Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 07.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВОГЕ, трети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ
При участието на секретар Ирена Никифорова, като
разгледа НАХД № 24 по описа за 2019
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба на Г.И.П., ЕГН ********** ***, подадена чрез упълномощен
представител – адвокат М.П. от САК, против Наказателно постановление № 622 от
17.12.2018 г., издадено от заместник директор на Регионална дирекция по горите
гр. София, с което на основание чл. 270 и чл. 275 от Закона за горите му е наложено
административно наказание наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено
нарушение на чл. 148, ал. 12 от Закона за горите.
Твърди, че НП е неправилно,
незаконосъобразно и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Твърди, че АУАН е издаден на основание неверен констативен протокол, при
невярна фактическа обстановка и при липса на съставомерни признаци. Счита, че в
НП има противоречива и неточна фактическа обстановка, както и липса на описание
на точното място, на което е извършено нарушението – дали е горска територия,
което счита за нарушение, ограничаващо правото на защита.
Твърди, че при определяне на наказанието
АНО не е изпълнил задължението се да обсъди всички доказателства, в това число
и данни за предходно наказване и за личността на жалбоподателя, съответно да
приложи чл. 28 от ЗАНН предвид еднократния характер на нарушението.
Иска цялостна отмяна на НП, а алтернативно
иска определяне на наказанието „глоба“ в минимален размер.
В съдебно заседание жалбоподателя не се
явява, представлява се от адвокат П., който поддържа жалбата, без да сочи нови
аргументи.
Въззиваемата страна – РДГ София се
представлява в с.з. от юрк. И.И. който иска потвърждаване на издаденото НП.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от
лице, което е санкционирано с обжалваното НП. Жалбата е подадена в
законоустановения срок, след като НП е връчено на 17.01.2019 г. /л.24-обратна
разписка за получаване лично от жалбоподателя/, а жалбата е заведена в
регистратура на съда на 24.01.2019 г.
По същество е частично основателна.
С обжалваното наказателно постановление
№ 622 от 17.19.2018 г. на зам. директор на РДГ София, на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ, на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 148, ал. 12 от Закона за
горите.
В НП е посочено, че се издава въз основа
на АУАН със сериен № 051428 от 02.10.2018 г., придружен от констативен протокол
№ 152078 от 02.10.2018 г., съответно съставени от С.С. и И.Н., и двамата … при РДГ С.
В АУАН № 622, съставен на 02.10.2018 г.
срещу жалбоподателя е посочено, че същият транспортира с товарен автомобил МПС
„ГАЗ 66“ с рег. № … по наземен път в землището на с. Дружево 6.0 пр.куб.м. дърва
за огрев от бук, сурови без да има
изправно функциониращо устройство за проследяване и позициониране на движението /GPS/ Отбелязано е, че нарушението е извършено и
установено на 02.10.2018 г. в 10.40 часа.
Нарушението
е квалифицирано като такова по чл. 148, ал. 12 от ЗГ.
В обжалваното НП са възпроизведени както
обстоятелствата, посочени в АУАН и съставения констативен протокол, така и
квалификацията на нарушението.
След преценка на доказателствата,
установени в хода на съдебното следствие чрез разпит на свидетели и приобщените
писмени доказателства съдът установи следното от фактическа страна.
На 02.10.2018 г. свидетелите С.С. и И.Н.,
и двамата … при РДГ С. /за заемане на която длъжност е необходимо лесовъдско
образование – чл. 198, ал. 2 ЗГ/ са били командировани в района на селата
Дружево и Миланово към общ. Своге и с. Горна Бела речка към общ. Вършец, поради
зачестили сигнали за незаконни действия в този район. Около 10.40 часа на
02.10.2018 г. свидетелите С. и Н. са се намирали в землището на с. Дружево,
като при излизане от гора, по наземен път са спрели за проверка МПС – товарен
автомобил „ГАЗ 66“ с рег. № …, управляван от жалбоподателя. При проверката
свидетелите С. и Н. са констатирали, че в посоченото превозно средство няма
монтирано устройство за проследяване и позициониране на движението, освен това
и че няма издаден превозен билет и дървения материал не е маркиран с контролна
горска марка.
На място свидетелите С. и Н. са
съставили съответно АУАН със сериен № 051428 от 02.10.2018 г. и КП № 152078 от
02.10.2018 г., които са били подписани от жалбоподателя и са му връчени преписи
от тях. В АУАН е отбелязано от страна на жалбоподателя „нямам възражения“.
Дървения материал и автомобилът са били иззети
с АУАН и предадени с протокол за съхранение на служител на РДГ Берковица.
Автомобилът е собственост на лицето М.Н.
С..
Описаните доказателства съдът установи
от показанията на свидетелите С. и Н., както и от приложените писмени
доказателства – АУАН, КП, договор за продажба на МПС и регистрационен талон.
След преценка на
изложените обстоятелства съдът намира, че при съставянето на обжалваното НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила по ЗАНН.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от лица, оправомощени за тази
дейност, съгласно заповед № ЗД-49-199 от 16.05.2011 г. на министъра на
земеделието и храните що се отнася до издателя на обжалваното НП, като и
конкретната заповед № 872/19.09.2018 г. за определяне на заместник директора С.Т.
като лицето, което ще изпълнява в пълен обем функциите на директор на РДГ
София. За АУАН няма изричен акт на оправомощаване на лицето С. С., но неговата
компетентност произтича от законовата разпоредба – чл. 274 от ЗГ, както и от
факта, че има лесовъдско образование, за което лицето свидетелства, а така също
и заема длъжност, за която се изисква такова.
Както
АУАН, така и НП са издадени в необходимата форма, като са спазени формалните
правила на ЗАНН. АУАН е съставен в
присъствие на жалбоподателя и препис от него е връчен редовно, без да са
отразени някакви възражения. Съдът не установи при съставянето на АУАН и НП да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната на
обжалваното НП на формално основание.
Правилно и в пълнота са посочени нарушението и са описани фактическите
обстоятелства по извършването му. В този смисъл е неоснователно възражението на
жалбоподателя за необозначаване на мястото на нарушението, след като е посочено
изрично, че се касае до наземен път в землището на с. Дружево, като характера
на конкретния път – наземен, определя, че този път няма идентификация на път,
включен в републиканската пътна мрежа и съответно няма възможност за
идентифицирането му по-точно. Съдът
намира, че АУАН и НП мястото на нарушението е посочено в достатъчен обем, след
като нарушените разпоредби не предвиждат различни режими на транспортиране по
различни пътища.
Без съмнение, от установените
обстоятелства, изложени по-горе може да се направи извод, че на 02.10.2018 г. жалбоподателя
е осъществил състава на описаното в АУАН и НП нарушение на чл. 148, ал. 12 от
ЗГ, след като е управлявал моторно превозно средство по наземен път, с което е
транспортирал 6 пр.куб.м. дървен материал за огрев от дървесен вид „бук“, без
превозното средство да е било съоръжено с изправно и функциониращо устройство
за позициониране и проследяване на движението /GPS/. Разпоредбата на чл. 148, ал. 12 от ЗГ – определя
еднозначно: „Товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни
горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да бъдат снабдени с
изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на
движението им (GPS)....“.
Нарушението е осъществено от жалбоподателя
– както обективните признаци, така и от субективна страна – съзнание за
извършваното, и съответстващо задължение да знае законовите изисквания за
осъществяване на конкретната специфична дейност – транспортиране на дървен
материал, поради което съдът намира, че основателно и законосъобразно е
ангажирана отговорността му за извършените нарушения.
Съдът намира за неоснователни възраженията
за необсъждане на данни за личността на жалбоподателя и евентуално приложение
на чл. 28 от ЗГ. Няма основание за приложение на тази разпоредба, след като не
се касае до маловажно нарушение. Нещо повече, Налице са няколко отделни
нарушения, извършени от жалбоподателя, което не определя занижена обществена
опасност на извършеното, а точно противното, поради което съдът намира, че
правилно и законосъобразно е определено и наложеното административно наказание,
като в случая е наложен размер на глобата в
размер близък до минималния, след като разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от
ЗГ предвижда санкциониране за такива нарушения с глоба от 50 до 3 000
лева, а определения размер на глобата, и за двете нарушения от 200 лева не е
несъразмерно висок.
Не следва да бъдат присъждани разноски
по делото, след като няма искания в такава насока от страните.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №
622 от 17.12.2018 г., издадено от заместник директор на Регионална дирекция по
горите гр. София, с което на Г.И.П., ЕГН ********** ***, на основание чл. 270
от Закона за горите е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева за извършено нарушение на чл. 148, ал. 12 от Закона за горите.
Решението може да се обжалва в
14/четиринадесет/дневен срок от жалбоподателя и въззиваемата страна, считано от
датата на съобщаването, пред Административен съд София-област.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя чрез адвокат П. ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: