№ 926
гр. София, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000500576 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 265993/05.10.2021 г., постановено по гр.д. № 11663/2019
г. СГС, I-15 състав е отхвърлил иска, предявен от Д. С. С. с правно основание
чл. 21, ал. 4 СК за установяване липса на съвместен принос от страна на С. Х.
С. за придобиване на следните недвижими имоти:
- апартамент с идентификатор 68134.1003.129.1.14 по КККР на гр. ***, с
адрес: гр. ***, р-н ***, ул. „***“ №***, ет. ***, ап. ***, със застроена площ от
103,93 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1003.129, ведно с 2,151 % ид.ч. от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата, придобит на основание Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижими имоти № 147, том II, рег. № 3174, дело №
290 от 2010 г. по описа на нотариус А. Л., с район на действие – СРС, с рег. №
386 от регистъра на НК, с вх. рег. № 32491/22.07.2010 г. на СВ;
- гараж, с идентификатор 68134.1003.129.1.66 по КККР на гр. ***, със
застроена площ от 21,94 кв.м., с адрес: гр. ***, р-н ***, ул. „***“ № ***, ет.-1,
гараж 6, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
1
идентификатор 68134.1003.129, заедно със съответните идеални части от
общите части на подземните гаражи и паркоместа на сградата, и заедно със
съответното право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата
и
- паркомясто № 1 с площ от 16,98 кв.м. в същата сграда, заедно със
съответните идеални части от общите части на подземните гаражи и
паркоместа на сградата, и заедно със съответното право на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ I-490, 491 от
квартал 81а, по плана на гр. ***, м. „бул. *** II част“, придобити с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 141, том III,
рег. № 4273, дело № 419 от 2011 г. по описа на нотариус А. Л., с район на
действие – СРС, с рег. № 386 от регистъра на НК, с вх. рег. № 48073 от
07.11.2011 г.
Първоинстанционният съд е уважил предявения от Д. С. С. евентуален
иск с правно основание чл. 29, ал. 3 СК, като е определил, че ищецът
притежава по-голям дял в размер на 60 % принос в придобиването на
имуществото време на брака му с ответницата С. Х. С. състоящо се в
гореописаните имоти, като е отхвърлил иска за разликата от уважения размер
от 60 % до претендирания размер от 90 % за определяне на по-голям дял от
принос в придобиването на имуществото по време на брака му с ответницата.
Като съответно с решението съдът е осъдил ответницата да заплати на ищеца
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1052,73 лева – разноски по делото,
съответно ищецът да заплати на ответница на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 1350 лева – разноски по делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца Д. С. С., с която
съдебният акт се обжалва в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от
уважения размер от 60 % до претендирания размер от 90 % за определяне на
по-голям дял от принос в придобиването на имуществото по време на брака
му с ответницата.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него да
постанови друго, което да бъде присъден на ищеца дял между 70% и 90% в
СИО, тъй като по делото безспорно е доказано, че освен със закупуването на
имотите изцяло с парични средства на ищеца, но и с участието на ищеца в
домакинството и издръжката на цялото семейство, той има значително по-
2
голям принос в придобиването на процесните недвижими имоти, отколкото
ответницата. Претендират се и сторените по делото разноски.
Поддържа се, че за определянето на конкретни дялове съдът не е
изтъкнал никакви мотиви, поради което решението в тази му част е
неправилно, поради противоречие с материалния закон и немотивирано.
Поддържа вътрешно противоречие в мотивите на СГС като от една страна
посочва, че житейски логично било майката да се грижи за малките деца,
които са и момичета, но същевременно приема, че по отношение на по-
малкото от двете, грижите непосредствено след раждането на детето са поети
предимно от бащата. Твърди, че съдът е пренебрегнал приносът към
отглеждане на децата след навършването от тяхна страна на две години.
Твърди, че съдът не е изследвал в дълбочина свидетелските показания.
