Р Е Ш Е Н И Е № 3376
гр.Пловдив, 12.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХIV гр. с., в открито съдебно заседание на двадесет и първи май две
хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
секретар: Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 492 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. второ във вр. с чл.
82 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 49 ЗЗД от Д.П.П. срещу „Ани травел“ ЕООД.
Ищецът твърди, че
сключил договор с ответника за еднодневна екскурзия до О., заедно със съпругата
си, нейната сестра- Д. Д. и нейния приятел Т.Ш. Заедно с тях пътувал
екскурзовод на дружеството, която им се представила като А.. Цената за
пътуването била по 25 лева на човек, които били заплатени от Д. Д. Пътуването
се провело на ****., като на връщане се наложило автобусът да изчака на ГКПП.
По време на престоя в автобуса станало изключително горещо и задушно. След
молба на други пътници, екскурзоводът наредила на шофьора да отвори само
задните врати, но 5 минути по- късно казала да се затворят. Междувременно
ищецът излязъл от превозното средство заради непоносимата атмосфера и публикувал
коментар на страницата на ответното дружество във „****“, който гласял „****“.
Когато минавали през контрола на **** граница повечето пътници се отправили към
тоалетната. Екскурзоводът А., ги извикала и им казала, че ще „пикаят“ на
българската граница, като допълнила, че който не се качи може да дойде пеша до
българската граница. След това А. получила обаждане, като съпругата на ищеца
успяла да чуе, че я информират за неговата публикация. Съпругата на ищеца взела
телефона му и изтрила публикацията. В този момент ищецът, който бил напълно ****,
забелязал как А. е застанала срещу него и му крещи. По **** разбрал, че става
въпрос за публикацията. Успял да разчете обидите „идиот“, „малоумник“ и „дебил“.
А. започнала да хвърля банкноти от по 20 лева към ищеца и да му повтаря да се
„маха“. Въпреки уверенията на съпругата на ищеца, че коментарът е изтрит, А. му
казала да слиза от автобуса и да се прибира „както иска“ до П. При пристигането
на българската граница, ищецът и други пътници слезли от автобуса, като
оставили багажа си вътре. Когато дошъл моментът, той и спътниците му да се
качват, А. не го допуснала, като казала: „Този човек няма да се качи на
автобуса. С дебили няма да пътувам. Да не се казвам А., ако този малоумник се
качи на автобуса. Аз решавам кой ще возя и кой не.“ Ищецът прочел по устните й
обидите, като в действителност не бил допуснат да се качи. С него останала и
съпругата му, а автобусът потеглил. Двамата успели да организират прибирането
си, като Т.Ш. останал в автобуса, за да се прибере до П., а след това се върнал
с колата си, за да ги забере. За да не се налага обръщане на границата, ищецът,
съпругата му и нейната сестра извикали такси, което ги откарало до С.
За този превоз платил 25 лева. Т. Ш. успял да пристигне около 1:30 часа и към
3:30 се прибрали в гр. П. Счита, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора за превоз и носи отговорност за поведението на екскурзовода. Иска да
му бъде присъдена сумата от 25 лева, представляваща възнаграждение за
неизпълнения договор за превоз, 85 лева- обезщетение за имуществени вреди
причинени вследствие на неизпълнението на договора за превоз и 900 лева-
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не подава
отговор на исковата молба.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Между ищеца и ответното дружество е бил
сключен договор за туристическа услуга- екскурзия от гр. П. до гр. О., провела
се на ****. Цената била в размер на 25 лева и включвала превозването, заедно с
останалите желаещи с автобус, заминаващ в около 4:30 сутринта до гр. О.,
престой и връщането им обратно в гр. П. вечерта на същия ден. Цената по
отношение на ищеца била заплатена от сестрата на неговата съпруга- Д. Д. На
уговорената дата и час ищецът, заедно със съпругата си, сестра й и нейният
приятел се явили на мястото посочено за отпътуване, където били посрещнати от
представител на ответника, която им се представила като „***“ и обяснила, че ще
е техен екскурзовод и ще отговаря за тях по време на пътуването. След
пристигането на всички записали се, автобусът заминал, пристигнал в гр. О., а
след това, около 17:00, отпътувал в обратна посока. На *** граница се наложило
изчакване, което продължило няколко часа. През това време в автобуса станало
доста задушно, като било поискано отварянето на вратите, за да се проветри.
През това време ищецът слязъл за малко от превозното средство и чрез мобилния
си телефон написал на страницата на туроператора, че климатиците не работят.
След това се върнал на мястото си, в предната част на автобуса, непосредствено
зад шофьора. Не след дълго екскурзоводът А., получила обаждане и поискала да
разбере кой от пътуващите е Д.П.. След като го открила се обърнала към него и
започнала да го нарича „малоумник“ и „дебил“. Повишила значително тона си, като
го попитала „Какъв климатик не работи, какво си написал?“. Заради проблемите му
***, съпругата му го попитала какво е написал и след това незабавно изтрила
публикацията. През това време служителката на ответното дружество продължавала
да крещи, в присъствието на всички останали пътуващи, като хвърлила в лицето на
ищеца 20 лева и казала „Малоумнико, вземи си парите и се махай оттук“.
Съпругата на ищеца я помолила да не вика, защото ищецът е **** и не може да я
чуе. Той обаче разчитал изказванията по устните на събеседниците си и успял да
разбере отправените към него изявления. След това екскурзоводът отправил
заплаха, че автобусът няма да потегли заедно с тях и че тя си избирала с кого
да пътува. След този инцидент, автобусът преминал границата и в българската
част било предоставено време за освежаване. На връщане била отворена само
предната врата на автобуса, като след приближаването на ищеца и неговата
съпруга екскурзоводът А. застанала на пътя им и отказала да ги пусне на местата
си с израза „С такива дебили няма да пътувам“. Така ищецът и съпругата му
останали на граница единствено с паспортите си и мобилни телефони, без
останалата част от багажа. Д. Д., поискала да слезе веднага след тръгването,
когато установила, че автобусът в действителност ще отпътува без нейните
роднини. Приятелят й- Т. Ш. останал, като се разбрали да се прибере в гр. П.,
да вземе колата и да се върна, за да ги прибере. Ищецът, съпругата му и Д.Д. се
събрали на бензиностанция близо до границата, като се уговорили с Т.Ш. да се
придвижат до С., от където да ги забере. За този превоз използвали такси, за
което били платени 25 лева, които в крайна сметка били покрити от ищеца. Т. Ш.
пристигнал към 1-1:30 през нощта на 25.11.2018г., всички отпътували за П. и се
прибрали към 4:00 часа. Горивото необходимо за пътуването с автомобила от П. до
С. и обратно струвало около 60 лева и било платено от ищеца.
Така описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Д. Д. и И. П.. Показанията им,
преценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК предвид евентуалната им
заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Изложените обстоятелства са
конкретни, подробни, последователни и непротиворечиви, като няма ангажирани
доказателства, с които да си противоречат. Съдът взе предвид и разминаването в
показанията относно плащането на таксито и цената на бензина. Свидетелката Д.
заявява, че и двете са били платени от ищеца, а свидетелката П. сочи, че
таксито е платено от сестра й, а горивото от сестра й и Т., като уточнява, че
не е сигурна. При задълбочен прочит на показанията се установява, че и двете
изявления са верни. Д. Д. е платила цената за превоза с такси непосредствено
след извършването му, тъй като след оставянето им на границата ищецът и
съпругата му са разполагали единствено с паспорти и телефони, но не и с
останалия си багаж, поради което не са имали възможност да покрият каквито и да
било разходи. Горивото за автомобила е било платено от Т. Ш., защото е следвало
да зареди при тръгването си към гр. С., разстоянието до който само в едната
посока е около 150 км. След това разноските са им били възстановени от ищеца,
който неволно е станал причина за това преживяване.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Претенцията за връщане на цената от 25
лева за неизпълнения договор е неоснователна. С така предявения иск страната
реално иска връщане на даденото на поради неосъществяване на основанието- чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Съгласно нормата, който е получил нещо с оглед
неосъществено основание е длъжен да го върне. Задължението за връщане обаче е в
полза на лицето, което реално е дало парите, а от показанията на двете
свидетелки се установява, че цената е платена в полза на ищеца, но от сестрата
на неговата съпруга. Освен това следва да се има предвид, че неизпълнението на
договора не е пълно, защото не е осъществено единствено връщането на ищеца от
граница до гр. П.
Претенцията за плащане на обезщетение
за имуществени вреди от неизпълнение на договора в частта относно връщането до
гр. П. е основателна. Правоотношението е възникнало с ищеца като ползващо се
лице и той би могъл да иска обезщетение за неизпълнението на поетото от
ответното дружество задължение. Границите на гражданската отговорност при
неизпълнение на договорни задължения, съгласно чл. 82 ЗЗД включва обезщетение за
имуществени вреди, което обхваща претърпяната загуба и пропусната полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждането на задължението. Извършените разходи за
таксиметров превоз и гориво отговарят на тези критерии, като при сключването на
договора е било напълно нормално да се предположи, че ако ответното дружество
не изпълни задължението си за връщане на ищеца в гр. П., същият ще следва да
организира прибирането си с друг превоз, за което неминуемо ще направи разходи.
Предвид горното претенцията е установена по своето основание, а размерът й
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 162 ГПК, като се използват
събраните гласни доказателствени средства. Съдът намира, че посочените от
свидетелите суми от 25 лева и 60 лева са в рамките на нормалните за описаните
дейности, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
Претенцията сумата от 1.16 лева
обезщетение за забава върху сумата от 85 лева за периода от 24.11.2018г. до 11.01.2019г.
е неоснователна. Задължението на ответника за плащане
на обезщетение за имуществени
вреди от неизпълнението на договора е
задължение без срок за изпълнение, към което не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Ответникът изпада в забава след покана от страна на кредитора,
каквато в настоящия случай не се твърди да е изпращана.
Претенцията за неимуществни вреди е
основателна. Същата е с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД,
защото за причинител на вредата се сочи поведение на служител на ответника,
което е извън предмета на договора.
Съгласно закона (чл. 49 ЗЗД),
този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Безспорно се установява, че
екскурзоводът е бил служител на ответното дружество, била е непостредствено
ангажирана с провеждането на екскурзията до гр. О., като към момента на
инцидента е изпълнявала тези задължение. Задължение на екскурзовода е било
да упражняват контрол при пътуването, без да накърнява правата и интересите на други лица и да
съблюдава за прибирането на всички пътници до крайната дестинация. Тези
задължения не са били изпълнени и действията на служителя са довели
до оставянето на ищеца на границата, вечерта без своя багаж и средства, както и
до засягането на неговата чест и достойнство. При това ищецът в действителност
е претърпял неимуществени вреди, пряка последица от действията на служител на
ответника, които следва да бъдат обезщетени.
Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост,
дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя
се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики- характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при
които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст
на увредения, обществено и социално положение.
В настоящия
случай, ищецът е била наречен с обидни думи и изрази няколко пъти, в
присъствието на съпругата си, роднини, приятели и всички останали пътници в
автобуса. Служителката на ответното дружество е говорила на висок тон, хвърлила
е пари в лицето му и го е изгонила от превозното средство (макар към този
момент той да не е слязъл). След това не го е допуснала да се качи в автобуса
при пълното съзнание, че ищецът има проблем ***, късно е, багажът му не е в
него и прибирането му ще бъде изключително затруднено.
С оглед на
гореизложеното и преживените
от ищеца психически и емоционални болки и страдания, техният характер,
продължителност и интензитет, както и обстоятелството, че се е обвинявал, че заради
него се е провалила екскурзията и на неговите близки, настоящият
състав намира, че справедливия размер на обезщетението за причинените на ищеца болки и страдания се покрива напълно с претендираната от него сума от 900
лева. Същата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от увреждането
на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Относно разноските:
При този изход на спора и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 38.23 лева
за д.т. по имуществените претенции, 50 лева за д.т. по иска за обезщетяване на
неимуществени вреди и 487.06 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Ана травел“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на Д.П.П., ЕГН **********, сумата от 85.00 лева /осемдесет и пет лева/–
обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договор за провеждане на
екскурзия с транспорт от гр. П. до гр. О. на дата ****., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата
молба на 11.01.2019г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ исковете за присъждането на сумата от 25 лева- платено възнаграждение по договора и сумата от 1.16 лева- обезщетение за
забавено плащане на сумата от 85 лева за периода от 24.11.2018г. до
11.01.2019г.
ОСЪЖДА „Ана травел“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Д.П.П., ЕГН **********, сумата от 900.00 лева /деветстотин
лева/ обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на ***. от служител на дружеството,
екскурзовод при пътуване до гр. О., изразяващо се в използвани обидни думи и
изрази и оставяне на границата с ***, ведно
със законната лихва върху присъдената сума от датата на деликта– ***. до
окончателното й погасяване,
ОСЪЖДА „Ана травел“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на Д.П.П., ЕГН **********, сумата от 575.29 лева /петстотин седемдесет
и пет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.