Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр. Велико Търново, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА
ЕВТИМ БАНЕВ
При участието
на секретаря С.А.и прокурора от ВТОП Весела Кърчева разгледа докладваното от
съдия Калчев касационно НАХД № 10229/2022
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба
на Д. ***П., срещу Решение № 420/18.10.2022г. по НАХД № 890/2022 г. на Районен съд-гр. Велико
Търново, с което е изменено НП № ********** от 17.06.2022 г. на
заместник-директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново. Според
касатора решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон
и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила при анализа на
доказателствата. Счита, че съдът не е обсъдил изложените от него доводи за
допуснати закононарушения при съставяне на АУАН и НП. Твърди, че разликата в
количеството дървесина е установено при две различни замервания от различни
лица при различни условия и при промяна на фигурата. Излага доводи за липсата
на доказателства за спазване на правилата на БДС № 13059:2011 и БДС № 1309-2:2006 при
установяване на нарушението. АУАН бил непълен по отношение описанието на
нарушението, а съставеният констативен протокол от проверката не можел да го
допълни. Сочи, че правната квалификация на нарушението е неправилна. Счита, че
е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, тъй като липсвало акт за
прекратяване на административнонаказателното производство. Твърди се
приложимост на чл. 28 от ЗАНН. По тези изложени в жалбата съображения се иска
отмяната на решението на районния съд и постановяване на такова по съществото
на спора. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба
– директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, чрез юриск. С.
Иванова оспорва жалбата като неоснователна в представен писмен отговор.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико
Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и
основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема
следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна
страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния
съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира
касационната жалба за основателна, по следните съображения:
С Решение № 420/18.10.2022г. по НАХД № 890/2022 г. на Районен съд-гр. Велико
Търново е изменено Наказателно постановление № ********** от 17.06.2022 г. на
заместник-директор на Регионална дирекция по горите – Велико Търново, с което на
Д.С.Д. за извършено нарушение на чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4 от Закона
за горите е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева, като съдът е намалил
размера на глобата на 100 лв.
За да постанови този резултат,
съдът е приел, че на 24.05.2022 г. в гр. Велико Търново, кв. "Чолаковци",
пред "Кроношпан България" ЕООД, при проверка от служители на РДГ – В.
Търново на товарен автомобил "Скания", рег. № В1218НН и ремарке, рег.
№ ... било установено, че жалбоподателят транспортира технологична дървесина,
за която има издаден превозен билет № 11212/00232/0478107 за транспортиране на
48 пространствени кубични метра технологична дървесина от дървесен вид: благун
и цер, но при проверката е установено, че Д. транспортира 62 пространствени
кубични метра технологична дървесина от дървесен вид: благун и цер, т. е. е
констатирано, че за транспортирани 14 пространствени кубични метра технологична
дървесина няма издаден превозен билет. За
нарушението бил съставен акт за установяване на административно нарушение
№ **********, бл. № 007992, подписан и връчен на жалбоподателя на 24.05.2022
г., без възражения, като писмени възражения са постъпили на 31.05.2022 г. с
искане за измерване на коефициента на плътност на транспортираната технологична
дървесина. С Постановление от 06.06.2022 г. на ВТРП по преписка № 3933/2022 г.,
на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК е отказано да се образува
досъдебно производство.
Въз основа на посочения АУАН и Постановлението на ВТРП срещу жалбоподателя е
издадено процесното НП № ********** от 17.06.2022 г. от Зам. директора на РДГ –
Велико Търново, с което за нарушение на
чл. 213, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и на основание чл. 266, ал. 1, пр. 4
от ЗГ, на Д.С.Д. е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 500 лева.
При тази фактическа обстановка
въззивният съд е изложил мотиви, че от събраните писмени и гласни доказателства
се установява, че действително жалбоподателят е транспортирал технологична
дървесина от дървесен вид: благун и цер, за която е имало издаден превозен
билет
№ 11212/00232/0478107 от 24.05.2022 г. - за транспортиране на 48 пространствени
кубични метра технологична дървесина. При направеното замерване от контролните
органи, съобразно изискванията на нормата на чл. 14г от Наредба № 1/30.01.2012
г. за контрола и опазването на горските територии, е установено, че
транспортираната от жалбоподателя технологична дървесина от дървесен вид:
благун и цер не е 48, а 62 пространствени кубични метри. Съобразно чл. 14в, ал.
4, т. 1 от Наредба № 1/30.01.2012 г. технологичната дървесина, каквато е и
процесната, се измерва и вписва в превозния билет в пространствен кубически
метър. Тоест, в превозния билет и при проверката от контролните органи на РДГ –
Велико Търново транспортираната технологична дървесина е измервана в една и
съща мерна единица – пространствен кубически метър /дължина, височина и ширина
на обекта/. Следователно жалбоподателят е транспортирал 14 пространствени
кубични метра технологична дървесина от дървесен вид: благун и цер,
непридружени с превозен билет, което представлява нарушение на чл. 213, ал. 1,
т. 2 от ЗГ. На следващо място според съда не са налице материалноправните
предпоставки случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като процесното нарушение е типично за вида си, същото не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление
в сравнение с обичайните нарушения от този вид, а освен това неизпълнението на
задължение по чл. 213 от ЗГ по същество препятства упражняването на превантивен
контрол, чиято цел е опазването и законосъобразното стопанисване и ползване на
горските територии, поради което законът по презумпция определя тежестта на
нарушението като значителна, чрез изключването на вредоносния резултат като
съставомерен елемент на деянието. На последно място съдът е приел, че след като
жалбоподателят не е извършвал други нарушения по Закона за горите, събрани са
добри характеристични данни за него, както и предвид обстоятелството, че
транспортираната дървесина е била маркирана с контролна горска марка /законен
произход/, то при определяне и индивидуализация на наказанието следва да бъде
приложена санкционната норма на чл. 266, ал. 1, пр. 4 от ЗГ към предвидения
минимален размер, и поради това е изменил размера на наложената глоба от 500
лв. на 100 лв.
Касационната жалба е
неоснователна. Касаторът не е ангажирал никакви доказателства за това как е
измерена дървесината преди да бъде експедирана от временния склад, съответно не
са доказани възраженията му, че са извършени замервания при различни условия и
че е налице конкретно нарушение на посочените от него БДС, дори да се приеме
приложимостта на последните по отношение измерването на дървесината. Самото
нарушение е достатъчно ясно описано в НП, а непосочването на предложението от ал.
1 на иначе правилно определената нарушена материална разпоредба на чл. 213, ал.
1, т. 2 от ЗГ по никакъв начин не нарушава правото на защита на лицето да узнае
какво нарушение му се вменява. Не е налице и нарушение на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН,
тъй като сигнално писмо изх. № РДГ05-5003/31.05.2022 г. на директора на РДГ –
В. Търново до Районна прокуратура гр. Велико Търново изпълнява функцията на
прекратителен акт, макар и да липсва такъв диспозитив. Вярно е, че горните
възражения не са били обсъдени от ВТРС, пред когото са били изложени, но в
конкретния случай това не представлява съществено процесуално нарушение предвид
тяхната неоснователност. Що се отнася до претенцията на касатора за
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, в тази насока въззивният съд е изложил
подробни мотиви, които изцяло се споделят от настоящия състав, поради което е
излишно тяхното преповтаряне.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
420/18.10.2022г. по
НАХД № 890/2022 г. на
Районен съд-гр. Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.