№ 10621
гр. ......, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110151545 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
05.06.2025 г., гр.......
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
петнадесети май две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Ружа Александрова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №51545 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл.II и III от ЗЗД и по чл.55, ал.1, предл.I от
ЗЗД.
Образувано е във връзка с постъпила по подсъдност от РС- гр.Перник искова молба от
В. С. С., чрез адв.Д. М. от САК, срещу ....., ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр.
1
......, бул. „...“ № ......, офис №... представлявано от Р. Т. – управител, с която са предявени
искове за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждане по Договор за потребителски кредит от разстояние №OL00080.....г.,
поради накърняване на добрите нрави и за осъждане на ответника да заплати сумата от 5 лв.,
частично от общо 87,19 лв., представляваща недължимо платени суми по нищожен договор.
Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит от
разстояние, по силата на който отв. кредитодател, е отпуснал заем от 350 лв., при ГПР от
49,19 % и ГЛП от 40,10 %. В договора е било уговорено заплащането на такса за бързо
разглеждане в размер на 87,19 лв. Твърди, че е погасил кредита, заплащайки на 23.06.2023г.
сума от 448,89 лв. Поддържа, че клаузата, предвиждаща заплащането на такса за експресно
разглеждане, е нищожна поради противоречието й с добрите нрави и поради противоречието
й с чл.10а, ал.2 ЗПК. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.С. С. от
САК, с който оспорва исковете като недопустими, респ. неоснователни. Не оспорва
наличието на облигационни отношения между страните по сключения договор за
потребителски кредит от разстояние при посочените в ИМ параметри, по който ищецът е
заплатил сумата от 448,89 лв., от които 350 лв. – главница и такса за експресно разглеждане
от 87,19 лв., която твърди, че е възстановил в полза на ищеца. Оспорва да е дал повод за
завеждане на делото. Претендира присъждане на разноски.
С доклада са приети за ненуждаещи се от доказване като безспорни между страните
обстоятелствата, че между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит
от разстояние №OL00080.....г., по силата на който отв. кредитодател е отпуснал в заем на
ищеца сумата от 350 лв., при ГПР от 49,19 % и ГЛП от 40,10 %; в договора е уговорено
заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 87,19 лв. и ищецът е погасил погасил
всички задължения по процесния договор за кредит, заплащайки сумата от 448,89 лв.
В първото по делото о.с.з. е допуснато увеличение на осъдителната искова претенция
до пълния й размер от 87,19 лв.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
Приложени към ИМ са проц. договор за кредит, за сумата от 350 лв., платим на
19.07.2023г., ведно с погасителен план, разписка от 17.09.2023г. за заплащане на сума от 350
лв. в полза на кредитополучателя и разписка от 23.06.2023г. за заплащане на сума от 448,89
лв. в полза на кредитодателя.
Приложени към ОИМ са справка за върната на заемополучателя сума от общо 97,33
лв., представляващи такса за експресно разглеждане от 87,19 лв. и остатък по сметка от
10,19 лв. и разписка за извършено плащане от 18.04.2024г. за сума от 479,08 лв., с основание:
връщане на надвесени суми по посочени договори за кредит, вкл. процесния.
Правните изводи на съда са следните:
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“
всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В
разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с
потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е
неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20
на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната
2
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се
приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от
заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на
договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на
искане или др. подобни води до неравностойност на насрещните задължения по договора. С
оглед на това искът за прогласяване нищожността на т.2.6 от сключения договор досежно
заплащането на такса за експресно разглеждане е основателен.
Неоснователното обогатяване представлява източник на облигационни задължения,
целящ да предотврати неоснователното разместване на имуществени блага. Началната липса
на основание предполага още при получаване на престацията да липсва валиден юридически
факт, който да оправдае разместването на имуществени блага. Фактическият състав на чл.55,
ал.1, т.1 от ЗЗД включва даване на нещо от престиращия, получаването му от акципиенса и
липса на основание за имущественото разместване. Субект на задължението за връщане на
даденото е лицето, което го е получило- кредитодателя. Прието е за безспорно между
страните, както и е видно от приетия писмени доказателства е, че заплатена сума от 87,19
лв., представляваща такса за експресно разглеждане. Следва да се приеме за доказано от
ответника връщане на сумата от 87,19 лв. в полза на ищеца. Приложената към ОИМ справка
по кредита е подкрепена с надлежни доказателства- разписка за извършено плащане по
изипей от 18.04.2024г., в деня на образуване на делото. След като парите са на разположение
на ищеца следва да се приеме, че е налице връщане на таксата за експресно разглежданев
негова полза. При това положение кондикционният иск за сумата от 87,19 лв. се явява
недоказан и не следва да се уважава.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е заплатил
държ. такса по делото от 150 лв. Претендира се адвокатски хонорар по чл.38 от ЗА в полза
на проц. представител. Такъв не следва да бъде определян и разноски не следва да бъдат
присъждани. От справка в ЕИСС на съда се установява, че ищецът е завел към момента над
170 дела по установителни/ осъдителни искове срещу кредитори, чрез проц. представител.
Безплатната пр. помощ по чл.38 от ЗА не може да бъде източник на обогатяване и бизнес
стратегия за адвокатите и затова не следва да се уважава искането за присъждане на
разноски на ищеца в тази насока. С оглед изхода на спора и предвид на гореизложеното
разноските по делото следва да останат така, както са извършени.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ....., ЕИК ......, със седалище и
адрес на управление гр. ......, бул. „...“ № ......, офис №... представлявано от Р. Т. – управител,
по иск на В. С. С., ЕГН:**********, разпоредбата на чл.2.6 от Договор за потребителски
кредит №OL00080.....г., сключен от разстояние между страните, поради противоречие с
добрите нрави по чл.26, ал.1, предл.III от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. С. С., ЕГН:**********, срещу ....., ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление гр. ......, бул. „...“ № ......, офис №... представлявано от Р. Т. –
управител, осъдителен иск за заплащане на сума от 87,19 /осемдесет и седем лева и
деветнадесет стотинки/ лв., представляваща такса за експресно разглеждане по Договор за
потребителски кредит от разстояние №OL00080.....г., сключен между страните, като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
3
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4