№ 1144
гр. Пазарджик, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20225220103428 по описа за 2022 година
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК и конститутивен с правно основание чл. 537 ал.2 ГПК .
Подадена е искова молба от ищците С. З. К. ЕГН ********** с поС.ен адрес : **, Г.
З. М. ЕГН ********** с поС.ен адрес : ** и М. А. С. ЕГН **********, с адрес : ** – тримата
представлявани от адв. Ч. Ч. , от ПзАК със съдебен адрес : гр. Пазарджик, ул. „** против Г.
С. И. ЕГН ********** с адрес : гр. **, Д. С. И. ЕГН ********** с адрес : г** 5, А. С. с ЕГН
**********, с адрес: с. К**, А. С. с ЕГН ********** с адрес : с. К**, М. С. Н. ЕГН
********** с адрес : с. ** и С. С. Н. ЕГН ********** с адрес : с. М** , в която се твърди, че
ищците са законни наследници на г а м, ЕГН ********** починал на 30** г. и се явяват
собственици по наследство на 6/24 идеална част от следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот с идентификатор ** съгласно КККР на с. м,общ. Пазарджик одобрени със
Заповед № РД-18-197/19.05.2020 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
с.** целия с площ от 747 кв. м., трайно предназаначение на територията: Урбанизирана,
начин на трайно ползване- ниско застрояване /10м./, предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 398, квартал 14, парцел - XVII при съседи: ** и 48876.501.286., ведно със
с СГРАДА идентификатор **.1, разположена в поземления имот с идентификатор ** със
застроена площ от 51 кв. м, брой етажи 1 с предназначение: селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план : няма, както и СГРАДА идентификатор
**.2, разположена в поземления имот с идентификатор ** със застроена площ от 64 кв.м.,
брой етажи 2 с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма. Твърди се, че от друга страна ответниците Г. С. И. и А. С.
С. също като законни наследници на г а м, се явяват наследници на по 1/24 идеални части от
1
горния недвижим имот. Твърди се, че за процесния имот наследодателят на страните се е
сдобил с НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко-продажба № 110, том I, нотариално дело №
256/1964 по описа на РС-Пазарджик, като имотът към онзи момент, по обезсиления план на
с. м, общ. Пазарджик представлявал УПИ П-42 в кв. 21, а по действащия регулационен план,
съответства на УПИ II-180 в кв.14 на с.м, общ. Пазарджик. Твърди се, че през годините
процесния имот е владян и ползван съвместно от ищците, като законни наследници на г а м.
В тази връзка по повод одобряването на действащата КК и КР на с.м, общ.Пазарджик,
ищците направили справка, през месец юли на 2022г., дали собствеността на процесния
имот е отразена в същата. При направената от тях справка служителите на СГКК-Пазарджик
и заявили, че имота вече не е наследствен, тъй като ответника Г. С. И. се е сдобила с
НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост по обстоятелствена проверка № 197, том 1, дело
№151/2022г., на нотариус Милена Минкова, с АКТ на вписване №118, том 17, д. №
2715/2022, вх. рег. №4928/16.06.2022г. на CB-Пазарджик за целия процесен имот.
Ищците оспорват обстоятелствата изложени в НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост
по обстоятелствена проверка №197, том 1, дело №151/2022г., на нотариус-Милена Минкова.
Твърди се, че същата без основание се е сдобила с този нотариален акт, защото целият
процесен недвижим имот, винаги се е съвладял и ползвал като свой, общо от ищците,
непрекъснато, явно и несъмнено. През всичките тези години ответникът Г. С. И. и съпругът
й - Д. С. И., никога не са ползвали имота, нито са оспорвали собствеността на ищците върху
процесния имот. Твърди се, че на 26.09.2022 г., също без основание Г. С. И. е продала целия
този имот на сестра си, третият ответник А. С. С.. Тази продажба е обективирана в
НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко-продажба №123, том 11, дело №264/2022г., също на
нотариус -Милена Минкова с АКТ на вписване №1, том 30, д. №4829, дв.вх.рег.
№8437/26.09.2022г. на СВ-Пазарджик. Твърди се, че на 07.10.2022 г., А. С. С. заедно със
съпруга си, четвърти ответник по делото А. С. С. също без основание са продали, целият
този имот на петия ответник М. С. Н., която има сключен граждански брак с шестия
ответник С. С. Н.. Тази продажба е обективирана в НОТАРИАЛЕН АКТ за покупко-
продажба №142, том II, дело №283/2022 г., също на нотариус -Милена Минкова с АКТ на
вписване № 199, том 31, д.№5113, дв.вх.рег.№8948/07.10.2022г. на СВПазарджик. Твърди се,
че същите са без основание, защото Г. С. И. и А. С. С., винаги са били собственици
единствено и само на по 1/24 идеална част от процесния имот. Оспорват се обстоятелствата
изложени в тези три нотариални акта, тъй като целия процесен недвижим имот, след
смъртта на наследодателя на ищците г а м, ЕГН ********** винаги се е съвладял и ползвал
като свой, общо от всички ищци. През всичките тези години Г. С. И. не е оспорвал
собствеността на ищците върху собствената им 6/24 идеални части от целия процесен имот.
С оглед изложеното третият и четвъртият ответник А. С. С. и съпруга й А. С. С. не са
придобили правото на собственост върху процесния имот на основание цитирания по-горе
нотариален акт, а само върху 1/24 идеална част от същия, защото ответниците, не могат да
придобият повече права от своя праводател, поради което ищците, като действителни
собственици на разликата от 6/24 ид.ч., не са загубили своите права над тях. От друга страна
петият и шестият ответник М. С. Н. и съпруга й С. С. Н. не са придобили правото на
2
собственост върху целия процесен имот на основание цитирания по-горе НОТАРИАЛЕН
АКТ за покупко- продажба №142, том II, дело №283/2022г., също на нотариус -Милена
Минкова, защото ответниците, не могат да придобият повече права от своя праводател,
поради и което ищците, като действителни собственици на разликата от 6/24 ид.ч., не са
загубили своите права над тях. Моли се съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение и на шестимата ответници, че ищците са собственици по
наследство на 6/24 идеална част от следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с
идентификатор ** съгласно КККР на с.м,общ.Пазарджик одобрени със Заповед № РД-18-
197/19.05.2020г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.м,
ул.“Двадесета“№13 целия с площ от 747 кв.м., трайно предназаначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване , с номер по предходен план:
398, квартал 14, парцел - XVII при съседи: ** и 48876.501.286., ведно със с СГРАДА
идентификатор **.1, разположена в поземления имот с идентификатор ** със застроена
площ от 51 кв.м., брой етажи 1 с предназначение: селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, както и СГРАДА идентификатор
**.2, разположена в поземления имот с идентификатор **със застроена площ от 64 кв.м.,
брой етажи 2 с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план : няма. МОЛИ се на основание чл.537 ал.2 от ГПК да бъде отменен
НОТАРИАЛЕН АКТ за собственост по обстоятелствена проверка №197, том 1, дело
№151/2022г., на нотариус - Милена Минкова, на процесния имот, придобит по давност до
размера на наследствените права на ищците С. З. К., ЕГН **********; Г. З. М., ЕГН
********** и М. А. С., ЕГН **********, а именно - 6/24 идеални части. Претендират се
разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците А. С. С. и А.
С. С.. Твърди се, че А. С. С. и сестрите й Г. С. И. и И. С. С. са наследници по закон на своя
баща с гЕВ М. починал на 1**4 г. и са наследници по заместване на техните дядо и баба г а
М., починал на 30** г. и Г. а м починала на 2** год. Твърди се, че е било постигнато
съгласие между баща им, баба им и дядо им, чичо им з гев М., както и всички останали,
баща им да построи жилищната сграда. Баща им с гев М. е построил жилищната сграда и
стопанската постройка /която е полуразрушена/. Дядото и бабата са живели в жилищната
сграда построена от баща им. Процесният имот е останал като наследство от баща им, а
покойния им чичо з М. винаги е заявявал,че този имот е на брат му с гев М. и за тях като
негови наследници. Твърди се, че между трите сестри А. С. С., Г. С. И. и И. С. С. няма
спорове по между им и са си уредели отношенията между тях, като наследници на баща им
с гЕВ М.. Трите сестри, наследници на баща си са се разбрали помежду им сестра им Г. С.
И. да предприеме необходимите действия, за да се уреди собствеността върху процесния
имот, тъй като тя е плащала данъците и между тях няма спор за това коя от тях е признат за
собственик върху имота. Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска
като неоснователен и да се присъдят сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М. С. Н. и С.
3
С. Н.. Твърди се, че същите са от село м, където се намира и процесния имот. Твърди се, че
от А. Г. В., която е сестра на починалите с гЕВ М. и з гЕВ М. двамата ответници знаят, че
този имот е на брат й с, че между наследниците преди много години са уредени
отношенията, както и че между двамата братя не е имало спор за това. Двамата ответници
заявяват, че ще се ползват от доказателствата,които ще ангажират другите ответници. Моли
се съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и да се
присъдят сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Г. С. И. и Д.
С. И.. Представят с писмения отговор ПЪЛНОМОЩНО, с нотариално заверени подписи на
кмета на с. м, изх.029/27.4.1998 г. В това пълномощно се съдържа изявление на з гЕВ М., в
Г. м, И. Г. м и А. Г. м, че са съгласни придобитият по наследство от г а М. и Г. а м - б.ж.на
с.м - парцел XII -398 в кв.14 по плана на с. м, заедно с построената в него жилищна сграда да
получат в дял Г. С. И., А. С. С. и И. С. С. и са заявили,че са получили като уравнение на
дела си всеки един от тях по 20 000 лева. Твърди се, че ищцата М. А. С. е наследник по
закон на в Г. С. ЕГН **********, починала на 17.11.2019 г. в Г. м, ЕГН ********** в
посоченото по-горе пълномощно също е направила изявление че е получила парично
уравнение на дела си. При тези данни от момента на изявлението на з гЕВ М. и в Г. м, че са
получили парично уравнение за дела си на 27.04.1998 г. за наследниците на с гЕВ М. е
започнала да тече валидна придобивна давност, която е изтекла към май 2008 г. и към
момента на откриване на наследството на з гЕВ М. -13.09.2012 г. и на в Г. м /в Г. С./
починала на 17.11.2019 г. процесиите идеални части, не са част от наследството останало от
наследодателите им. Твърди се, че ответницата Г. е заплащала дължимите данъци и такса
смет, а през 1998 год. когато е въведено задължение за всички граждани да декларират
собствеността върху притежаваните недвижими имоти тя е декларирала процесния имот
като собственост на наследници с гев М. и през всичките тези години тя е заплащала
дължимия данък и такса смет. Между бащата на ответницата с гЕВ М., чичо й з гЕВ М. и
дядо й г а М. е постигнато споразумение з М. да стане собственик на застроения парцел, а с
М. да построи нова жилищна сграда в парцел XII- 42 в кв.21 по плана на с.м, както и да
стане собственик на дворното място и новопостроената жилищна сграда. Такава е била
тяхната обща воля и през всичките тези години не е имало спор кой какво придобива и на
какво става собственик. Към парцел XII- 42 в кв.21 по плана на с.м се е придавало дворно
място от 140 кв.м. собственост на х и г и наследници с г. Тъй като вече е била постигната
договореност между тримата, че този парцел е за с М. , той е подал молба и на 29. 11.1966 г.
до комисията по §85 от ППЗПИНМ и е съставен протокол за прилагане на регулацията и той
е заплатил придаваемото се дворно място от 140 кв.м. Твърди се, че на 07.05.1966 г. е
одобрен проект на нова жилищна сграда на с гев М. и той я е построил. Дядото и бабата - г а
М. и Г. а м са живели в жилищната сграда построена от баща им, тъй като такава е била
уговорката между тях. Тъй като ответницата Г. и сестрите й живеят в друго населено място
тяхната леля - А. Г. В. е ходила в имота, почиствала го,ползвала го е доколкото е имала
нужда,но с ясното съзнание,че това е имот собственост на нейния брат - съответно неговите
наследници, така както са се били договорили. Що се отнася до вътрешните отношения
4
между наследниците на с гев М. ,те не са предмет на иска и отношенията между тях са
уредени и между тях спорове няма. Моли се съдът да постанови решение, с което да
отхвърли иска като неоснователен и да се присъдят сторените по делото разноски.
В с.з. ищците чрез пълномощника си подържат изцяло предявения иск с подробни
съображения в представена писмена защита.
В хода на производството по делото, ищцата М. А. С. е направила изявление за
отказ от иска и производството по делото е прекратено в тази му част.
В с.з. ответниците – лично, респективно чрез своят процесуален представител
поддържат подадените отговори и молят предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
г а М. ЕГН ********** починал на 30** г. и съпругата му г а м ЕГН **********
, починала на 2** г. – са общи наследодатели на страните , като ищците Г. З. М. и С. З. К.
са техни внуци – деца на едно от шестте му деца – з гев М. , починал на 13.09.2012 г.
Съответно ответниците Г. С. И. и А. С. С. – са внуци на общите наследодатели- деца на
техния син с гев М. , починал на 1**4 г. Не е спорно и се установява от писмени
доказателства приложени по делото , че ответниците Д. С. И. е съпруг на ответницата Г. С.
И. , а ответникът А. С. С. е съпруга на ответницата А. С. С., съответно – ответниците М. С.
Н. и С. С. Н. също са съпрузи.
От другите представени по делото писмени доказателства се установява, че с
нотариален акт за покупко-продажба № 110, том I, нотариално дело № 256/1964 по описа на
РС-Пазарджик, процесния имот, индивидуализиран към онзи момент, по обезсиления план
на с. м, общ. Пазарджик представляващ УПИ ІІ-42 в кв. 21, а по действащия регулационен
план, съответства на УПИ ХVII-398 в кв.14 на с.м, общ. Пазарджик, общият на страните
наследодател е придобил този имот чрез покупко- продажба- като дворно място , ведно с
построената в това дворно място полумасивна жилищна сграда , построена върху 60 кв.м.
Към настоящия момент процесният имот е със следната индивидуализация : Поземлен имот
с идентификатор ** съгласно КККР на с. Мокри ще,общ. Пазарджик одобрени със Заповед
№ РД-18-197/19.05.2020 г. на Изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.**
целия с площ от 747 кв. м., трайно предназаначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване- ниско застрояване /10м./, предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 398, квартал 14, парцел - XVII при съседи: ** и 48876.501.286., ведно със с
СГРАДА идентификатор **.1, разположена в поземления имот с идентификатор ** със
застроена площ от 51 кв. м, брой етажи 1 с предназначение: селскостопанска сграда, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план : няма, както и СГРАДА идентификатор
**.2, разположена в поземления имот с идентификатор ** със застроена площ от 64 кв.м.,
брой етажи 2 с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма.
5
На 16.06.2022 г. ответницата Г. С. И. се е сдобила с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка № 197, том 1, дело №151/2022г., на нотариус Милена Минкова, за
целия процесен имот. След това на 26.09.2022 г., Г. С. И. е продала, целият този имот на
сестра си А. С. С. съгласно нотариален акт за покупко-продажба №123, том 11, дело
№264/2022г., също на нотариус -Милена Минкова. От своя страна ответницата А. С. С. и
съпругът й ответникът А. С. С. на 07.10.2022 г., са продали, целият този имот на
ответниците М. С. Н. , която има сключен граждански брак с ответника С. С. Н. с договор
за покупко- продажба обективирана в нотариален акт №142, том II, дело №283/2022 г.,
също на нотариус -Милена Минкова.
По делото е представено пълномощно с нотариално заверени подписи от кмета на с.
м, изх.029/27.4.1998 г., в което се съдържа изявление на наследниците на г М. - з гев М. , в
Г. м, И. Г. м и А. Г. м, че упълномощават адвокат да ги представлява при делба и са
съгласни придобитият по наследство от г а М. парцел XII -398 в кв.14 по плана на с. м,
заедно с построената в него жилищна сграда да получат в дял Г. С. И. , А. С. С. и И. С. С..
Освен това се съдържа изявление, че всеки един от упълномощителите е получил като
уравнение на дела си по 20 000,00 лева.Представено е също удостоверение за данъчна
оценка изх. № 193/19.03.1998 г. , за дворно място 740 кв.м. и къща от 77 кв.м. в с. м на
стойност от 1885300,00 лв. Представени са също приходни квитанции за платени от
наследниците на с М. суми за имот в с. м / без точно описание , съответно през
1992,1993г.1994, 1995 г. и 1997г., както и приходна квитанция за платени в полза на
общината местни данъци и такси за недвижим имот в с. м, от данъчно задължено лице Г. С.
И. съгласно данъчно деклариране вх. № 270067/17.06.1998 г.
Във връзка с откритото производство по оспорване автентичността подписа положен
в пълномощното от името на наследодателя на ищците з М., по делото е допусната съдебно-
графологична експертиза , заключението по която като компетентно изготвено и неоспорено
от страните , съдът кредитира изцяло. Вещото лице Н. дава заключение, че подписът
вероятно е положен от з гев М. за „упълномощител“ № 1 в пълномощно изх. № 29 /
27.04.1998 г.
По делото са представени писмени доказателства / протокол на комисията параграф
85 от ППЗПИНМ от 28.03.1966 г. , декларация и обяснителна записка ,строителна сметка и
скица- проект / видно от които по молба на с гев М. в парцел ХІІ-42 в кв. 21 по плана на с. м
е проектирана и построена жилищна сграда , както и към парцел XII- 42 в кв.21 по плана на
с.м се е придало по регулация дворно място от 140 кв.м. собственост на х и г и наследници с
г. Молбата за извършване на оценката на придаваемото място е подадена от с гев М..
В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства. В показанията
си свидетелите п г и М. в поддържат, че познават дворното място , като твърдят, че през
годините част от него се обработвало от бащата на ищците з , а друга част от дядо им г М..
Твърдят, че в едната част на дворното място , з си построил къща с помощта на своя тъст, а в
другата част била построена къщата на дядото на ищците г М.. В тази къща живеели и
ответниците Г. и А. като деца. След смъртта на дядото и бабата никой вече не живеел там,
6
но дворното място се обработвало от з, а след неговата смърт и от дъщеря му – ищцата С. К..
Не били чували през годините някой да оспорва собствеността на з, а после и на С.. Другите
деца на г М. идвали само на гости. Свидетелят п и г установява, че до м. май 1998 г. е бил
кмет на с. м, а лицето М. Д. Г. е била секретар на кметството и е имала правомощия
включително и за провеждане на изборите за нов кмет.Св. М. в установява, че имотът е цял,
като в него се влизало така : първо имало една къща с постройка и след нея имало още една
къща. Тя поддържа , че самата ищца С. К. й била казала , че тя полза само двора , но къщата
не е тяхна , а на дядо й. Не си спомня да е имало спорове за дворното място, тъй като С.
ползвала цялото дворно място.
Другата категория свидетели – посочени от ответната страна А. В. – леля на
страните / сестра на техните бащи и дъщеря на общия наследодател/ , Р. Г. М. /внучка на
общия наследодател от коляното на неговата дъщеря И. / и И. С. С. / сестра на ответниците
и внучка на общия наследодател от коляното на неговия син с/ поддържа, че през годините
семейството им много си помагало. Св. В. твърди, че бащата на ищците з помогнал на баща
си г и на брат си с да построят новата къща , но после з бутнал старата къща и те пък му
помогнали и той да си построи нова къща. с починал преди баща си г и след смъртта на с
неговите деца продължили да живеят в новата къща, заедно със своите дядо и баба. По-
късно заради училището , Г. и А. отишли да живеят при другата си баба в к. Дворът се
обработвал от бабата Г. до нейната смърт, но след това з махнал оградата между двата двора
и постепенно започнал да обработва и двата двора. Баба Г. била още жива и като разбрала
, че за имота няма нотариален акт и събрала дъщерите си, за да види какво ще правят. Св.
В. установява, че всички отишли при една адвокатка и подписали , че от дома на брат им с
няма да вземат нищо. Ходили в кметството и всички подписали , включително и з , че няма
да иска нищо от дома и двора на с. Свидетелката установява, че тя самата е положила
подписа си под № 4 в представеното по делото пълномощно и е категорична , че
наследодателят на ищците з също го подписал.Получили и пари от семейството за
уравнение на техните дялове.Така двора се разделил от семейството на з и на с. Поддържа ,
че докато бил жив з дори и след смъртта на баба Г. , той казвал Г. и А. са наследниците на с
на този дом. След смъртта на з дворното място се обработвало от ищцата С. К., без тя да е
питала някой. Свидетелката М. установява, че преди смъртта на баба Г. се събрали дъщерите
и снахата ф / съпругата на з / и всички били съгласи , че новата къща ще остане на
наследниците на с, защото с я е построил. Св. потвърждава, че подписът върху
пълномощното под № 3 е на нейната майка И.. Свидетелката поддържа, че знае къщата
където живеела баба Г. и тя била наследство на децата на с. Твърди, че тя самата има две
сестри и те също са съгласни къщата да бъде на наследниците на с. Свидетелката И. С. също
твърди, че макар да е един от наследниците на с / негова дъщеря / тя няма претенции , като
дали право на сестра им Г. да се разпорежда с наследството. На чичо си з били оставили
ключа от къщата да я наблюдава и ако има проблем да го отстрани и да им се обади. След
смъртта на чичо си дошли и сменили бравата на вратата и заключили къщата. В годината
идвали по 4- 5 пъти за да видят къщата , но нямали финансови възможности да идват често
и да се грижат за нея. Ищцата С. К. започнала да работи двора , без да иска тяхното
7
съгласие , но те се примирили, тъй като поне земята се обработвала , за да не буренясва и да
няма боклуци. След смъртта на з съществуващата телена ограда между двата двора била
премахната.
При така приетото за установено относно фактите , съдът от правна страна приема
следното :
Предявен е положителен установителен иск за собственост на недвижим имот
придобит по наследство, а именно ищците твърдят, че са собственици по наследство на 4/24
ид.ч. / след прекратяване на производството по иска по отношение на претендираните от
ищцата М. А. С. наследствени права / върху подробно описания в исковата молба недвижим
имот по плана на с. м, като поддържат, че този имот след смъртта на техния общ
наследодател г а М. е останал в неследствената му маса и ищците като наследници на техния
баща з М. се легитимират като собственици на процесните идеални части от него.
По допустимостта на исковата претенция , съдът намира, че са налице всички
положителни процесуални предпоставки и отсъстват отрицателни такива. Искът е надлежно
предявен , като съдът приема , че ищците имат правен интерес от това съдебно установяване
, както по отношение на ответниците Г. И. и А. С.- като наследници на общия наследодател ,
ответникът А. С. и ответниците М. Н. и С. Н./ като лица легитимирали се като собственици
на целия недвижим имот/, но така също и по отношение на съпруга на Г. И. – Д. И. ,
изхождайки от твърдените в исковата молба факти, че Г. И. се е легитимирала като
собственик на имота в издаден на нейно име нотариален акт по обстоятелствена проверка –
по силата на изтекла полезна придобивна давност по време на брака й с Д. И.. Искът е
допустим.
Основателността на претенцията се обуславя от прякото и пълно установяване на
фактите на настъпило наследствено правоприемство в полза на ищците, а съответно
ответниците следва да сочат доказателства и да установяват противопоставими права върху
този имот.
В настоящия случай е безспорно установено следното : ищците С. З. К. и Г. З. М.
и ответниците Г. С. И. и А. С. С. са едни от наследниците на г а М. ЕГН **********
починал на 30** г. и съпругата му г а м ЕГН ********** , починала на 2** г. Те са внуци
на две от шестте им деца – синовете им з М. и с М.. Безспорно се установява, че с М. е
починал преди общите наследодатели / през 1974 г. / , а з М. е починал през 2012 г. Общите
наследодатели са имали общо 6 деца , поради което и след смъртта на съпругата на общия
наследодател г м, наследственият дял на всеки един от преките наследници – възходящи /
респективно по право на заместване – техни наследници / следва да бъде по 1/ 6 ид.ч. или
делът на ищците / след смъртта на тяхната майка ф м през 2018 г. / следва да бъде в този
размер или както се претендира в размер на 4/ 24 ид.ч./.
Също така е безспорно, че с нотариален акт за покупко-продажба № 110, том I,
нотариално дело № 256/1964 по описа на РС-Пазарджик, процесния имот,
индивидуализиран към онзи момент, по обезсиления план на с. м, общ. Пазарджик
8
представляващ УПИ ІІ-42 в кв. 21, а по действащия регулационен план, съответства на УПИ
ХVII-398 в кв.14 на с.м, общ. Пазарджик, е придобит от общият на страните наследодател
чрез покупко- продажба- като дворно място , ведно с построената в това дворно място
полумасивна жилищна сграда , построена върху 60 кв.м., а през 1966 г. наследодателят на
ответниците с М.- приживе на своите родители е построил в дворното място и нова
жилищна сграда и в тази сграда е живял с родителите си и със своето семейство до своята
смърт през 1974 г.
Ответниците в писмения си отговор се позовават на правопогасяващи правата на
ищците обстоятелства , а именно , че след смъртта на тяхната баба г м в тяхната полза е
започнала да тече полезна придобивна давност върху имота – дворно място и жилищна
сграда и поради това най- късно през 2008 г. са придобили този имот по давност.
След анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и
заключението на ВЛ Н., съдът приема тези възражения за доказани и поради това за
основателни.
За да произведе ефект придобивната давност е необходимо намерението за своене на
имота да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице
позоваване на придобиването, тъй като съгласно действащите правила - чл. 120 ЗЗД,
българското право не признава служебното зачитане на давността. За да може позоваването
на придобивна давност да бъде уважено в рамките на защита на правото на собственост
следва да са налице две кумулативно дадени предпоставки-претендиращият несобственик
следва да е упражнявал фактическата власт по отношение на имота, без противопоставяне
от страна на собственика , както и да е демонстрирал по отношение на невладеещия
собственик поведение ,което сочи ,че упражнява собственическите правомощия в пълен
обем и това поведение да е известно на собственика.
В случая съдът приема , че и двете предпоставки са безспорно установени и доказани.
От свидетелските показания събрани в настоящото производство / св. А. В. , Р. М. и И. С. /
се установява , че бащата на ответниците Г. и А. починал много рано – през 1974 г. , но
тогава новата къща вече била построена и в нея останали да живеят дядото г и баба г , ведно
със семейството на с. Установява се , че дворното място било разделено на два имота , като
в предния имот в старата къща живеело семейството на сина з , а в имота зад този – била
построена новата къща и в нея живеел дядо г със съпругата си и семейството на починалия
с. Св. А. В. е категорична , че никой не е спорил на това разделяне, всички живеели
задружно и през годините, първо всички помогнали да се построи новата къща , а след това
пак всички помагали и на з също да си построи нов дом. Всички знаели , че имота в
предната част на двора е на з , а в задната част на семейството на дядо г. Това продължило и
след неговата смърт, а преди да почине съпругата му г накарала сестрите и съпругата на з да
се съберат и да предприемат необходимите действия за се узакони това положение. В този
период – след смъртта на тяхната майка – през 1998 г. , четири от техните наследници – з гев
М. / наследодателя на ищците / в Г. м, И. Г. м и А. Г. м подписали нотариално заверено
пълномощно с изрично описание на сделката / спогодба / и съдържанието на техните
9
изявления е в смисъл , че се съгласяват срещу получено от тях парично уравнение , в дял на
наследниците на с М. – Г. С. И. , А. С. С. и И. С. С. – да се постави целия процесен имот –
парцел ХVII-398 в кв.14 на с.м, общ. Пазарджик , ведно с построената в него жилищна
сграда.
Във връзка с открито производство по оспорване на подписа на з М. върху този
документ, вещото лице Н. дава заключение , че подписът вероятно е поставен от з
М..Пълномощното като документа в частта , в която е обективизирано изявлението на
автора упълномощител представлява частен документ. При нотариалната заверка обаче
упълномощителят полага подписа в пълномощното пред нотариуса или потвърждава вече
положения подпис. Разпоредбите на чл. 578 ал.4 и ал.5 ГПК възпроизвеждат текста на чл.
474 ал.4 и ал.5 от ГПК / отм./
Целта на нотариалната заверка на подписа на пълномощното за сключване на
договор в нотариална форма е именно лицето, което се е явило пред нотариуса е подписало
частния документ. Нотариалното удостоверяване на подписа върху частен документ по
същността си е заверка от нотариуса като длъжностно лице в предвидената от закона
форма. В частта на пълномощното отнасяща се до извършване на нотариалното
удостоверяване на подписа на посоченото в него като упълномощител физическо лице,
същото представлява официален документ. Така извършената нотариална заверка сочи, , че
при оспорена истинност – авторство, тежестта на доказване на неистинността на документа
е върху страната , която го оспорва – чл. 193 ал.3 , пр.1 ГПК.
В случая в съответствие с доказателствената тежест, която носи ищцовата страна
не е установила и доказала по един безспорен начин , че подписът върху пълномощното не
е на техния наследодател з М.. Напротив – свидетелските показания подкрепят изцяло
доказателствената сила на този документ, според който през 1998 г. з М. е заявил , че е
съгласен целият имот да се постави в дял на наследниците на неговия брат с М.. Разбира се
това волеизявление не е породило само по себе си някакво вещно- прехвърлително действие
, но има като последица установяването и доказването по един безспорен начин начален
момент, от който наследниците на с М. са демонстрирали намерението за своене на този
имот, като з М. не само не се е противопоставил , но се е съгласил с това. От този момент до
изтичане на предвидения в закона 10- годишен срок / до 2008 г. / по настоящото дело не са
събрани категорични и безспорни доказателства, от които да се направи обоснован извод, че
з М. се е противопоставил на така демонстрираното намерение за своене от страна на
наследниците на с М.. Вярно е , че по делото са събрани гласни доказателства – св. п г и св.
М. в / според които докато з м бил жив / т.е. до 2012 г. / той обработвал процесното дворно
място , а след неговата смърт това започнала да прави и неговата дъщеря – ищцата С. К., но
това не оборва безспорно установения по делото факт , че от 1998 г. и до изтичане на
правнорелевантния 10 годишен срок, з М. се е противопоставил , имотът да остане на
децата на брат му.Т.е. при тези доказателства следва да се приеме за доказано, че той не е
оспорил правата на наследниците на с и независимо , че е премахнал телената ограда между
двата имота , тъй е ползвал дворното място не като собственик / в качеството на наследник
10
на г М. / , а като държател осъществяващ фактическата власт за другиго . В случая тези
обстоятелства са даже без значение, тъй като ищците се позовават на своите наследствени
права от г М., но доказателствата по делото показват, че имотът е загубил наследствения си
характер още през 2008 г., когато в полза на наследниците на едно от децата / с М. / е
изтекла полезна придобивна давност. По отношение на установената фактическа власт
върху имота , следва да се има предвид и представените по делото писмени доказателства,
че през 1998 г. Г. И. е декларирала имота като своя собственост с вх. № 270067/17.06.1998 г.
/ л.51/ и е плащала данъците за него.Св. С. пък твърди, че през годините наследниците на с
са посещавали имота по 4- 5 пъти в годината , но не са го обработвали, тъй като нямат
финансови средства да пътуват по-често.Тя установява, че докато чичо им з бил жив
оставили ключа от тяхната къща у него , за да наглежда къщата и ако има проблем да го
отстрани и да им се обади, а след неговата смърт, те сменила бравата на къщата. Който
докаже , че е владял в различни времена , предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако
не се докаже противното / чл. 83 ЗС/. От друга страна данните съдържащи се в показанията
на св. г и в / , че никой през годините не е спорял, че имотът е бил на дядо г М. , влизат в
противоречие с представените писмени доказателства /, нотариално заверено пълномощно ,
декларация за строителство и протокол по ЗПИНМ/ и с показанията на другите разпитани
по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира изцяло макар, че следва да се вземе
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото. Тези св. / В. , М. и С. / са от
семейството и са в родствени връзки и с двете страни по делото , но също така имат преки
впечатления от семейните работи и постигнати между техни родственици договорки, докато
св. г и в са външни на семейството хора / св. в е в приятелски отношения с ищцата К. и в
този смисъл също би могла да бъде заинтересована от изхода на делото /, а и техните
показания са общи и отразяват техни впечатления от период следващ изтичането на
придобивната давност.
С оглед на изложеното, съдът приема , че в съответствие с доказателствената
тежест, която носят ищците не са доказали при условията на пълно главно доказване, че
процесните идеални част от имота описан в исковата молба са наследствени права от техния
общ наследодател г М., тъй като от събраните в настоящото производство гласни , писмени
доказателства и заключение на ВЛ Н. се установява, че още преди смъртта на техния пряк
наследодател з М., имотът е загубил наследствения си характер, поради което и те не могат
да се легитимират като собственици на основание наследство оставено им от покойния им
дядо г М.. Предявеният установителен иск се явява неоснователен и ще следва да бъде
отхвърлен , ведно с акцесорната искова претенция с правно основание чл. 537 ал.2 ГПК за
отмяна на нотариален акт издаден по обстоятелствена проверка в полза на ответницата Г. С.
И..
С оглед изхода на делото ответниците имат право на разноски , които следва да
им бъдат присъдени в доказания размер и съгласно списък по чл.80 ГПК , както следва : в
полза на Г. И. и Д. И. разноски в размер на 1200,00 лв. за адвокатски хонорар , а в полза на
А. С. и А. С. разноски в размер на 1200,00 лв. за адвокатски хонорар и в полза на М. Н. и С.
11
Н. разноски за адвокатски хонорар в размер на 1200,00 лв. Съдът констатира , че с
представената по делото разписка № 0200018659156350 / 09.05.2023 г. / л.100 / ответницата
Г. С. И. погрешно е внесла сумата в размер на 250,00 лв. , тъй като ищците са поискали
изготвяне на СТЕ и съдът е задължил тях да внесат такава сума / каквато е и платена от тях
с разписка № 0200018198918989/ 16.03.2023 г. / л.83 /. Поради това следва да се укаже на
ответницата , че сумата може да й бъде възстановена като погрешно изплатена от нея, за
което следва да подаде молба и да посочи банкова сметка за връщане.
Въз основа на изложените по-горе съображения, Пазарджишки районен съд :
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от С. З. К. ЕГН ********** с поС.ен адрес : ** и
Г. З. М. ЕГН ********** с поС.ен адрес : ** против Г. С. И. ЕГН ********** с адрес : гр.
**, Д. С. И. ЕГН ********** с адрес : г** 5, А. С. с ЕГН **********, с адрес: с. К**, А. С. с
ЕГН ********** с адрес : с. К**, М. С. Н. ЕГН ********** с адрес : с. ** и С. С. Н. ЕГН
********** с адрес : с. М** за установяване , че ищците като законни наследници на г а м,
ЕГН ********** починал на 30** г., се явяват собственици по наследство на 4/24 идеална
част от следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор ** съгласно
КККР на с. м,общ. Пазарджик одобрени със Заповед № РД-18-197/19.05.2020 г. на
Изп.директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.** целия с площ от 747 кв. м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско
застрояване /10м./, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 398, квартал
14, парцел - XVII при съседи: ** и 48876.501.286., ведно със с СГРАДА идентификатор **.1,
разположена в поземления имот с идентификатор ** със застроена площ от 51 кв. м, брой
етажи 1 с предназначение: селскостопанска сграда, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план : няма, както и СГРАДА идентификатор **.2, разположена в поземления
имот с идентификатор ** със застроена площ от 64 кв.м., брой етажи 2 с предназначение:
жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма,
както и за ОТМЯНА на основание чл.537 ал.2 от ГПК на НОТАРИАЛЕН АКТ за
собственост по обстоятелствена проверка №197, том 1, дело №151/2022г., на нотариус -
Милена Минкова, на описания по-горе имот, придобит по давност до размера на
наследствените права на ищците С. З. К., ЕГН ********** и Г. З. М., ЕГН ********** , а
именно - 4/24 идеални части - като неоснователни.
ОСЪЖДА С. З. К. ЕГН ********** с поС.ен адрес : ** и Г. З. М. ЕГН **********
с поС.ен адрес : ** да заплатят на Г. С. И. ЕГН ********** с адрес : гр. ** и Д. С. И. ЕГН
********** с адрес : г** 5 сторените по делото разноски в размер на 1200,00 лв.
ОСЪЖДА С. З. К. ЕГН ********** с поС.ен адрес : ** и Г. З. М. ЕГН **********
с поС.ен адрес : ** да заплатят на А. С. с ЕГН **********, с адрес: с. К** и А. С. с ЕГН
********** с адрес : с. К** сторените по делото разноски в размер на 1200,00 лв.
12
ОСЪЖДА С. З. К. ЕГН ********** с поС.ен адрес : ** и Г. З. М. ЕГН **********
с поС.ен адрес : ** да заплатят на М. С. Н. ЕГН ********** с адрес : с. ** и С. С. Н. ЕГН
********** с адрес : с. М** сторените по делото разноски в размер на 1200,00 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, а копие от същото да им се изпрати.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13