Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 352
гр. Русе, 17.08.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия
в открито заседание на 10 август две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: АНЕТА
ГЕОРГИЕВА
Членове НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА
АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията
Н. Георгиева
в. гр. дело №446
описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.435 във връзка с чл.463 ГПК.
„Е. Б.“ЕАД - Б. е обжалвало протокола за
разпределение от 16.04.2018г. по изп.д.№201691404002013
по описа на ЧСИ В. Н.. Излага оплаквания за незаконосъобразност на
разпределението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови ново
разпределение.
Взискателите „Л.“АД - С.
и Община Р. оспорват основателността на жалбата и молят тя да не се уважава, а НАП-С. не взема становище по нея.
Длъжниците „П. х.“ АД /в
несъстоятелност/ и „Н.П.“ЕООД/в несъстоятелност/ не вземат становище по
жалбата.
Въззивният съд намира
жалбата за допустима – подадена е от ипотекарния
длъжник по делото в законния срок срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител по чл.462 ГПК. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Изпълнителното производство е образувано по молба
на „Л.“АД - С. срещу „Р. о.“ ЕООД-В., „П. х.“ ЕООД-С.а З., „Н. П.“ЕООД-Л. за
събиране на вземането по изп.лист от 18.11.2015г. на Ловешния районен съд, издаден по ч.гр.д.№2063/2015г. Делото
е образувано и против жалбоподателя - ипотекарен
длъжник, обезпечил вземането на взискателя по Договор
за банков кредит №925/27.12.2007г., изменен с цитираните в изпълнителния лист
15бр. анекси, за кредит в размер общо на 4 933375,09 евро, чрез учредяване на
договорна ипотека по НА№121, т.ІІ, рег.№7595, д.№261/28.12.2010 г. по описа на
нотариуса А. П. П.-М. с район РС - Р. върху собствени на дружеството недвижими
имоти. „Л.“АД се е присъединил към делото и с вземанията си по изп.д.№213/2016г. по описа на ЧСИ №*** Д. З.с район ОС-Ш., изп.д.№213/2016г.
по описа на ЧСИ №*** Д. С. с район ОС-П. и изп.д.№213/2016г. по описа на ЧСИ
№*** А. З. с район ОС-Т.. Присъединени взискатели по делото са и Община Р. за дължимия ДНИ за
продадените на публична продан имоти на жалбоподателя, както и ТД на НАП П. за дължими от „П. х.“ публични вземания. На
основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК производството по делото е прекратено по
отношение на длъжника „Р. о.“ поради частичното обезсилване на издадените
Заповед за изпълнение на парично задължение №1318 от 17.11.2015г. и изп. лист от 18.11.2015г., издадени по ч.гр.д.№2063/2015г.
по описа на ЛРС и постановлението за прекратяване като необжалвано е влязло в
сила на 14.02.2017г. Обжалваното разпределение е изготвено след отмяна на
предходното разпределение, предявено на 25.08.2017 г., с влязло в сила решение на
РОС по в.гр.д. № 685/17г.
Разпределението е отменено поради неправилно определяне на дължимото по
изпълнението юрисконсултско възнаграждение в размер
на 3032,44лв. вместо 100лв., като делото е върнато за изготвяне на ново
разпределение. Предмет на разпределение е получената от публичната продан сума
в размер на 589 250лв., като в приложението към разпределението са
посочени размерите на вземанията на взискателите.
Съдът намира, че правилно съдебния изпълнител е
определил размера на всяко вземане, както и общия размер на вземането на първоначалния взискател
„Л.“АД и присъединилите се взискатели. В
разпределението конкретно е посочена сумата за разпределение, взискателите, размера на техните вземания по главници,
лихви и разноски, вписаните ипотеки, както и начина на формиране на всяко
вземане. При извършване на разпределението са били спазени привилегиите визирани в чл.136 и 137 ЗЗД. Правилно
при определяне на това вземане юрисконсултските
възнаграждения са включени с размерите, посочени в удостоверенията за
присъединените вземания, тъй като те представляват направени от взискателя разноски в друго изпълнително производство. Тези
размери не влияят върху правилността на обжалваното разпределение, тъй като те
не се удовлетворят от подлежащата на разпределение сума, защото в първи ред
следва да се включат само разноските, от които се ползват всички взискатели. Видно от разпределението в първи ред е включена
сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за
образуване и водене на изпълнителното дело, по което е проведена публичната продан. Останалите юрисконсултски
възнаграждения по присъединените вземания не са предмет на разпределението, поради което неоснователно е оплакването в
тази насока. Частният съдебен изпълнител не разполага с правомощия да изменя
актовете на другите съдебни изпълнители, в това число и за разноските, поради
което и доколкото тези юрисконсултски възнаграждения не са предмет на настоящото
разпределение жалбата против разпределението в тази част се явява неоснователна
и не може да се уважи.
Неоснователно е и оплакването за законосъобразността на включеното в
разпределението вземане на Община Р. в размер на 5 549,36 лв. , за което е
издаден акт за установяване на Общинско публично изпълнение , който след
обжалване пред съда е влязъл в сила. В чл.191 ДОПК е уредена хипотезата на
конкуренция между изпълнението по ГПК и това по ДОПК.Съгласно ал.3, когато срещу имуществото на длъжника са
започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята
винаги като присъединен взискател за дължимите от
длъжника публични вземания , размера на които е бил съобщен на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението. Тази норма се отнася и за публични
вземания на Общините, каквото представлява задължението за данък недвижими
имоти. По делото не е спорно, че първото
започнало изпълнение по разглежданото публично вземане е това по настоящото
производство, поради което същото следва да бъде прието и удовлетворено в
рамките на същото производство. По делото
жалбоподателят не твърди, че
включеното в разпределението вземане на Община Р. е било събрано от
длъжника извън рамките на изпълнителното производство по ГПК, поради което
доводът за евентуално двойно събиране на същото е неоснователен. Това вземане е
било изискуемо съгласно чл.28 ал.2 от ЗМДТ, поради което и на основание чл.107
ал.1 ДОПК е подлежало на внасяне в срока предвиден в съответния закон, т.е.
вземането за периода 2015-2016 г. е било изискуемо, поради което
правилно е присъединено и удовлетворено от процесното
разпределение/ в който смисъл са и мотивите към решение № 528/01.122017г. на
РОС по в.гр.д. № 685/2017г./.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя , че
разпределената сума възлизаща на 566 839,01 лв. се явявала недължимо
събрана, респективно събрана на отпаднало основание, тъй като жалбоподателя бил
ипотекарен гарант на „Р. О.“ ЕООД и не обезпечавал вземанията на трети лица,
каквито били солидарните длъжници „П. Х.„ АД и „ Н. П.“
ЕООД. По делото е представен н.а. за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 121 том ,рег.№ 7595 дело
261 от 28.12.2010г. на нотариус А. Н. П.- М., от който е видно, че
жалбоподателят е гарантирал вземането на кредитора „ СИБАНК“ по сключения договор за кредит и анексите към
него. Нотариалният акт е подписан както от кредитополучателя „Р. О.“ ЕООД , и
от жалбоподателя, както и от солидарният длъжник „ П. Х.“ АД. Съгласно договор
за встъпване в дълг сключен между СИБАНК ЕАД и „Р. О.“
ЕООД на 18.12.2013 г. „ Н. П.“ ЕООД
става солидарен длъжник за цялото задължение по посочения договор за банков
кредит и анексите към него. Жалбоподателя е обезпечил изпълнението на
задълженията по цитирания договор за банков кредит и анексите към него , като
никъде в него не е направена уговорката
, че той обезпечава само задълженията на „ Р. О.“. Обезпечено е цялото вземане
на банката по посочения договор до определения размер , както срещу длъжника „
Р. О.“, така и срещу солидарните длъжници “П. Х.“ АД
и „ Н. П.“ ЕООД, поради което обезсилването на издадената заповед за изпълнение
и изпълнителния лист спрямо длъжника „ Р.О.“ не се отразява върху даденото от
жалбоподателя обезпечение и не го погасява, тъй като вземането на взискателя срещу
солидарните длъжници продължава да съществува,
а съгласно чл.429 ал.3 ГПК изпълнителния лист срещу длъжника има сила и срещу
третото лице цало своя вещ в залог или ипотека , за
обезпечаване на дълга, когато взискателя насочва
изпълнението си върху тази вещ.„Л.“ АД е
частен правоприемник на СИБАНК съгласно
договор за цесия от 30.11.2015г. с нотариална заверка на подписите с рег.- № 4015/30.11.2015г. по регистъра на
нотариус № *** Б. Н., и издадените в полза на СИБАНК изпълнителни листове имат
сила и спрямо взискателя.
Частичното обезсилване на издадените заповеди за
изпълнение и изпълнителни листи спрямо длъжника „ Р. О.“ ЕООД не се отразява по
отношение на солидарните длъжници „ П. Х.“ АД и „ Н.
П.“ ЕООД, в тази част те са в сила и представляват годен изпълнителен титул, за
насочване на принудителното изпълнение срещу имуществото на жалбоподателя – ипотекарен длъжник.
Присъединяване
на вземания на взискателя „ Л.„ АД по други
изпълнителни дела не поражда риск от двойно събиране на едни и същи суми, тъй
като това е законно предвидена
възможност в чл.456 ГПК, а и съгласно чл.456 ал.3 ГПК сумите от разпределението се превеждат по
сметка на съдебния изпълнител издал удостоверението, който отбелязва
погасяването върху изпълнителния лист. След получаване на сумите по сметката си
този съдебен изпълнител следва да погаси съответните вземания и да отбележи
погашението върху изпълнителния лист. Искане за такова действие може да бъде
направено и от длъжника, кое то обстоятелства правят невъзможно събирането на
един и същи дълг два пъти.
Неоснователно
е оплакването на жалбоподателя, че изготвеното разпределение било
незаконосъобразно защото длъжниците „ П.Х.„АД и „ Н. П.“ ЕООД били обявени в несъстоятелност, поради
което и на основание чл.638 ал.1 ГПК изпълнението по делото следвало да бъде спряно. Тази норма е
неприложима в настоящия случай, тъй като
законът постановява спиране на изпълнението в случаите когато изпълнителното производство
е насочено върху имущество включено в масата на несъстоятелността. В настоящия случай
предмет на принудително изпълнение е имущество собственост на трето лице,
поради което не е налице основание за
спиране на изпълнението.
Подадената
срещу разпределението жалба е изцяло
неоснователна и следва да се отхвърли, като в полза на „ Л.“ АД и община Р. се
присъди юрисконсултско възнаграждение.
По
изложените съображения Окръжният съд
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна частната жалба на
„ Е. Б.“ ЕАД – Б. против протокол за разпределение от
16.04.2018г. по изпълнително дело № 20169140400213 по описа на ЧСИ В. Н..
ОСЪЖДА
„ Е. Б.“ ЕАД – Б. с ЕИК ********* да заплати на „ Л.“ АД – София с ЕИК 1100625
и Община Р. по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВТАС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: