоящия момент е осъждан с тринадесет влезли в сила съдебни актове,
като са му били налагани наказания „Лишаване от свобода”, част от които той е
изтърпял ефективно. Преди извършване на деянието по отношение на него са били
постановени съдебни актове по НОХД № 4649/2001 г. на ВРС, НОХД № 37/2005 г. на
ВОС, по НОХД № 4936/2006 г. на ВРС, по НОХД № 4349/2005 г. на ВРС, по НОХД №
4637/2006 г. на ВРС, по ЧНД № 6510/2006 г. на |ВРС, по НОХД №1757/2006 г. на
ВОС. С тях, за деяния по чл.196 от НК са му били наложени наказания „Лишаване
от свобода”. Последното наказание от 6 години
„Лишаване от свобода” е било постановено по ЧНД № 1387/2007 г. на ВОС,
като определението е влязло в сила на
01.11.2007 г.
Горната фактическа обстановка, принципно безспорна
между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства
по делото - самопризнанията на подс. П., които са доказателствено обосновани от
писмените доказателства по Досъдебно производство № 406/2013г. по описа на ІІ РУП- Варна - докладна записка, протоколи
за разпит на свидетели и обвиняем, протокол за доброволно предаване, разписка,
протокол за разпознаване с фотоалбум, съдебно-оценителна експертиза, справка за
съдимост, докладни записки, писма и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Подс. И.Г.П. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, тъй
като на 25.02.2013г. в гр.Варна, при
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – 1 /един/ брой кутия
шоколадови бонбони „Мерси“ 400- грама, 8 /осем/ броя кутии шоколадови бонбони
„Мерси“ по 250 грама, 6 /шест/
броя шоколади „Линд“
по 100 грама,
4 /четири/ броя шоколади „Милка“ по 100 грама, всичко на обща стойност – 98,20 лева
от владението на М.Б.Ш., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои
Обект на
престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията за
нормално упражняване на правото на собственост и на имуществените права,
свързани с неговото придобиване, упражняване и запазване.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено
от подсъдимия чрез действия – вземането на вещите от магазин на
„СВА – Червен площад“ гр.Варна, с управител св. М.Ш., в който П. е бил , изнасянето им от там, последвалото разпореждане с тях чрез
предаването им на св.А.. С факта на отнемането на вещите и отдалечаването от
мястото подс. П. е установил фактическата власт върху тях. С това е реализирал
вредоносния резултат, с който престъплението е довършено.
Квалифициращият признак по смисъла на чл.196 от НК по отношение на подс. П.
съдът прие за доказан с оглед предходната му съдимост, а именно осъжданията му
по НОХД № 4649/2001 г. на ВРС, НОХД № 37/2005 г. на ВОС, по НОХД № 4936/2006 г.
на ВРС, по НОХД № 4349/2005 г. на ВРС, по НОХД № 4637/2006 г. на ВРС, по ЧНД №
6510/2006 г. на |ВРС, по НОХД №1757/2006 г. на ВОС С тях, за деяния по чл.196
от НК са му били наложени наказания „Лишаване от свобода”.
Последният съдебен акт – определение, е постановено по
ЧНД № 1387/2007 г. на ВОС и е влязло в сила на 01.11.2007г. С него са групирани
наказанията по НОХД № 4936/2006 г., НОХД № 4349/2005 г., НОХД № 4337/2006 г. на
ВРС и НОХД № 1757/2006 г. на ВОС, като определя да изтърпи най-тежкото от тях –
шест години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим. Т.е. в случая
е налице рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 от НК.
От субективна страна при
осъществяване на деянието подс. П. е действал при форма на вината пряк умисъл. Той добре
е осъзнавал, че инкриминираните вещи са чужда собственост, както и че
предприема действия с цел да лиши собственика им от фактическата власт , като
при това е предвиждал и пряко е целял установяването на своето владение върху
нея.
При горните констатации и тъй като прие, че
възведеното против подсъдимия обвинение в тази му част е доказано по несъмнен
начин по см. на чл.303 ал.2 от НК със събраните в съдебното производство
доказателства, съдът призна подс. И.Г.П. за виновен в извършването на
престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл. 194 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
прецени наличието на предходна и последваща съдимост по отношение на
подсъдимия, която не влияе на квалификацията на деянието, но от която се
извеждат лоши характеристични данни за същия.
Същевременно като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства съдът съобрази изразеното от него съжаление, както и
обстоятелството, че щетите не са със значителна стойност и са възстановени.
Тези обстоятелства обаче в
случая не са нито изключителни, нито многобройни, поради което и най-лекото предвидено
в закона наказание се явява несъразмерно тежко. С оглед на това и
като взе предвид високата степен на обществена опасност на подс. П. и високата степен на обществена опасност на
престъплението, с оглед значителния ръст на посегателствата против собствеността
на територията на Р.България, съдът приложи задължителната в случая норма на
чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” от НК и определи наказание на подс. П.
при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства, а именно „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца - в
минималния предвиден в чл.196 ал.1 т.1 от НК размер. След определяне на това
наказание като размер, съобразно нормата на чл.58”а” ал.1 от НК съдът намали
същото с една трета и наложи на подс. П. да изтърпи
наказание от шест месеца „Лишаване от
свобода”.
При преценка на начина на изтърпяване на наказанието
„Лишаване от свобода” – условно или ефективно, съдът намира че подс. П. следва
да изтърпи наложеното наказание „лишаване от свобода” ефективно в затвор при
първоначален строг режим съгласно установеното от ЗИНЗС. Налице е законова
пречка за прилагане на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимият е осъждан на
лишаване от свобода за престъпления от общ характер.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. П.
да заплати направените по делото разноски в полза на бюджета на ОД на
МВР-Варна.
Като причини за осъществяване на деянието съдът
възприе незачитане на установения в Р.България правов ред и чуждата
собственост.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :