Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
28.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното
заседание на двадесет и осми юни през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Д. ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2284 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Ц.Б.П.,
с която е предявен срещу З.Б.И. АД иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от деликт по чл.45 ЗЗД, осъществен на 14.10.2015 г. от лице, застраховано по
застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Ищецът претендира и
законната лихва от датата на деликта и всички разноски по делото.
Ищецът
твърди, че е пострадал от произшествие, причинено от водач, застрахован при
ответника. Претендира неимуществените вреди от травматичните увреждания,
настъпили от застрахователното събитие.
Ответникът
оспорва иска: не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”, но оспорва деликта, размера на
претендираните вреди, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
С решение от 27.04.2016 г. по НОХД
№48 по описа за 2016 г. на РС – Б., М.А.М. е признат за виновен в това, че на
14.10.2015 г., в с.Медовница, обл.Видин, на гл.път Е-79, км.55+9, при
управление на МПС – товарен автомобил „Форд Транзит”, с рег. № ********, с
посока на движение от с.Ружинци към с. Медовница управлявал автомобила със
скорост 74 км./ч. при максимално допустима от 50 км./ч. и като навлязъл в
лентата за насрещно движение, нарушил правилата за движение – чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП, с което по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Ц.Б.П., изразена в травматичен шок, довел до разстройство на
здравето, временно опасно за живота на пострадалия; счупване на срамната кост,
довело до трайно затрудняване движението на десен долен крайник и нараняване на
дясната китка, с контузия на нервите, инервиращи китката, довела до трайно
затруднение движението на десния горен крайник.
Съгласно чл.
300 ГПК влязлата в сила наказателна присъда е задължителна за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Поради това, настоящият състав е обвързан от приетото от наказателния
съд, във връзка с настъпването на увреждането, механизма, по който се е
осъществило, неговото авторство и причинените съставомерни последици.
От
представените по делото писмени доказателства и приетата съдебно-медицИ.ка
експертиза се установява, че вследствие на ПТП, ищецът е получил следното
травматично увреждане: травматичен шок, счупване на горното и долното рамо на
дясната срамна кост на таза, разкъсно-контузна рана на дясната част на главата,
голяма разкъсно-контузна рана по горната част на дясната китка. На пострадалият
е оказана спешна медицИ.ка помощ и е подложен на лечение в МБАЛ „Св. Петка”,
гр. Видин. Извършени са хематологични, рентгенови изследвания на таза и
ехографски изследвания на корема. По спешност раните на главата и ръката са
хирургически обработени, а пострадалият е бил поставен на постелен режим.
Извършено е наместване на счупената срамна кост на таза. Ищецът е включен на
инфузионна, антибиотична, антикоагулентна, седатевна и обезболяваща терапия. По време на
амбулаторното лечение пострадалият е установил намаление на сетивността на
дясната ръка за което е провел контролни прегледи, извършена е ЕМГ
(електромиография) на дясната пред мишница и ръката. Назначена му е невротропна
терапия. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е приключил за срок
от 3 месеца. През първите 30 дни непосредствено след злополуката и 30 дни при
провеждане на началната рехабилитация болките са били с по-интензивен характер.
Извън посочените периоди, ищецът е търпял периодично явяващи се болки зоната на
получените фрактури при обща преумора и най-вече при студено и влажно време,
което го е принуждавало да използва седативни и обезболяващи средства. Наред с
претърпените болки в продължение на 2 месеца след злополуката, пострадалият е
имал смущения в сетивността на дясната ръка, но е извършвал движения с нея. В
продължение на 3 месеца пострадалият е имал и значителни затруднения при
придвижване и обслужване поради счупената тазова кост. Към момента състоянието
на ищеца е стабилизирано. Налице намалена сетивност на дясната ръка по горната
й повърхност, счупените рамена на дясната срамна кост са зараснали окончателно,
но ищецът трудно кляка и изкачва стълби. За в бъдеще обаче не се очакват
негативни последици.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на М.А.М. при
управление на МПС – товарен автомобил „Форд Транзит”, с рег. № ********, което е
противоправно – в нарушение на чл.16
ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП. От влязлото в сила решение на
наказателния съд се установява още причинната връзка между ПТП и травмите на
ищеца. Поради това съдът приема, че е налице деликт, извършен от водача М.А.М. при управление на МПС – товарен автомобил „Форд
Транзит”, с рег. № ********.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за товарен
автомобил „Форд Транзит”, с рег. № ******** е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника,
поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било налице
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен
да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, представляващи
физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката
и период на възстановяване (около 3 месеца), както и остатъчните увреждания - наличие
на намалена сетивност в дясната ръка и затруднения при клякане и изкачване на
стълби. От показанията на свидетелката Т. С.П.се установява, че денонощно в
продължителен период от време ищецът се е нуждаел от помощта на родителите си
за битовите си нужди, тъй като не е бил с състояние да се придвижва. Ищецът към
настоящият момент е в състояние да ходи и да се грижи за себе си самостоятелно,
но продължава да изпитва болки в таза, кръста и ръката, не може да вдига тежести.
Поради което
съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията,
периода на лечение, липсата на пълно
възстановяване към настоящия момент и отнасяйки ги към възрастта и начина
на живот на пострадалия, както и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и негативни емоционални
преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 25000 лв.
Неоснователно е възражението за съпричиняване. От
съдебно-медицИ.ката експертиза и показанията на свидетеля М.А.М. се установява,
че ищецът е пътувал с поставен предпазен колан. Предвид гореизложеното съдът
приема направеното възражение за съпричиняване за неоснователно.
С оглед изложеното съдът намира, че искът следва да се
уважи за сумата от 25000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 915,63
лв.
На ответника не следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, експертиза и депозит за свидетел, съразмерно с отхвърлената част от иска. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и същото следва да се намали до 300 лв. Общо дължимите на ответника разноски са размер на 2151,88 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийски градски съд дължимата държавна такса – в размер на 1000 лв. и
разноски – в размер на 200 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК: ********, адрес: ***, да заплати на Ц.Б.П., ЕГН: **********,
адрес: ***, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за произшествие,
осъществено на 14.10.2015 г., заедно със законната лихва от 14.10.2015 г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 80000 лв.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК: ********,
адрес: ***, да заплати на „А.Д.– Й. и Е.“,
БУЛСТАТ:********, на основание чл.38 ЗА сумата от 915,63 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна
медицинска помощ.
ОСЪЖДА Ц.Б.П., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на З.Б.И.АД, ЕИК: ********, адрес: ***, на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 2151,88
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК: ********,
адрес: ***, да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78,
ал.6 ГПК, сумата от 1000 лв.,
представляваща дължима държавна такса и сумата от 200 лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: