РЕШЕНИЕ № 260215
гр. Пловдив 21.05.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 22 април 2021 г.
в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при участието на
секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 231/2019 г. по описа на ПОС, намира за установено
следното:
Иск по чл.
694, ал.2, т.1 от ТЗ.
Ищецът П.Г.Б.
*** моли
да се признае за установено по отношение на ответното дружество „РОМЕКС
КАР“ ЕООД / в нес./ ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Астра“ № 10,
представлявана от синдика В.И. Г., съществуването
на неприето вземане в размер на 185 970.78 лв., произтичащо от трудов
договор № ***г. и три броя допълнителни споразумения към него, ведно със
законна лихва от датата на дължимото плащане
до окончателното изплащане на сумата, формирана от следните
претендирани месечни възнаграждения /чисти суми за получаване след приспадане
на дължими данъци и осигуровки/:
- 82.13 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м. 11.2015 г., ведно със законна лихва от
1.12.15 до окончателното плащане;
- 180 лв. – неизплатено трудово възнаграждение
за м. 12.2015 г., ведно със законна лихва от 1.1.16 до окончателното плащане;
- 360 лв. – неизплатено трудово възнаграждение
за м. 01.2016 г., ведно със законна лихва от 1.2.16 до окончателното плащане;
- 184.66 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м. 02.2016 г., ведно със законна лихва от
1.3.16 до окончателното плащане;
- 360 лв. – неизплатено трудово възнаграждение
за м. 03.2016 г., ведно със законна лихва от 1.4.16 до окончателното плащане;
- 360 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м. 04.2016 г., ведно със законна лихва от
1.5.16 до окончателното плащане;
- 171.11 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м. 05.2016 г., ведно със законна лихва от
1.6.16 до окончателното плащане;
- 1019.07 лв.
– неизплатено трудово възнаграждение за м. 06.2016 г., ведно със законна лихва
от 1.7.16 до окончателното плащане;
- 2038.14 лв.
– неизплатено трудово възнаграждение за м. 07.2016 г., ведно със законна лихва
от 1.8.16 до окончателното плащане;
- 2192.58 лв.
– неизплатено трудово възнаграждение за м. 08.2016 г., ведно със законна лихва
от 1.9.16 до окончателното плащане;
- 175 892.58
лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 09.2016 г., ведно със законна
лихва от 1.10.16 до окончателното
плащане;
- 3130.51 лв.
– неизплатено трудово възнаграждение за м. 10.2016 г., ведно със законна лихва
от 1.11.16 до окончателното плащане;
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
На
21.12.2017 г. в ТР са обявени списъци на приети и неприети вземания на
кредитори на „РОМЕКС КАР“ ЕООД / в нес./
ЕИК *********, в който не е прието вземане, предявено от П.Г.Б. в размер на
185 970.78 лв., произтичащо от трудов договор № ***г. и три броя
допълнителни споразумения към него, ведно със законна лихва до окончателното му
плащане.
С
определение от 12.03.2019 г., постановено по ч.т.д. № 793/2017 г. на ПОС, е
оставено без уважение пададеното възражение на П.Г.Б..
С
определение № 575/13.03.2019 г. по т.д. № 639/14 г. на ПОС списъкът на приети и
неприети вземания, обявен в ТР на 21.12.17 г. е одобрен без корекции.
Горното
обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск за
съществуване на предявеното вземане по чл. 694, ал.2,т.1 от ТЗ, тъй като същият
се явява кредитор, подал възражение срещу списъка, което възражение е оставено
без уважение от съда. Исковата молба е подадена в срока по чл.694, ал.6 от ТЗ.
Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Ищецът
счита, че е представил необходимите писмени доказателства пред синдика за
установяване възникването и размера на претендираното вземане – трудов договор
№ ***г. и три броя допълнителни споразумения към него, както и заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че синдикът е следвало
служебно да впише вземането му като работник на осн. чл. 687 от ТЗ, според
който вземане на работник или служител, произтичащо от трудово или прекратено
трудово правоотношение с длъжника, се вписва служебно от синдика в списъка на
приетите вземания.
Твърди, че
вземането му е възникнало преди обявяване на дружеството в несъстоятелност.
Оспорва се
извода на синдика, обективиран в графа „забележки“ в списъка, че са изтекли
сроковете за предявяване предвид обстоятелството, че се касае за вземане, което
подлежи на служебно вписване от синдика, т.е. вземане за което тези срокове не
важат. Освен това се сочи, че производството по несъстоятелност е било спряно,
поради което в периода на спиране не е имало възможност ищецът да предяви
вземането си.
По отношение
на „РОМЕКС КАР“ ЕООД ЕИК ********* е
открито производство по несъстоятелност с решение № 555/15.10.2015 г.
Дружеството
е обявено в несъстоятелност с решение №
399/ 06.10.2016 г.
Процесните
вземания са основани на трудово
правоотношение, при което подлежат на служебно вписване в списъците на приети
вземания от синдика на осн. чл. 687, ал.1 от ТЗ. При това положение сроковете
за предявяване на вземания по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ в случая са изцяло
неприложими.
Освен това
процесните вземания, с изключение на вземането, основано на заповед №
2/28.09.2015 г – за допълнително материално стимулиране, са възникнали след
датата на решението за откриване производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 639, ал.1 от ТЗ кредиторите,
чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, получават плащане на падежа, а когато не са
получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1. За този род вземания също са неприложими сроковете за
предявяване на вземания.
Ищецът се
позовава и представя трудов договор № ***с
допълнително споразумение към него от същата дата, още две допълнителни
споразумения към същия трудов договор, съответно от 30.12.2015 и 16.06.2016 г.,
и заповед за прекратяването на трудовия договор № 38/7.10.16 г.
С трудовия
договор от *** г. е определено основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 200 лв. и допълнение в размер на
13.20 лв. за трудов стаж и професионален опит.
С
допълнителното споразумение от същата дата се определя основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 200 лв., и
допълнителни възнаграждения – 0.00 лв.
С останалите
две допълнителни споразумения се определят основно месечно трудово
възнаграждение съответно в размер на 400 лв.
и 2600 лв., като отново не се определят суми за допълнителни
възнаграждения.
Договорът и
допълнителните споразумения са подписани от ищеца в качеството му от една
страна на представляващ „РОМЕКС КАР“ ЕООД като работодател и от друга, на
работник/служител на длъжност управител.
Трудовият договор
*** г., прекратен на *** г., е
регистриран в информационната система на НАП – ТД Пловдив, видно от писмо изх.
№ 11-00-282/28.02.2018 г. на ТД на НАП Пловдив /в кориците на приложеното
ч.т.д. 793/17 г. на ПОС/.
Констатира
се от съда, че допълнителни споразумения от 30.12.2015 г. и 16.06.2015 г. са
сключени след откриване на производството по несъстоятелност, при което по
отношение на тях е приложима нормата на 635, ал.1 от ТЗ – след откриване на
производството по несъстоятелност длъжникът продължава
дейността си под надзора на синдика; той
може да сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика и
съобразно с мерките, постановени с решението за откриване на производството по
несъстоятелност.
В случая не
е спазено изискването споразуменията да са сключени след предварително съгласие
на синдика, поради което съдът намира, че е налице хипотеза по чл. 74, ал.1 от КТ и тези допълнителни споразумения са нищожни поради противоречие със закона,
респ. същите не са породили задължения за неплатежоспособното дружество.
С оглед
горното съдът приема, че по делото се установява валидно трудово правоотношение
въз основа на трудовия договор от 25.08.2015 г. и допълнителното споразумение
към него от същата дата, при което вадилно уговореното трудово възнаграждение
за ищеца е в размер на 200 лв. месечно
за целия исков период.
Във връзка с
установяване на обстоятелството, че ищецът действително е положил труд в
дружеството в процесния период, за който е
начислявано съответно възнаграждение, се представят разчетно-платежни
ведомости за всеки от процесните месеци.
Ведомостите
са подписани единствено от ищеца в качеството му на управител на ответното
дружеството към онзи момент, като не се оспорват от ответното дружество и
синдика, който заявява, че дейността на предприятието не е била прекратена с
решението за откриване на производство по несъстоятелност, при което същото е
продължило своята дейност. В този ред на мисли съдът приема, че ищецът
действително е полагал труд в ответното дружество за исковия период с
изключение на последните два месеца, по отношение на които се констатира
следното:
Разчетно-платежните
ведомости за м. септември и м. октомври 2016 г. са съставени съответно на
20.10.2016 г. и 23.11.2016 г., т.е. след
датата на решението за обявяване в несъстоятелност от 06.10.2016 г., с което са
прекратени правомощията на органите на
РОМЕКС КАР ЕООД и длъжникът е лишен от право да управлява и се разпорежда с
имуществото от масата на несъстоятелността. Т.е. към посочените дати на
съставяне на тези ведомости ищецът като управител на дружеството не е имал
представителна власт по отношение на същото, нито право да управлява
имуществото му. При това положение ведомостите за м. септември и октомври 2016
г. не са подписани от надлежен представител на ответното дружество /какъвто е
синдикът/, респ. същите нямат доказателствена стойност по отношение на
отразените в тях обстоятелства.
Други
доказателства, че ищецът действително е работил по трудовото правоотношение
през този период не са ангажирани.
Освен това с
постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност на 6.10.2016 г. е
прекратена дейността на предприятието на РОМЕКС КАР ЕООД, при което претенцията
за трудово възнаграждение след тази дата е неоснователна и на това основание.
С оглед
посоченото съдът намира, че исковите претенции за м. септември и октомври 2016
г. следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По отношение
претенцията за м. септември 2016 г. следва да се посочи и обстоятелството, че в
представената ведомост са начислени 193 000 лв. – „други“, по отношение на които ищецът представя
заповед № 2/28.09.2015 г. Последната е подписана от ищеца като управител на
ответното дружество и касае начисляване на допълнително материално стимулиране
към работните заплати за м. септември 2016 г., включително за самия ищец в
размер на 193 000 лв. Съдът намира, че ищецът не може да черпи права от
така представената заповед, която е издадена от самия него в качеството на
управител на дружеството, тъй като по делото не са представени каквито и да
било други доказателства, от които да се направи извод за достоверната й дата.
Същата касае ДМС към заплатите за м. септември 2016 г., към който дружеството е
с открито производство по несъстоятелност, респ. продължава дейността си под
надзора на синдика. Заповедта датира отпреди решението за откриване на
производство по несъстоятелност, но по делото липсват доказателства от
категорията на посочените в чл. 181 от ГПК, които да установяват по безсъмнен
начин издаването на заповедта към посочената в нея дата. Същевременно
единственото доказателство, в което се възпроизвежда сумата 193 000 лв. –
разчетната ведомост за м. септември 2016 г., е съставено на дата 20.10.2016 г.
– след датата на обявяване в несъстоятелност, и както се посочи по-горе, е
подписано единствено от самия ищец, който към тази дата е лишен от
представителна власт спрямо дружеството и от правото да го управлява.
По отношение
на останалите месеци, доколкото не са ангажирани доказателства от ответниците
за извършено плащане, съдът приема, че
дължимите трудови възнаграждения на ищеца
не са заплатени. Доколкото обаче съдът приема, че валидно е възникнало
задължение на ответното дружество за трудово възнаграждение в размер на 200 лв.
месечно по посочените по-горе съображения, следва исковите претенции за тези
месеци да бъдат уважени на тази база. Липсва ССчЕ, която да е изчислила точно
дължимите суми след приспадане на съответните удръжки, поради което е налице
хипотеза по чл. 162 от ГПК – искът е установен по основание, но няма достатъчно
данни за неговия размер.
Съдът
приема, че за м. ноември и декември 2015
г. претенциите следва да се уважат до претендирания размер – съответно 82.13 лв. и 180 лв. /същите се претендират на
база месечно възнаграждение от 200 лв./
За периода
януари – август 2016 съдът приема, че исковите претенции следва да се уважат до
размер на 180 лв. за всеки месец, с изключение на м. май – при база от 200 лв.
уговорено възнаграждение и удръжки от 20 лв. - 10 % за ДОД, аналогично на м.
декември 2015 г. За разликите до пълните
претендирани размери претенциите следва да бъдат отхвърлени, тъй като същите се
основават на по-високо трудово възнаграждение по допълнителни споразумения,
които са нищожни.
По отношение
възнаграждението за м. май 2016 г. –
претендира се сума в размер на 171.11
лв., до който размер искът следва да се уважи изцяло.
Съобразно
посочените предявеният иск следва да се уважи в общ размер до 1693.13 лв., от които 82.13 лв. – неизплатено
трудово възнаграждение за м. 11.2015 г., по 180 лв. месечно за периода декември
2015 – април 2016 и юни - август 2016 г.
и 171.11 лв. – за м. май 2016 г., като се присъди и законна лихва от първо
число на съответния следващ месец. Трудовото възнаграждение по трудовия договор
е платимо до 30-то число на месеца, за който се дължи, при което претенцията за
законна лихва, считана от 1-во число на следващия месец до окончателното
плащане, е основателна и следва да се уважи.
Върху
отхвърлената част на исковите претенции ищецът дължи ДТ на осн. чл. 694, ал.7,
изр. последно от ТЗ в размер на 1842.77 лв.
Съобразно
уважената част на иска ответното дружество „РОМЕКС КАР“ ЕООД – в нес. следва да
бъде осъдено да заплати ДТ в размер на 16.93 лв.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „РОМЕКС КАР“
ЕООД / в нес./ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Благоевград, ул. „Астра“ № 10, представлявана от синдика В.И. Г. и П.Г.Б. *** съществуването на неприето вземане в размер
на 1693.24 лв., произтичащо от трудов договор № ***г. и допълнително
споразумение към него от 25.08.2015 г., ведно със законна лихва от датата на
дължимото плащане до окончателното
изплащане на сумата, от които:
- 82.13 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м. 11.2015 г., ведно със законна лихва от
1.12.15 до окончателното плащане;
- 180 лв. – неизплатено трудово възнаграждение
за м. 12.2015 г., ведно със законна лихва от 1.1.16 до окончателното плащане;
- 180 лв. – неизплатено трудово възнаграждение
за м. 01.2016 г., ведно със законна лихва от 1.2.16 до окончателното плащане;
- 180 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м. 02.2016 г., ведно със законна лихва от
1.3.16 до окончателното плащане;
- 180 лв. – неизплатено трудово възнаграждение
за м. 03.2016 г., ведно със законна лихва от 1.4.16 до окончателното плащане;
- 180 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м. 04.2016 г., ведно със законна лихва от
1.5.16 до окончателното плащане;
- 171.11 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м. 05.2016 г., ведно със законна лихва от
1.6.16 до окончателното плащане;
- 180 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м. 06.2016 г., ведно със законна лихва от
1.7.16 до окончателното плащане;
- 180 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м. 07.2016 г., ведно със законна лихва от
1.8.16 до окончателното плащане;
- 180 лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м. 08.2016 г., ведно със законна лихва от
1.9.16 до окончателното плащане,
Като
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН иска за разликата до пълния предявен
размер от 185 970.78 лв., от които
разлика от
180 лв. до 360 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 01.2016 г.,
разлика от
180 лв. до 184.66 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 02.2016 г.,
разлика от
180 лв. до 360 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 03.2016 г.,
разлика от
180 лв. до 360 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 04.2016 г.,
разлика от
180 лв. до 1019.07 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 06.2016 г.,
разлика от
180 лв. до 2038.14 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 07.2016 г.,
разлика от
180 лв. до 2192.58 лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 08.2016 г.,
- 175 892.58
лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 09.2016 г.,
- 3130.51
лв. – неизплатено трудово възнаграждение за м. 10.2016 г.,
Ведно със
законна лихва, считано от първо число на месеца, следващ този, за който е
дължимо възнаграждението, до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.Г.Б.
ЕГН ********** *** да заплати по сметка
на Пловдивски окръжен съд държавна такса в размер на 1842.77 лв.
ОСЪЖДА
РОМЕКС КАР“ ЕООД / в нес./ ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. „Астра“ № 10 да заплати
по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса в размер на 16.93 лв.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Пловдивски апелативен съд.
СЪДИЯ: