№ 29
гр. Бургас , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:Благой Г. Потеров
Мая П. Величкова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
в присъствието на прокурора Красимира Георгиева Кателиева (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело за
възобновяване № 20212000600111 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.420 ал.2, вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане от осъдения ИВ. Д. ИВ., чрез упълномощения му
защитник адв.С.К. от АК Бургас, за възобновяване на наказателното
производство и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
В искането се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1, и 2 от
НПК /нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила/ за възобновяване на наказателното производство
по чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
В искането се навежда, че двете съдебни инстанции са допуснали
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на осъдения, като при формиране на вътрешното си
убеждение съдилищата са тълкували превратно и избирателно
доказателствената съвкупност, не са изложили мотиви по всички възражения
на защитата и като последица е нарушен материалния закон. Възражението за
недоказаност на предмета на престъплението е свързан с недоказаната
идентичност на иззетите стоки при огледа на местопроизшествие и стоките,
предмет на огледа на веществени доказателства, като липсват мотиви относно
1
идентичност на стоките. Твърди се, че съдебно-почерковата експертиза
установява по категоричен начин, че подписите на поемните лица Митева и
Манолов са имитирани, от което следвало, че първоначално поставените
слепки са подменени. Посочва се, че осъденият е оспорил идентичността на
стоките, предявени му по време на съдебното следствие с тези, иззети от
търговския обект, като обясненията му не са оборени от други доказателства,
като обясненията му визират стоките, иззети от обекта му, а не за предявените
на съдебното следствие. Сочи се второ възражение, свързано с направен
правен извод за вероятност от объркване на потребителя в хипотезата на
чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО, като експертът, представител на индустриалната
собственост само предполага вероятност от объркване, а не доказва по
безспорен начин тази вероятност. Заявяват се неясни и противоречиви мотиви
на двете съдебни инстанции относно липсата на субективна съставомерност
на деянието. Твърди се, че стоките са закупени от търговско тържище – пазар
в България, издадена е фактура с касов бон от продавача, стоката е
осчетоводена. Осъденото лице е направило справки в сайта на Патентното
ведомство и е констатирало, че марките, изобразени върху закупените стоки
са с изтекъл срок на защита. Защитата навежда, че осъденият не е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, не е предвиждал
общественоопасните му последици и не е искал или допускал настъпването
на тези последици, поради което не е налице субективната страна на
престъплението. Иска се да се отмени решението на въззивния съд и да се
върне делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция искателят – осъдено лице
ИВ. Д. ИВ. се явява лично и с изрично упълномощения защитник адв.С.К. от
АК Бургас. Посочват, че оспорват идентичността на вещите, които са иззети в
хода на претърсването и изземването с вещите, огледани и изследвани от
вещото лице. Заявява се, че свидетелите не могат да кажат дали стоките,
които им се предявяват са същите, но казват, че подписите не са техни, което
се установявало и от експертното заключение. Твърди се, че ОС Бургас
превратно е тълкувал обясненията на осъдения И., който никога не е
признавал идентичността на стоките. Възражението им във връзка с
разпоредбата на чл.13 ал.1 т.2 от специалния закон, според защитата, намира
опора в ТР № 1/2013г., като следва органа на ДП да докаже възможността
потребителят да се обърка, а не да се предполага тази възможност. Относно
2
субективната съставомерност защитата сочи за доказано, че осъденият правил
справки в сайта на Патентното ведомство и се виждало, че марката не е
защитена или е с изтекъл срок. Като заключение се твърди, че осъденият
нямал какво друго да направи освен правенето на справки, закупуването на
стоки от тържище, издавало му се фактура, осчетоводявала се тази фактура,
поради което не е основателна сочената субективна увереност на осъдения.
Пледира се за възобновяване на наказателното производство и връщане на
делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Пред настоящата инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура Бургас
изразява мотивирано становище за неоснователност на искането за
възобновяване и предлага същото да бъде оставено без уважение. Посочва
неоснователност на наведените доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения в дейността на съда, които са обсъдени от инстанциите по
същество. Твърди, че протоколът за оглед и изземване е съставен по
съответния ред, предвиден в НПК, като извършеният оглед не е опорочен и не
са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че не са налице
такива при извършения оглед на веществени доказателства на 24.07.2018г.
Относно веществените доказателства, описани при извършения им оглед,
представителят на държавното обвинение заявява, че съвпадат с тези, описани
при извършения оглед и предадени на вещото лице и на които е извършена
експертиза, поради което не е налице никакво съмнение относно
идентичността им. Счита, че заключението на съдебно-почерковата
експертиза не променя описаните факти, както и извода за идентичност на
стоките. Сочи, че правилно районният съд е приел, че е осъществен съставът
на чл.172б ал.1 от НК от обективна и субективна страна, тъй като е било
нарушено правото на притежателите на търговски марки – правото на
установена забрана за ползване на знаци, сходни на търговски марки, без
съгласието на притежателя им. Достатъчно е наличието на възможност от
объркване у потребителя, която в случая е установена от заключението на
извършената експертиза, поради което е осъществен от обективна страна
състава на чл.172б ал.1 от НК – в подкрепа на това е ТР № 1/2013г. на ОСНК,
ВКС, според което вероятността от объркване на потребителите винаги се
предполага при фалшифицираните стоки. Относно субективната страна на
деянието, се твърди, че двете инстанции правилно са приели, че деянието е
извършено при пряк умисъл. Недоказаните твърдения на осъдения, че е
3
извършвал справка в сайта на Патентното ведомство, не изключва умисъла му
и по делото е доказано, че стоките са били обект на защита. Тези възражения
са обсъдени в мотивите на присъдата и правните изводи за субективна
съставомерност на деянието са потвърдени от БОС. Поради това материалния
закон е приложен правилно и законосъобразно е реализирана наказателната
отговорност на осъденото лице. Пледира за липса на основание за
възобновяване на наказателното производство и да се остави без уважение
искането на осъденото лице.
Апелативният съд, след преценка на материалите по делото и като съобрази
доводите на страните, в пределите на правомощията си прие следното:
Искането за възобновяване на наказателното производство е процесуално
допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от
НПК – атакувано е влязло в сила Решение № 31/30.03.2021г. по ВНОХД №
14/2021г. по описа на Окръжен съд гр.Бургас, с което е потвърдена Присъда
№ 260015/12.11.2020г. по НОХД № 27/2020г. по описа на Районен съд
гр.Несебър. Посочени са основания по чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348 ал.1 т.1 и т.2
от НПК. Искането е направено в срока по чл.421 ал.3 от НПК от процесуално
легитимирана страна – от осъденото лице чрез защитник си. Разгледано по
същество, в контекста на очертаната аргументация, искането на осъденото
лице е неоснователно. Съображенията за това са следните:
С Присъда № 260015/12.11.2020г. по НОХД № 27/2020г. по описа на
Районен съд гр.Несебър, ИВ. Д. ИВ., ЕГН **********, е признат за виновен в
това, че на 19.07.2018г. в град Обзор, община Несебър, област Бургас,
ул.“Рибарска“, №3, павилион №4, стопанисван от ДЗЗД „Джумалиеви“,
използвал в търговската си дейност по смисъла на чл.13 ал.2 т.2, вр. ал.1 от
ЗМГО, търговските марки О.- притежание на О. Inc., US; R. B.- притежание на
L. G. S.P.A.,IT; H.- притежание на H. SA, CH; B.- притежание на B. S.P.A., IT;
BREITLING- притежание на BREITLING SA, CH; R.- притежание на R.
UHREN AG., CH, ICE WATCH- притежание на ICE IP SA; BELGIUM, M. K. -
притежание на M. K. /Switzerland/ International GmbG; P. - притежание на P.
SE, DE; C.- притежание на C. SARL, CH, без съгласието на притежателите на
изключителното право по смисъла на чл.13 ал.1 от ЗМГО, дадено съгласно
чл.22 ал.1 от ЗМГО, без правно основание, като предлагал за продажба стоки
с изобразени знаци на посочените търговски марки, както следва:
- 4 броя ръчни часовници с единична стойност по цена на имитация
4
350/триста и петдесет/ лева и обща стойност 1400/хиляда и четиристотин/
лева, и с единична стойност по цена на оригинали 2500/две хиляди и
петстотин/ лева и обща стойност 10 000/десет хиляди/ лева, всички е
изобразени знаци, сходни на търговската марка „H.“;
- 2 броя ръчни часовници с единична стойност по цена на имитации
400/четиристотин/ лева и обща стойност 800/осемстотин/ лева, и с единична
стойност по цена на оригинали 3160/три хиляди сто и шестдесет/ лева и обща
стойност 6320 /шест хиляди триста и двадесет/ лева, всички с изобразени
знаци, сходни на търговската марка „BULGART;
- 5 броя ръчни часовници с единична стойност по цена на имитации
680/шестстотин и осемдесет/ лева и обща стойност 3400/три хиляди и
четиристотин/ лева, и с единична стойност по цена на оригинали 5900/пет
хиляди и деветстотин/ лева и обща стойност 29500/двадесет и девет хиляди и
петстотин/ лева, всички с изобразени знаци, сходни на търговските марки
„BREITLING“;
- 5 броя ръчни часовници с единична стойност по цена на имитации
250/двеста и петдесет/ лева и обща стойност 1250/хиляда двеста и петдесет/
лева, и с единична стойност по цена на оригинали 1795/хиляда седемстотин
деветдесет и пет/ лева и обща стойност 8975/осем хиляди деветстотин
седемдесет и пет/ лева, всички с изобразени знаци, сходни на търговската
марка „R.“;
- 2 броя ръчни часовници е единична стойност по цена на имитации
81.00/осемдесет и един/ лева и на обща стойност 162.00 /сто шестдесет и два/
лева, и е единична стойност по цена на оригинали 350.00 /триста и петдесет/
лева и обща стойност 700.00 лв. /седемстотин/ лева, всички с изобразени
знаци, сходни на търговската марка „ICE WATCH“;
- 17 броя ръчни часовници с единична стойност по цена на имитации 191.00
/сто деветдесет и един/ лева и обща стойност 3247.00 /три хиляди двеста
четиридесет и седем/ лева, и с единична стойност по цена на оригинали
585.00 /петстотин осемдесет и пет/ лева и обща стойност 9 945.0 лв. /девет
хиляди деветстотин четиридесет и пет/ лева, всички с изобразени знаци,
сходни на търговската марка ..M. K.“;
- 4 броя ръчни часовници с единична стойност по цена на имитации
45.0 /четиридесет и пет/ лева и обща стойност 180.00 /сто и осемдесет/ лева, и
с единична стойност по цена на оригинали 125.00 /сто двадесет и пет/ лева и
5
обща стойност 500.00 лв. /петстотин/ лева, всички с изобразени знаци, сходни
на търговската марка „P.";
- 4 броя слънчеви очила е единична стойност по цена на имитации
199.0 /сто деветдесет и девет/ лева и обща стойност 796.00 /седемстотин
деветдесет и шест/ лева, и е единична стойност по цена на оригинали
505.0 /петстотин и пет/ лева и обща стойност 2 020.00 /две хиляди и двадесет/
лева, всички с изобразени знаци, сходни на търговската марка „C.“;
- 11 броя слънчеви очила е единична стойност по цена на имитации
90.0 /деветдесет/ лева и обща стойност 990.00 /деветстотин и деветдесет/ лева,
и с единична стойност по цена на оригинали 229.00 /двеста двадесет и девет/
лева и обща стойност 2 519.00 /две хиляди петстотин и деветнадесет/ лева,
всички с изобразени знаци, сходни на търговската марка „О.“;
- 152 броя слънчеви очила с единична стойност по цена на имитации
36/тридесет и шест/ лева и обща стойност 5472/пет хиляди четиристотин
седемдесет и два/ лева, и с единична стойност по цена на оригинали 199/сто
деветдесет и девет/ лева и обща стойност 30248/тридесет хиляди двеста
четиридесет и осем/ лева, всички с изобразени знаци, сходни на търговската
марка „R. B.“,
поради което и на основание чл.172б ал.1 и чл.55 ал.1 т.2 б.“б“, вр.чл.42а ал.1
от НК му било наложено наказание пробация, като на основание чл.42а ал.2
т.1 и т.2 от НК били определени следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес - гр.Т., ул.“Л. К.“ № 45 за срок от шест месеца
с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл.55 ал.3 от НК
не било наложено наказанието глоба. И.И. бил осъден да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД МВР Бургас, направените по ДП разноски в
размер на 494.73 лева, както и направените в съдебното производство
разноски в размер на 1017.70 лева в полза на държавата по сметка на РС
Несебър. На основание чл.172б ал.3 от НК били отнети в полза на държавата
веществените доказателства по делото, подробно описани в протокола за
оглед на местопроизшествие от 19.07.2018г., които след влизане на присъдата
в сила да се унищожат.
Присъдата била обжалвана от осъдения И.И. пред Бургаски окръжен съд
като въззивна инстанция, който с Решение № 31/30.03.2021г., постановено по
ВНОХД № 14/2021г. по описа на съда, потвърдил изцяло присъдата.
6
Бургаският апелативен съд установи липса на пороци при формиране на
вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите, спрямо
установеното от фактическа страна, поради което намира, че материалният
закон е приложен правилно и не е налице касационното основание по чл.348
ал.1 т.1 от НПК.
При осъществения извънреден контрол, настоящият съд не констатира
дерогиране на императивните предписания на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК от
съдилищата, при формиране на вътрешното убеждение относно значимите за
обвинението фактически положения, предпоставящи наказателната
отговорност на ИВ. Д. ИВ. за инкриминираното престъпление по чл.172б ал.1
от НК. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на решаващите
съдебни инстанции, като в настоящото извънредно производство по чл.422
ал.1 т.5 от НПК, съдът се произнася в рамките на установените от
инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови
такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение
на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само
правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у
решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са
предприети всички мерки за разкриване на обективната истина по делото.
Бургаският окръжен съд и Несебърският районен съд като инстанции по
същество не са допуснали нарушения на процесуалните правила при
формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав по основните факти
от предмета на доказване в настоящия наказателен процес относно
обвинението на И. по чл.172б ал.1 от НК. Декларираните в искането доводи за
превратна интерпретация на приобщената по делото доказателствена
съвкупност са несъстоятелни. Съдилищата стриктно са изпълнили
задължението по чл.305 ал.3 от НПК и са изложили конкретни и убедителни
съображения кои от гласните доказателствени средства приемат и защо
отхвърлят останалите, които им противоречат. Съобразявайки изложеното,
Бургаският апелативен съд стигна до извода за пълнота на проведеното
разследване и категоричността на установените факти по това обвинение.
Настоящата инстанция на свой ред прецени, че решаващите съдилища са
реализирали необходимата процесуална дейност, свързана с разкриване на
обективната истина и стриктно са изпълнили императивните изисквания,
7
предвидени в разпоредбите на чл.13, чл.14, чл.16, чл.107 ал.3 и ал.5, чл.316 и
чл.339 ал.2 от НПК при анализа и оценката на доказателствата, поради което
оплакването на искателя в тази насока е несъстоятелно.
В мотивите на присъдата по НОХД № 27/2020г. на РС Несебър на л.149-
л.150 конкретно е посочено защо едните, а не другите свидетелски показания
са възприети от съда. Изрично е посочено кои показания съдът кредитира
напълно като логични и взаимнодопълващи се, подкрепящи се помежду си и
от заключенията по извършените съдебно-маркова експертиза, съдебно-
оценителна експертиза, обективираното в протокола за оглед на
местопроизшествие и протокола за оглед на веществени доказателства и
албумите към тях, справки от Патентното ведомство на Република България,
приложени по делото, а именно показанията на свидетелите В. В. К., А. С. Т.,
Г. Д. К., Н. Й. С. и ЛЛ. В. И.. Показанията на свидетелите Н. Б. С. и И. П. И.,
колеги на осъдения И.И., правилно са ценени от първата инстанция, при
съобразяване със заключението по извършената съдебно-почеркова
експертиза. В тази връзка е неоснователно твърдяното от искателя, че
стоките, иззети от търговския му обект и предявени му на съдебното
следствие не са идентични. Правилно първата инстанция е аргументирала
законосъобразността на извършения оглед на местопроизшествие, като е
извел правилен извод за идентичност на стоките, иззети при извършения
оглед с тези, предмет на последващия оглед на веществени доказателства и
предявените процесни веществени доказателства по делото. От друга страна,
в искането си за възобновяване, осъденото лице И. твърди, че подписите на
поемните лица Митева и Манолов не са положени на слепките, а при
внимателен преглед на протокола за оглед на местопроизшествие се
установява, че в протокола са вписани поемни лица Н. С. и И. И., които са
подписали този протокол и са разпитани като свидетели, както и изготвената
съдебно-почеркова експертиза не касае подписите на поемните лица Д. М. и
О. М. (които се посочват в искането). Съобразявайки това обстоятелство и
гореизложеното, апелативния съд намира, че са неоснователни твърденията
на искателя, че подписите на поемните лица Митева и Манолов са
имитирани, такива подписи на тези поемни лица липсват на слепките на
чувалите на веществените доказателства, иззети при извършения оглед на
местопроизшествие (на огледа са присъствали други поемни лица – С. и И.).
Въз основа на правилно ценената доказателствена съвкупност,
8
първоинстанционният съд е изложил правилни изводи относно
изпълнителното деяние, изразяващо се в предлагане за продажба на стоки с
изобразени знаци на посочените търговски марки (чл.13 ал.2 т.2 от ЗМГО),
сходни на регистрираните търговски марки, без правно основание по смисъла
на чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО, като поради сходството на стоките на марката и
знака съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва
възможност за свързване на знака с марката. Тези изводи на съда се подкрепят
от заключението по извършената съдебно-маркова експертиза, че сходството
може да доведе до объркване на потребителя, което включва възможността за
свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с
регистрираните търговски марки, установени по делото. Заключението
кореспондира с показанията на свидетелите Т. и К., както и частично от
обясненията на осъдения И., справката от Патентното ведомство, че осъдения
И. е извършвал търговска дейност в процесния търговски обект със стоки, за
които не му е предоставено съгласие от правоносителите да използва
посочените марки в търговската си дейност.
След това, окръжният съд, като въззивна инстанция, е доразвил изложените
в контекста на чл.305 ал.3 от НПК съображения относно кредитираните
доказателствени източници, като е приел за безспорно установено от съдебно-
марковата експертиза, че съществува сходство между изобразените върху
веществените доказателства знаци и регистрираните марки, и идентичност
между веществените доказателства и стоките, за които регистрираните
търговски марки са получили защита. Правилно е съобразено заключението,
в което се прави категоричен извод, че сходството между сравняваните знаци
се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи словни и
фигуративни елементи, включени в съставите им, на сходно общо
впечатление, създавано от общи похвати на представяне на знаци, както и че
сходството може да доведе до объркване на потребителя, което включва
възможността за свързване на изобразените върху веществените
доказателства знаци с регистрираните търговски марки. Съобразявайки т.1.2
от ТР № 1/31.05.2013г. по т.д.№ 1/2013г., ОСНК, ВКС, при използване на
сходен знак, този по чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО, сходството е различно от
копието или имитацията на марката при фалшифицираните стоки.
Действително, в тази точка от тълкувателното решение се посочва, че
престъпление по чл.172б от НК е възможно при предпоставките на чл.13 ал.1
9
т.2 от ЗМГО и при достигане до правния извод за вероятност от объркване за
потребителя, която не се предполага и е конкретно обективно условие за
предоставяне на защита на правото върху марка. В Преамбюла на Регламент
№ 207/2009г. от 26.02.2009г. относно марката на общността (т.8), понятието
за сходство следва да се тълкува във връзка с вероятността от объркване, като
последната е функция от съществуването на различни фактори, и по-
специално от признаването на марката на пазара, от връзката, която може да
се направи с използвания или регистрирания знак, от степента на сходство
между марката и знака, и между обозначените стоки. Поради това и
изхождайки от установеното по делото, настоящият съд намира, че в
конкретния случай тази вероятност не се предполага, а е установена, поради
което наведеното от искателя в тази връзка е неоснователно.
Съдебните инстанции са изложили съображения относно субективната
съставомерност на деянието, като правилно са приели, че деянието е
осъществено при форма на вина пряк умисъл. Наведеното и в настоящото
искане липса на умисъл у осъдения за извършване на деянието, предвид това,
че същият е извършвал справка в сайта на Патентното ведомство и е
констатирал, че марките, изобразени върху стоките са с изтекъл срок на
защита, както и че е закупувал стоките от пазар в страната ни с фактура и
касов бон, издадени от продавача, е неоснователно. Районният и окръжният
съд са обсъдили тези възражения и са дали отговор в мотивите си, които са
ясни и безпротиворечиви, изхождайки от приложената справка от Патентното
ведомство, от която се установява, че в Държавния регистър на марките няма
вписани лицензионни договори за преотстъпване на права за ползване в
търговската дейност върху процесните търговски марки в полза на
физическите лица ИВ. Д. ИВ. и Петя Маринова И.а, както и на юридическото
лице ДЗЗД „Джумалиеви“, което е извършвало търговска дейност в
процесния обект. Правилно са ценени и справките от Патентното ведомство,
от които се установява, че изброените търговски марки имат еднакво по сила
действие на територията на България, както и че към 19.07.2018г.
(инкриминираната дата) притежателите на изключителни права върху
процесните марки, не са сключвали лицензионни договори за отстъпване
правото върху въпросните марки в полза на осъдения или дружеството му.
Установено е, че процесните търговски марки имат действие и се ползват със
защита на територията на България, включително стоки от клас 09 – очила и
10
стоки от клас 14 – часовници. Изложените аргументи, както и обсъденото от
съдебните инстанции твърдение на осъденото лице, че е закупувал стоките с
фактура от пазар в страната, осчетоводяването на фактурите, не е основание
за изключване на умисъла у осъдения И.. В тази връзка апелативният съд
намира, че изложените мотиви на съдебните инстанции по същество не са
неясни и противоречиви, което да се равнява на липса на мотиви.
Съобразявайки изложеното, чрез ценене на събраните доказателства,
съпоставянето им в логична връзка помежду им и последователност, е
установено авторството, времето, мястото и механизма на извършване на
процесното деяние. Посочените в искането отменителни основания са
подкрепени с доводи за недоказаност на обвинението, включително за
предмета на деянието, които са относими към обосноваността на
фактическите изводи на редовните съдебни инстанции. Така направените
оплаквания не се обсъждат в настоящето производство, предвид естеството и
характера на проверката за наличие на основания за възобновяване на
наказателните дела, която препраща към основанията за касационен контрол,
при това само ако допуснатите нарушения са съществени.
При липса на пороци при формиране на вътрешното убеждение на
решаващите съдилища по фактите, спрямо установеното от фактическа
страна, материалният закон е приложен правилно, като следва да се посочи,
че съдържащото се в искането позоваване на касационното основание по
чл.348 ал.1 т.1 от НПК, е неоснователно.
Доколкото в искането са изтъкнати конкретни съображения за допуснати
нарушения на процесуалните правила при събиране и проверка на
доказателствата, имащи отношение към преценката по т.2 на чл.348 ал.1 от
НПК, АС Бургас ги обсъди и намери за необходимо първо да отрази, че
съдържимите в настоящото искане за възобновяване доводи, касаещи
процесуалната годност на доказателствените източници - гласни и писмени,
на които се основава обвинението, са напълно идентични с наведените такива
както пред първоинстанционния съд в хода на пренията, така и в наведеното
пред въззивния съд от осъдения И. и защитата му, като по тях двете
инстанции са се ангажирали със съответен отговор.
Относно наведеното от искателя, че липсва идентичност между стоките,
иззети от процесния обект с тези, на които е извършен оглед и накрая с
веществените доказателства, предявени по делото, представляващи предмета
11
на престъплението, БАС го намира за неоснователно. Процесните стоки са
иззети по съответния процесуален ред с протокол за оглед на
местопроизшествие, след това им е извършен оглед, извършена е експертиза
на веществените доказателства и накрая същите са предявени на страните по
делото. Всички тези действия са извършени при стриктно спазване на
процесуалния закон, не са налице процесуални нарушения, включително
съществени, и се касае за едни и същи вещи, предмет на престъплението.
Апелативният съд изложи подробни аргументи в тази насока, които не
намира за нужно да повтаря, както и съобрази факта, че същите са обсъдени
от районния и окръжен съд в мотивите на съдебните им актове. Ето защо,
възраженията на защитата за липса на мотиви в актовете на съдебните
инстанции за идентичност на стоките, иззети при огледа и предмета на
престъплението, са неоснователни. Съдебните актове на двете инстанции са
мотивирани, като е даден отговор на възраженията на страните, направени
пред тях и е приета безспорна и категорична фактическа обстановка със
съответните правилни правни изводи, основаващи се на събраната
доказателствена съвкупност по делото.
Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената му
компетентност, настоящият съдебен състав не установи наличие на основания
по чл.422 ал.1 т.5, вр.чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, в какъвто обхват искателят
е направил своите възражения, поради което и възприе, че искането за
възобновяване на наказателното производство следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения ИВ. Д. ИВ. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 14/2021г. по
описа на Окръжен съд гр.Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13