Р Е Ш Е Н И Е
№ 215
гр. Велико Търново, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М.ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и участието на
прокурора Невена Орманджиева, разгледа докладваното от съдия Данаилова
касационно НАХД № 10191/2021 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 24 от 31.05.2021г. по НАХД № 20214140200104/2021г. по описа на
Районен съд Павликени е отменено Наказателно
постановление № НП №РД-09-3/12.03.2021г на ИД на ИАЛВ гр. София, с което на
основание чл. 204 от Закона за виното и спиртните напитки, вр. чл. 53
от ЗАНН на Т.Д.Д.
в качеството му на управител на "ФАМИЛИЯ ДРАГИЕВИ" ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр. Сухиндол, ул. Христо Ботев № 2, вписан в
Лозарския регистър като гроздопроизводител с УИН № 11301982/25.09.2013г. и като
винопроизводител с УИН№ 21403062/21.08.2014г. е наложена имуществена санкция от
10000 лв. за нарушение по чл. 48, ал. 4 от ЗВСН.
В
законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от
Изпълнителна агенция по лозата и виното, гр. София 1113, бул. Цариградско шосе
№ 125, бл. 1, ет. 3, чрез главен юрисконсулт М.Б., с която въззивното решение
се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По
същество касаторът излага доводи, че цитираната дата 20.10.2020г. в АУАН е
поради допусната техническа грешка, а вярната дата е 22.10.2020г., за което
представя заповеди за командироване на служителите, извършили проверката. За
неправилно счита заключението на РС Павликени, че НП не е достатъчно пълно в
описателната част относно нарушението. По отношение на наложената имуществена
санкция, от размера й следвало да се подразбира, че е наложена на ЮЛ. На
следващо място ЮЛ не можело да съществува без своя физически представител –
управителя. По отношение на връчването, НП следвало да се смята за връчено на
нарушителя, поради отсъствието му при извършване на проверката, чрез лицето А.И.,
която е подписала разписката за връчване на постановлението. По тези съображения моли решението
да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да се потвърди.
Ответникът
по касация – Т.Д.Д. в качеството му на управител на "ФАМИЛИЯ
ДРАГИЕВ" ЕООД, чрез адв. Р.Д., в писмен отговор и в открито съдебно заседание
заема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита,
че в хода на административно- наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са посочени в мотивите на
обжалваното решение. Установява се противоречие между АУАН и НП, относно датата
на извършване на проверката и установяване на административното нарушение.
Наред с това в НП липсва пълно и точно описание на административното нарушение,
а имуществената санкция неправилно е наложена на управителя на дружеството като
физическо лице, а не на самото дружество, което е субект на административното
нарушение. Решението на Районен съд Павликени, като законосъобразно и правилно,
предлага да се остави в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от Павликенския РС и наведените от касатора
възражения намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 20.10.2020г в гр.
Сухиндол по планова проверка на "Фамилия Драгиев" ЕООД, съгласно
който са установени няколко нарушения, едно от които е, че на датата на
проверката от проверените дневници е установено по Дневник№ 1 "За
постъпилите плодове и др. суровини за ферментация и за получените след
ферментацията продукти" с рег. номер от 12.01.2011г последният запис е на
ред 6 от 12.10.2019г. и няма записи за 2020 г. Посочено е, че през м. септември
2020г е постъпвало бяло и червено винено грозде, но количествата не са
отбелязани в съответния технологичен дневник, по дневник № 2 "за
постъпилите суровини и материали за технологични цели" с рег. номер от 12.01.2011г.
Последният запис е на ред 1 от 28.09.2016г, записи за 2020г няма, като е
посочено, че през стопанската година 2020/2021 във фирмата е прието винено
грозде, за което няма издадени Сертификати за произход на винено грозде,
предназначено за производство на вина със ЗНП/ЗГУ, сортови вина без ЗНП/ЗГУ, вина
без ЗНП/ЗГУ, заверени в съответните териториални звена на ИАЛВ. В АУАН е
посочено, че е нарушен чл. 48, ал. 4 от ЗВСН, съгласно който
вписванията на суровините в дневниците се извършват не по-късно от края на
работния ден, следващ деня на постъпването им в обекта или извеждането им от
него, а в случай на употреба, вписването на суровините се извършва в деня на
употребата. В съставения на място КП от 22.10.2020г за проверка на 20.10.2020г,
в който е отразено, че след плановата проверка от 2019г от служители на ИАЛВ на
фирма "Фамилия Драгиев" ЕООД, в ТЗ на ИАЛВ Плевен са подадени както
следва: Декларация вх. № от 16.07.2019г към Приложение 1 за условията и реда на
извеждане под наблюдение на вторични продукти към винарската 2018/2019г,
Декларация вх. № от 15.01.2020г за реколта грозде, декларация вх. № от 11.09.2020г
за съхраняване количество вино и мъст от последната и предходни реколти към
31.07.2020г./стокова наличност/, сертификат за произход на винено грозде,
предназначено за производство на вина с № от 13.09.2019г, заверен в ТЗ Плевен с
вх. № 13.09.2019 г. Посочено е, че не е подадена декларация за произведени
количества вино и мъст от последната реколта през ТЗ на ИАЛВ Плевен. В
подадената Декларация вх. № от 15.01.2020 е посочено от декларатора, че е
винифицирано 24 200кг. бяло грозде и 19 200кг. червено грозде, предназначено за
производство на вино без защитено наименование на произход/защитено географско
указание ЗПН/ЗГУ.
С
обжалваното решение въззивният съд отменил наказателното постановление, тъй
като В АУАН е записана
дата 20.10.2020г В КП, въз основа на който е издаден АУАН също е посочена дата
на проверката 20.10.2020г, но носи № от 22.10.2020 г. Представените снимки,
носят дата 22.10.2020г, а представените командировъчни на проверяващите от дата
не са годно доказателство, че е извършена проверка на 22.10.2020г., тъй като не
са заверени. В НП е посочена дата за проверката 22.10.2020 г. В съдебно
заседание актосъставителят твърдял, че е допуснал техническа грешка в КП и
АУАН, но съдът е намерил, че е налице противоречие в отразеното в АУАН и издаденото
въз основа на него НП по отношение на датата на извършване на проверката, тъй
като административнонаказателното производство е формално. Нарушението по
обжалваното НП не било описано пълно и не били посочени обстоятелствата, при
които е извършено. В АУАН и издаденото НП въз основа на него липсвало посочване
какво точно количество и сорт грозде не било отразено в дневниците, не са
посочени документите, които са използвани за установяване на твърдяното
получаване на грозде от проверяваната фирма, дата на получаване. Същото било
необходимо за да се види точно за какво количество става дума, за какъв срок на
твърдяно невписване в дневниците става дума. Не било конкретизирано точно
извършеното нарушение, както в АУАН, така и в издаденото НП. При това непълно
описание на нарушението и факта, че липсвали мотиви в НП за приложимостта на чл.
28 ал 1 от ЗАНН, съдът е намерил, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила. Освен това в НП АНО неправилно е наложил имуществената
санкция на управителя на проверяваната фирма. Проверката е извършена на
"Фамилия Драгиев" ЕООД и би следвало на фирмата да бъде наложена
имуществена санкция, а не така, както е формулирано в НП - на лицето Д.като
управител на процесната фирма. НП не било връчено на нарушителя. Съдът е
намерил, че са налице няколко съществени нарушения на процесуални правила в
административнонаказателното производство, опорочили съставянето на АУАН и
издаването на НП, като дори само едно от тях е достатъчно да бъде отменено НП
като незаконосъобразно.
Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които
се споделят от настоящия състав. Касационната жалба,
с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства,
както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Правилно
съдът е констатирал
противоречие в отразеното в АУАН и издаденото въз основа на него НП по
отношение на датата на извършване на проверката, тъй като
административнонаказателното производство е строго формално. В
подкрепа на доводите си касаторът е описал в жалбата Заповед №№
РД-18-1557/21.10.2020г. и РД-18-1558/21.10.2020г., но реално към нея са
приложени Заповед №№ РД-18-557/01.06.2020г. и РД-18-558/01.06.2020г., касаещи
проверка на място на друго лице „Карабунар Ленд“ ООД, гр. Пазарджик. Т. е.
липсват годни доказателства за точната дата на проверката.
В НП ясно
е записано, че имуществената санкция се налага на Т.Д.Д.,
ЕГН: ********** в качеството му на управител на "ФАМИЛИЯ ДРАГИЕВ"
ЕООД. При това положение, описаната в АУАН фактическа обстановка и тази в
обстоятелствената част на НП се различават освен по датата на извършването на
нарушението, така и по отношение на извършителя на твърдяното нарушение.
Доколкото
АНП е формален процес, поради въведените
изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни
постановления, то само редовно съставените такива имат доказателствена стойност
и могат да са основание за налагане на административно наказание. Неправилното
посочване на дата на извършване на нарушението води до невъзможност на
нарушителя да разбере срещу какво "обвинение" точно да се защити. От
там и невъзможността да се изчислят законосъобразно преклузивните срокове
предвидени в чл.
34 от ЗАНН, с изтичането на които отпада правната възможност на АНО да
реализира административнонаказателната отговорност на търговеца. С
императивните разпоредбите на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН законодателят е регламентирал законоустановените реквизити на
АУАН и НП. За да предизвика ефекта на правораздавателен акт за налагане на
административно наказание, АУАН и НП следва да отговарят на установени от ЗАНН
реквизити, и при стриктно спазване на процесуалните правила за производството.
Касае се за нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН. Така констатираните
процесуални нарушения, допуснати в хода на административно наказателното
производство са от категорията на съществените, опорочават наказателното
постановление изцяло и водят до неговата отмяна. Поради изложеното не следва да
се обсъждат въпросите относно извършването на административното нарушение.
Връчването на НП има значение само относно броенето на сроковете за подаване на
жалба срещу него и пороците при връчването на НП не са сред основанията,
влечащи незаконосъобразност на НП.
При така изложеното
настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 63д, от ЗАНН вр. чл.
143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 830 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 04.08.2021г. /л. 29 от делото/, в който е отбелязано, че сумата е
заплатена в брой.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24 от
31.05.2021г. по НАХД № 20214140200104/2021г. по описа на Районен съд Павликени.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по лозата и виното, гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл. 1 да
заплати на Т.Д.Д.,
ЕГН: ********** в качеството му на управител на "ФАМИЛИЯ ДРАГИЕВ"
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сухиндол, ул. Христо Ботев № 2, разноски в размер на 830,00 лв. /осемстотин и тридесет
лева/ за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.