Определение по дело №32/2012 на Окръжен съд - Русе

                             П Р О Т О К О Л

                                               гр. Русе, 05.03.2012  г. 

 

РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия в

 публично съдебно заседание на  пети март 2012 г. в състав:

 

                                                          Председател : СВИЛЕН СИРМАНОВ

                                                   Съд.заседатели: П.С.

                                                                                       Л.С.

 

                                                                                                                                                                  

при участието на секретаря…П.Н.……………………

и прокурора  …Кремена Колицова……………….сложи за разглеждане

НОХД №  32………..по описа за……… 2012….г……………………..докладвано

от………ПРЕДСЕДАТЕЛЯ……………..……

На именното повикване в 15,00 часа се явиха:            

 

СЛЕД произнасяне на присъдата, СЪДЪТ се занима с въпроса, относно мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия  Г.К.Г. и на осн.чл.309, ал.1 НПК намира, че същата следва да бъде потвърдена, поради което

 

          О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета спрямо подс. Г.К.Г. – ”Задържане под стража”

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд-гр.Велико Търново.

 

ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание.

 

 

СЕКРЕТАР:                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                               

                                                СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.                                                

 

Ру­сен­с­ка­та ок­ръж­на про­ку­ра­ту­ра е обвинила под­съ­ди­мия Г.К.Г., български гражданин, с постоянен адрес в Р., с основно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН **********, в това, че на 17.07.2011г. в Русе, направил опит умишлено да умъртви М.М.К. от с.г., ЕГН **********, като деянието му останало недовършено поради независещи от волята му причини, пре­стъп­ление по чл.115, вр. чл.18 ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Русенска окръжна про­­­куратура поддържа обвинението, което счита за доказано. Предвид на­личието на опит, предлага наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК, под минимума в чл.115 от НК, в размер седем години лишаване от свобода.

По разпореждане на председателя на съда, е проведено предварително изслушване. Със съгласието на своя договорен защитник, адв.Е.Т., подсъдимият, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвини­телния акт и съдебното следствие е проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК.

В защитната си реч, адв.Е.Т. оспорва квалификацията на прокурора, като пледира за такава по чл.128 ал.1 от НК - умишлено причиняване на тежка телесна повреда. Алтернативно поддържа становище, че са налице много повече смекчаващи отговорността обстоятелства и предлага, да се определи наказание в размер около пет години лишаване от свобода, ако бъде признат за виновен по чл.115 от НК.

Подсъдимият Г.Г. поддържа становището на защитника си.

Съ­дът, след пре­цен­ка на съб­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­­­­но­ве­но от фак­ти­чес­ка стра­на след­но­то:

Подсъдимият Г. К.Г. произхожда от сел­ско семейство. Роден е на ***г***. Завършил е основно об­разование. Няма професия и не работи. Не е бил женен и няма родени деца. Постоянният му и настоящ адрес е в кв.*** ** на Р.. Родителите му били разведени отдавна, като в различни периоди от време той живеел при майка си или при баща си. През юли 2011г. живеел в къщата на баба си и дядо си в кв.*** ** на Р., на ул.„***”№ **. По същото време там живеел и вуйчо му Д.Л., както и майка му В. Л., заедно с шестгодишната си дъщеря от друг брак П. К..

Подс.Г. виждал, различни мъже да посещават майка му. Смятал, че свид.М.К., който бил един от тях, има интимна връзка с нея. Това го дразнело. Той не харесвал К., страхувал се от него, защото чувал, че е лежал в затвора. Всичко това било причина да се кара често с майка си. В споровете я обиждал, като заявявал, че не одобрява поведението й. Заради това му отношение, от началото на 2011г. свид.Л. престанала да му говори. Въпреки проблемите със сина си, тя не преустановила контактите със свид.К.. Двамата се срещали често в квартала или в дома й, където я посещавал свид.К..

Нощта на 16.07.2011г. подсъдимият прекарал с приятел в заведение, където употребил алкохол. Върнал се у дома около 6,00ч. сутринта на 17.07.2011г. Събудил майка си и започнал да се кара с нея. Заканил й се, че ще се разправи с нея заради свид.К.. Освен, че бил против връзката им, подс.Г. го преценявал като конкурент в работата си, тъй като двамата се занимавали със строително-ремонтни дейности. За кратко време излязъл от къщата и като се прибрал, отишъл в стаята си. Притеснена от действията му, свид.Л. се обадила на свид.К. по телефона и го помолила веднага да дойде в дома им. Изпратила му и текстово съобщение на мобилния телефон със съдържание - „Г.те чака да ти отреже ръцете”, което обаче свид.К. не видял и не прочел. Подсъдимият чул, че майка му пак викала свид.К. в дома им. Ядосал се и решил да го убие, когато влезе в къщата. Взел от стаята си нож с дълго острие, с който ходел на риболов и го причакал до входната врата за антрето на втория етаж.

Около 7,00 часа на 17.07.2011г. свид.К. пристигнал пред къщата на свид.Л.. Качил се по стълбите за втория етаж и видял, че входната врата на антрето е отворена. На нея видял да се подпира подс.Г., когото чул да се кара на висок глас с майка си. Свидетелят виждал само лявата половина на тялото му, а дясната, съответно и ръката, в която държал ножа били прикрити от вратата. Подс.Г. започнал да се кара и с него и да му крещи, че му подбивал цената. Питал го, дали бил тарикат, държал се провокативно и агресивно. Свид.К. бързо се изкачил по стъпалата към втория етаж. Приближил вратата, зад която се криел подсъдимия и му казал да влязат вътре, за да не ги чуват съседите. Не видял, че е въоръжен с нож и въпреки агресивното му поведение не заподозрял намерението му да го убие. Не чул и свид.Л., която се опитала да го предупреди. С ръка се опитал да изтика подс.Г. навътре към стаята, но в този момент той замахнал с ножа, като го насочил към корема и гърдите на свид.К.. За кратко време успял да го намушка два пъти в областта на корема и веднъж в сърдечната област. Двамата паднали на пода, като свид.К. се озовал отгоре. Подс. продължавал да стиска здраво ножа в ръката си, като се опитвал от­ново да го намушка в тялото свид.К.. Междувременно свид.Л. се опитала да го вземе, но не успяла. Тогава свид.К. усукал ръката му и успял да отнеме ножа, като го захвърлил далеч. Впоследствие обаче, подсъдимият успял да се изправи, взел захвърления нож и се втурнал към стаята си. Взел оттам предварително подготвена чанта и с тези вещи избягал навън.

Раните на свид.К. кървели обилно и докато слизал по стъпалата, с намерение да отиде в болница, му прилошало. Върнал се в жилището и легнал на пода в антрето. Там дочакал екипа на Спешна помощ, който го откарал в МБАЛ - Русе, където му била извършена животоспасяваща операция.

По-късно през деня, подс.Г. се явил пред органите на полицията и им предал доброволно ножа, с който намушкал пострадалия.

Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, в резултат на нанесените удари, свид.К. получил следните уреждания: Проникващо порезнопрободно нараняване в областта на гърдите, проникващо порезнопрободно нараняване в областта на корема, непроникващо порезнопрободно в областта на корема, нарушаване целостта на далака, наложило неговото оперативно отстраняване, кръв в коремната кухина и излив в гръдната кухина вляво, нарушаване целостта на голямото було и серозата напречното черво. Получените били изразени в загуба на далак и проникващи наранявания в гръдната и коремната кухина. В тези анатомични области има органи и съдове, нарушаването на чиято цялост, може да доведе до летален изход. Описаните наранявания създали реална опасност за живота на свид.К. и представляват раз­стройство на здравето, временно опасно за живота.

Тези фактически положения са безспорни и се установяват от свидетелските показания на В.Л., К. К., Д. Л., П. Й., Й. Й., А. Д., Г. П., А. П., както и от писмените доказателства и доказателствени средства по делото: съдебномедицински екс­пертизи, технически експертизи, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, прото­коли за доброволно предаване, химическа експертиза, декларация, сви­де­телство за съдимост, както и от веществените доказателства по делото: нож с кафява текстолитова дръжка с обща дължина 31,5 см., с дължина на острието 18 см., в горната си част с 8 см. участък с назъбена повърхност тип трион, а в дясната страна на режещата част с канал 10 см., поставен в текстилен черен калъф за нож с дължина 31 см., част от цигара с дъл­жина 7 см. с надпис „Море” - приложени в запечатан хартиен плик към де­лото на корицата на том 2, мъжка тениска, тъмно синя с къс ръкав, срязана в предната си част с надпис на гърба, с три прореза в предната дясна част, напоена с червеникаво - кафява течност, жълта шапка с козирка от плат с надпис в предната й част 110 години „Ловно дружество Филип То­тю”, със засъхнали червеникаво - кафеникави петна от вътрешната стра­на на козирката, мъжка червена тениска с къс ръкав с обло деколте, от трико, с надпис в предната лява част в областта на гърдите „DG”, в пред­ната долна част на същата с 10 прореза с различни големини, с тъмни петна в същата област, в задната лява част на същата един прорез с кръг­ла форма, а в долната дясна част с тъмни петна, мъжки бермуди 3/4 от плат, зелен на цвят, с изображения „палмички с островчета”, с два пред­ни джоба, два странични и два задни, с 3 бр. метални копчета в пред­на­та част, емблема от вътрешната страна в областта на кръста Gaudi, за­ца­пани в предната част на левия крачол със засъхнали червеникаво ка­фе­­никави петна с неправилна форма.

Видно от заключението на назначената повторна тройна ком­плекс­на съдебно психиатрична - психологическа експертиза, при извършване на деянието подс.Г. не се е намирал в състояние на патологи­чен или физиологичен афект. Наличното страдание у него - характеропа­тия с емоционално волева неустойчивост, не е „психична болест” в тесен смисъл на понятието. Поради това, според експертите на 17.07.2011г. той е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръ­ко­води постъпките си. От това и с оглед данните за неговата личност, след­ва изводът, че му било известно, че нараняванията в тези области ще доведат до сигурното настъпване на смъртта на свид.К.. Тъй като же­лаел настъпването на точно тези последици, действал изненадващо, с цел да лиши пострадалия от възможност да се защити.

Защитата не оспорва фактите, на които се основава обвинението, но заявява несъгласие с претендираното от прокурора съдържание на умисъла. Според защитника, наме­ренията на подсъдимия се изчерпвали с причиняване на тежка телесна по­вреда, поради което правилната квалификация била по чл.128 ал.1 от НК. Този довод е мотивиран с изпратения от свид.Л.а SMS и фактически причинения резултат, квалифициран от съдебномедицинската експертиза като точно такава телесна повреда.

Съдът, като анализира тези доводи в съвкупност с всички събрани доказателства, ги преценява като неоснователни. Изпратеният от свидетелката SMS е резултат от емоция и не може да се разглежда като предупреждение за планирани от подсъдимия конкретни действия. Освен това, той предшества деянието и може да отразява само предположенията на свидетелката за поведението на сина й, към момента, когато е изпратен. Дори това да са били действителните му намерения тогава, за съдържанието на умисъла, може и следва да се съди единствено от поведението му по време на самото деяние. В случая, данните по делото напълно опровергават предположението, че целите на агресията му се изчерпвали с причиняване на телесна повреда. Въпреки, че реалният резултат действително е тежка телесна повреда (по-точно три самостоятелни повреди от този вид), между него и съдържанието на изпратеният от свид.Л. SMS няма никакво съвпадение. Вместо към крайниците на свид.К., подс.Г. насочил ударите си в корема и гърдите му. Предвид нормалното за възрастта му психофизическо развитие и отсъствието на болести, препятстващи вменяемостта, следва да се приеме, че същият знаел, че нараняванията в тези области на тялото ще доведат до смъртта на пострадалия. Точно такъв е и конкретният резултат, тъй като леталният изход бил преодолян поради своевременната медицинска намеса. Намерението на подсъдимия да го лиши от живот се установява още от множеството удари, които нанесъл на пострадалия, всеки от които представлява тежка телесна повреда и сам по себе си може да се разгледа като изпълнение на заявената от защитата цел. Очевидно намеренията на подс.Г. не се изчерпвали с причиняването на каквато и да било телесна повреда, след като намушкал пострадалия трикратно и само в области, където са разположени жизненоважни органи. Нещо повече, след като успешно нанесъл три тежки телесни повреди, той продължил да упорства в намерението си да причини на свид.К. още увреждания. Явно, към момента на извършване на деянието, неговото намерение било да лиши от живот пострадалия, а не да му причини някакво увреждане.

При анализа на установените фактически обстоятелства, съдът пре­це­нява, че са доказани всички обстоятелства, имащи отношение към обективните приз­наци на състава по чл.115, вр. чл.18 ал.1 от НК, защото на 17.07.2011г. в Русе, направил опит умишлено да умъртви М.М.К., като деянието му останало недовършено поради независещи от волята му причини - своевременната медицинска интервенция, изразена в извършване на животоспасяваща операция.

Подсъдимият Г. извършил престъплението при пряк умисъл. При извършването му бил пълнолетен и вменяем, поради което бил в състояние да разбира свой­­ството и значението на извършеното. Той съзнавал и наличието на всички признаци на състава, като представите за тях формирали ин­те­лектуалния момент на умисъла му. Наличен е и волевия момент, тъй като, желаел настъпването на общественоопасните последици, които предвиждал.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс.Г. за престъплението по чл.115 от НК, съдът съобрази следното. За това престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. При индивидуализацията на конкретното наказание, което следва да му се наложи, съдът взе предвид упоритостта в умисъла, изразена в причиняване на множество увреждания и стремеж за нанасяне на други и употребата на алкохол като отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съобрази липсата на минали осъждания, младежката възраст и трудностите в личен план, които изживял подсъдимият през цялото си детство, поради развода и последващите интимни връзки на родителите си. В тази група, съдът отчита и приключването на деянието във фазата на опита, макар и поради независещи от волята му причини. На очертаващия се значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът преценява, че съответства наказание лишаване от свобода за срок от единадесет години.

Поради направеното самопризнание, предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, това наказание трябва да се намали с една трета до размера седем години и четири месеца лишаване от свобода.

В същото време, съдът отчита, че въпреки оказаната от свидетелите Л. и К. съпротива, подсъдимият самоволно прекратил проявите на агресия против последния и като се отказал от намерението да довърши намисленото, избягал от местопроизшествието. Това негово поведение (наред със своевременно оказаната медицинска помощ) е една от причините, поради които престъплението останало недовършено. Това съдът преценява като предпоставка, наказанието на подс. Г. да се определи в хипотезата на чл.58 б.„а” от НК, под минималния в чл.115 от НК размер, въпреки липсата на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Водим от тези съображения, Окръжният съд отмери наказание лишаване от свобода за шест години, което е достатъчно за постигане целите на чл.36 от НК, при минимална употреба на наказателна репресия.

От изложеното следва, че са налице едновременно условията по чл.58„а” ал.1 и чл.55 ал.1 т.1, вр. чл.58 ал.1 т.1 от НК. Доколкото определеното при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание е по-благоприятно, на подсъдимия Г. К.Г. следва да се наложи определеното по този ред наказание лишаване от свобода за шест години.

Не са налице предпоставките за отлагане изтърпяването му по реда на чл.66 от НК. Във връзка с чл.57 ал.1, чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС, наказанието лишаване от свобода трябва да бъде изтърпяно в за­твор­ни­чес­ко общежитие от за­крит тип, при първоначален строг режим.

При изпълнение на наказанието, на основание чл.59 ал.1 от НК, следва да се приспадне времето след 18.07.2011г., когато подс.Г. е бил за­дър­жан под стража.

Средството, с което е извършено престъплението - нож с кафява текстолитова дръжка с обща дължина 31,5 см., с дължина на острието 18 см., в горната си част с 8 см. участък с назъбена повърхност тип трион, а в дясната страна на режещата част с канал 10 см., поставен в текстилен черен калъф за нож с дължина 31 см., който принадлежи на виновния трябва да се отнеме в полза на държавата на основание чл.53 ал.1 б.„а” от НК.

Като вещи без стойност и предвид заявеното становище на пострадалия, след влизане в сила на присъдата следва да се унищожат следните веществени доказателства: част от цигара с дължина 7 см. с надпис „Море” - приложени в запечатан хартиен плик към делото на корицата на том 2, мъжка тениска, тъмно синя с къс ръкав, срязана в предната си част с надпис на гърба, с три прореза в предната дясна част, напоена с червеникаво - кафява течност, жълта шапка с козирка от плат с надпис в предната й част 110 години „Ловно дружество Филип Тотю”, със засъхнали червеникаво - кафеникави петна от вътрешната страна на козирката, мъжка червена тениска с къс ръкав с обло деколте, от трико, с надпис в предната лява част в областта на гърдите „DG”, в предната долна част на същата с 10 прореза с различни големини, с тъмни петна в същата област, в задната лява част на същата един прорез с кръгла форма, а в долната дясна част с тъмни петна, мъжки бермуди 3/4 от плат, зелен на цвят, с изображения „палмички с островчета”, с два предни джоба, два странични и два задни, с 3 бр. метални копчета в предната част, емблема от вътрешната страна в областта на кръста Gaudi, зацапани в предната част на левия крачол със засъхнали червеникаво - кафеникави петна с неправилна форма, да се унищожат като вещи без стойност.

Вещественото доказателство - CD-R марка Verbatim 700 МВ, със сребристо бяла лицева страна с номер на него -1108122LD30390, приложено в плик на стр.70 том 1, трябва да се запази в делото, до изтичане срока на съхранението му.

Причина за извършване на престъплението е употребата на алкохол, недостатъчната правна култура на подсъдимия и незачитането живота и здравето на околните.

Подсъдимият трябва да заплати направените съдебни разноски.

Мо­ти­ви­ран та­ка съ­дът пос­та­но­ви при­съ­да­та си.

Пред­се­да­тел: