№ 365
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско
дело № 20241800500372 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното
производство С. К. А. срещу Решение № 141 от 05.04.2024 г., постановено по
гр.д. № 543/2023 г. по описа на РС – Костинброд, с което е отхвърлен иска й с
правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.
20 ЗПК, за прогласяване недействителност на сключения между нея и „Ф.Б.“
ЕООД Договор № 1203115/08.10.2022 г. за потребителски кредит.
Решението се обжалва изцяло с твърдения за неправилност поради
нарушение на материалния закон. Твърди се, че договорът за поръчителство с
М.Б. /с предишно наименование Ф.Б./ е задължително условие за
получаването на кредита и задължителен разход по кредита, дължим от
поръчителя на гаранта и като такъв е следвало да бъде включен при
определяне на ГПР по кредита.
С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Ф.Б.“ ЕООД оспорва
жалбата и моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните
настоящият въззивен състав намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Сключеният между С. К. А. и „Ф.Б.“ ЕООД договор е потребителски,
поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския
1
кредит (ЗПК).
В чл. 11, ал. 1 ЗПК е очертано съдържанието на договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 22 ЗП, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
По силата на процесния договор на ищцата е отпуснат кредит в размер на
6 000 лв. при лихва в размер на 35 % или 2 100 лв. /чл. 3, б. „б“ от договора/.
В чл. 4 от договора е посочен ГПР. Според посоченото в чл. 4 общият
разход по кредита е 2 100 лв. и включва сумата по чл. 3, б. „б“, а ГПР е в
размер на 49.66 %, изчислен по реда на чл. 8.4 от ОУ, и включва разходите,
включени в общия разход по кредита, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Чл. 8.4 от ОУ към договора гласи: „Общият разход по кредита, годишният
процент на разходите /ГПР/ по всеки кредит и общата сума, дължима от
кредитополучателя към момента на сключване на договора за потребителски
кредит /т. е. информацията по чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК/ се посочва в Договора.
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, и се изчислява при
следните допускания: а) Договорът ще е валиден за срока, за който е сключен
и кредиторът и кредитополучателят ще изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по договора; б) Лихвеният процент и
другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се
прилагат до изтичането на срока на договора; в) Общият размер на кредита е
усвоен незабавно и изцяло. Пример: Ако ГПР е равно на 49.11 % при
предоставен потребителския кредит в размер на 1000 лв. за срок от 1 година,
платим на 12 вноски, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 23 %,
то общо дължимата сума, включваща главницата + общия разход по кредита е
1230 лв.“
В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава е
поръчителство, предоставено от „М.Б.“ в полза на кредитора, като с
одобряването на предоставеното обезпечение уговорката, свързана с
обезпечението, не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от
поръчителя.
Във връзка с договора за кредит потребителят е сключил и договор за
поръчителство, по силата на който гарантът се задължава солидарно е клиента
2
да отговаря спрямо кредитора за изпълнение на всички задължения,
произтичащи от договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение от
6 060 лева, платимо на гаранта на 18 месечни вноски.
При така изложеното е видно, че договорът за потребителски кредит
формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него е
посочен ГПР. Цифрово посоченият ГПР обаче – 49.66 %, не съответства на
словесното разяснение в договора относно начина на формирането му,
доколкото в чл. 4 от договора е посочено, че той включва разходите, включени
в общия разход по кредита /които са 2 100 лв. съобразно уговорената лихва в
размер на 35 % и са изрично посочени/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. При така разясненото не става ясно по
какъв начин е формиран ГПР в размер на 49.66 %. Чл. 8.4 от ОУ, към който чл.
4 от договора препраща, също не съдържа допълнителна информация относно
компонентите на ГПР – текстът на чл. 8.4 от ОУ препраща към договора,
възпроизвежда съкратено законовата дефиниция за ГПР и в него са посочени
взети предвид допускания, но при съответното изчисление, за което е даден и
пример и отново липсва съответствие с посочения ГПР от 49.66 % и не е ясно
как е формиран той.
Освен това посоченият в договора ГПР не е действителният такъв
съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер па предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 ДР ЗПК
общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В случая е видно, че възнаграждението, дължимо по договора за
поръчителство, не е включено в ГПР /а и този факт не се оспорва от
ответника, напротив, той излага доводи в насока, че това възнаграждение не
следва да се включва в ГПР/. Въззивният съд намира, че това възнаграждение
е част от ГПР, тъй като е свързано с допълнителни разходи за потребителя,
които оскъпяват кредита, а сключването на договора за поръчителство е
условие, наложено от кредитора, като на длъжника само привидно е дадено
право на избор /да посочи свой поръчител/, тъй като поръчителят подлежи на
одобрение от кредитора. Обстоятелството, че възнаграждението по договора
за поръчителство е дължимо не на кредитодателя, а на поръчителя, не
променя извода, че това възнаграждение е част от ГПР, тъй като, както се
посочи /а и произтича от характера на поръчителството като институт/,
сключването на договора за поръчителство е пряко свързано с договора за
кредит /при това то е условие, наложено от кредитора/, като
възнаграждението по този договор значително оскъпява кредита, дори е в
3
размер по-голям от главницата по кредита, и е за сметка на потребителя.
В обобщение – при сключването на договора за потребителски кредит не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на
действителния ГПР, при това не само цифрово, а с посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в ЗПК
начин, поради което договорът е нищожен както на общото основание на чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, така и на специалното основание на чл. 22 ЗПК.
Непосочването в договора на действителния ГПР представлява
използване на заблуждаваща търговска практика по смисъла на 68г, ал. 1 и ал.
4 вр. чл. 68д ЗЗП, а съгласно чл. 68в ЗЗП нелоялните търговски практики са
забранени, т. е. договорът е сключен в противоречие и с тази законова забрана.
Освен това използването на заблуждаваща търговска практика накърнява и
добрите нрави, тъй като не съответства на принципа на добросъвестността, а
потребителят бива подведен относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4
ЗПК и това не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Договорът е сключен и при заобикаляне на закона,
тъй като чрез включването в него на клаузите на чл. 5 от договора, изискващи
сключване на възмезден договор за поръчителство, и същевременно
невключването на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР по
кредита се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК /тъй като при включване
на възнаграждението по договора за поръчителство в ГПР същият би
надхвърлил значително петкратния размер на законната лихва/.
Съобразно гореизложеното обжалваното решение следва да бъде
отменено и вместо него следва да се постанови друго решение, с което
предявения иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 20
ЗПК да бъде уважен.
С оглед изхода на делото въззиваемият следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски, за предоставената на жалбоподателката
безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, видно от приложен
по делото договор за правна защита и съдействие от 09.04.2024 г., каквито
съдът определя на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1674,40
лв. без ДДС за всяка съдебна инстанция или 3 348,80 лв. без ДДС лева общо за
двете съдебни инстанции. По делото е представена справка за регистрация по
ДДС на адвокат А. Д., поради което към минимално дължимото според
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие следва да се прибавят 20 % ДДС, които да се присъдят в
полза на адвоката, регистриран по ЗДДС.
Воден от горното Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 141 от 05.04.2024 г., постановено по гр.д. №
543/2023 г. по описа на РС – Костинброд И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
4
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕН сключеният на 08.10.2022 г. между
С. К. А. с ЕГН ********** и „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* Договор №
1203115/08.10.2022 г. за потребителски кредит.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на адвокат А. Д. –
САК, личен номер **********, сумата в размер на 4 018,56 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна
правна помощ пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5