Р Е Ш Е Н И
Е
№ 8
гр.Дряново, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Дряновски районен съд, в публично съдебно заседание на единадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова и прокурора ......, разгледа
докладваното от съдия Дишева АНД № 54 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по
чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от К.П.Й. ***, против наказателно постановление № 20-0258-000027/10.02.2020 г. на Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУ Дряново, с което за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, на
основание чл. 178е от ЗДвП, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. и за нарушение на чл. 186, ал.
7 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв.
Наведени са оплаквания
за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Твърди се, че изложеното във връзка с нарушението по т. 1 не
отговаряло на истината, тъй като автомобилът бил спрян за няколко минути, с
пътник в него, докато жалбоподателят си купувал закуска, като не бил затруднил
движението на пешеходци и МПС-та. Относно второто нарушение излага, че
действително не заплатил наложената му с фиш глоба в срока за доброволно
плащане, поради липса на средства, но същата вече била платена. Иска се наказателното
постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата. Ответната страна РУ „Полиция” гр. Дряново не
изпраща представител.
По делото се
събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка съдът намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
На 13.01.2020 г. около 14,20
ч. полицейски екип в
състав свидетелите И.П. и Н. К., при изпълнение на служебните си задължения в гр. Дряново,
установили паркиран на тротоара на ул. Бачо Киро, срещу кръстовището с ул. Капитан
Райчо, до сградата на PC-Дряново, лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № ***. До него стояла жена,
която обяснила на полицейските служители, че автомобилът е неин, но е
управляван от друг човек, който отишъл до намиращия се в близост магазин ЦБА. Малко
след това на място дошъл жалбоподателят, който не оспорил, че е водач на
автомобила. Обяснил, че го е спрял на тротоара, тъй като на паркинга пред
магазин ЦБА нямало свободни места. След проверка на документите и извършена
справка било установено, че жалбоподателят не е заплатил в срока за доброволно
плащане наложената му с фиш № 772466/26.11.2019 г. глоба в размер на 50 лв.
На място св. П. в присъствието на св. К. съставил против жалбоподателя акт
за установяване на административно нарушение № 26/13.01.2020
г., в който е отразено, че на 13.01.2020 г., около 14,20 ч., в
гр. Дряново, на тротоара на ул. Бачо Киро, срещу кръстовището с ул. Капитан
Райчо, до сградата на PC-Дряново, паркирал лек автомобил Фолксваген Голф с peг. № ***, собственост на В.В. от гр.
Варна, с което нарушил чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Водачът не
заплатил в срока
за доброволно плащане наложената му с фиш № 772466/26.11.2019 г. на РУ –
Дряново глоба в размер на 50 лв., с което нарушил чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. При съставянето на
АУАН са иззети контролен талон и СУМПС на жалбоподателя. Жалбоподателят подписал акта без
възражения.
По-късно
същия ден жалбоподателят заплатил наложената му глоба от 50 лв., което се
установява и от приложената по делото квитанция. След представянето ѝ
пред контролните органи, срещу подпис са му върнати иззетите документи.
Въз основа на така
съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление № 20-0258-000027/10.02.2020 г. на Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУ Дряново, в което административнонаказващият орган е възприел констатациите на
актосъставителя във връзка с нарушението по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, поради
което и на основание чл. 178е от ЗДвП е наложил административно наказание глоба
в размер на 50 лв. Като обстоятелства, при които е извършено второто нарушение е
описано, че водачът не заплатил в срока за доброволно плащане
наложената му с фиш № 772466/26.11.2020 г. на РУ – Дряново глоба в размер на 50
лв., т. е. е посочена дата на издаване на фиша - 26.11.2020 г., която не е
настъпила и към настоящия момент. Прието е, че нарушението е по чл. 186, ал.
7 от ЗДвП, изразяващо се в това, че водачът управлява МПС с наложено
наказание глоба с фиш, незаплатена в срока за доброволно плащане, поради което на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лв.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от писмените и гласните доказателства по
делото.
При така
установените факти съдът намира следното от правна страна:
По т. 1 от наказателното постановление:
Съгласно чл. 94, ал.
3 от ЗДвП, се допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци. Съгласно чл. 178е от ЗДвП, лице, което паркира пътно превозно
средство на тротоари в населените места извън разрешените за това места, се
наказва с глоба от 50 до 200 лв.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е паркирал
автомобила на тротоар, който не е определен като място за паркиране и не е
означен като такова.
Доводите на
жалбоподателя, че не е паркирал трайно, а е спрял за няколко минути, като в
автомобила е имало пътник са ирелевантни в конкретния случай.
Легалните
определения за "престой" и "паркиране" се съдържат в чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътното превозно
средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване
и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в
присъствието на водача. Съгласно чл. 93, ал. 2 от ЗДвП, паркирано е пътно
превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на
цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице
"престой" освен всичко останало, водачът на автомобила следва да се
намира на място при него ("в присъствието на водача"). В конкретния
случай, няма спор, че жалбоподателят не се е намирал при автомобила, когато
същият е бил установен от конролните органи. Освен това чл. 94, ал.
3 от ЗДвП важи, както за автомобили, които са "паркирани", така и за тези
които са в "престой", поради
което е без практическо значение в кое от двете състояния е бил автомобилът,
след като същият е бил установен на тротоар, който не е определен като място за
паркиране и не е означен като такова.
Поради
изложеното съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от субективна и
обективна страна вмененото му административно нарушение на чл. 94, ал.
3 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в минималния,
предвиден в закона размер от 50 лв. и наказателното постановление в
тази част следва да бъде потвърдено.
По т. 2 от наказателното постановление:
Съдът
счита, че наказателното постановление в тази част е незаконосъобразно, издадено
в противоречие, както на материалния, така и на процесуалния закон.
На първо
място, само за яснота, следва да се посочи, че е налице противоречие между описанието на нарушението
в обстоятелствената част на АУАН и на наказателното постановление. В акта е
посочено, че нарушението се изразява в това, че водачът не е заплатил в срока за доброволно плащане наложената
му с фиш глоба, а в наказателното постановление е прието, че нарушението се
изразява в това, че водачът управлява МПС с наложено наказание глоба с фиш,
незаплатена в срока за доброволно плащане. При това несъответствие при
описанието на нарушението е налице неяснота относно естеството на
изпълнителното деяние, а именно дали същото се изразява в неплащане в срок на
наложената глоба с фиш или в управление на МПС с наложена и незаплатена глоба с
фиш.
На следващо
място, което е от съществено значение в случая, е че описаното деяние въобще не
осъществява признаците на административно нарушение – т. е. е несъставомерно. Посочената
за нарушена в акта и в наказателното постановление норма на чл. 186, ал.
7 от ЗДвП гласи, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от
датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и
се изпраща за събиране на публичния изпълнител. На практика тази разпоредба не
съдържа никакви правила за поведение, задължения или забрани по отношение на
водачите на МПС и не е адресирана към тях, а определя правния статут на фиш,
глобата по който не е заплатена доброволно в 7-дневен срок и начина за
събирането ѝ. Незаплащането на наложената глоба в посочения срок, не влече
след себе си административнонаказателна отговорност и налагане на ново
наказание глоба, а единствено възможност да се пристъпи към принудително
събиране на публичното вземане за наложената глоба. Когато водачът управлява
моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно заплащане, това е основание за налагане на принудителни
административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство по чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП и временно спиране от движение на пътно превозно средство чл. 171, т. 2, б. "к" ЗДвП, когато водачът
е негов собственик,
но не и налагане на административно наказание и то на основание чл. 185 от ЗДвП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗАНН, деянията, които
съставляват административни нарушения и съответните за тях наказания, се
определят със закон или указ. В този смисъл следва да се тълкува и нормата на чл. 185 от ЗДвП, съгласно която за
нарушение на този закон, т. е. на ЗДвП и на издадените въз
основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лева. Цитираната норма е бланкетна, тъй като
не съдържа състав на административно нарушение. За да е възможно да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност на едно лице на посоченото правно
основание, следва то да не е изпълнило изрично вменено му от ЗДвП задължение
или да е извършило деяние, което законът изрично е забранил. В процесния случай,
макар да е установено, че жалбоподателят е управлявал автомобила при наличие на
неплатена глоба, това деяние не представлява административно нарушение, тъй
като нито ЗДвП, нито подзаконовите нормативни актове по прилагането му
забраняват подобно поведение. Както беше посочено и по-горе, в този случай може
да бъде наложена принудителна административна мярка, но не и административно
наказание глоба.
Поради изложеното наказателното постановление в
тази част следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-0258-000027/10.02.2020 г. на Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУ Дряново, издадено против К.П.Й., с ЕГН **********,***, в частта, в която за нарушение на 186, ал. 7 от ЗДвП и на
основание чл. 185 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв., като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №
20-0258-000027/10.02.2020 г. на
Началника на РУ към ОДМВР Габрово, РУ Дряново, издадено против К.П.Й., с ЕГН **********,***, в останалата част, в която за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 178е от ЗДвП, му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв., като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: