Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 86
Гр. Кубрат, 02.07.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен
съд, в публично
заседание на втори юни, две хиляди
и двнадесета година в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря В.Д.като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 674 по описа на
РСКт за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
79 и сл. ЗЗД.
Ищецът „Е.– П.П.” АД *** Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано
от Я. Д., Пл. С. и Г. К.–
членове на УС на дружеството чрез юрисконсулт М.М., като твърди, че
в изпълнение на договор за продажба
на ел. енергия
за обект на потребление с клиентски № ********** с аб. №
**********, находящ се на адрес с. Горичево,
обл.Разград, ул. „Лудогорие“ № 42, магазин, сключен с Х.А.М., ЕГН **********, е доставял ел. енергия в обекта
на потребление, от която неплатена
е тази по фактури, издадени в периода от 13.03.2019
год. до 29.05.2019 год.; поради това със
Заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, постъпило в РС – Кубрат на 12.07.2019 г., е поискал от заповедния
съд издаването на заповед за
изпълнение на задължението; в производството по цитираното заявление
по ч. гр. дело № 479/2019 г. е издадена Заповед № 295/12.07.2019 г. срещу
ответника, връчена му по реда
на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Предвид изложеното, като твърди, че с оглед
връчването на заповедта чрез уведомление за залепване, има интерес от установяване
на вземането си по реда
на чл. 416 ГПК, моли съда да
приеме за установено по отношение
на ответника Х.А.М., ЕГН **********, вземането си срещу
него по Заповед
№ 295/12.07.2019 г. за сумите:
363.13 лева, представляваща
главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 13.03.2019
год. до 29.05.2019 год., за следния обект на потребление с клиентски №
********** с аб. № ********** – с. Горичево, ул.
„Лудогорие“ № 42 - магазин, ведно със законната лихва считано от 12.07.2019 г.
до окончателното плащане; 3.50 лева, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата
след падежа й до 28.06.2019 г., като претендира сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
Ответникът Х.А.М., ЕГН ********** *** чрез назначения му особен представител,
заявява становище за допустимост на предявените искове. В съдебно заседание заявява, че няма контакт
с ответната страна, поради което доколкото
партидата е на името на ответната
страна при нА.чие на задължения, то същите следва да се поемат от титуляра.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Според чл. 4, ал. 2 от Общите
условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.– П.П.” АД (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г., потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, присъединено към електроразпределителната мрежа и което купува електрическа
енергия за стопански нужди, включително и лице на издръжка на
държавния или общински бюджет. В чл. 6, ал. 3 от
ОУ е предвидено, че потребител за стопански
нужди може да бъде и друго
лице при условие, че собственикът
или титулярът на вещното право
на ползване на имота е дал
пред „Е.– П.П.” АД
съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде
потребител за определен срок.
Не се оспорва от ответника,
че същият е клиент на „Енерго-Про Продажби“ АД с клиентски № ********** с аб. № **********, находящ
се на адрес в с. Горичево, ул. „Лудогорие“ № 42 - магазин.
Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ
потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота електрическа
енергия в сроковете и начина, определени в тези ОУ. Потребител, който не
изпълни задължението си за заплащане в срок на дължими към ищцовото
дружество суми, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден, според чл. 38 от ОУ.
От представените по делото Справка
за потребление издадена от ищеца на името на ответника за периода 27.01.2018 г.
до 26.08.2019 г. и извлечение от сметка, се установява, че ответникът дължи
сумата от 363.13 лв. главница за доставена в исковия период и незаплатена ел.
енергия и лихва към 28.06.2019 г. в размер на 3.50 лв.
На 12.07.2019 г. по ч. гр. д. № 479/2019
г. по описа на РС-Кубрат е издадена Заповед № 295 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите: главница в размер на 363.13 лева, ведно
с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 12.07.2019 год., до окончателното изпълнение; лихва за
забава в размер на 3.50 лева за периода след падежа за всяка фактура до 28.06.2019
г., всички съставляващи неплатени задължения за ел. енергия по фактури,
издадени в периода 13.03.2019 год. до 29.05.2019 год., за следния обект на
потребление с клиентски № ********** с аб. №
********** – с. Горичево, ул. „Лудогорие“ № 42 - магазин и за разноски по делото: 25.00
лева – държ. такса и 50.00 лева – юриск.
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 1 от ГПК.
На 25.10.2019 г. „Е.– П.П.” АД в законоустановения срок е
предявило настоящия установителен иск, като е
представило доказателства по заповедното производство.
От изготвената ССЕ, която съдът
кредитира изцяло като компетентно извършена, относима
към правния спор и неоспорена от страните, се установява, че съществуват
просрочени и неплатени задължения по фактури, издадени през периода от
13.05.2019 г. – 29.05.2019 г. за консумирана ел. енергия от страна на ответника
за обект на потребление в с. Горичево, ул. „Лудогорие“ № 42 с аб. № **********. Размерът на
задълженията, периода на консумация на ел. енергия по всяка една от
фактурите и падежът на съответната
незаплатена фактура е отразен в приложената към експертизата справка, като
общата неплатена сума от ответницата е в размер на 363.13 лв. Размерът на мораторната лихва до 28.06.2019 г. върху просрочените
задължения, считано от датата на падежа за всяка една от тях възлиза на общо
3.66 лв.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника (ответник)
- възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение
предполага кумулативното нА.чие на три предпоставки: нА.чие на договорно (облигационно или търговско)
правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно
или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и
реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
Претенциите на ищцовото
дружество произтичат от възникнА.облигационни
отношения с ответника по силата на Договор за доставка на електрическа енергия
и Общите условия към него. Безспорно се установи, че ответникът Х.А.М. в периода
13.05.2019 г. – 29.05.2019 г. е консумирал ел. енергия, която е отчетена по
партидата му. С оглед на горното и
предвид заключението на изготвената ССЕ, по делото е доказано, че между
страните е сключен договора за продажба на ел. енергия, като по него ищецът, в
качеството на кредитор, е изправната страна, тъй като представените писмени
доказателства освен сключването на договора установяват и предоставянето на
ответника по делото на ел. енергия в съответните количества. С оглед на това и
настъпване на падежа на дължимите месечни вноски, сумите по тях е следвало да
бъдат възстановени на ищеца. Невъзстановяването на сумите е неизпълнение на
договора, който факт, обаче, е отрицателен и не подлежи на доказване от
страната, която го твърди. На доказване подлежи само изпълнението на договора.
Поради
това предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 415, ал.1 от ГПК следва да бъде
уважен.
По отношение на разноските в исковото
производство:
При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал.2 от ГПК ответникът следва да понесе отговорност за направените от ищеца
разноски. Направените в заповедното
производство разноски са в общ размер на 75 лв. (25.00 лв. заплатена държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение), а в
настоящето производство са сторени такива в размер на 775 лв. (от които 75 лв.
внесена държавна такса, 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 250 лв. депозит за вещо лице и 300 лв. разноски за депозит за особен
представител). Или общо в полза на ищцовото дружество
следва да се присъдят сторени разноски в размер на общо 850 лв.
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.А.М., ЕГН ********** ***, че дължи на „Е.– П.П.” АД *** Тауърс – Г, вписано в
АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано от Боряна Д. Пенева и Пламен Стоянов С.
като членове на УС на дружеството чрез юрисконсулт М.М.
следните суми: главница в размер 363.13 лева (триста шестдесет и три лева, тринадесет стот.), представляваща незаплатена ел. енергия по фактури,
издадени за периода от 13.03.2019 год. до 29.05.2019 год., за следния обект на
потребление с клиентски № ********** с аб. №
********** – с. Горичево, ул. „Лудогорие“ № 42 - магазин, ведно със законната
лихва считано от 12.07.2019 г. до окончателното плащане и 3.50 лева (три
лева, петдесет стот.), представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за периода от датата
след падежа й до 28.06.2019 г., на основание чл. 422 ГПК вр.
с чл. 79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Х.А. М., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.– П.П.” АД *** Тауърс – Г, вписано в
АВ – ТР с ЕИК ********* сумата от 850.00 лева (осемстотин и петдесет лева,
нула стот.) – направени разноски по исковото и
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.
Председател: /П/
Ал. Великова