Р Е Ш Е Н И Е
№ 288
гр. Плевен, 01.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и втори май две хиляди и двадесета
година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 243/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона
за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на Д.Т.Д.
***, чрез адв. А.К. *** срещу Решение № 50/31.01.2020г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 2436/2019г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил като
законосъобразно Наказателно постановление № 19-0938-004158/12.08.2019г. на Началник
сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр. Плевен, с което на Д.Т.Д. *** на основание
чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания
„глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от
12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, затова че на 02.08.2019г. в 08:27
часа в гр. Плевен, кръстовище на ул. Иван Миндиликов и ул. Асен Халачев от МОЛ
Панорама, като водач на собствения си л.а. БМВ 520И с рег. ***с посока на
движение към „Мания тауър” при суха пътна настилка, ясно и слънчево време по
време на движение умишлено подава рязко газ, с което занася автомобила вляво и вдясно
на платното, навлизайки в лява и дясна пътна лента, с което създава опасност за
другите участници в движението и не използва пътя по предназначение – за превоз
на хора и товари.
Касаторът обжалва решението с доводи за
неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително
основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Счита, че съдът е кредитирал
показанията на актосъставителя и свидетеля очевидец при яснота, че и двамата не
могат да дадат показания, различни от записаното в АУАН, а не е коментирал, обсъдил
и е игнорирал доказателствата, представени от защитата на жалбоподателя в
заседанието от 04.12.2019г. и приети от съда в същото заседание. Също така
твърди, че съдът е игнорирал и общоизвестните факти, публикувани в средствата
за масова информация относно състоянието на пътищата и обстановката в гр.Плевен
след бурята от 01.08.2019 год. и с лекота е проявил метеорологични знания и
способности за метеоанализ. Същевременно съдът е игнорирал и констатираното от
него по делото обстоятелство, даващо достатъчно данни за антидатирането на
наказателното постановление, както и липсата на мотиви в него за наложеното
наказание. Посочва, че съдът неправилно е
анализирал и фактическата обстановка, посочена в АУАН и повторена в наказателното
постановление, част от която е практически невъзможна да съществува и освен
това се е позовал на съдебна практика, която няма отношение към конкретния
случай. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по
същество – да се отмени НП.
Ответникът по касация – ОД на МВР – гр.
Плевен, чрез юрисконсулт Фердинандова изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита, че решението е обосновано на доказателствата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен
дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи.
Настоящият състав на Административен
съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон,
въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Обосновано на всички доказателства по
делото, обсъдени поотделно и анализирани в тяхната съвкупност, съдът е приел за
безспорно доказана описаната в акта и НП фактическа обстановка, при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното
производство. Правилно съдът е приел, че описаното деяние е извършено виновно
от жалбоподателя и осъществява признаците на соченото нарушение, изразяващо се
в използването на пътя не по предназначение – за превоз на пътници и товари, а
за форсиране на автомобила или т. нар. „дрифт”, чрез подаване на газ при завой
и занасяне на задната част на автомобила, при което навлиза в лява и дясна
пътна лента и с това се създава потенциална опасност за другите участници в
движението. С оглед на описанието деянието правилно е квалифицирано като
нарушение на чл. 104б т.2 от ЗДвП, а наложените две наказания в условията на
кумулативност са законосъобразно определени във фиксирания от закона абсолютен
размер и съдът не може да ги намали.
Неоснователни са доводите на касатора, че
съдът е обсъдил едностранно доказателствата по делото, респективно не е обсъдил
и съобразил предствените от защитата писмени доказателства относно
метеорологичната обстановка. Правилно съдът е съобразил, че представените
писмени доказателства за разразилата се предната вечер лятна буря са неотносими
към момента на извършване на нарушението на следващата сутрин, когато според
показанията на свидетелите и записаното в акта времето е било слънчево, а
пътната настилка суха. Свидетелите не потвърждават твърденията на жалбоподателя
за наличието на паднали и непочистени клони и листа на платното в резултат от
разразилата се в града буря предната вечер. В същото време е несъстоятелно
твърдението на жалбоподателя в подаденото срещу акта писмено възражение, която
поддържа и пред съда, че по тази причина е подал рязко газ, за да избегне
падналите листа и клонки, от които автомобилът му поднесъл. Защото дори да се
допусне, че е имало непочистени клонки и листа върху пътното платно, както
твърди жалбоподателят, то избягването на неочакваното препятствие на пътя е
следвало да бъде преодоляно чрез намаляване на скоростта за овладяване на автомобила
и заобикаляне или спиране, а не чрез подаване на газ и форсиране на автомобила.
В този смисъл защитната теза на жалбоподателя, освен че е недоказана е и житейски
нелогична.
Констатираната от съда поставена резолюция от началник СОП за връчване на НП
от 05.11.2019г. , което е било връчено на 06.11.2019г. срещу подпис, не доказва
антидатиране на НП. АУАН е съставен на 02.08.2019г. за извършено и констатирано
на същата дата нарушение и е връчен на нарушителя при съставянето му. НП е
издадено на 12.08.2019г. , изпратено за връчване на 31.10.2019г. и връчено срещу подпис на 06.11.2019г.
Изброените факти при съпоставка на датите в техния хронологичен ред и
последователност не водят до подобен извод.
По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и
следва да се остави в сила.
На осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50/31.01.2020г. на Районен съд
– Плевен, постановено по н.а.х.д. № 2436/2019г. по описа на съда.
ОСЪЖДА Д.Т.Д. *** да заплати на
Областна дирекция на МВР – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.