Р Е Ш Е Н И Е
№ 386
Велико Търново, 16.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, XI-ти адм. състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря В.Г. ...........................................................................
и в присъствието на прокурора ...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 186/2019г. по
описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда
на Дял ІІІ, Глава X, Раздел І от АПК, във връзка с
във връзка с чл.58, ал.6 от Наредба
№ 8/05.08.2011г. на МЗХ за сечите в горите.
Образувано по жалба подадена от
името на „Златаришка гора“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Златарица, ул. „Стефан
Попстоянов“ № 1, чрез упълномощения адвокат.
Обжалва се Заповед №
РД-12-117/18.03.2019 г. на кмета на
Община Златарица, с която е обезсилил
Позволително за сеч № 0487401/ 22.02.2019 г., издадено от ***С.Дж.,
действащ като управител на „Златаришка гора“ ЕООД на „Бул лес -2012“ ЕООД – гр.
Стражица.
Оспорващият счита, че Заповедта е незаконосъобразно издадена в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Административният орган/АО/ не
изпълнил задълженията си по чл.26, чл.34
и чл.35 от АПК. Защото преди да издаде Заповедта не е уведомил заинтересованите
лица за започване на производството, не е осигурил на същите възможност да прегледат
документите по преписката и да направят своите обяснения и възражения. Счита,
че въпросът дали управителят на дружеството „Златаришка гора“ЕООД отговаря на
изискванията на чл.181, ал.5 от ЗГ е можело да бъде предмет на обсъждане преди приемане
на решението на Общински съвет Златарица за създаване на дружеството и
регистрирането му в ИАГ. Настоява, че позволителното за сеч е издадено от
компетентно лице, при спазване на всички законови разпоредби. За ръководител на
горската структура било назначено лице, което отговаря на изискванията на
чл.181, ал.5 от ЗГ, а самият управител на дружеството също имал право да издава
позволителни за сеч.
По тези съображения се претендира отмяна
на Заповедта. В съдебно заседание дружеството се представлява от упълномощения
адвокат, който поддържа жалбата и
ангажира допълнителни доказателства. Подчертава, че въпреки издадения на
Дж.болничен лист, на 22.02.2019г., когато е издадено процесното позволително за
сеч, същият е бил на работа. В заключение пледира за отмяна на оспорената Заповед
и претендира присъждане на разноските за производството.
Ответникът
по жалбата, кметът на
община Златарица, действащ чрез упълномощения адвокат, ангажира становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че
оспорената Заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената форма. Не са допуснати
нарушения на процедурата, която по чл.58, ал.1 -6 от Наредба №8/05.08.2011г. за
сечите в горите, е специална спрямо АПК. Заповедта е мотивирана от фактическа и правна страна, а
представените с преписката доказателства изцяло подкрепят основанията, посочени
в нея. Същата е съответна на материалния
закон, защото управителят на „Златаришка гора“ЕООД – ***С.Дж.не отговаря на
условията за заемане на посочената длъжност, а именно в това си качество е
издал обезсиленото позволително за сеч. Поради което същото е издадено в
нарушение на чл.108, ал.1, т.2 от ЗГ, във вр. с чл.181 от с.з. По изложените съображения,
представени в писмено становище, ПП на ответника пледира жалбата да бъде
отхвърлена от съда. Претендира разноски.
Съгласно нормата на чл.58, ал.6 от Наредба
№8/05.08.2011г. за сечите в горите на МЗХ, обезсилването на позволителното за
сеч подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Следователно е приложим 14 дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК, от деня на
съобщаването. Заповедта е връчена на 20.03.2019г., съгласно известието за
доставяне, а жалбата е депозирана пред съда на 26.03.2019г., т.е. в
преклузивния 14-дневен срок. Жалбата е подадена от името на лице, което е
адресат на разпоредените със Заповедта правни последици, които са
неблагоприятни за него. Оспорената Заповед е индивидуален административен
акт/ИАА/, подлежащ на съдебен контрол. АСВТ е родово и местно компетентния съд.
Еднозначният извод е, че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Настоящият състав на ВТАС взе предвид
оплакванията в жалбата. Обсъди събраните писмени доказателства по отделно и в
тяхната взаимна връзка. В резултат на тази аналитична дейност прие за установено
по фактите следното:
С определение от 12.04.2019г. съдът указа
на ответника, на основание чл.170, ал.3 от АПК, че в негова тежест е да докаже
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалваната Заповед и
изпълнението на законовите изисквания при издаването й.
Релевантните за спора факти се установяват само
по писмени доказателствени средства. Тези, представени с административната
преписка и допълнително в съдебно заседание по инициатива на страните. Между
тях няма такива оспорени по реда на чл.193 от ГПК.
От съвкупната преценка на доказателствата, съдържащи
се в приложената по делото административна преписка и представените за пръв път
пред съда се установява следното:
1. На основание чл. 181, ал.2 от ЗГ, във вр. с ал.1,
т., б“б“ от ЗГ, с Решение № 538/26.02.2018г. Общински съвет Златарица учредява
дружеството „Златаришка гора“ЕООД като общинска горска структура за управление
на горските територии общинска собственост. Основен предмет на дейност е горско
стопанство и дърводобив. Едноличен собственик на капитала е община Златарица, а
за неин представител е избран
Председателят на ОбС. За управител на дружеството е назначен ***С.С.Дж.,
с който е сключен договор за възлагане на управлението.
2. Дружеството е вписано в Търговския регистър, има
ЕИК *********, а Изпълнителна агенция погорите го регистрира с Удостоверение №
8329/08.03.2018г./вж. л.17/, с право да стопанисва горски територии и да
осъществява добив на дървесина.
3. Не е спорно между страните и се подкрепя от
доказателствата, че С.С.Дж.е завършил висше образование и е инженер по
специалност „горско стопанство“ с ОКС „бакалавър“. Същият е регистриран в ИАГ с
Удостоверение № 7898/01.10.2012г./л.16/ с право да упражнява лесовъдска
практика за следните дейности: планиране
и организация на дейностите по залесяване; маркиране на насаждения, предвидени
за сеч; планиране и организация на добива на дървесина; планиране и организация
на добива на недървесни горски продукти.
4.Доколкото се касае за положителен факт, ***Дж./в
качеството на управител на посоченото дружество жалбоподател/ не представи пред
съда доказателства, че има завършена магистърска степен на ВО по посочената
специалност и 3год. стаж по нея, придобит след завършването й. Такива доказателства не са
представени и при осъществената от РДГ-В. Търново проверка, видно от
материалите по същата/л.88/, осъществена по сигнал на кмет на община Златарица
до ИАГ.
5. Не е спорен фактът, че обезсиленото Позволително за сеч №
0487401/22.02.2019г./вж. л.63/ касае добив на дървесина от общинска гора –
отдел 19, подотдел Ф1, имот с кад. № 229029 в землището на с. Сливовица, община
Златарица. Това се потвърждава от посоченото в т.5 на приложеното Решение № 606/31.05.2018г. на ОбС
Златарица.
6. Представеното по делото позволително за сеч/ПС/ е
подписано от ***С. Дж.и този подпис не е оспорен. Нещо повече жалбоподателят
твърди, че на 22.02.2019г. ***Дж.е бил на работа. Съдът намира за ирелевантно
обстоятелството, дали на 22.02.2019г. Дж.е бил на работа или в болничен,
съответно дали законосъобразно е прекъснал отпуска поради временна
неработоспособност. Относимият факт за настоящото производство е този, дали Дж.е
издал процесното позволително за сеч/ПС/. Факт, който по делото не се оспорва.
Обстоятелството, че упражняването на лесовъдска практика е регулирана от
държавата дейност, не обуславя извод, че това е административна дейност, т.е. правомощие,
което АО не може да упражни извън работното време. Следва да се съобрази и
това, че самото издаване на ПС се извършва чрез интернет информационната
система на ИАГ от лица, на които е предоставен достъп до същата, съгласно чл.56
от Наредба №8 за сечите в горите. Освен това, такива фактически констатации в
подложения на съдебна проверка ИАА не са изложени, т.е. не са визирани като
основание за обезсилване на ПС.
7. Според представения на л.18 Договор от
02.01.2019г., сключен между „Златаришка гора“ ЕООД като възложител и Ю.М.Й.като
изпълнител, последният приема да изпълнява, считано от 02.01.2019г. до
25.02.2019г. цитирам „ролята на ръководител на горска структура“. Инженер Ю. Й.притежава
ВО по специалност „горско стопанство“ с ОКС „магистър“ и е вписан в Публичния
регистър на ФЛ, упражняващи лесовъдска практика, за което е издадено
Удостоверение № 13397/02.07.2018г. на ИАГ.
8. Във връзка с горното и като намира за ирелевантно
дали посочения договор е граждански по естеството си или прикрива трудово правоотношение, съдът приема
за категорично установено по фактите, че процесното позволително за сеч не е
издадено от ***Й., а от ***Дж..
9. Видно от съдържанието на Договор за възлагане на
управление/л.10 и сл./ и в частност чл.2, ***Дж.има задълженията за цялостно
управление и представителство на посоченото търговско дружество. В това число
да сключва трудовите договори със служителите, да управлява финансите на
дружеството, да опазва и управлява имуществото на същото, да сключва договори и др. задължения, възложени
му от ОбС или регламентирани в нормативните актове.
10. Според чл.10 от Учредителния акт на „Златаришка
гора“ЕООД, органи на управление на дружеството са едноличният собственик на
капитала, т.е. община Златарица и управителя на дружеството. Член 15 е
озаглавен „компетентност на управителя“ и по съдържание съответства на
възпроизведеното в чл.2 от Договора за възлагане на управление. В точка 11 е
добавено само, че управителят взема решение по всички въпроси на оперативно
управление на дружеството, с изключение на въпросите от компетентността на
Общински съвет Златарица/вж. чл.11/.
11. На л.18 от делото се намира заверено копие от
Договора, сключен на 02.01.2019г. между „Златаришка гора“ЕООД, представлявана
от управителя С.Дж.и ***Ю.Й.. На последния е възложено да изпълнява,
цитирам:“ролята на ръководител горска структура за периода от 02.01.2019г. до
25.02.2019г. “ Според чл.2 от посочения Договор, едно от задълженията на
изпълнителя е да „участва в издаването на
позволителни за сеч“, като се запознае предварително с документацията и
следи за законосъобразното провеждане на същата процедура.
12. От представеното з.к. от Трудов договор от 25.02.2019г./вж. л.21/ е видно, че ***Ю. Й.е
назначен на длъжността „ръководител горска структура“, считано от 26.02.2019г. За
място на извършване на работата е определено звено Дърводобив, а задълженията
са съгласно длъжностна характеристика, копие от която не е представена.
13. Според представената от жалбоподателя Справка за
назначените лица в дружеството е видно, че същите са на длъжности съответно:
управител, деловодител, горски стражар и ръководител горска структура.
При съвкупната преценка на представените
доказателства, съдът установи, че описаните в Заповедта фактически основания са
се осъществили така, както сочи административният орган/АО/. Горните фактически
констатации са основани на писмени доказателства, които не са оспорени и са
непротиворечиви по съдържание. Страните на практика не оспорват настъпването на
тези факти, а тяхната правна интерпретация. С.Дж.е назначен за управител на
„Златаришка гора“ЕООД – дружество, регистрирано по ТЗ с основен предмет на
дейност управление на горските територии на община Златарица и на 22.02.2019г.
е издал процесното позволително за сеч. Спорът
всъщност е концентриран около следните ключови въпроси. В какво качество е
действал Дж.при издаване на ПС? Управителят на ТД ръководител ли е на общинска
горска структура? В случая тези две фигури и техните функции различни ли са? Ако
отговорът е утвърдителен, може ли всеки от тях да издава законосъобразно позволителни
за сеч?
Съдът извърши служебно дължимата проверка на законосъобразността на оспорвания
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168,
ал.1 от АПК. При това установи следното:
Приложим
материален закон в случая е Законът за горите, а процесуален АПК. Относими са и
нормите на Наредба № 8/05.08.2011г. на
МЗХ за сечите в горите.
Актът на администрацията е основан от фактическа
страна на обстоятелството, че ***С.Дж.като управител на дружеството „Златаришка
гора“ЕООД е издал процесното позволително за сеч в нарушение на законовите
изисквания за това, предвидени в чл.57, т.8 от Наредба №8 за сечите в горите.
Издателят на акта твърди, че С. Дж.не отговаря на изискванията на чл.181, ал.5
от ЗГ, вр. чл.173, ал.4 от ЗГ. Защото е назначен за ръководител на общинска
горска структура без да притежава образователно-квалификационна степен
„магистър“ на висше лесовъдско образование и стаж по-специалността не по-малко
от три години, придобит след завършване на ВО.
За правно основание на издадената Заповед се визират
изискванията на чл.52-56 от Наредбата. В частност се твърди нарушение на
правилото на чл.52, ал.1, т.4 от същата
Наредба. Последното изисква като условие за издаване на позволително за сеч -
копие от документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на чл. 181 от
Закона за горите – за горите, общинска собственост.
Правомощието кметът на община да обезсили позволително
за сеч е предвидено в нормата на чл.58, ал.1, т.2 от Наредба №8/05.08.2011г. за
сечите в горите. Същата
предвижда, че позволителното
за сеч се обезсилва със заповед на кметовете на общини - за горските територии
- общинска собственост. В случая не се оспорва, че издателят на Заповедта е
кмет на община Златарица, а позволителното за сеч се отнася до общинска горска
територия. Предвид това, оспорената Заповед е валиден административен акт,
издаден от адм. орган, оправомощен изрично с нормативен акт да обезсили ПС за
горски територии общинска собственост. Не е налице отменително основание по
чл.146, т.1 от АПК.
Оспорената Заповед е издадена в писмена форма, съдържа
необходимите реквизити, съобразителна и разпоредителна част, в която
волеизявлението на АО и разпоредените правни последици са точно и ясно изразени
като съдържание. Същата съдържа конкретни фактически и правни основания,
послужили на АО при постановяването на акта. В тази връзка проверката на съда
установи съобразяване с изискванията на чл.59, ал.2 от АПК за форма и реквизити
на акта. Наличието на мотиви прави възможен съдебния контрол и дава възможност
на другата страна в спора да се защити като ангажира доказателства и/или посочи
такива. Обстоятелството дали посочените факти във Заповедта са настъпили в
действителност е въпрос на материална законосъобразност. Предвид това, не е налице
отменително основание по чл.146, т.2 от АПК.
Съдът не установи съществено нарушение на административно производствените
правила, като отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Действително по
преписката не са налице данни за уведомяване на жалбоподателя и другите
заинтересовани лица за започване на производството по обезсилване на
позволителното за сеч. Настоящият състав приема обаче, че нормата на чл.26 от АПК е неприложима в случая, т.к. са налице предпоставките на чл.22 от същия
кодекс. Посочената норма предвижда, че относно актове, които по силата на
специален закон се издават или изпълняват незабавно Раздел I от Дял
втори на АПК не се прилага. Видно е от нормата на чл.58 от Наредба №8 за сечите
в горите, която е визираният в чл.22 от АПК специален закон, че Заповедта за
обезсилване на ПС се връчва на лицето, на което е издадено позволителното за
сеч - за незабавно изпълнение
и се отразява незабавно от съответната регионална дирекция по горите в
интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите /вж.ал.3 и
4 на с.р./. Действията по незабавното изпълнение на този вид заповеди целят да
предотвратят или ограничат настъпването на вреди и негативни последици за
горските територии, т.е. общественият интерес е противопоставим на личния. В
този ред на мисли оплакването за нарушение на чл.26, чл.34 и чл.35 от АПК е
неоснователно. Ако хипотетично приемем, че е допуснато нарушение на процедурата,
то не е съществено, т.к. в хода на съдебния процес не се твърдяха нови факти,
нито се ангажираха доказателства за обстоятелства, които не са изяснени.
Динамиката на доказването с активното участие на двете страни не доведе до
промяна на фактическата обстановка, изяснена от АО. В тази връзка следва да се отчете и
обстоятелството, че обезсилването на конкретното позволително за сеч е станало
в един по-широк контекст, който включва предисторията на сигналите на кмета на
общината до ИАГ-София и Окръжна
прокуратура В. Търново. В тази връзка проверката на сочените обстоятелства и
събирането на доказателства е било осъществено както от органите на РДГ, така и от прокурор по реда на надзора за
законност. При това резултата е бил известен както на жалбоподателя, така и на лицето,
на което е издадено ПС, и то преди започването на адм. производство по
обезсилване на ПС.
Относно съответствието на оспорения
ИАА с материалния закон, съдът прие за установено следното:
Според предвиденото в нормата на чл.108, ал.1, т.2 от
Закона за горите, в приложимата редакция на ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от
7.08.2015 г., сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по
образец, издадено от оправомощено от кмета на
съответната община или от управителя на общинската горска структура по чл. 181,
ал. 1, т. 1 лице с висше лесовъдско образование, регистрирано
в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии
- общинска собственост, както и за такива, предоставени за управление въз
основа на договор. В случая е безспорно установено, че ***С. Дж.е лице с висше лесовъдско образование,
регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Същият
обаче, не е лице, оправомощено от кмета на общината, нито от управителя на
общинската горска структура да издава ПС за общински горски територии.
Тълкуването на разпоредбата на т.2, във вр- с чл.108, ал., т.1 от ЗГ води до
извод, че за разлика от директора на ДГС или ДЛС кметът на община и управителят
на общинската горска структура не
притежават правото самите те да издават позволителни за сеч. За съда не бяха
достъпни мотивите на законопроекта за изменение на ЗГ, чрез допълнението на
т.2, но този извод произтича от общото правило, че възлагането на компетентност
е винаги изрично нормативно регламентирано. В случая държавата възлага
функцията по опазване и възпроизводство на гората на лицата с висше лесовъдско
образоване, като дейността им се регулира от държавата, в т.ч. условията да
упражняват тази професия. На този извод сочи граматическото и логическо
тълкуване на същия израз, който пояснява, че оправомощеното лице, а не кметът
или управителят трябва да отговарят на посочените изисквания, за да упражнява
тази регулирана по естеството си дейност. Този подход е и гаранция срещу
злоупотребата с власт като се изведе контрола върху издаването на ПС извън
фигурата, натоварена с дейността по издаването им.
В конкретния случай с решение на ОбС е прието общинската
горска структура да е търговско дружество/ТД/, регистрирано по реда на Търговския
закон/ТЗ/ с едноличен собственик на капитала общината, т.е. формата по чл.181,
ал.1, т.1, б“б“ от ЗГ. За управител на същото е избран ***С. Дж.. Според ПП на
жалбоподателя няма регламентирано в закона изискване ръководител на общинската
горска структура/ОГС/ да е и управител на дружеството. Настоящият съдебен
състав не сподели това виждане, поради следното:
Според приетото за установено
по-горе в настоящото /т.9-12 на стр.4-5/, видно от съдържанието на учредителния
акт на дружеството, договора за възлагане на управление и гражданския договор с
***Й., ОбС Златарица е разделил функциите на управителя на ТД и на ръководителя
на ОГС по начин, при който управителят поема общото ръководство на дейността на
дружеството, а ръководителят на ОГС поема задълженията по законосъобразното
издаване на позволителни за сеч. Този резултат произтича от волята на ОбС и управителя на дружеството, отразени в
посочените по-горе документи. В приетата с Решение № 801/29.03.2019г. от ОбС
Златарица Наредба за управление на горските територии собственост на община
Златарица не са налице отклонения от разписаното в ЗГ/вж. чл.38 и 74 от
Наредбата/. Това е очаквано и логично, но се изтъква за пълнота. При това тази
Наредба е приета след издаване на процесното ПС.
Така описаният подход, използван от ОбС Златарица не е
резултат на възпроизвеждане на законови изисквания за разделение на тези
функции, защото такива изисквания няма в ЗГ. В нормите на чл.108 и 109 от
Закона за горите законодателят употребява израза „управител“ на ОГС, а в чл.181
и чл.182 от ЗГ говори за „ръководител“ на ОГС. И двете понятия нямат легална
дефиниция в ЗГ, както предвижда чл.37, ал.2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните
актове. Поради това, следва да се използва общоупотребимият им смисъл на
български език, на основание чл. 9, ал.1 от Закона за нормативните актове/ЗНА/.
След проверка в тълковен речник на българския език се потвърди, че двете думи
/управител и ръководител/ се явяват синоними. Именно в Глава 11, посветена на управлението на горски територии,
собственост на община се използва думата „ръководител.“
Както бе посочено по-горе за конкретната причина да бъдат употребени на различни места в един и същ нормативен акт
за едно и също явление двете различни думи във връзка с ОГС не се откриха
мотиви към проекта ЗИД ЗГ. Но тълкуването, предложено от ПП на жалбоподателя е
несъответно на целта на закона. Чрез такова изкуствено разделение на функциите
се обезсмисля/или заобикалят/ специфичните законови изисквания към квалификацията
и професионалния опит на лицето, което следва да ръководи общинската горска
структура. Според чл.181, ал.5 от ЗГ, за ръководител на общинска горска структура
се назначава лице, което отговаря на изискванията за директор на държавно
горско стопанство и е вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска
практика. Не би следвало, когато наречеш
длъжността на ръководителя на ОГС „ управител“ за него да не важат
същите изисквания като за длъжността „ръководител“, предвидени в ЗГ относно
образование и стаж по специалността. В случая се установи безспорно, че
управителят на ОГС Дж.е лесовъд с ВО, вписан в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика. Но категорично не отговаря на изискванията
за директор на ДГС/вж. чл.173, ал.4 от ЗГ/. Няма образователно-квалификационна
степен „магистър“ и трудов стаж по специалността не по-малко от три години,
придобит след завършване на висшето образование. Тези констатации на АО се
потвърдиха от представените с преписката
доказателства и не бяха опровергани от жалбоподателя.
Категорично е доказано, че процесното позволително за
сеч е издадено в нарушение на ЗГ и то
именно такова между тези, изчерпателно посочени в закона като снования за
обезсилване на ПС. Според нормата на чл.57 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите
в горите болшинството хипотези визират обстоятелства, настъпили след издаването
на позволителното за сеч. Но т.8 на с.р. визира нарушения на разпоредбите на
чл.52 до чл.56, вклч. от Наредба №8, които са стриктно свързани с лицата,
необходимите документи и самата процедура за издаване на позволително за сеч,
т.е. осъществени преди издаването на ПС. Издалият оспорената заповед АО сочи
нарушение на чл.52, ал.1, т.4 от Наредба №8. Това означава, че за да издаде
писмено позволително за сеч, лицето по чл.108, ал.1 от ЗГ следва да приложи в
досието по чл.64 копие от документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията
на чл. 181 от Закона за горите – за горите, общинска собственост. На свой ред
това препраща към изискванията на чл.181 от ЗГ в цялост и в частност на ал.5,
която изяснихме вече, че се отнася до образователната степен и стаж на ръководителя на ОГС. Изисквания, които
безспорно ***С. Дж.не покрива. Категорично посоченото от кмета на общината
нарушение по чл.52, ал.1, т.4 от Наредба №8 за сечите в горите е доказано и
същото е факт, предвиден в хипотезата на правната норма на чл.57, т.8 от същата
Наредба, с осъществяването на който се свързва правната последица -обезсилване на издаденото ПС. В този ред на
мисли съдът стигна до извода за съответствие на издадената Заповед с приложимия
материален закон, при липса на основание
за отмяната й по чл.146, т.4 от АПК.
