О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 06.06.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
– Ловеч, наказателна колегия, в закрито
заседание на шести и юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ДАВИДОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ АНАСТАСОВ
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл. съдия
, като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев ВЧНД № 236 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по чл. 341 и сл. във вр. с чл. 249 от НПК.
Образувано е по частен протест на Районна
прокуратура-Луковит срещу Определение № 154 от 09.05.2019 г., постановено по НОХД № 33/19
г. по описа на Районен съд – Луковит, с което съдът прекратил съдебното
производството и го върнал на досъдебна фаза за отстраняване на съществено
нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на обвиняемия.
Според прокуратурата така постановеният акт е неправилен, тъй като
престъплението, предмет на досъдебното производство не е тежко умишлено, поради
което участието на обвиняемия не е задължително, както и че лицето е било обект
на издирвателни мероприятия в продължение на осем
години. Счита, че е несъстоятелно съждението, че обвиняемият не е знаел за
какво престъпление е обвинен, тъй като е бил наясно със задължението си за
заплащане на издръжка, а вместо това напуснал страната и се устроил в чужбина. Смята,
че спрямо процесната хипотеза следва да намери
приложение нормата на чл. 269, ал. 3, т. 4 б. „А“ от НПК, поради което не е допуснато
процесуално нарушение при провеждането на досъдебното производство в
отсъствието на обвиняемия. Моли протестираният
съдебен да бъде отменен и делото да се върне за разглеждане пред Районен
съд-Луковит.
Протестът е допустим, тъй като е подаден в срока по
чл. 342, ал. 2 от НПК – определението е произнесено в съдебно заседание на 09.05.2019
г., а протестът е подаден на 14.05.2019 г., против подлежащ на протестиране
съдебен акт и от лице, което попада в кръга на визираните в чл. 249, ал. 3 от НПК – прокуратурата. Разгледан по същество протестът се явява основателен.
Окръжен съд - Ловеч, като обсъди доказателствата по
делото, мотивите на обжалваното определение и доводите, изложени в жалбата,
прие от фактическа и правна страна следното:
Досъдебно производство с № ЗМ-373/2011 г. по описа на РУП – Луковит, пр. пр. №
961/2011 г. по описа на Районна прокуратура-Луковит, е образувано по реда на
чл. 212, ал. 1 от НПК на 21.12.2011 г. срещу С.Й.С. за престъпление по чл. 183
от НК. Във връзка с посоченото разследващият орган призовал С.С. на адрес: ***,
да се яви в РУ МВР-Луковит за привличане в качеството му на обвиняем.
Призовката била върната в цялост ведно с докладна записка от 13.06.2012 г.,
изготвена от полицейски служител, в която е посочено, че по данни на В.Д.М.–
негова майка, С. работи в Република И. като сезонен работник.
На 19.06.2012 г. с телеграма с № 21500 С.
е бил обявен за общодържавно издирване и принудително довеждане.
С Постановление от 11.07.2012 г.
досъдебното производство било спряно до установяване на местопребиваването на
обвиняемия.
С Постановление от 20.10.2015 г.
наблюдаващият прокурор възобновил досъдебното производство, като посочил, че по
делото не са налични данни С. да се е връщал в страната или информация за
неговото местоживеене в чужбина.
До С. била изпратена нова призовка за
явяване на 27.10.2015 г. за привличане в качеството му на обвиняем, като същият
не бил открит на адреса, тъй като, видно от докладна записка на полицейския
служител, обвиняемият по данни на сестра му живеел и работел в Република И..
Изпратена била и трета призовка до С. за
явяване на 02.06.2016 г., като и тя била върната в цялост с удостоверение от призовкаря, че лицето от няколко години е напуснало
страната.
С Постановление от 02.06.2016 г.
наблюдаващият прокурор назначил служебен защитник на С., приемайки, че на
основание чл. 94, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 8 от НПК
участието на защитник е задължително.
След назначаване на служебен защитник, с
Постановление от 09.06.2016 г. С.С. бил привлечен към наказателна отговорност
при условията на чл. 206 във вр. с чл. 269, ал. 3, т.
4, б. „А“ от НПК в присъствието на служебен защитник, определен от АК-Ловеч. Р..
На 17.06.2016 г. на служебния защитник било предявено и разследването.
На 20.06.2016 г. бил изготвен и внесен
обвинителен акт в Районен съд – Луковит, за което било образувано и НОХД №
174/2016 г. по описа на съда. С Разпореждане № 461 от 19.07.2016 г. съдът
прекратил съдебното производство, като счел, че са допуснати съществени отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване правото на защита на обвиняемия. Съдът се е мотивирал, че
досъдебното производство било проведено незаконосъобразно при условията на чл.
206 във вр. с чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК,
тъй като не били положени достатъчно усилия за установяване на адреса на С. в
чужбина. В акта си съдът посочил, че бърз оперативен способ за установяване на
адрес на български гражданин в чужбина е чрез възлагане на Дирекция
„Международно оперативно сътрудничество“ към МВР, която по силата на Регламента
за ШИС II обменя информация с всички полицейски служби в
Европейския съюз, включително и Република И., както и че е можело да се потърси
съдействие от Европейската съдебна мрежа или Евроджъст
или да се помоли чуждата държава за правна помощ.
Във връзка с горепосочените указания
разследващите органи са предприели редица действия за локализиране на обвиняемия.
Така от справката за постоянен и настоящ адрес се установява, че от 07.09.2011
г. в графата настоящ адрес фигурира И. без да е уточнен град и точен адрес. Наблюдаващият
прокурор е направил запитване към ДМОС-МВР, на което му е отговорено,
че последните не разполагат с данни относно местонахождението на С. и негови
телефонни номера. С оглед на посоченото на 04.05.2017 г. е било отправено
искане до ДМОС-МВР С.С. да бъде обявен за международно издирване чрез ШИС с
въведен сигнал по чл. 34 от Решение 2007/533/ПВР на Съвета на ЕС с мярка към
обекта „установяване на адрес“. Същото е било изпълнено, като информацията за
евентуалното му пребиваване на територията на Р И. е предоставена на СИРЕНЕ-И.
с молба да бъдат предприети съответните действия по установяването му. На 26.06.2018 г. по
делото е постъпило писмо от ДМОС-МВР, че до настоящия момент липсва информация
за местопребиваване на лицето на територията на РИ..
С оглед на посоченото била изготвена и
изпратена призовка до служебния защитник на обвиняемия за явяване на 04.02.2019
г., като на посочената дата било извършено предявяване на разследването в
отсъствието на обвиняемия.
На 06.02.2019 г. прокурор при РП-Луковит е
упражнил правомощията си по чл. 247, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 246, ал. 1 от НПК като е внесъл в Районен съд – Луковит обвинителен акт
срещу С.С. за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с предложение за образуване
на наказателно – съдебно производство срещу същия за осъществен състав на
престъпление по горепосочената квалификация. Въз основа на така внесения
обвинителен акт, ведно с материалите от досъдебното производство № 961/2011 г.
по описа на РП-Луковит, било образувано НОХД № 33/2019 г. по описа на
РС-Луковит.
С Протоколно определение № 154 от 09.05.2019
г. Районен съд – Луковит приел, че е налице отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничение на правото
на защита на обвиняемия/подсъдимия, а именно не били изчерпани всички
възможности да се установи актуалния му адрес в чужбина. В тази насока съдът е
посочил, че разследващите органи и прокуратурата са положили усилия, но не са
изчерпали всички механизми на международната правна помощ и сътрудничество като
съдействие от Европейска съдебна мрежа или Евроджъст,
използване на контактни точки, информация от МВнР, отдел „Консулски отношения“
и др.
По делото не е спорно, че на С.С. е
повдигнато обвинение по чл. 183, ал. 1 от НК, тоест последното не е тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, поради което присъствието
на обвиняемото/подсъдимото лице не е задължително. Институтът на
задочното произовдство е уреден в чл. 206 и 269 от НПК, в които е предвидено,
че разследването може да се проведе в отсъствие на обвиняемия при две
кумулативни предпоставки – ако това няма да попречи на разкриване на
обективната истина и ако е налице някоя от хипотезите на чл. 269, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от НПК. Следва да се посочи,
че, докато първата предпоставка изцяло зависи от субективната преценка на
съответния орган, то хипотезите на чл. 269, ал. 3 от НПК са обективни
обстоятелства и за същите следва да се съберат доказателства. В процесния случай разследването е проведено в отсъствие на
обвиняемия, тъй като прокуратурата е приела, че е налице хипотезата на чл. 269,
ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК, поради което по делото е било достатъчно съдът да
установи по категоричен начин, че обвиняемият е напуснал страната, не са налице
данни за неговото своевременно завръщане и че не са налице данни за актуалното
му местопребиваване.
Видно от възприетата от настоящия състав
фактическа обстановка органите са предприели редица действия в тази насока –
били са изискани справки за пътуване, справка от НАП и такива за актуален
адрес, били са разпитани близките на С. – майка му и сестра му, пострадалата и
нейната майка, като от всички тях по безспорен начин се установява, че С. е
напуснал територията на РБългария през 2011 г. и
живее и работи в РИ.. Въпреки опитите на прокуратурата по делото не е
установена информация за негов актуален адрес и телефон, което е обяснимо с
оглед на факта, че обвиняемият е прекъснал контакт с роднините си в България.
Във връзка с това С. е бил обявен първоначално за общодържавно издирване, а
впоследствие чрез ШИС и за международно, като до настоящия момент
местопребиваването му продължава да е неизвестно. Въззивната
инстанция счита, че изложеното в достатъчна степен обосновава извода, че С. е
напуснал РБългария и през един продължителен период
от време – над седем години, въпреки опитите на разследващите органи, не е
локализирано негово влизане на територията на РБългария.
В същия момент са събрани данни, че лицето се е установило в РИ., без да е
известен негов актуален адрес или телефон или друго средство за осъществяване
на контакт. Изложеното напълно покрива хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4, б.
„А“ от НПК.
Съдът не се съгласява с мотивите на първоинстанционния съд, че е налице нарушение на
процесуалните правила, тъй като не са били изчерпани всички възможни усилия от
органите на досъдебното производство и същото е довело до ограничаване на
правата на обвиняемия. В тази насока
следва да се посочи, че правото на обвиняемия /подсъдимия да участвува лично
в наказателния процес и да обективира защитната
си позиция има диспозитивен характер при
престъпления, които не са тежки, и то не следва да
бъде упражнявано във вреда на
обществения интерес от своевременно и ефективно наказателно правосъдие, и да препятства постигането на целите, посочени
в чл. 1 от
НПК. Процесната
хипотеза не може да се разглежда като
накърняване на правата на обвиняемия/подсъдимия, каквото например би било
непредоставянето на правна помощ или някое друго нарушение от рода на
посочените в ТР № 2/ 2002 г.
на ОСНК на ВКС. Съдът се съгласява с изложеното от първоинстанционната
инстанция, че институтът на задочното производство, регламентиран от процесуалния кодекс несъмнено представлява ограничаване на възможностите за пълноценно реализиране правата в наказателния процес, което обаче
е съвместимо с конституционните
разпоредби на чл. 31, ал. 4 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Р България и може да бъде
законосъобразно прилагано при
съблюдаване и разумно тълкуване на предписанията
за провеждане на разследване в рамките на очертаната
от чл. 269, ал. 3 от НПК процедура. Противната теза би довела до
парализиране на процеса в подобна хипотеза, изтичане на давностните
срокове и неправомерно засягане на правата на пострадалия, каквато е и
настоящата хипотеза, доколкото пострадалата е вече пълнолетна. Съдът се
съгласява с изложеното, че доколкото обвиняемият не е узнал за воденето срещу
него наказателно производство в случай на осъждането му ще е налице
предпоставка за възобновяване на делото по реда на чл. 423 от НПК. В същия
момент следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 423 от НПК не изключва
приложението на чл. 206, доколкото двете норми уреждат отделни институти на
правото и преследват различни цели – първата бързо и ефективно правосъдие, а
втората е своеобразна гаранция за правата на обвиняемия/подсъдимия. В този ред
на мисли дори да бяха изпълнени посочените действия от първоинстанционния
съд обвиняемият/подсъдимият отново би могъл да възобнови производството по реда
на чл. 423 от НПК, доколкото посочената норма не следва да се разглежда като
санкция за съда, разгледал делото по същество, а правоопазващата
правата на задочно осъдения. Единственото ограничение е предвидено в чл. 423,
ал. 1, изр. 2 от НПК, което е неотносими към процесния случай и не би могло да се постигне чрез
посочените действия.
На следващо място въззивната инстанция отбелязва, че ако съдът е имал
съмнения в констатираното от разследващите органи или е смятал, че следва да се
проведат допълнителни действия за установяване на актуалното местопребиваване на
лицето, не е била пречка да ги извърши в съдебното производство. Едва при едно
евентуално локализиране местопребиваването на лицето, би могло да се разсъждава
по въпроса дали е допуснато процесуално нарушение, доколкото процесното престъпление не е тежко, и производството да се върне
на досъдебна фаза.
Така доколкото по делото се
установи, че С.С. се намира извън страната и че местоживеенето му е неизвестно,
настоящият състав приема, че не е налице нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничение на правото на защита на обвиняемата/подсъдимата, досъдебното производство е било проведено законосъобразно в
отсъствието на обвиняемия, и производството следва да се върне на съдебна фаза
за провеждане на разпоредително заседание.
С оглед на
гореизложеното Окръжен съд – Ловеч счита, че протестът е основателен, поради
което протестираното определение като неправилно и незаконосъобразно следва да
се отмени, като делото се върне на Районен съд – Луковит за продължаване на
съдопроизводствените действия от
стадия на разпоредителното заседание за предаване на обвиняемия на съд.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 2 във вр. с чл. 249 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение № 154 от 09.05.2019 г., постановено по НОХД №
33/19 г. по описа на Районен съд – Луковит.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на
производството по делото от стадия на разпоредителното заседание за предаване
на обвиняемата на съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на жалба и/или протест.
Определението да се връчи за сведение на Районна
прокуратура – Луковит, С.Й.С. – подсъдим, В.С.Й.– пострадала и адв. П.Р. – служебен защитник на подсъдимия С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:1…………………………….
2…………………………….