Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-В въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от младши съдия ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 10711 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 311820 от 12.01.2018
г., постановено по гр. д. № 11838/2015 г. по описа на Софийски районен съд
(СРС), II Гражданско отделение (II ГО), 67-ми състав, районният съд е осъдил М.НА В.Р.(МВР),
с адрес: град София, ул. „*********, да заплати на „Б.Т.п.” ЕООД, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
- сумата 1 738,26
лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2009 г. до
19.12.2011 г. на главница в размер 6 720 лева, представляваща обезщетение за
ползване без основание на имот „Обособена част от 3-ти етаж на административна
сграда /канцелария и санитарен възел/", находяща се в град Димитровград,
ул. „*****а за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.;
- сумата 814,40 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 20.12.2011 г. /датата на подаване на исковата
молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща споразумението за уреждане на
взаимоотношенията/ върху главницата в размер 6 720 лева, представляваща
обезщетение за ползване без основание на имот „Обособена част от 3-ти етаж на
административна сграда /канцелария и санитарен възел/, находяща се в в град Димитровград,
ул. „*****а, за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.;
- сумата 129,67
лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2009 г. до
19.12.2011 г. на главница в размер 528 лева, представляваща обезщетение за
ползване без основание на обект „Гаражна клетка в град Димитров град",
находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за периода от 01.01.2009 г. до
24.12.2009 г.;
- сумата 63,84
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2011 г.
/датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща
споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в размер 528
лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на обект „Гаражна
клетка в град Димитровград", находяща се в град Димитровград, ул. „*****а,
за периода от 01.01.2009 г. до 24.12.2009 г.;
- сумата 20,22
лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2010 г. до
19.12.2011 г. на главница в размер 114,30 лева, представляваща консумативни
разходи за студена вода, ползвана на обект „Обособена част от 3-ти етаж на
административна сграда /канцелария и санитарен възел/, находяща се в град
Димитровград, ул. „*****а, за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.;
- сумата 13,88
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2011 г.
/датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща
споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в размер
114,30 лева, представляваща консумативни разходи за студена вода, ползвана на
обект "Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и
санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.;
- сумата 504,74
лева, представляваща лихва за забава за периода от 13.03.2010 г. до
19.12.2011 г. на главница в размер 3060,90 лева, представляваща консумативни
разходи за електрическа енергия, ползвана на обект „Обособена част от 3-ти етаж
на административна сграда /канцелария и санитарен възел/, находяща се в град
Димитровград, ул. „*****а, за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.;
- сумата 371 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2011 г. /датата на
подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща
споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в размер 3 060,90
лева, представляваща консумативни разходи за електрическа енергия, ползвана на
обект "Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и
санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.;
- сумата 160,49
лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2010 г. до
19.12.2011 г. на главница в размер 906,30 лева, представляваща консумативни
разходи за ползвани телефонни услуги, ползвани на обект „Обособена част от 3-ти
етаж на административна сграда /канцелария и санитарен възел/, находяща се в град
Димитровград, ул. „*****а, за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.;
- сумата 109,85
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2011 г.
/датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща
споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в размер
906,30 лева, представляваща консумативни разходи за ползвани телефонни услуги,
ползвани на обект „Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда
/канцелария и санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а,
за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.
С решението районният съд е осъдил Г.Д.„Н.П.” да заплати
на „Б.Т.П.” ЕООД, също на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми:
- 68,07 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. на
главница в размер 373 лева, представляваща обезщетение за ползване без
основание на имот „Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда
/канцелария и санитарен възел/", находяща се в град Димитровград, ул. „*****а,
за м.01.2010 г.;
- 45,20 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
20.12.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата,
предхождаща споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в
размер 373 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на имот
"Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и
санитарен възел/, находяща се в находяща се в град Димитровград, ул. „*****а,
за м.01.2010 г.;
- 29,57 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2010
г. до 19.12.2011 г. на главница в размер 373 лева, представляваща обезщетение
за ползване без основание на имот "Обособена част от 3-ти етаж на
административна сграда /канцелария и санитарен възел/", находяща се в град
Димитровград, ул. „*****а, за м. 01.2011 г.;
- 45,20 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
20.12.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата,
предхождаща споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в
размер 373 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на имот
"Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и
санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за м.01.2011
г.;
- 8,03 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2010
г. до 19.12.2011 г. на главница в размер 44 лева, представляваща обезщетение за
ползване без основание на имот „Гаражна клетка в град Димитровград",
находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за м.01.2010 г.;
- 5,32 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
20.12.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата,
предхождаща споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в
размер 44 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на имот „Гаражна
клетка в град Димитровград ", находяща се в град Димитровград, ул. „*****а,
за м.01.2010 г.;
- 3,49 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2010
г. до 19.12.2011 г. на главница в размер 44 лева, представляваща обезщетение за
ползване без основание на имот "Гаражна клетка в град Димитровград ",
находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за м. 01.2011 г.;
- 5,32 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
20.12.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата,
предхождаща споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в
размер 44 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на имот
"Гаражна клетка в град Димитровград ", находяща се в град
Димитровград, ул. „*****а, за м.01.2011 г.;
- 15,42 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2011
г. до 19.12.2011 г. на главница в размер 208.79 лева, представляваща
консумативни разходи за студена вода, ползвана на обект "Обособена част от
3-ти етаж на административна сграда /канцелария и санитарен възел/, находяща се
в град Димитровград, ул. „*****а, за 2010 г.;
- 1,19 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.09.2011
г. до 19.12.2011 г. на главница в размер 128,02 лева, представляваща
консумативни разходи за студена вода, ползвана на обект "Обособена част от 3-ти етаж на
административна сграда /канцелария и санитарен възел/, находяща се в град
Димитровград, ул. „*****а, за периода от 01.01.2011 г. до 31.07.2011 г.;
- 84,09 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2011
г. до 19.12.2011 г. на главница в размер 1138,33 лева, представляваща
консумативни разходи за електрическа енергия, ползвана на обект "Обособена
част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и санитарен възел/,
находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за 2010 г.;
- 9,42 лева, представляваща лихва за забава за периода от 17.09.2011
г. до 19.12.2011 г. на главница в размер 1009,97 лева, представляваща
консумативни разходи за електрическа енергия, ползвана на обект "Обособена
част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и санитарен възел/, находяща
се в град Димитровград, ул. „*****а, за периода от 01.01.2011 г. до 31.07.2011
г.;
- 25,29 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
20.12.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата,
предхождаща споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в
размер 208.79 лева, представляваща консумативни разходи за студена вода,
ползвана на обект "Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда
/канцелария и санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а,
за 2010 г.;
- 15,52 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
20.12.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата,
предхождаща споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в
размер 128,02 лева, представляваща консумативни разходи за студена вода,
ползвана на обект "Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда
/канцелария и санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за периода от
01.01.2011 г. до 31.07.2011 г.;
- 137,97 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
20.12.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата,
предхождаща споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в
размер 1138,ЗЗ лева, представляваща консумативни разходи за електрическа
енергия, ползвана на обект "Обособена част от 3-ти етаж на административна
сграда /канцелария и санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за 2010 г.;
- 122,41 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
20.12.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата,
предхождаща споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в
размер 1009,97 лева, представляваща консумативни разходи за електрическа
енергия, ползвана на обект "Обособена част от 3-ти етаж на административна
сграда /канцелария и санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „Първи май” № 28, за периода от
01.01.2011 г. до 31.07.2011 г.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е разпределил и
отговорността за разноски.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба
от Г.Д.„Н.П.”- МВР срещу първоинстанционното решение в частта, в която са
уважени предявените срещу него искове. Излагат се подробни доводи за недопустимост,
необоснованост и неправилност на атакуваната част от решението. Поддържа се, че
въззивникът не е надлежно легитимирана страна, тъй като липсва законово
регламентирано правоприемство между него и Национална служба „Полиция”- МВР,
като се твърди да е създаден със ЗИД на Закона за МВР (обн. ДВ, бр. 44 от
12.06.2012 г. в сила от 01.07.2012 г.). Поддържа се, че параграф 54, ал. 1 от
ПЗР на ЗИД на Закона за МВР не е приложим в процесната хипотеза. Излагат се
доводи, че е налице недопустимост на първоинстанционното решение в обжалваната
част и предвид факта, че производството по главните искове е прекратено поради
направен отказ от ищеца и като правна последица от това прекратяване е следвало
да настъпи десезиране на съда и по отношение на акцесорно предявените вземания
за присъждане на законна лихва след завеждане на исковете, а вместо това съдът
се е произнесъл по тях. Сочи се и че по исковете за суми в размер на 29,57 лв.
и 3,49 лв. районният съд е приел, че се дължи обезщетение за забава в период
преди възникване на вземането за главница. Поддържа се, че в процесния период
имотите не са ползвани от въззивника, а от друго юридическо лице. Изложени са
подробни доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния
закон – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Сочи се, че ответникът не е изпаднал в забава, тъй
като денят на изпълнение на задълженията не е определен и липсва валидна
покана. Акцентира се, че в изпратеното писмо от 22.01.2009 г. не е установен
размер на главницата за основното вземане, поради което не може да постави в
забава ответника. Освен това се сочи и че не му е било връчено. Поддържа се, че
неправилно ответниците са осъдено солидарно за разноски, тъй като са обикновени
другари в процеса. Съобразно изложеното се иска решението да бъде обезсилено в
обжалваната част. В случай че съдът го счете за допустимо – да бъде отменено и
исковете срещу въззивника да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Претендират
се юрисконсултско възнаграждение.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба и от МВР срещу първоинстанционното решение в
частта, в която са уважени предявените срещу него искове. Излагат се подробни
доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на
материалния закон. По-конкретно се поддържа, че с изпратеното от ищеца писмо с
изх. № 02-16-243/07.04.2009 г. МВР не е поставено в забава, съответно за
времето до предявяване на исковата молба не дължи спорните обезщетения по чл.
86, ал. 1 ЗЗД, а законната лихва след депозирането й е недължима с оглед
характера й на законна последица от предявяване на главните искове и
последвалия отказ от тях. Съобразно изложеното се иска решението да бъде
отменено в обжалваната част и предявените искове срещу въззивника да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК са постъпили отговори на въззивните жалби от насрещната страна – „БДЖ-Т.П.”
ЕООД, в които са изложени подробни доводи за правилност и законосъобразност на
обжалваното решение. Оспорват се твърденията на въззивниците, че с изпратените
покани от 22.01.2009 г. и 07.04.2009 г. не са поставени в забава. Поддържа се,
че веднъж отправена поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД се разпростира неограничено
във времето, докато се прекрати ползването, в който смисъл се твърди да е и
тълкувателно решение № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС по въпроси относно поканата по чл.
31, ал. 2 ЗС. Цитирана е съдебна практика на ВКС, която въззиваемият намира за
относима. Поддържа се, че в случай че ползващ несобственик е изрично поканен, че
дължи обезщетение по чл. 59 ЗЗД за конкретно определен бъдещ период – от датата
на поканата докато трае ползването и в конкретно определен размер, следва да се
приеме, че за него възниква задължение за плащане и на мораторна лихва. Сочи
се, че в поканата от 07.04.2009 г. е посочен ясно размер на претенцията – не е
претендирана конкретна сума, но е посочено, че същата следва да бъде в размер,
определен въз основа на експертна оценка на лицензиран оценител. Поддържа се и
че по отношение на потребените консумативи следва да се има предвид, че същите
представляват периодични плащания, поради което длъжникът изпада в забава с
възникването им. Сочи се, че същите са платени от ищеца като титуляр на
партидите към съответните доставчици и са претендирани от органите на
транспортна полиция. Съобразно изложеното се иска обжалваното решение да бъде
потвърдено. Претендират се разноски.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Производството е
образувано по въззивни жалби, подадени от процесуално легитимирани страни, в
законоустановения срок по реда на чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.
Софийски районен съд, Гражданско
отделение (ГО), 67-ми състав, се е произнесъл по обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД срещу М.НА В.Р.и Г.Д.„Н.П.".
Фактическата обстановка по делото следната:
По делото е безспорно установено, че
през 2007 г. „БДЖ" ЕАД, в качеството му на възложител, и Национална служба
„Полиция"-МВР, в качеството на изпълнител, е сключен договор, по силата на който
възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да осъществява охрана на обектите на „БДЖ" ЕАД по
съгласуван от страните списък - Приложение № 1, за срок от една година считано
от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г.
Съгласно чл. 6 от договора,
възложителят се е задължил да предостави за ползване на изпълнителя оборудвани битови и помощни помещения,
находящи се в района на обслужваните обекти и необходими за нормалното
изпълнение на служебните задължения във връзка с предмета на договора. Според
чл. 6.1 предоставените обекти, материално-техническа база и друго оборудване по
съгласуван списък между двете страни, са неразделна част от договора, като
според чл. 7.5. разходите следва да се начисляват на изпълнителя.
Не
е спорно и че след изтичане на срока на договора изпълнителят е продължил да
ползва предоставените му недвижими имоти.
Осъществено е
преобразуване
на „БДЖ” ЕАД, за което
директорът на НС „Полиция” е уведомен с писмо с изх. № 09-00-37/22.01.2009 г.
(л. 70 и сл. от делото пред СГС). В писмото е отправено искане за връщане на имуществото, предоставено по договора за охрана.
Определен е краен срок за фактическото му предаване - 28.02.2009 г., като е посочено, че
консумативните разходи ще бъдат изчислявани и заплащани до датата на
фактическото предаване на обектите.
С писмо рег. № 02-16-243/07.04.2009 г. (л. 74 – л. 75 от делото пред СГС)
„БДЖ – Т.П." ЕООД е отправило покана до Директора на Дирекция „Транспортна
полиция" за освобождаване на обектите, предоставени за ползване съгласно
чл. 6 и чл. 6.1. от договора, както и за заплащане на обезщетение за ползване,
в случай че не се предадат заеманите помещения, което обезщетение е дължимо до
сключване на договор за наем, с който да се уредят отношенията, и е в
определяем от лицензиран оценител при Агенцията по приватизация въз основа на
експертна оценка размер. В същото писмо е посочено, че всички разходи за
консумативи за ползваните обекти след изтичане на срока на договора следва да
бъдат заплатени от адресата.
Между
страните не спорно и се установява, че на 22.02.2013
г. между „Х. БДЖ”ЕАД, въззивника – „Б.Т.П.” ЕООД, „Б. - П.П." ЕООД,
МВР и Г.Д.„Н.П." е сключено
споразумение (л. 449 и сл. от делото пред СГС), по силата на което МВР е признало, че дължи на „Б.Т.П.”
ЕООД сума в общ размер на 628 789,16 лв., представляваща главница за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.,
установена от страните в двустранно подписан констативен протокол № 1, която
сума представлява сбор от главница в размер на 486 897,00 лв., обезщетение за
ползване без правно основание на описани в констативния протокол имоти, сред
които и процесните, и 141 892,16 лв. дължими за потребените за периода
консумативи (електроенергия, топлоенергия, вода, телефонни услуги).
В чл. 1 от споразумението изрично е
посочено, че в периода 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г. отдел Транспортна полиция”
и неговите районни управления са били част от структурата на МВР.
Според чл. 1, ал. 2 от
споразумението въззивникът
Г.Д.„Н.П.” е признал, че дължи на „БДЖ – Т.П." ЕООД
сума в размер на 1 445 309,78 лв., представляваща главница за периода от 01.01.2010 г. до 31.05.2012 г.,
установена от страните в двустранно подписан констативен протокол № 2, която
сума представлява сбор от главница в размер на 1 176 961,49 лв.,
обезщетение за ползване без правно основание на описани в констативния протокол
имоти и 268 348,29 лв. дължими за потребените за периода консумативи
(електроенергия, топлоенергия, вода, телефонни услуги).
В чл. 2, ал. 1 от същото
споразумение МВР е признало, че
дължи на "БДЖ - П.П." ЕООД сума в размер на 100 251,13 лв.,
представляваща главница за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.,
установена от страните в двустранно подписан констативен протокол № 3.
В чл. 2, ал. 2 от същото споразумение
ГДНП е признало, че дължи на "БДЖ - П.П." ЕООД сума в размер на 278
745,99 лв., представляваща главница за периода от 01.01.2010 г. до 31.05.2012
г., установена от страните в двустранно подписан констативен протокол № 4.
Според чл. 5 от споразумението МВР замества ГДНП в задължението му към
„БДЖ – Т.П." и „БДЖ - П.П." ЕООД, посочено в чл. 1, ал. 2 и чл. 2,
ал. 2.
Според чл. 6, ал. 1 с вземанията на
„БДЖ – Т.П." ЕООД към МВР по чл. 1, ал. 1 и ал. 2, установени към
31.05.2012 г., вземанията на „БДЖ - П.П." ЕООД към МВР по чл. 2, ал. 1 и
ал. 2, установени към 31.05.2012 г. и вземанията на „Х. БДЖ" ЕАД към МВР
по чл. 3 се намаляват задълженията на „Х. БДЖ" ЕАД към МВР по чл. 4, ал. 1
от споразумението.
В чл. 7 от споразумението страните
са констатирали, че след 01.06.2012 г. структурите на ГДНП продължават да
ползват имоти на „БДЖ – Т.П." ЕООД и „БДЖ - П.П." ЕООД, като до
уреждане на ползването и на заплащане на консумативите, вземанията на „БДЖ – Т.П."
ЕООД и „БДЖ - П.П." ЕООД към ГДНП се приспадат по механизма на
споразумението от задълженият на "Х.БДЖ" ЕАД към МВР по чл. 6, ал. 3.
В
чл. 12 е посочено, че поради непостигането на съгласие между страните относно
претендираните от МВР неустойка по договор рег. № АД-1517/2.12.2007 г. и лихви
за забавено плащане на главниците по споразумението, както и относно претендираните лихви от въззивника и
„БДЖ П.П.” ЕООД за забавено плащане на главниците по него, същите не са предмет на споразумението.
По делото са представени и протоколи
за определяне на ползваните консумативи, подписани за собствениците и
ползвателите на имотите.
По делото са представени и фактури
за ползвани телекомуникационни услуги.
С определение от 27.06.2014 г. (л.
541 от делото пред СГС), на основание чл. 233 ГПК, е прекратено производството
по делото, касаещо главните искове за плащане на обезщетение за ползване през
периода 01.01.2009 г. – 31.07.2011 г. на процесните имоти, предмет на исковата претенция,
както и по отношение на главните искови претенции за консумативи, потребени във
връзка с осъщественото от Отдел „Транспортна Полиция” ползване на през същия
период.
Размерът
на претендираните обезщетения за забава е установен от приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което въззивният съд кредитира
като компетентно и обективно изготвено.
От правна
страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си единствено за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС). Съобразно така установените си
задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното
първоинстанционно решение е валидно.
По допустимостта на решението въззивният съд намира следното:
Възраженията за недопустимост на
обжалваното решение поради липса на надлежна
легитимация на ответника Г.Д.„Н.П.” са неоснователни. Със споразумението от
22.02.2013 г. и констативен протокол 2 към него ответникът изрично е признал,
че дължи главниците за периода след 31.12.2009 г., върху които се претендира
обезщетение за забава. Освен това, както е посочено и в подписания между
страните Констативен протокол № 2 към споразумението (л. 457 и сл. от делото
пред СГС), в периода 01.01.2010 г. – 31.05.2012 г., вкл., Отдел „Транспортна
Полиция” и неговите районни управления последователно са били част от
структурата на Г.Д.„Охранителна полиция” (ГДОП) и Г.Д.„Криминална полиция”
(ГДКП) – самостоятелни юридически лица по силата на чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 3
вр ал. 2 ЗМВР. Съгласно параграф 54, ал. 1 ПЗР на Закона за изменение и
допълнение на Закона за МВР (Обн. ДВ, бр. 44/12.06.2012 г., в сила от
01.07.2012 г.) създадената с този закон Г.Д.„Охранителна полиция” е
правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на ГДОП и ГДКП.
Основателни, обаче, са доводите
на въззивниците за недопустимост на решението в частите, в които са присъдени
суми, представляващи обезщетения за периода от датата на подаване на исковата
молба – 20.12.2011 г. до 21.02.2013 г. – деня, прехождащ датата на сключване на
споразумението от 22.02.2013 г. между страните по делото.
В хода на първоинстанционното
производство от ищеца е направен отказ от исковете за главници с оглед
сключването на извънсъдебното споразумение за тях между страните, като
производството по делото в тази му част е било прекратено. Искането за
присъждане на законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението не представлява самостоятелен иск, а законна
последица на уважаването на исковете, с които съдът е бил сезиран. С оглед на
горното е налице функционална връзка между предявените искове и искането за
законна лихва, поради което следва да се приеме, че след като съдът е бил десезиран с част от претенциите
поради отказ от исковете за главници, е
отпаднала възможността да се произнесе самостоятелно по искането за
присъждане на законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба
в съда. В тази връзка е необходимо да се посочи, че ищецът с подписване на
споразумението при постигнатите в него параметри и направеният отказ от иск сам
се е лишил от възможността на получи обезщетение за забава за обсъждания
период. По изложените мотиви и на основание чл. 270, ал. 3 ГПК решението следва да бъде
обезсилено, като процесуално недопустимо в частта, в която районният съд е
присъдил обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за период след датата на исковата
молба.
Не се установява твърдяното
произнасяне по т.н. „свръх петитум” от районния съд във връзка с предявените
искове срещу Г.Д.„Н.П.”. В конкретния случай съдът се е произнесъл в рамките на
заявеното искане, като въпрос по същество на спора е основателно ли е искане за
присъждане на обезщетение за забава за период преди датата на възникване на
вземането за главница.
По правилността на решението:
Въззивният съд, като съобрази
оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за
основателни по следните съображения:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при
забава на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер
на законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение. Обезщетението
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер,
доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от
длъжника в уговорения за това срок. Както всяко парично вземане, така и
вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се индивидуализира чрез своето основание и
размер. Ето защо, за основателността на предявените искове с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца, съобразно изискването на 154, ал. 1 ГПК, е
да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) възникване на
главно вземане, 2) изпадане на длъжника в забава за изпълнение на същото.
В конкретния случай
възникването на главните задължения не е спорно между страните и се установява
от представените по делото писмени доказателства.
С оглед непреклудираните
доводи, изложени във въззивните жалби спорен
пред въззивният съд е въпросът изпаднали ли са в забава за плащане
ответниците.
Районният съд е приел, че извод, че е налице забава, следва от изпратената
от ищеца покана от 22.01.2009 г. да освободят помещението или да заплащат
равностоен на ползването наем. Приел е и че задължението за заплащане на
консумативите е периодично и не е необходимо ежемесечно до длъжникът да се
изпраща покана за неговото изпълнение. Доводите на районният съд са неправилни.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, кредиторът може да кани
длъжника да му заплаща само вече
възникнало парично задължение за обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Длъжникът не би
могъл да бъде поканен да заплаща наред с вече съществуващото, още и друго -
невъзникнало и несъществуващо към датата на поканата главно задължение за
обезщетение, което би възникнало, ако длъжникът - несобственик продължи да
ползва без основание чуждия имот на кредитора и което би предстояло да се
претендира с последваща искова молба. Макар и вземането за
обезщетение за неоснователно ползване да е с едно правно основание - по чл. 59
от ЗЗД, когато се претендира за различен период от време на ползване и в
различен размер на обезщетение - то произтича от различен фактически състав.
Тъй като се касае за различни вземания, съответно въз основа на тези различни
вземания възникват различни акцесорни задължения по чл. 86 от ЗЗД, с различни
начални моменти, които зависят от деня на
изрично връчената за всяко покана (решение№ 217/08.10.2013 г. по гр. дело
№ 1290/2013 г. на ВКС, III г., решение №
60 от 30.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1163/2017 г., IV г. о., ГК, определение № 189 от 28.03.2017 г. по т.д. № 137/2017
г., I
Т.О., ВКС).
Във връзка с дововодите на въззиваемия- ищец е необходимо
да се посочи, че независимо, че хипотезата на чл. 32,
ал. 2 ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 ЗЗД за облагодетелстване
на едно лице за сметка на друго съдебната практика относно поканата по чл. 31,
ал. 2 ЗС /че веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено
във времето/ не намира приложение. Поканата
по чл. 31, ал. 2 ЗС за разлика от поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД е елемент от
фактическия състав за възникване на главното парично задължение, като
едновременно поставя и в забава собственика-длъжник за заплащане на главното
задължение. В тази хипотеза и главното и акцесорното задължение възникват
едновременно - от момента на връчване на поканата - ден за ден. Поканата по чл.
84, ал. 2 ЗЗД е различна. Тя не поражда главно, а акцесорно задължение, което
има правопораждащо действие занапред (решение № 60 от 30.05.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 1163/2017 г., IV г. о., ГК,
решение № 394/27.11.2015 г. по гр.д. № 3034/2015, 4 ГО на ВКС – цитирано в
отговорите на въззивни жалби).
Съществено в случая е, че представените по делото писма от 22.01.2009 г. и 07.04.2009 г.
нямат съдържанието на покана за плащане по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото не
съдържат искане за плащане на вземане в конкретен размер и срок за плащане на
същото, т.е. не са годни да поставят в забава длъжника. Липсата на яснота
относно вида и размера на престацията води до липса на валидна покана за
плащане на главниците за ползване на имотите и потребени консумативи, като
доводите на въззиваемия в обратен смисъл са неоснователни. Освен това, с протоколно
определение от 13.04.2016 г. (л. 27 – гръб от делото пред СРС) е отделено за
безпорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че ищецът не е изпращал
до ответниците фактури относно главните вземания за консумативни разходи. Не се
установява и да са изпращани покани за плащане на същите. Предвид изложеното,
предявените допустими искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
неосноватени поради липсата на втората предпоставка за основателност на същите,
а именно поставяне в забава на длъжниците.
В обобщение, с
оглед недоказаността на предявените допустими искове, решението, в частта, в
която районният съд се е произнесъл по тях следва да бъде отменено като
неправилно и същите следва да бъдат отхвърлени от въззивния съд, като
неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски за въззивното производство и за първоинстанционното производство имат въззивниците,
които претендират разноски за държавна такса – само МВР, и юрисконсултски
възнаграждения, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.),
съобразявайки извършената от упълномощените от въззиваемите юрисконсулти
дейност, съдът определя в размер на по 150 лв. за всяка инстанция за всеки от
тях Предвид изложеното и с оглед размера на внесените държавни такси, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК, въззиваемият следва да бъде осъден да плати на всеки от въззивниците
разноски за първоинстанционното производство в размер на по 150 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, и за въззивното 150 лв. на Г.Д.„Н.П.” и 284,77
лв. на МВР. От въззиваемия също е направено искане за присъждане на разноски,
но с оглед изхода на спора такива не му се дължат. Въззивният съд констатира и
че въззивниците не са внесли дължимите държавни такси за разглеждане на въззивните
жалби в пълен размер, поради което и на основание чл. 77 ГПК следва да бъдат
осъдени за разликата между внесена и дължима държавна такса със съдебното
решение.
Предвид цената на исковите претенции и по аргумент от чл.
280, ал. 3, т. ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо решение № 311820 от
12.01.2018 г., постановено по гр. д. № 11838/2015 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), II Гражданско отделение (II ГО), 67-ми състав, в частта, в която МВР е осъдено да заплати
на „Б.Т.П.” ЕООД, ЕИК ********, следните суми:
- 814,40 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2011 г. /датата на
подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща
споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в размер 6
720 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на имот
„Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и санитарен
възел/, находяща се в в град Димитровград, ул. „*****а, за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.;
- 63,84 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2011 г. /датата на
подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща
споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в размер 528
лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на обект „Гаражна
клетка в град Димитровград", находяща се в в град Димитровград, ул. „*****а,
за периода от 01.01.2009 г. до 24.12.2009 г.;
- 13,88 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2011 г. /датата на
подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща
споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в размер
114,30 лева, представляваща консумативни разходи за студена вода, ползвана на
обект "Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и
санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.;
- 371 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2011 г. /датата на
подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща
споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в размер 3
060,90 лева, представляваща консумативни разходи за електрическа енергия,
ползвана на обект "Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда
/канцелария и санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а,
за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.;
- 109,85 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
20.12.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата,
предхождаща споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в
размер 906,30 лева, представляваща консумативни разходи за ползвани телефонни
услуги, ползвани на обект "Обособена част от 3-ти етаж на административна
сграда /канцелария и санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а,
за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.
ОБЕЗСИЛВА като процесуално недопустимо решение № 311820 от
12.01.2018 г., постановено по гр. д. № 11838/2015 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), II Гражданско отделение (II ГО), 67-ми състав, в частта, в която Г.Д.„Н.П.” - МВР е
осъдено да заплати на „Б.Т.П.” ЕООД, ЕИК ********, следните суми:
- 45,20 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 20.12.2011 г. /датата на подаване на исковата
молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща споразумението за уреждане на
взаимоотношенията/ върху главницата в размер 373 лева, представляваща обезщетение
за ползване без основание на имот „Обособена част от 3-ти етаж на
административна сграда /канцелария и санитарен възел/, находяща се в град Димитровград,
ул. „*****а, за м.01.2010 г.;
- 5,32 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2011 г. /датата на
подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща
споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в размер 44
лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на имот „Гаражна клетка в град Димитровград ",
находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за м.01.2010 г.;
- 25,29 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 20.12.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013
г. /датата, предхождаща споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху
главницата в размер 208,79 лева, представляваща консумативни разходи за студена вода, ползвана
на обект „Обособена
част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и санитарен възел/,
находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за 2010 г.;
- 15,52 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 20.12.2011 г. /датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013
г. /датата, предхождаща споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху
главницата в размер 128,02 лева, представляваща консумативни разходи за студена
вода, ползвана на обект „Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и
санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за периода от
01.01.2011 г. до 31.07.2011 г.;
- 137,97
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2011 г.
/датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща
споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в размер
1138,ЗЗ лева, представляваща консумативни разходи за електрическа енергия,
ползвана на обект „Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и
санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за 2010 г.;
- 122,41
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2011 г.
/датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща
споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в размер
1009,97 лева, представляваща консумативни разходи за електрическа енергия,
ползвана на обект "Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда
/канцелария и санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „Първи
май” № 28, за периода от 01.01.2011 г. до 31.07.2011 г.
- 45,20
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2011 г.
/датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща
споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в размер 373
лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на имот „Обособена част от 3-ти етаж на
административна сграда /канцелария и санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за м.01.2011 г.;
- 5,32
лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.12.2011 г.
/датата на подаване на исковата молба/ до 21.02.2013 г. /датата, предхождаща
споразумението за уреждане на взаимоотношенията/ върху главницата в размер 44
лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на имот
"Гаражна клетка в град Димитровград", находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за м.01.2011 г.
ОТМЕНЯ
решение № 311820 от
12.01.2018 г., постановено по гр. д. № 11838/2015 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), II Гражданско отделение (II ГО), 67-ми състав,
в останалата обжалвана част, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Б.Т.П.” ЕООД, ЕИК ********, срещу МВР обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да плати следните суми:
- 1 738,26 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2009 г. до 19.12.2011 г. на
главница в размер 6 720 лева, представляваща обезщетение за ползване без
основание на имот „Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда
/канцелария и санитарен възел/", находяща се в град Димитровград, ул. „*****а
за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.;
- 129,67 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2009 г. до 19.12.2011 г. на
главница в размер 528 лева, представляваща обезщетение за ползване без
основание на обект „Гаражна клетка в град Димитров град", находяща се в в
град Димитровград, ул. „*****а, за периода от 01.01.2009 г. до 24.12.2009 г.;
- 20,22 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. на
главница в размер 114,30 лева, представляваща консумативни разходи за студена
вода, ползвана на обект „Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда
/канцелария и санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а,
за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.;
- 504,74 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 13.03.2010 г. до 19.12.2011 г. на
главница в размер 3060,90 лева, представляваща консумативни разходи за
електрическа енергия, ползвана на обект "Обособена част от 3-ти етаж на
административна сграда /канцелария и санитарен възел/, находяща се в град
Димитровград, ул. „*****а, за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.;
- 160,49 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. на главница в размер 906,30 лева, представляваща
консумативни разходи за ползвани телефонни услуги, ползвани на обект
"Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и
санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за периода от
01.01.2009 г. до 31.12.2009 г.;
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Б.Т.П.” ЕООД, ЕИК ********,
срещу Г.Д.„Н.П.”, с адрес: град София, бул. „********№ *, обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да плати следните суми:
- 68,07 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. на главница в
размер 373 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на имот
„Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и санитарен възел/",
находяща се в град Димитровград, ул. „*****а за м.01.2010 г.;
- 29,57 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. на главница в размер 373
лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на имот
"Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и
санитарен възел/", находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за м.
01.2011 г.;
- 8,03 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 01.02.2010 г. до 19.12.2011 г. на главница в размер 44
лева, представляваща обезщетение за ползване без основание на имот
"Гаражна клетка в град Димитровград", находяща се в град
Димитровград, ул. „*****а, за м.01.2010 г.;
- 3,49 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2010 г. до
19.12.2011 г. на главница в размер 44 лева, представляваща обезщетение за
ползване без основание на имот "Гаражна клетка в град Димитровград ",
находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за м. 01.2011 г.;
- 15,42 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 01.02.2011 г. до 19.12.2011 г. на главница в размер
208.79 лева, представляваща консумативни разходи за студена вода, ползвана на
обект "Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и
санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за 2010 г.;
- 1,19 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 17.09.2011 г. до 19.12.2011 г. на главница в размер
128,02 лева, представляваща консумативни разходи за студена вода, ползвана на
обект "Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда /канцелария и
санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а, за периода от
01.01.2011 г. до 31.07.2011 г.;
- 84,09 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2011 г. до
19.12.2011 г. на главница в размер 1138,33 лева, представляваща консумативни
разходи за електрическа енергия, ползвана на обект "Обособена част от 3-ти
етаж на административна сграда /канцелария и санитарен възел/, находяща се в
град Димитровград, ул. „*****а, за 2010 г.;
- 9,42 лева, представляваща лихва
за забава за периода от 17.09.2011 г. до 19.12.2011 г. на главница в размер
1009,97 лева, представляваща консумативни разходи за електрическа енергия,
ползвана на обект "Обособена част от 3-ти етаж на административна сграда
/канцелария и санитарен възел/, находяща се в град Димитровград, ул. „*****а,
за периода от 01.01.2011 г. до 31.07.2011 г.
ОСЪЖДА „БДЖ-Т.П.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.НА В.Р., с адрес: град София, ул. „*********,
на основание чл. 78 вр. чл. 273 ГПК, сума в размер на 150
лв. – юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, и сума
в размер на 284,77 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „БДЖ-Т.П.”
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.Д.„Н.П.”
– МВР, с адрес: град София, бул. „********№ 1, на основание чл. 78 вр. чл. 273 ГПК, сума в размер на 150
лв. – юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, и сума
в размер на 150 лв. – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА М.НА В.Р., с
адрес: град София, ул. „*********, да заплати на по банкова сметка ***, на
основание чл. 77 ГПК, сума в размер на 125,11 лв. – държавна
такса за разглеждане на депозираната въззивна жалба.
ОСЪЖДА Г.Д.„Н.П.” –
МВР, с адрес: град София, бул. „********№ 1, на основание чл. 78 вр. чл. 273 ГПК, да заплати на по банкова сметка ***, на
основание чл. 77 ГПК, сума в размер на 175 лв. – държавна
такса за разглеждане на депозираната въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно по аргумент от чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.