Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
гр. Габрово, 08.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО
в публично заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА
ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на окръжен прокурор НАДЕЖДА
ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина
КАНД № 30 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Касационното производство е образувано по депозирана в
законния срок жалба на административнонаказаното лице
К.Н.Д. ***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против
Решение № 41 от 03.02.2020 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД
№ 1075 по описа за 2019 година, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 19-1752-000285 от 20.09.2019 година на Началника на РУ – Габрово при ОД
на МВР – Габрово, с което на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 103 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
В жалбата се твърди, че решението е постановено в нарушение
на материалния закон. Въззивният съд не приел възраженията на наказаното лице
за несъставомерност на деянието и неправилно
изтълкувал разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, като приел, че тя регламентира
няколко различни изисквания към водача и неизпълнението дори на едно от тях е
достатъчно за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
Касационният жалбоподател, позовавайки се на съюза „и“, използван в текста на
посочената по-горе норма, счита, че се касае за един състав на нарушение, на
което законодателят чрез използвания съюз е описал кумулативно елементите,
които според касатора са: 1. Да е подаден сигнал от контролен орган за спиране
по установения от закона ред; 2. Водачът да не изпълни задължението си да спре
в определените в нормата места и 3. След спиране на автомобила да не
бъдат изпълнени указанията на контролния орган. По изложените съображения
касационният жалбоподател счита, че правилната квалификация на нарушението е по
чл. 6, ал. 2 от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и на
потвърденото с него НП.
Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната по жалбата страна не се представлява в откритото съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно, постановено при липса на нарушения на материалния и процесуалния закон.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира следното:
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият състав на съда.
В случая на касационния жалбоподател е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП, според който при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място. Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, според която контролният орган трябва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка; през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка; сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. В случая от събраните по делото доказателства се установява, че на наказаното лице в качеството му на водач на МПС е бил подаден ясен сигнал за спиране със стоп-палка съгласно изискването на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, като следва да се има предвид и фактът, че се е касаело за светлата част на денонощието.
Посочената от касационния жалбоподател разпоредба на чл. 6, т. 2 /неправилно сочена като ал. 2, каквато не съществува/ е адресирана не само до водачите на МПС, а до всички участници в движението, като им вменява задължение да изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Освен че се отнася до по-широк кръг адресати, разпоредбата регламентира и значението на разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, които разпореждания имат приоритет пред светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение.
В случая обаче се касае за подаден сигнал за спиране, при който дължимото поведение от водача е изрично и изчерпателно уредено именно в посочената в процесното НП разпоредба на чл. 103 от ЗДвП. За ангажиране на административнонаказателната отговорност е достатъчно водачът да не спре по указания в нормата начин при подаден сигнал за спиране от контролен орган. Логически абсурд е да се изисква от водача, който в процесната хипотеза не е спрял на подадения сигнал, да изпълнява указания на контролните органи.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на производството по съставяне на АУАН са събрани достатъчно данни относно авторството на деянието, като АУАН и НП са издадени при изяснени факти и обстоятелства относно процесното нарушение.
Наложените с процесното НП наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС са в предвидения от закона минимален размер и не могат да бъдат изменяни в посока намаляването им.
При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 41 от 03.02.2020 година на Районен съд –
Габрово, постановено по АНД № 1075 по описа за 2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.