За правна яснота следва да се посочи, че Дж.е действал
в качеството му на управител на общинска горска структура при издаването на
процесното позволително за сеч. Това му
качество обаче не се свързва автоматично с възможността да издава позволително
за сеч. Нито го освобождава от задължението да се съобразява с другите законови
изисквания относно статута му. Нещо повече, настоящият състав на съда счита, че
Дж.не е имал правото да издава ПС,
защото не е упълномощено за целта лице от кмета на общината или управителя на
ОГС, макар да е лесовъд с ВО и да е регистриран в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика. Това повелява ЗГ като на практика има
по-високи изисквания към управителя на ОГС, отколкото лесовъда, който ще издава
ПС за общинска гора, видно от съдържанието на чл.108 от ЗГ/сравни ал.1 и 2 на
тази разпоредба/. И това е логично, защото контрола/управлението на процесите
по дърводобив и възпроизводство на гората/ е възложено на оперативното
управление на ръководителя на общинската горска структура, т.е. специфичен
вътрешен механизъм за контрол. За целта тази фигура следва да е с по-висока
степен на образование и професионален опит от подчинените му лесовъди.
По делото са приобщени доказателства, постъпили от
РДГ-В. Търново по реда на чл.192 от ГПК/вж. л.70 и сл./, че дърводобивът в
общинските гори на гр. Златарица е привлякъл вниманието и на Прокуратурата на
Република България. Освен проверката, свързана с упражняване на надзора за
законност са отделени материали в нова преписка за произнасяне с оглед данни за
престъпление от общ характер. Свързано с твърдяното в сигнала за проведени през
2018г. 12 бр. търгове за продажба на 7 675 плътни куб. метра дървесина, в
нарушение на заложеното в горскостопанския план за годишно ползване на
2 015 пл. куб. м. Като някои от имотите не били включени в одобрения от
ОбС годишен план за 2018г., а за други нямало решение на ОбС Златарица. Видно
от Постановление от 02.05.2019г. на прокурор от ВТОП, постановено по пр. преписка № 2732019г. /вж. л.104/. В
тази връзка и с оглед установеното по-горе нарушение на ЗГ, настоящият съдебен
състав намира, че оспорената Заповед за
обезсилване на позволително за сеч, издадено в нарушение на ЗГ е позволена от
закона мярка на административна принуда, която по вид и интензитет е съразмерна
преследваните от ЗГ цели, представени в чл.1, ал.2 от ЗГ и в частност тази по
т. 4. за гарантиране и увеличаване производството на
дървесина и недървесни горски продукти чрез природосъобразно стопанисване на
горските територии и т.7 за постигане на баланс между интересите на обществото
и собствениците на горски територии. Поради това не е налице отменително основание по чл.146, т.5 от АПК.
Предвид изложените мотиви, решаващият
правен извод на съда е, че обжалваната Заповед е законосъобразна - издадена е
от компетентен орган; в предвидената от закона форма; постановена е в
съответствие с материалноправните разпоредби на които се основава; при спазване
на административно-производствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна, като недоказана и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора разноски се следват
на ответната страна. Същите са своевременно поискани и доказани в размер на 550,00лв.,
за заплатен адвокатски хонорар/вж. л.58, л.113 и л.114/. При това, като
съобрази липсата на възражение за прекомерност и на доказателства за
обнародване на Решение № 13062/03.10.2019г. на ВАС по адм. дело № 3586/2016г.,
съдът присъжда същите в посочения размер в полза на администрацията,
представлявана от органа, чийто акт се оспорва, т.к. същият не разполага със
собствен бюджет..
Воден от горните мотиви, на основание
чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, XI-ти административен състав на ВТАС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, заявено по жалба на „Златаришка гора“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Златарица, ул. „Стефан Попстоянов“ № 1,
представлявано от управителя С.Дж., срещу Заповед № РД-12-117/18.03.2019 г. на
кмета на Община Златарица, с която е обезсилено Позволително за сеч № 0487401/
22.02.2019 г., издадено на „Бул лес -2012“ ЕООД – гр. Стражица.
ОСЪЖДА търговско дружество с фирма „Златаришка
гора“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Златарица,
ул. „Стефан Попстоянов“ № 1, представлявано от управителя С.Дж.да заплати на
Община Златарица, представлявана от кмета на същата, съдебни разноски за производството в размер
на 550,00лв./петстотин и петдесет
лева/.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС на
Република България, в 14-дневен срок от съобщението за постановяването му, като
жалбата се подава чрез ВТАС.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: