Решение по дело №108/2021 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 октомври 2021 г.
Съдия: Светлозар Георгиев Рачев
Дело: 20217090700108
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 123

гр.Габрово, 8.10.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и първа година  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

                                ДАНИЕЛА ГИШИНА

 

при секретаря Елка Станчева и в присъствието на прокурора Людмила Рачева като разгледа докладваното от съдия Рачев к.н.а.д. № 108 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

            Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на Община Севлиево, представлявана от кмета на общината И.И., чрез адв. М.Я. срещу Решение № 26 от 5.05.2021г. на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 126 по описа за 2021 година, с което е отменено Наказателно постановление № 100.33/22.02.2021г. издадено от Кмета на Община Севлиево, с което на ************“ – *****, бул. ***********, с Булстат ***********, за извършено нарушение на чл.38, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, на основание същия законов текст е наложена глоба в размер 500,- лева.

            В жалбата се твърди, че обжалваното решение било неправилно и незаконосъобразно. Неправилен били изводите на първоинстанционния съд, че в НП липсва дата на извършване на нарушението, че не било посочено какво нарушение е извършено, че нямало категорични доказателства, че ответникът по касационната жалба е изпълнител на нарушението. Тъй като ЗСПЗЗ бил специален закон спрямо ЗАНН, правилно на едноличния търговец била наложена глоба. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски.

            Ответникът *************“ – *****, чрез адвокат Г.Г. в представена писмена молба оспорва касационната жалба. Развива подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение на районния съд. Моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира разноски.

           Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата и правилност на решението на районния съд, поради което последното следвало да бъде оставено в сила.

           Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: 

**************“ – ************е наказан за това, че на 28.08.2020г. е унищожил полски път, подробно описан в АУАН и в НП, засявайки го с царевица. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 38, ал.2, предл. „първо“ от ЗСПЗЗ.

Настоящата инстанция не споделя мотивите на районния съд, че не е описано деянието, за което е наказан търговеца. В НП ясно е посочено, че търговецът е унищожил полския път, засявайки го с царевица. Пределно ясно е, че засяването на тази земеделска култура е предхождано от изораване на почвата, с което въздействие върху пътя, същият е унищожен. Касационният състав не споделя и съображенията, че не е установено авторството на деянието. При положение двата масива намиращи се от двете страни на пътя, се обработват и в случая с засети с царевица от едноличния търговец, няма съмнение, че именно той е разорал и засял полския път. Практически не е възможно трето лице по същото време /с оглед становището на агронома участвал в проверката/ да оре и сее полския път, редом с *******.

 

Въпреки посочените резерви наказателното постановление правилно е отменено от районния съд.  

Основателен е извода на съда, че посочването на датата 28.08.2020г. за дата на извършване на нарушението не отговаря на действителността. Не следва да бъде споделен доводът на касатора, че на тази дата нарушението е довършено. Административното обвинение е за това, че едноличният търговец е унищожил полски път, засявайки го с царевица. Проверката на 28.08.2020г. е установила поле засято с царевица, като височината на културата е повече от метър. Нарушението е извършено с разораването на полския път и засяването му с царевица, което действие несъмнено е извършено значително преди датата 28.08.2020г. Коректният начин на посочване на датата би бил „на неустановена дата в периода 4.06.2020г. – 18.08.2020г. …“

Правилен е извода на решаващия съд, за допуснато съществено нарушение от страна на административнонаказващия орган, налагайки на едноличен търговец наказание глоба. Както правилно е посочил съда, с  оглед разпоредбите съдържащи се глава ІV от ЗАНН, налагането на глоба на едноличен търговец е недопустимо. Вярно е, че ЗСПЗЗ е специален по отношение на общия ЗАНН. Същото така е вярно, че чл. 38 от ЗСПЗЗ, в действащата му редакция, на практика не позволява налагането на санкция на еднолични търговци. Ако нормотворецът беше търсил прецизност при създаването на тази норма в текста на ал.3 следваше изрично да включи и израза „и еднолични търговци“. Тази законова празнота обаче, не е възможно да бъде попълнена нито от санкционния орган, нито от съда. Разширително тълкуване на наказателните норми и в частност на административнонаказателните такива, е недопустимо.

 

Като е отменил, обжалваното пред него наказателно постановление, Районен съд – Севлиево е постановил валиден и правилен съдебен акт, който не следва да бъде касиран.

            При този изход на делото, претенцията на ответника в настоящото производство за присъждане на сторените от него разходи свързани с касационното производство, представляващи адвокатски хонорар следва да бъде уважена в претендирания и доказан размер – 300.- лева.

 

           Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК съдът

 

            Р Е Ш И :

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 05.05.2021г. на Районен съд – Севлиево, постановено по АНД № 126 по описа за 2021 година.

 

            ОСЪЖДА Община Севлиево, Булстат *********, пл. Свобода № 1 да заплати на **************“ – **********, бул. *************, с Булстат ************* сумата 300.- /триста/ лева – разходи за адвокатско възнаграждение.

 

           Решението е окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                             2.