Поддържа се, че съдът не е обърнал внимание и на обстоятелството, че
ответницата също няма почти никакъв принос във финансовата поддръжка на
домакинството, наред със закупуването на жилището. Поддържа се, че съдът
не е съобразил и практиката на ВКС, с която при значителна разлика, дори
единствено в доходите, в която ВКС присъжда над 70% в дял на този съпруг,
който е осигурил този доход. Твърди, че определеният дял от 60% в дял на
съпруга е значително по-малък и не съответства на доказания му принос към
придобиване на имотите. Поддържа се, че по делото са събрани множество
непротиворечиви доказателства, че ищецът, въпреки ангажиментите си по
осигуряване изцяло на финансовата издръжка на семейството, е участвал
наравно или дори в по-голяма степен в отглеждането на двете си деца, в
тяхното възпитание и образование, както и е бил ангажиран с техните
извънкласни дейности, организирал и финансирал посещенията на различни
спортни и културни мероприятия, водил го е по екскурзии и почивки, което
обуславя определянето му на дял в СИО между 70% и 90%.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор срещу въззивната жалба е
подала въззиваемата-ответница, с която оспорва въззивната жалба и моли
съда да потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и
обосновано. Излага подробно съображения, които са по съществото на спора.
Претендира разноски.
В срока за отговора ответницата депозира насрещна въззивна жалба, с
която обжалва постановеното първоинстанционно решение, в частта, с която
3
е определен дял в полза на ищеца в размер на 60%. Счита решението в тази
част за неправилно и необосновано с твърдението, че съдът не е отчел
значително по-високия неимуществен принос на ответницата в отглеждането
и възпитанието на двете родени от брака деца и в грижите за домакинството.
Твърди се, че съдът при отчитане на материалния принос на двамата съпрузи
СГС не е съобразил факта, че реализирането на по-висок доход от ищца, в
сравнение с дохода на ответницата, не е налице през целия период на брака
между страните, а е имало периоди от време на съвместното съжителство, в
които единствено ответницата е получавала приходи от трудовата си дейност
и в които само тя е осигурявала издръжката на семейството. Твърди се, че
през 2007 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. ответницата е имала по-голям
материален принос от ищеца, тъй като през тези години единствено тя е
работила и е осигурявала издръжката на семейството. Поддържа се, че
неправилно СГС приема, че Д.С. със собствени парични средства е платил на
22.07.2010 г., при нотариално изповядване на сделката за покупката на
семейното жилище, в брой сума от 15 200 евро, че неправилно СГС не е
ценил показанията на свидетеля Б. и е отрекъл тяхната доказателствена
стойност. Поддържа се, че неправилно и необосновано СГС не дава превес на
приноса на майката за отглеждането на децата, а отчитайки ангажираността
на бащата към отглеждането и възпитанието на децата, съдът приема, че
двамата съпрузи имат тъждествен неимуществен принос в грижите за двете
непълнолетни деца.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част като постанови
друго по същество на спора, с което да отхвърли изцяло предявения по чл.29,
ал.3 СК иск като неоснователен и недоказан. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ГПК ищецът е подал отговор срещу насрещната
въззивна жалба, с който я оспорва и моли съда да я остави без уважение.
Излагат се подробни съображения по същество на спора. Претендират се
разноски.
С оглед постъпилите въззивни жалба, предмет на въззивна проверка е
решението в неговата цялост само по иска с правно основание чл.29, ал.3 СК.
Решението и в частта, с която искът с правно основание чл.21, ал.4 от ГПК е
отхвърлен е влязло в сила, поради необжалването му.
В открито съдебно заседание възивникът-ищец, чрез своя процесуален
4
представител поддържа въззивната си жалба, оспорва насрещната въззивна
жалба. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез своя
процесуален представител оспорва въззивната жалба, поддържа своята
насрещна въззивна жалба. Претендира разноски съобразно представен
списък.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с предявен от Д. С. С. срещу С. Х.
С. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.21, ал.1 и ал.4 от СК за липса на съвместен принос,
евентуално съединен с иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК за
определяне на ищеца на по-голям дял-90% от общото имущество, с
твърдението, че приносът му в придобиването значително надхвърля приноса
на другия съпруг-ответницата по делото.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Не е спорно, а и с представеното удостоверение за сключен граждански
брак № 310814/15.05.2005 г., се установява че страните са сключили
граждански брак на 15.05.2005 г., който брак е прекратен с влязло в сила на
08.07.2020 г. Решение № 110201/04.06.2020 г., постановено по гр.д.№
12355/2019 г. по описа на СРС, ІІІ г.о., 37 състав.
Не е спорно, а и с представените нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 147, том ІІ, рег. № 3174, дело № 290/22.07.2010 г. на
нотариус А. Л., рег. № 386 на НК и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижими имоти І 141, том ІІІ, рег.№ 4073, дело № 419/07.11.2011 г. на
нотариус А. Л. с рег.№ 386 на НК, се установява, че по време на брака си,
страните са придобили следните недвижими имоти, в режим на СИО, както
следва:
1.апартамент с идентификатор 68134.1003.129.1.14 по КККР на гр.
5
София, с адрес: гр. ***, р-н ***, ул. „***“ №***, ет. ***, ап. ***, със застроена
площ от 103,93 кв.м., находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор 68134.1003.129, ведно с 2,151 % ид.ч. от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата. Апартаментът е придобит за сумата от 128
000 евро, от която сума страните са се договорили, че 100 000 евро ще бъдат
заплатени от купувачите със средства от банков кредит, предоставен им от
„Сосиете Женерал Експресбанк“ АД-Варна по силата на договор за жилищен
кредит № 3365/20.07.2010 г., а разликата е платена преди подписването на
нотариалния акт. Договорът за кредит е приет като доказателство по делото.
Със заключението на приетата по делото експертиза, както и приетите
писмени доказателства се установява, че вносител на средствата по кредитна
сметка за погасяване на кредита е ищеца. Парите са постъпвали от
разплащателната сметка на ищеца, по която са постъпвали работните му
заплати, като същите служебно са превалутирани от банката по кредитната
сметка за погасяване на кредита във евро, а някой приходи от заплати на
ищеца са постъпили директно по кредитна сметка за погасяване на кредита,
без да са минали през разплащателната му сметка. Установява се, че всички
разноски във връзка със закупуване на недвижимите имоти са заплатени от
сметката на ищеца в „КТБ“ АД.
2.гараж, с идентификатор 68134.1003.129.1.66 по КККР на гр. София,
със застроена площ от 21,94 кв.м., с адрес: гр. ***, р-н ***, ул. „***“ № ***,
ет.-1, гараж 6, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1003.129, заедно със съответните идеални части от
общите части на подземните гаражи и паркоместа на сградата, и заедно със
съответното право на строеж върху мястото, върху което е построена сградата
и паркомясто № 1 с площ от 16,98 кв.м. в същата сграда, заедно със
съответните идеални части от общите части на подземните гаражи и
паркоместа на сградата, и заедно със съответното право на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата, представляващо УПИ I-490, 491 от
квартал 81а, по плана на гр. ***, м. „бул. *** II част“. Гаражът и паркомястото
са закупени за сумата от 15 500 евро, която сума е следвало да бъде заплатена
по банков път от купувача на продавача, след подписване на нотариалния акт
и преди вписването му в АВ-СВ. От приетото по делото преводно нареждане,
се установява, че продажната цена от 15 500 евро е преведена на 07.11.2011 г.
6
от банковата сметка на ищеца С. в „Корпоративна Търговска Банка“ АД.
С приетите по делото ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и не оспореното от
страните заключение на приетата по делото СИЕ, се установява, че доходът
на ищеца за периода от 2008 г. до 2016 г. възлиза общо в размер на сумата от
851 366,76 лв. От приетите по делото писмени доказателства, вещото лице, не
установява връзка между доходите на ответницата и предоставеното й
дарение с погасяването на кредита. Няма данни за погасяване по банков път
или плащане с вносни бележки на каса за погасяване на кредита със средства
на съпругата.
От писмените доказателства по делото и допълнителното заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установява,
че за периода 2005 г. – 2018 г. брутният доход на ответницата е 116 280,34
лв., а нетният й – 95 963,65 лв. За периода 2010 г. – 2014 г., когато са
придобити процесните имоти, когато е изтеглен заема и погасен изцяло,
изплатеният брутният доход на ответницата е 22 279,09 лв., а на ищеца за
същия период – 530 678,11 лв. или в процентно съотношение за периода 2010
г. – 2014 г. доходът на ответницата от общия доход е 4,03 %, а на ищеца –
95,97 %, както правилно е посочил първоинстанционния съд.
Пред първоинстанционния съд са събрани показанията на свидетелите
Т. В. М., Л. Б. Б., М. К. Т. и Е. К. Б..
Свидетелят М. установява, че е кум на семейството. Сочи, че ищецът
бил много грижовен и внимателен, помагал много за възпитанието на децата,
намирането на ясли и училища. М. плащал сметките, готвел винаги основното
ястие, а С. правела салатите. От М. знаел, че апартаментът е купен с кредит,
който той заплаща. Свидетелят установява, че и С. участвала в грижите за
децата, които ходели освен на училище и допълнително на гимнастика,
английски, пеене. Установява още, че М. вземал децата от детската градина и
след това заедно със свидетеля ходели на детската площадка, където двамата
си говорели, а децата играели.
Разпитан свидетелят Б. установява, че за всичките тези години, които
познава страните като семейство, Д. е този който се грижил за семейството,
децата. Когато бил на гости в семейството, винаги Д. готвел. Той ходел на
родителски срещи, поемал всички ангажименти към децата във връзка с
уроци, спортни занимания. Финансово издръжката била изцяло негова и сега
7
е така. Свидетелят знае, че Д. е купувал всичко-жилище, обзавеждане, имоти.
Всяка година Д. води децата на ски, дори и в чужбина. Установява случаи,
при което пият кафе с ищеца и децата му звънят, че няма какво да ядат, той
ставал и отивал да се погрижи. Когато децата имат нужда от нещо, те винаги
се обръщат към баща си, а когато ги попиташ защо не поискат от майка си, те
отговаряли, че тя няма пари.
Свидетелката Т. установява, че когато свършило майчинството на С. с
втората й дъщеря, започнала да си търси работа. Свидетелката й помогнала да
я вземат на работа в същата фирма, в която и тя работела, така започнали да
ходят заедно на работа. В тази фирма принципът бил, че осигуряват
работниците на минимална работна заплата, но самата заплата получавали на
ръка в по-голям размер. По наблюдения на свидетелката, с децата основно се
занимавала С.. Установява, че в периода 2003-2014 г. С. била домакиня в
къщи и основните грижи по децата полага тя. Д. също бил добър баща, но не
за сметка на хобито си и работата си.
Свидетелката Б. установява, че С. е като нейна втора сестра и й дарила
25 000 евро, за да има участие в изплащането на кредита за жилището, но не е
видяла лично дали тези пари са дадени за това. Правилно и с оглед приетото
по делото заключение на СИЕ, първоинстанционният съд не е кредитирал
показанията на тази свидетелка.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че всяка от
страните според възможностите си се е грижила за децата и домакинството.
Същевременно е установено, че без значително по-високия доход на ищеца не
би могло да бъде придобито общото имущество, както и, че въпреки по-
големите доходи, които е получавал, ищецът е полагал и грижи за децата и
домакинството. По горните съображения е приел, че са налице
предпоставките на чл. 29, ал. 3 ЗС и на ищеца следва да бъде определен по-
голям принос в размер на 10 % или искът е основателен за 60 %, а за остатъка
- отхвърлен.
Пред настоящата инстанция са приети и писмени доказателства,
недопуснати от първоинстанционния съд, представени от ищеца с писмена
молба от 02.04.2021 г. пред първостепенния съд и представляващи извлечения
от банкови сметки на ищеца, приходни квитанции в периода от 2011 г. до
8
2018 г., удостоверяващи заплащане на дължимите за имота данък недвижим
имот и такса битов отпадък, фискални бонове, удостоверяващи заплатена
електроенергия за процесния недвижим имот, представляващ семейно
жилище за периода 2012 г.-2020 г., както и фискални бонове, удостоверяващи
заплащане на консумативи-вода и топлоенергия, телекомуникационни услуги
за семейното жилище за периода 2011 г. - 2018 г., преводни нареждания за
суми нареждани от ищеца за заплащане на езикови образователни курсове,
спортни занимания, музикални занимания.
От тези доказателства се установява, че ищецът преимуществено е
заплащал всички консумативи за семейното жилище и е покривал разходите
във връзка с извънкласните занимания на двете деца.
От приетите удостоверение от 12.11.2008 г. и удостоверение №
20190916130917/16.09.2019 г. се установява, че ищецът е участвал активно
като родител и е полагал грижи за тяхното образование и възпитание,
включително и чрез личното си участие в училищни настоятелства и
сдружения.
Съдът намира за доказани горните факти по следните съображения:
Касовата бележка, с легалното название фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/, според чл.118, ал.3 от Закона за данъка
върху добавената стойност представлява хартиен документ, регистриращ
продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща
в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други
заместващи парите платежни средства.
По своята правна същност представлява частен свидетелстващ
документ. Фискалната касова бележка се издава от продавача на
стоката/доставчика на услугата и се дава на клиента при извършване на
плащането. Тя има определено в закона съдържание и одобрен от министъра
на финансите образец. Касовата бележка се издава в един екземпляр, а копие
от нея се съхранява на контролна лента на електронен носител. Тъй като
касовата бележка съдържа наименованието и адреса за кореспонденция на
продавача/доставчика на услугата, наименованието на търговския обект,
наименование, количество и стойност на закупените стоки или услуги; обща
сума за плащане както и дата и час на издаване тя може да служи като
доказателство за факта, че е била осъществена сделка. В същата не се сочат
9
кой е купувачът на стоката/ получателят на услугата. Житейската логика
показва, че който държи касовата бележка, той е получил стоката. Това
обстоятелство не е оспорено от ответната страна. В съдебното заседание, в
което бяха приети писмените доказателства, въззивницата-ответница чрез
процесуалния си представител не оспори авторство и съдържание на
писмените доказателства, не оспори ищецът да не е получателя на стоката,
поради което съдът приема за установено това обстоятелство.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивните жалби са подадени съответно в срока по чл.259, ал.1 и
чл.263, ал.2 от ГПК от легитимирани да обжалват страни и са насочени срещу
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл.258,
ал.1 ГПК. В този смисъл подадените въззивни жалби са процесуално
допустими.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
От правна страна предявеният иск е с правна квалификация чл.29, ал.3
от СК.
Съобразно константната съдебна практика, преценявайки приноса по
смисъла на чл. 29, ал. 3 СК съдът следва да формира извод въз основа на
всички установени по делото факти през времетраене на брака, респ.
фактическата раздяла, а не само тези осъществили се до момента на
придобиване на съответното имущество.
При иска по чл. 29, ал. 3 СК от значение е всяка форма на принос -
изброените в чл. 21, ал. 2 СК влагане на средства и труд, грижи за децата и
работа в домакинството и изведените по тълкувателен път в т. 8 на ППВС №
5/1972 г. създаване от единия съпруг спокойна обстановка на другия съпруг
да се труди и твори, както и други обстоятелства, които са от значение за
осигуряване на материалното благосъстояние на семейството. Разликата в
доходите на съпрузите по време на придобиването на общото съпружеско
имущество не е достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-
високи доходи. Това е допустимо само при значително надхвърляне на
10
доходите му и то само ако доходът се е реализирал като принос, т. е. без него
не би било придобито общото имущество, като се отчитат фактите,
осъществени през цялото времетраене на брака.
В случая и от обсъдените по-горе доказателства безспорно се
установява, че по време на продължилия около 15 години /от 15.05.2005 г. до
08.07.2020 г./ брак между страните, ищецът е участвал не само с влагане на
средства и труд, но и с грижи за децата и финансово преимуществено той е
осигурявал материалното благополучие на семейството, респ. домакинството.
През този период страните са придобили по време на брака си имущество на
обща стойност 143 500 евро, равняващи се на 280 661,60 лв. според
фиксирания курс на БНБ, което имущество притежават и понастоящем и с
оглед посоченото по-горе участие на ищеца с влагане на средства и труд,
грижи за децата и работа в домакинството /от свидетелските показания се
установява, че ищецът винаги приготвял основното ястие и готвел/,
включително и с оглед установеното в процеса процентно съотношение за
периода 2010 г. – 2014 г. между доходите на ищеца и ответница от общия
доход, правилно първоинстанционния съд е приел, че без значително по-
високия доход на ищеца процесното имущество не би могло да бъде
придобито.
При определяне на приноса следва да се вземат предвид и следните
доказани в процеса обстоятелства: че в периода 2008 г.– 2016 г. доходът на
ищеца значително надхвърля този на ответницата, но в първите години от
брака между страните (2005 г. и 2006 г.) ответникът е получавал ниски
доходи /среден месечен облагаем доход за 2005 г. - 448,66 лв. и среден
месечен облагаем доход за 2006 г. - 556,66 лв./, като през 2007 г. въобще не му
е начисляван месечен облагаем доход. След 2016 г. не са събрани
доказателства за облагаемия доход на ищеца, от 2015 г. доходът на
ответницата прогресивно се е увеличавал.
Следва да се посочи, че разликата в доходите на съпрузите по време на
придобиването на общото съпружеско имущество в случая е достатъчна, за да
се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи. Допустимо е защото
от една страна безспорно е налице значително надхвърляне на доходите на
другия съпруг и от друга, както правилно е приел и първоинстанционния съд-
без него не би било придобито общото имущество. В настоящата хипотеза от
11
решаващо значение е именно обстоятелството, че без по-високия доход на
ищеца не би могло да бъде придобито общото имущество, което обуславя и
значителността на неговия принос, но не само това. Безспорно се доказва и
активното участие на ищеца в отглеждането и възпитанието на децата и
издръжката на домакинството. С оглед ангажираните и събрани по делото
свидетелски показания, въззивният съд приема, че за грижите в
домакинството следва да се приеме, че такива са полагани и от двамата
съпрузи с леко предимство на съпругата, доколкото тя не е била в постоянна
трудова заетост, след раждането на децата и до навършването им на
двегодишна възраст /т.е. в периодите 2003 г.-2005 г. и 2007 г.-2009 г./.
С оглед така установените по делото обстоятелства и съдебната
практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК при аналогични
обстоятелства - Решение № 60 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3052/2020 г.,
II г. о., ГК, Решение № 117 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 780/2020 г., II
г. о., ГК, Решение № 72 от 15.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 290/2016 г., II г. о.,
ГК, въззивният съд намира, че приносът на ищеца е по-голям с 20%, или
искът му е основателен за 70%.
Предвид горното решението в обжалваната му част следва да бъде
отменено в частта, с която искът с правно основание чл.29, ал.3 от СК е
отхвърлен за разликата над 60% до 70% и вместо него постановено решение,
с което искът да бъде уважен допълнително за още 10%.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото, съдът следва да преизчисли разноските
присъдени от първоинстанционния съд, като решението следва да бъде
отменено в частта, с която на ответницата С. са й присъдени разноски над
дължимата сума от 1 215 лв. до присъдената сума от 1350 лв. Съответно на
ищеца ще следва да бъдат присъдени допълнително още разноски в размер на
сумата от 105,27 лв., разликата над присъдените от 1052,73 лв. до дължимите
от 1158 лв.
По разноските пред настоящата въззивна инстанция.
Насрещната въззивна жалба не се уважава, поради което по нея не се
дължат разноски на въззивницата-ответница.
Въззивната жалба на ищеца се уважава частично, поради което
разноски се дължат и на двете страни, съобразно уважената част от
12
въззивната жалба.
Данъчната оценка на общото семейно имущество, предмет на иска
възлиза на сумата от 177 497,90 лв., 90% от която възлиза на 159 748,11 лв. /за
останалите 10% няма претенции/. Предмет на въззивната жалба на ищеца е
30% от 159 748,11 лв., т.е. сума в размер на 47 924,43 лв., което е и
обжалваемият интерес, съобразно въззивната жалба на ищеца.
Въззивната жалба се уважава за 10% от цялото 159 748,11 лв. /15974,81
лв./ и се отхвърля за 20% от цялото 159 748,11 лв. /31 949,62 лв./, поради
което и съобразно посочените суми съдът разпределя разноските между
страните пред настоящата въззивна инстанция.
Въззивникът-ищец е направил разноски в размер на сумата от 2448,21
лв., от която: 2000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 448,21 лв. –
внесена държавна такса. От тази сума и съобразно уважената част от
въззивната жалба, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 816,07 лв.
Ответницата по тази жалба претендира разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представения към отговора на
въззивната жалба договор за правна помощ от 07.12.2021 г. в размер на
сумата от 2 200 лв. Основателно е възражението за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, първо с оглед обжалваемия интерес
в размер на сумата от 47 924,43 лв. /при тази сума минималното адвокатско
възнаграждение съобразно Наредба № 1 възлиза на сумата от 1967,73 лв./ и
на второ място с оглед обстоятелството, че в договора страната не е
разграничила какво е договореното възнаграждение за отговор срещу
въззивната жалба и за изготвяне на насрещна въззивна жалба, поради което
съдът намира, че на страната следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение само за изготвяне на отговор на въззивната жалба в размер на
сумата от 1 475,80 лв., от която и съобразно отхвърлената част от въззивната
жалба следва да се присъди сума в размер на 983,87 лв.
Така мотивиран, Апелативен съд – София, 8-ми граждански състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 265993/05.10.2021 г., постановено по гр.д. №
13
11663/2019 г. СГС, I-15 състав, в частта, с която искът с правно основание
чл.29, ал.3 от СК е отхвърлен за разликата над 60% до 70%, както и в частта,
с която на ответницата С. Х. С. и на основание чл.78, ал.3 от ГПК са
присъдени разноски над сумата от 1 215 лв. до сумата от 1350 лв. и вместо
това постановява:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 29, ал. 3 от Семейния кодекс по-голям
дял за Д. С. С., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № ***, ет.2, ап. *** в
размер на още допълнително 10 % /десет процента/ от общото семейно
имущество, придобито през времетраенето на гражданския брак със С. Х. С.,
ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № ***, ет.2, ап. ***, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „България“ № 73, ет.1, офис 101, сключен на 15.05.2005 г. и
прекратен с развод на 08.07.2020 г., поради значително по-голям принос, в
размер на 70 %.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. Х. С. ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № ***, ет.2, ап.
***, със съдебен адрес: гр. София, бул. „България“ № 73, ет.1, офис 101 да
заплати на Д. С. С., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № ***, ет.2, ап. *** на
основание чл.78, ал.1 от ГПК допълнително още сумата от 105,27 лв. /сто и
пет и 0,27 лв./ разноски направени пред първата инстанция и сумата от 816,07
лв. /осемстотин и шестнадесет и 0,07 лв./ разноски пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Д. С. С., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № ***, ет.2, ап.
*** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на С. Х. С. ЕГН **********,
гр.***, ул. „***“ № ***, ет.2, ап. ***, със съдебен адрес: гр. София, бул.
„България“ № 73, ет.1, офис 101 сумата от 983,87 лв. /деветстотин осемдесет
и три и 0,87 лв./ разноски направени пред настоящата въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280,ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15