Р Е
Ш Е Н
И Е № 40
гр.Кюстендил,
16.03.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд, в открито
съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Административен
съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
и секретар Светла
Кърлова, като разгледа докладваното от съдия Карамфилова адм.д.№186/2021г.
по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.195,
ал.4 и сл. от ЗУТ.
М.Д.С. *** оспорва заповед
№РД-00-524/12.05.2021г. на кмета на Община Кюстендил, с която й е наредено да
изгради строеж „Подпорна стена“ в УПИ V-3425 по границата с УПИ ІV-3426,
кв.320, в участъци 4, 5, 6 и 7 от заключение на вещо лице по гр.д.№20/2000г. на
КРС, с която да бъде укрепен строеж „Плътна ограда“, изграден в УПИ ІV-3426,
кв.320 по плана на гр.Кюстендил в тримесечен срок за изпълнение, считано от
влизане на заповедта в сила, по указанията и приложения детайл в Конструктивна
експертиза вх.№94-00-1724/15.11.2019г. на Община Кюстендил, неразделна част от
заповедта. Иска се отмяната й като нищожна – издадена от лице без
материалноправна компетентност и като незаконосъобразна – издадена при липса на
материалноправните предпоставки за това. Претендират се разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, доводите
и възраженията на страните, приема за установено следното:
Въз основа
на жалба с вх.№94-00-1724/30.04.2018г. на Р Х Я.а от гр.Кюстендил, ул.“***“ №39 е извършена проверка във връзка с изкопаване
и отнемане на земна маса в основата на ограда, изградена в УПИ ІV-3426 кв.320
по плана на гр.Кюстендил, откъм УПИ V-3425 кв.320 по плана на града, водещо до
опасност от срутване на оградата.
От
собствениците на двата имота са изискани писмени доказателства от техническата
служба на Община Кюстендил, при което Р Я.а е представила нот.акт №139, т.ІІІ,
д.№139/2006г., разрешение за строеж №42/08.03.2001г., разрешение за строеж
№265/1996г., акт за узаконяване №23/23.05.2000г., техническа експертна оценка
относно годността на изпълнената конструкция на плътна масивна ограда от
22.05.2000г., декларация за годината на започване на действията по подкопаване
на оградата и конструктивна експертиза на Йордан Панев от 2019г. От М.С. са
представени нотариална декларация за годината на изграждане на жилищната
сграда, извършването на изкопни работи, понижаване на терена на УПИ V-3425 и
конструктивно становище от 2019г. на П.П..
Между
страните не се спори, че М.С. е съсобственик на УПИ V-3425, а Р Я.а е
съсобственик на УПИ ІV-3426 и двата в кв.320 по плана на гр.Кюстендил, както и
че масивната ограда е изградена от Р Я.а и Т. Я. /срав. акт за узаконяване –
л.37/.
Представени
към административната преписка са решение на Кюстендилски окръжен съд по
гр.д.№434/2002г., заключение на в.л. Л.Велинов и допълнително заключение на
в.л. Б.Гонев, изготвени по гр.№20/2000г. по описа на Районен съд – Кюстендил,
които имат за предмет обследване на ограда, изградена в УПИ ІV-3426 кв.320 по
плана на гр.Кюстендил.
Издадена е
заповед №РД-00-524/12.05.2021г. на кмета на Община Кюстендил,
с която на М.С., на основание чл.195, ал.4 и чл.196, ал.3 от ЗУТ е наредено да изгради
строеж „Подпорна стена“ в УПИ V-3425 по границата с УПИ ІV-3426, кв.320, в
участъци 4, 5, 6 и 7 от заключение на вещо лице по гр.д.№20/2000г. на КРС, с
която да бъде укрепен строеж „Плътна ограда“, изграден в УПИ ІV-3426, кв.320 по
плана на гр.Кюстендил в тримесечен срок за изпълнение, считано от влизане на
заповедта в сила, по указанията и приложения детайл в Конструктивна експертиза
вх.№94-00-1724/15.11.2019г. на Община Кюстендил, неразделна част от заповедта. Административният орган е формирал мотиви за необходимост от поправяне и
заздравяване на строеж „Масива ограда“, изграден в УПИ ІV-3426, кв.320 по плана
на гр.Кюстендил, доколкото е компрометиран от извършено отнемане на земна маса
в УПИ V-3425 в същия квартал на града. Приел е, че най-подходящия начин е чрез
изграждане на подпорна стена в УПИ V-3425, с която да се укрепи оградата,
съгласно конструктивната експертиза /л.9/.
Изготвени и
приети по делото са заключения вх.№189/12.01.2022г. на в.л. С.П.,
вх.№194/12.01.2022г. и вх.№1000/25.02.2022г. и двете на в.л. А.Н.. Същите се
кредитират от съда, тъй като са изготвени при съблюдаване доказателствения
материал по делото, оглед и измерване на място, допълнително извършени проверки
на документация в съответните учреждения и нормативната база, относима към
казуса. В първото заключение е изследван въпросът за навлизане на скалата,
върху която е построена оградата и съответно самата ограда в имота на
жалбоподателката. Вещото лице сочи, че площта на скалата, попадаща в УПИ V-3425
в участъка на т.нар.“подкопаване“ е 3.1 кв.м., като максималното отстояние от
страничната регулационна линия е 0.78 м, а частта от масивната ограда, която
навлиза в УПИ V-3425 в процесния участък е 4.7 кв.м., като максималното
отстояние от страничната регулационна линия е 0.57 м.
Във второто
заключение е посочено, че в спорния участък е извършено понижаване на терена в
зоната до основите на оградата, което не е в следствие на естествени ерозионни
процеси. Последните са довели само до образуване на „каверни“ в зоните с
по-слаба почва, след понижаване на прилежащия терен в УПИ V-3425. В следствие
на изкопни работи терена на процесния участък от УПИ V-3425 е понижен след
изливане основите на оградата, като допълнителен фактор е и обстоятелството, че
те са изливани върху нееднородна основа – скала и земни почви.
Третото
заключение е за друг вариант за укрепване на оградата - възможността за
извършване на демонтаж на съществуващата ограда в частта над въпросните
„каверни“. Вещото лице посочва, че това е възможно след извършване на описаните
в експертизата демонтажни дейности в целия участък с основи над нивото на
по-ниския терен.
С оглед така установената
фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като
подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от
процесуално легитимен субект /адресата на акта/ и пред компетентен да я
разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на основанията по чл.146 от АПК и оплакванията в жалбата и по реда на
чл.168 от АПК, съдът счита следното:
По своята правна същност
заповед №РД-00-524/12.05.2021г. на кмета на Община Кюстендил е индивидуален
административен акт, издаден от компетентен орган по арг. от чл.195, ал.4 от ЗУТ в предписаната от закона форма. По отношение изискванията на чл.59 от АПК
съдът счита, че същата съдържа в достатъчен обем изведени констатации и мотиви,
за да се обоснове волята на органа.
При издаване
на заповедта съдът констатира неспазване на процесуалния ред по чл.196, ал.1 и
2 от ЗУТ за издаването й. Същият изисква състоянието на обектите и необходимите
ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл.195, ал.6 да
се установят с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Комисията
действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички
необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите
лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на
кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат. Видно
от административната преписка, изпратена от административния орган, липсват
доказателства за установяване на релевантните факти по назначаване на комисия.
В административното производство са събирани доказателства, но неясно от кой и
на какво основание. Не е съставен и протокол /не са наведени и твърдения за
този факт в оспорената заповед/, отразяващ констатациите на длъжностните лица,
осъществили проверката. В този смисъл съдът счита, че е допуснато съществено
процесуално нарушение. Неспазването на въведените от закона
административнопроизводствени правила води до нарушаване на принципа за
законност по чл.3, ал.2 от АПК, който е гаранция за спазване правата и
интересите на участващите в производството страни.
Административното
производство е проведено по реда на чл.195, ал.4 от ЗУТ, съгласно който кметът
на общината може да задължи със заповед собствениците да извършат в определен
срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или
заздравяване на обект по ал.1 /строеж/, когато не се поддържа в добро
състояние, както и при възникване на обстоятелства застрашаващи обекта с
увреждане или разрушаване. С оглед изложените фактически констатации в
оспорената заповед съдът счита, че същата е материално незаконосъобразна.
Съгласно
императивната норма на чл.195, ал.1 от ЗУТ, собствениците на строежи са длъжни да ги поддържат в
техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл.169, ал.1 и 3,
да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или
могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията
за целия строеж или за отделни негови характеристики. В процесната заповед
обект по см. на чл.195, ал.1 е масивна ограда, изградена в УПИ ІV-3426, кв.320 по
плана на гр.Кюстендил, съсобственост на Р Х Я.а, Т. Т. Я. и С. Т.в Я. /срав.
нот.акт №139, т.ІІІ, д.№139/2006г./. По отношение на този строеж са изложени
мотиви за необходимост от поправяне и заздравяване, доколкото е компрометиран
от извършено отнемане на земна маса в УПИ V-3425, кв.320 по плана на
гр.Кюстендил /обстоятелство,
доказващо се от заключение с вх.№194/12.01.2022г./. Т.е. по отношение на
масивната ограда са наведени твърдения за възникване на обстоятелства,
застрашаващи я от увреждане или разрушаване. Следователно императивно законово
изискване е адресат на такава заповед да бъде собственика на строежа.
Жалбоподателката е съсобственик на УПИ
V-3425, кв.320 по плана на гр.Кюстендил, поради което съобразявайки
разпоредбата на чл.195, ал.4 от ЗУТ, която се явява правно основание за
издаване на акта, не може да бъде субект, на когото се вменяват
задължения със заповедта. Следователно същата е издадена по отношение на ненадлежен
адресат. Изпълнението на предвидените в АПК задължения от страна на
административният орган и спазването на специфичната, предвидена в ЗУТ
процедурата по чл.195, представлява и гаранция за законосъобразността на самата
заповед.
Във връзка с
гореизложеното съдът приема, че по отношение на оспорената заповед са налице
отменителните основания по чл.146, т.3 и 4 от АПК. Жалбата се явява основателна
и ще бъде уважена.
С
оглед изхода от делото разноски се присъждат на жалбоподателката на основание
чл.143, ал.1 от АПК в размер на 914 лв. - 10 лв. държавна такса и 904 лв.
възнаграждение за вещи лица /624 лв. за първа експертиза, 195 лв. за втора
експертиза и 85 лв. за трета експертиза/.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
заповед №РД-00-524/12.05.2021г. на кмета на Община Кюстендил, с която е
наредено на М.Д.С. *** да изгради строеж „Подпорна стена“ в УПИ
V-3425 по границата с УПИ ІV-3426, кв.320, в участъци 4, 5, 6 и 7 от заключение
на вещо лице по гр.д.№20/2000г. на КРС, с която да бъде укрепен строеж „Плътна
ограда“, изграден в УПИ ІV-3426, кв.320 по плана на гр.Кюстендил в тримесечен
срок за изпълнение, считано от влизане на заповедта в сила, по указанията и
приложения детайл в Конструктивна експертиза вх.№94-00-1724/15.11.2019г. на
Община Кюстендил, неразделна част от заповедта.
ОСЪЖДА Община Кюстендил с адрес
пл.“Велбъжд“ №1 да заплати на М.Д.С. *** съдебни разноски в размер на 914 лв. /деветстотин и
четиринадесет/.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от връчването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: