№124
гр. Силистра, 26.10.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданска
колегия, в публичното заседание на десети октомври, през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА
мл.с-я РАЛИЦА
РАЙКОВА
при секретаря Данаила Г., като разгледа докладваното от съдия Д. Стоева гр. дело № 168 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение № 156/05.05.2016г., постановено по гр.д. № 1550/16г. по описа на СРС, е
определен режим на лични отношения между детето П. Емилов И., с ЕГН **********,
и неговите баба и дядо по бащина линия Ю.Й.И.,с ЕГН ********** и К.Ж.И., с ЕГН **********,***,
както следва: всяка втора събота и неделя от месеца, от 10. 00 часа в събота до
17. 00 часа в неделя, както и две седмици през лятната ваканция, които не
съвпадат с ползването на платените годишни отпуски на родителите, а също и в
деня, следващ рождения ден на детето - 11. 06. всяка година, до навършване на
пълнолетие. Осъдил е Т.П.П., с ЕГН **********, да заплати на Ю.Й.И. и К.Ж.И.
сумата 335 лв., представляваща разноски по делото.
Недоволна
от решението на СРС, е останала Т.П.П., която в законоустановения срок го
обжалва и моли съда да го отмени, като вместо това постанови друго, с което да
определи общ, свободен режим на лични отношения между детето и ищците, като то
осъществява срещи с тях, когато пожелае, т.е. да се отхвърли искането на бабата
и дядото за определяне на режим на лични отношения. Претендира
присъждане на деловодни разноски
Ответницата
по жалбата Ю.Й.И. и К.Ж.И. оспорват същата като неоснователна, считайки че
решението на СРС е правилно и молят съда да го потвърди. Претендират присъждане
на деловодни разноски.
Ответникът
Е.К.И., редовно призован, не се явява в съдебно заседание.
Съдът,
след като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства,
прие за установено следното:
Пред
СРС е предявен иск с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК, а в условията на
евентуалност и иск по чл. 128, ал. 3 от СК.
Съгласно
разпоредбите на чл. 128 СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това
е в интерес на детето. В разпоредбите на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила
на детето е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър интерес на
детето". Начинът, по който е дефинирано съдържанието на това понятие
налага извода, че подходът е индивидуален, ориентиран към съобразяване на
специфичните характеристики на детето, като най-разнообразни прояви на
личността - физически, психически и емоционални особености, пол, възраст,
минало, индивидуални потребности и др.
Не се
спори по делото, а и от представените доказателства се установява, че ищците са
баба и дядо по бащина линия на детето П., а двамата ответници са негови
родители, както и че бракът между последните е прекратен с влязло в сила решение
по гр. д. № 1/2007г. по описа на СРС, като ответникът Е.К. трайно се е
установил да живее в Лондон.
Не се
спори също, че отношенията между родителите по повод упражняването на
родителските права върху детето първоначално са регламентирани с постановеното бракоразводно
решение, с което родителските права са предоставени за упражняване на майката и
е определен режим на лични отношения между бащата и детето всяка първа неделя
от месеца от 9. 00 ч. до 19. 00 часа по местоживеенето на детето, както и всяка
трета и четвърта събота и неделя, от 9. 00 часа в събота до 16. 00 часа в
неделя, и 20 дни през лятото. Бащата е предявил иск за промяна на родителските
права, като с решение № 637/26. 01. 2017 г., пост. по гр. д. № 1202/2016 г., предмет
на обжалване пред СОС, родителските права по отношение на П. са предоставени на
него, с определен съответен режим на лични отношения между майката и детето, а
при обжалването му пред СОС с решението на въззивната инстанция,постановено по
в.гр.д. № 74/17г., решението на СРС е отменено, като вместо това родителските
права по отношение на П. са предоставени на майката и е определен режим на
лични отношения между бащата и детето. Решението на СОС е предмет на касационно
обжалване към момента.
Не се
спори по делото и относно обстоятелството, че до м. юни 2016 г. ищците активно
са подпомагали отглеждането на П. както със средства, така и с грижи. Нещо
повече, в с.з. на 20. 02. 2017 г.ответницата П. изрично признава това.
Разривът
в отношенията между страните възниква след м. юни 2016г., когато по-голямото дете
на ответниците - Косара /сестра на П./, заявява че съжителстващият на
съпружески начала с майка й мъж е извършвал блудствени действия с нея. От
момента на образуването на досъдебно производство по случая детето П. не се е
виждало с ищците, нито е разговаряло по телефона с тях.
Отчитайки
всичко това, СРС правилно е приел, че преустановяването на контактите между
ищците и детето е вследствие на обтягане на отношенията между двамата родители
по повод предприетите от бащата мерки във връзка твърденията на голямото им
дете, че е било подложено на блудствени действия от съжителстващия с майката
мъж. Правилен е и изводът на СРС, че нито от разпитаните по делото свидетели по
искане на ответницата, нито от информацията, която самото дете излага при изслушването
му в съдебно заседание, нито пък от изготвения социален доклад от ОЗД в
Дирекция „Социално подпомагане” гр. Силистра се установява, че ищците са
насаждали отрицателно отношение у детето към майката и съжителстващия с нея мъж
или че по някакъв начин поведението им може да се окачестви като вредно за
детето. Дори става ясно, че те са приемали и на гости този мъж, като част от
семейството, до момента, когато е настъпил разривът в отношенията им по повод
изявленията на голямото дете. От изслушването на детето П. се установява, че единственият
упрек, който то има към своите прародители по бащина линия, е този че са
проявили пасивност и не са защитили майка му в моменти, когато бащата е
изразявал гласно неодобрението си към нея, но в ситуация на съмнения относно
характера на преживяното от по-голямото дете, проявената пасивност в описаните
случаи всъщност е най-щадящия подход към детето.
Прави
впечатление обаче от изявленията на П. при
изслушването му пред СРС, че на него му е въздействано целенасочено от
страна на майката и новия й съпруг и то в степен такава, че то да се настройва
отрицателно срещу неговите баба и дядо по бащина линия, с които до преди една
година и половина са били в много близки отношения. За някои от случаите, които
то изтъква като упрек към поведението на ищците, пояснява че са се осъществили,
когато е бил малък и не си ги спомня, но знае за тях от разказите на майка му и
Емо /мъжът, с когото тя съжителства/.
Правилно
СРС е стигнал до извода, че майката и нейното обкръжение преднамерено се
опитват да отчуждят детето от баба му и дядо му и преустановяването на
контактите му с тях е именно вследствие на това им поведение, а не от опит да бъде
защитен П. от неблагоприятно тяхно влияние. В този смисъл е и изразеното
становище в социалния доклад на Дирекция "Социално подпомагане".
Съобразявайки
всичко това, СОС счита, че определянето на режим на лични отношения между
ищците и детето е наложително най-вече с оглед защитата на интереса на детето и
обезпечаването на неговото хармонично и балансирано психическо и емоционално
развитие. Възстановяването на емоционалната връзка и на отношенията на доверие
помежду им ще послужи като балансиращ фактор за детето и ще му помогне да
преодолее конфликта между родителите му без да е притиснато да избира страна в
него.
СОС се
солидаризира с изразеното от СРС, че в изключителен интерес за П. е всяка от
страните да превъзмогне личностните си разочарования и да се постарае да
съдейства за осигуряването на една по-толерантна и лишена от противопоставяне и
реваншизъм среда за него, в която то да успее да възстанови и поддържа
пълноценна връзка с всичките си роднини по произход.
Интересът
на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите
си и с роднините по майчина и бащина страна. По този начин детето получава
възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации.
Отчуждението от бабата и дядото никога не е в интерес на детето, освен в
случаите когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и
дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си
и то в техен най-добър интерес. В настоящия процес не се установи обратното.
При
определяне на конкретния режим на лични отношения на П. с баба му и дядо му по
бащина линия СОС взема предвид неговата възраст, нивото на физическото и
емоционално развитие, отношението му към бабата и дядото, техните качества да се
грижат за него и да го възпитават, влиянието, което те могат да оказват за
развитието на неговата личност.
Следва да се съобразят и обстоятелствата, че детето
ежедневно прекарва по-голяма част от времето в училище, че на родителя, на
когото е предоставено упражняването на родителски права, е необходимо време за
ежедневни контакти с детето, че то има нужда от време за самоподготовка, почивка,
срещи с приятели и не на последно място – определено време за лични отношения с
родителя, с когото не живее. При определяне на режима на лични отношения съдът
не е обвързан с поискания режим в исковата молба, а преценява, че същият с
оглед на установените обстоятелства по делото не е в интерес на детето. /В този
см. и Решение № 140 от 10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2014г./ Като
преценява установените по делото факти, съдът намира че интересите на детето изискват
да бъде определен режим на лични отношения между него и ищците и че той няма да
възпрепятства нормалното му физическо, умствено, интелектуално, нравствено и
социално развитие. При контактите на детето с тях то ще има възможност да
получава приемане и подкрепа, да придобива опит и знания в различни житейски
ситуации, да изгради чувството за родова принадлежност и семейни традиции. За
да се формира като пълноценна личност, детето следва да общува и да получава
грижи и обич не само от родителите си, но и от своите баба и дядо, както по
майчина линия, така и по бащина. Освен това, от данните по делото става ясно,
че битовите условия в дома на ищците са подходящи за отглеждане на дете,още
повече, че в случая то е свикнало с тези условия.
По
делото не се установи бабата и дядото да не са се грижили добре за П. или да им
липсват качества за адекватно възпитание и отглеждане на детето. Напротив, установи
се безспорно, че те са подпомагали майката в грижите за него, както и че то е
свикнало да живее в техния дом.
Съобразявайки
изложеното по- горе, съдът счита, че определеният режим на лични отношения с молителите
всяка втора събота и неделя от месеца, от 10. 00 часа в събота до 17. 00 часа в
неделя следва да се потвърди, като подходящ такъв. Не е подходящ обаче
определеният такъв и две седмици през лятото. Детето има разширен режим на
лични отношения през лятото с родителя, който не живее при него, а трябва да
има и време през лятната ваканция, което да прекара със семейството, с което
живее, както и с другите баба и дядо. Освен това, през лятната ваканция трябва
да остане за детето и свободно време, в което да не е обвързано от графици за
лични отношения със своите близки. Ето защо, съдът преценя, че П. следва да има
лични отношения с ищците през лятната ваканция в размер на четири
последователни дни, които не съвпадат с ползването на платените годишни отпуски
на родителите му.
В
останалата си част режимът на лични отношения, касаещ деня, следващ рождения
ден на детето - 11. 06. всяка година, до навършване на пълнолетие, следва да
бъде потвърден.
Предвид
изхода на делото, следва да се потвърди решението на СРС и в частта, в която Т.П.
е осъдена да заплати на ищците направените по делото разноски в размер на 335
лева - платената първоначална ДТ и платеното възнаграждение на процесуалния им
представител. Правилно съдът е преценил, че вторият ответник не следва да
отговаря за разноски в процеса, тъй като с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото.
Съдът,
съобразявайки изложеното в жалбата на ищцата и искането й за определяне на
свободен режим на детето - когато то си пожелае да се вижда с неговите баба и
дядо, което на практика представлява липса на режим на лични отношения по см.
на СК и отхвърляне на иска на ищците, счита че не й се дължи присъждане на
деловодни разноски пред настоящата инстанция.
МОТИВИРАН
от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 156/05.05.2016г., постановено по гр.д. № 1550/16г. по
описа на СРС, с което е определен режим на лични отношения между детето П И., с
ЕГН **********, и неговите баба и дядо по бащина линия Ю.Й.И.,с ЕГН **********
и К.Ж.И., с ЕГН **********,***, и е осъдена Т.П.П., с ЕГН **********, да заплати на Ю.Й.И.
и К.Ж.И. сумата 335 лв., представляваща разноски по делото, напаравени пред
СРС.
ИЗМЕНЯ
определения с решение № 156/05.05.2016г., постановено по гр.д. № 1550/16г. по
описа на СРС, режим на лични отношения между детето П. Емилов И. и неговите
баба и дядо по бащина линия Ю.Й.И. и К.Ж.И., както следва: всяка втора събота и
неделя от месеца, от 10. 00 часа в събота до 17. 00 часа в неделя, както и четири
последователни дни през лятната ваканция, които не съвпадат с ползването на
платените годишни отпуски на родителите, и в деня, следващ рождения ден на
детето - 11. 06. всяка година, до навършване на пълнолетие.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: