Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 18.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
17109 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от И.П.Б.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу „Д.з.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание
чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 4449лева, частичен /след
допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 24.02.20г./, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди на л.а «Мерцедес», с рег. № В
7033 СА, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 16.07.2019г. около 01ч. в
гр. Варна по вина на водача на л.а «Фолскваген» с рег. № В 8841 ВА, застрахован
при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/08/118002818428, със срок на валидност до 26.09.2019г., вкл. следните увреждания- преден капак, решетка в преден капак, облицовка предна
броня, лява лайсна в предна броня, лява лайсна хром в предна броня, дясна
лайсна в предна броня, дясна лайсна хром в предна броня, ляв и десен фар,
основа предна броня, радиатор климатик, воден радиатор, дистроник, ляв и десен
буфер основа предна броня, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 21.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът
твърди, че е бил собственик на л.а
«Мерцедес», с рег. № В 7033 СА. На 16.07.2019г. автомобилът му е
бил паркиран на ул. Блян в гр. Варна, когато около 01часа е бил ударен от друг
водач. Мястото е било посетено от органите на Пътна полиция, които са изготвили
протокол за ПТП. Виновният водач е застрахован
при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/08/118002818428. Ответникът като застраховател на виновния водач е бил
уведомен от ищеца за настъпилото събитие на 18.07.2019г. Образувал щета №
*********/2019. На 19.07.2019г. служител на ответника е направил оглед и опис
на уврежданията по автомобила, а на 23.07.2019г. бил извършен втори такъв. Определеното и платено от застрахователя обезщетение било
в размер на 1300лева, което обаче счита, че е недостатъчно за поправяне на
вредите. Ето защо,
претенцията към ответното дружество е за застрахователно обезщетение в
действителния размер на причинените вреди по автомобила, който иск заявява в
частичен размер ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Не оспорва, че към датата на застрахователното събитие е бил
застраховател по договор за Гражданка отговорност на виновния водач, както и че
по повод настъпилото застрахователно събитие е образувал щета № *********/18.07.2019.
Оспорва обаче всички посочени в исковата молба вреди да са резултат от
противоправното поведение на застрахования от него водач. Твърди, че при
обработката на щета е установено, че увреденото МПС към датата на ПТП е било на
повече от 20години, изключително овехтяло и амортизирано. На следващо място
оспорва всички описани увреждания да са в пряка причинно- следствена връзка с
твърдяното събитие. При определяне размера на дължимото обезщетение се сочи, че
дружеството е ползвало утвърдена на международния и български застрахователен
пазар система за ликвидация на щети Аудатекс, съгласно която размерът на щетата
бил 1407,05лева, което е и средната пазарна стойност за замяна на увредените
детайли на 20годишно МПС от процесния клас и вид, както и предвиденото
количество труд и материали за извършване на ремонта. В тази твърди, че
размерът на щетата следва да се определи по действителната й стойност, а не по
възстановителната такава, доколкото обезщетяването със стойност на нови части
би довело до неоснователно обогатяване, което не е целта на застрахователното
плащане. Ето защо, счита, че е изпълнил задължението си с определеното и
изплатено от него застрахователно обезщетение от 1407,05лева. Оспорва иска по
размер като твърди, че исканото обезщетение е завишено и несъответно на
действителния размер на вредите. Твърди също така, че с поведението си ищецът
също е допринесъл за настъпване на ПТП, доколкото е паркирал автомобила си в
нарушение на чл. 94 ЗДвП. Искането е за отхвърляне, респ. редуциране размера на
исковата претенция и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа.
Ответното дружество в с.з. с писмено становище чрез
процесуален представител оспорва исковата претенция. Сочи, че оспорва да е
налице причинно- следствена връзка между събитието и всички вреди, които не са
описани в изготвената от него щета. Оспорва да е в забава, доколкото от
заключението на вещото лице се установявало да е налице тотална щета.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 432 КЗ. Съгласно чл.
432 КЗ увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ,
т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни
и точни данни за банкова сметка, ***. Съгласно чл. 405 КЗ застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното
събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по- дълъг от 15 дни, когато
се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и
използването на МПС.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в срока на действие, на което е настъпило
твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в причинна връзка, с което са
причинени твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за
тяхното отстраняване; настъпил падеж на задължението за плащане на
застрахователно обезщетение. Ответникът пък следва да установи наведените от
него положителни правоизключващи отговорността му възражения по иска, в т.ч., че е изпълнил
задължението си да плати дължимото застрахователно обезщетение, както и
възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:
-
че между собственика на л.а «Фолскваген» с рег. № В 8841 ВА и ответника е било налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица №
BG/08/118002818428;
-
че
в срока на действие на застраховката е настъпило на 16.09.2019г. ПТП с участие
на застрахования автомобил и този собственост на ищеца, в резултат на което л.а
«Мерцедес», с рег. № В 7033 СА е увреден,
за което ответникът е
уведомен на 18.07.2019г. и е изготвил опис по щета № *********/18.07.2019.;
-
че по щетата застрахователят е платил на ищеца
застрахователно обезщетение от 1407,05лева.
Между страните е нямало
спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че към
датата на застрахователното събитие ищецът е притежавал в собственост л.а «Мерцедес», с рег. № В 7033 СА,
което обуславя извод за материалната му легитимация по така предявения иск.
Ответникът като
застраховател на увреждащото МПС по полица „Гражданска отговорност“ валидна към
датата на ПТП- 16.07.2019г. се явява пасивно легитимиран да отговоря по така
заявения иск.
Ответникът не е оспорвал
механизма на ПТП, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се
установява, че на 16.07.2019г. е настъпило ПТП с участието на собствения на
ищеца автомобил и л.а «Фолскваген» с
рег. № В 8841 ВА. За ПТП е съставен протокол № 1736158, в който е
документирано, че при движение по ул. Блян в гр.
Варна, водачът на л.а Фолксваген поради отвличане на внимание губи контрол над
МПС , отклонява се в дясно и блъска паркирания л.а Мерцедес. Описани са видими
щети- деформация по предната част и теч. Ответникът е бил уведомен за
уврежданията по л. автомобил на 18.07.2019г. В уведомлението са изложени обстоятелствата,
при които е настъпило ПТП, установените увреждания и са представени протокол за
ПТП, документи за собственост, копие от банкова сметка. *** автомобила- на 16 и
23.07.2019г. С ликвидационен акт от
24.07.2019г. е определил застрахователно обезщетение от 1407,05лева. Плащането
на му е извършено по банков път по посочената от ищеца банкова сметка ***.07.2019г.
За установяване
механизма на настъпване на произшествието, вида на уврежданията и стойността
нужна за отстраняването им, по делото е изслушано и прието заключение на
назначена САТЕ, което ведно с разясненията дадени при изслушването му, съдът
кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз
основа събраните по делото доказателства, проучване на пазара и действащи
нормативни актове в областта на застраховането по повод определяне на дължимото
застрахователно обезщетение. В изпълнение на поставените му задачи в.л.
посочва, че в момента на ПТП, л.а на ищеца е бил паркиран на ул. Блян до бл.56
успоредно от южната страна на платното. Застрахованият л.а. при движение по
същата улица се отклонява на дясно от посоката на движение и блъска автомобила
на ищеца. И за двата автомобила ударът е в предната част под ъгъл спрямо
надлежните им оси със сравнително голяма разлика в скоростите им. Затова и
констатираните от застрахователя увреждания е възможно да са резултат на въпросното
ПТП.
Анализът на събраните
доказателства обуславя извод, че вината на водача на л. автомобил за настъпване на процесното ПТП
категорично е доказана. Установява се от изготвения протокол за
ПТП, че водачът неправомерно се е отклонил от посоката си на движение в
нарушение на чл.20 ЗДвП регламентиращ задължение за водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В резултат е блъснал челно
паркирания л.а собственост на ищеца. Протоколът е подписан и от участниците в
ПТП. В трайната практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК и се ползва не само с обвързваща съда
формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление. Т.е доколкото удостоверените факти касателно
механизма на произшествието не са възприети лично от съставителя, то в тази му
част протоколът не се ползва с материална доказателствена сила. В протокола
обаче са документирани установените увреждания по автомобилите и от
заключението на в.л. по изготвената САТЕ се установи, че тяхното причиняване се
намира в причинно- следствена връзка с въпросното ПТП предвид местоположението
им в зоната на удара. Следва да се има предвид и извършеното от застрахователя
плащане на застрахователно обезщетение, с което същият дефакто е признал
ангажиране отговорността му като застраховател по имуществена застраховка
„Гражданска отговорност” на виновния водач. Същевременно,
дължимостта на застрахователното обезщетение не е предпоставена от наличие или
не на доказателства за прекратена регистрация на МПС. И това е така, защото
изпълнението на административната процедура по прекратяване регистрацията на
МПС не е предпоставка за установяване размера на дължимото обезщетение по
съдебен ред. То се явява единствено и само предпоставка за неговото плащане и
оттам поставяне застрахователя в забава. Този извод следва от разпоредбата на
чл.390 ал.1 КЗ, където е посочено, че преди изплащането на обезщетението
определено като тотална щета на МПС, регистрирано в РБългария, застрахователят
изисква от потребителя на застрахователната услуга доказателство за
прекратяване на регистрацията на МПС. Исковата претенция се явява доказана в
своето основание.
Съдът приема за недоказано
направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача
на увредения автомобил. Доказателствената тежест е била на ответника, който
въпреки указанията на съда, не е ангажирал доказателства по установяването му.
За да е налице хипотезата на съпричиняване по см. на чл. 51 ЗЗД, нужно е
настъпването на вредите да е в причинна връзка с ПТП и поведението на водача за
намаляването им. Принципно не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. В случая, липсват твърдения или доказателства за
неправомерно поведение на собственика на увреденото МПС, още повече, че
надлежно е документирано в протокола за ПТП, че в момента на ПТП автомобилът е бил
паркиран. Това поведение е принципно правно разрешено, доколкото няма
твърдения, респ. доказателства за наличие на забрана за паркиране на това място.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав приема, че в случая не са налице
предпоставките даващи основание да се приеме, че е налице съпричиняване на
вредите.
Стойността на труда и
материалите нужна за отстраняване на уврежданията в. лице сочи да е по средни
пазарни цени на труд, материали и резервни части към датата на събитието от 15639,72лева.
Към датата на събитието в.лице сочи, че действителната средна пазарна стойност
на л.а е била 6500лева. Тази стойност бива възприета и от съда, а не посочената
от 6200лева след намаляването й с офертната цена с 5%, защото този извод в.лице
сочи да е базиран на обичайна практика, чието прилагане обаче е въпрос на воля на
конкретно договарящи страни. В.лице е посочило при изслушване на заключението
му, че е невъзможност да посочи наличните запазени части и тяхната стойност, мотивирайки
се с обстоятелството, че обективно е невъзможно да се определи тяхната стойност
при липса на единни ценови листи, липса на урегулиран пазар на резервните части,
при все че и извършване оглед на автомобила е невъзможно, защото същият е
продаден. Последното обстоятелство е било потвърдено и от процесуалния
представител на ищеца в с.з. Затова и в.лице посочва, че единствено би могло да
даде стойност на автомобила, ако той бъде предаден за скрап. Доколкото липсва възможност
за определяне годността на незасегнатите пряко от увреждането части, то съдът
възприема извода на вещото лице, че единствено възможното е автомобилът да бъде
реализиран за скрап, при което би могло да се получи цена от 352,40лв.
При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според
която обезщетението следва да е равно на действително претърпяните вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. Размерът на реалната стойност на вредата в случая следва да се определи
по средни пазарни цени към датата на увреждането. Принципът на пълната
обезвреда, действащ и по отношение на застрахователя, чиято отговорност е
реципрочна на тази на делинквента, изисква обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията
дадено в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност е
стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на
увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи
друго такова, със същото качество. В този смисъл е и константната задължителна
практика на ВКС по чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ
/отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения
закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д.
№ 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. №
1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на
ВКС, II т. о. и други/. В случая и двете страни в производството са твърдяли
настъпване на тотална щета. Понятието „тотална щета” е легално определено в чл.
390, ал. 2 и касае хипотезата на пълна загуба на
МПС, т.е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт
надвишават 70% от неговата действителна стойност. Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ
преди изплащане на обезщетение определено като тотална щета на МПС регистрирано
в България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователната услуга,
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията
е поради настъпила тотална щета. Според заключението на в.л. сумата нужда за
ремонта на увредената вещ по средни пазарни цени е 15639,72лева, а
действителната му пазарна стойност към датата на застрахователното събитие е 6500лева.
Следователно, стойността на ремонта надвишава със 70 % стойността необходима за
извършване на ремонт и следва да се приеме, че действително в случая е налице
тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Тъй като тези разходи надвишават
себестойността на самото имущество извършването им е икономически неизгодно,
което налага ограничаване на отговорността до пазарната оценка на повреденото
имущество и то след приспадане на остатъчната стойност на запазените части
/така и решение по т.д. № 469/2012г. на ВКС, ІІ ТО/. Наличието на запазени
части от автомобила и тяхната остатъчна стойност, представлява имуществена
полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. И, ако тя не се приспадне, би
се нарушил принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото
състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши. От изслушването на в.л. стана ясно,
че не може да се определи вид и стойност на годни детайли по автомобила, защото
автомобилът е отчужден, извършване на проверка на тяхната функционалност и
годност е невъзможно да се направи, а липсата на единни ценови листи, каталози
и единен пазар препятства определяне на тяхната стойност. Затова и детайлите,
които пряко не са били засегнати от увреждането е невъзможно да се посочи дали
в изправност, което е от значение за определяне стойност, която би била
реализирана от тяхната евентуална продажба. При липса на доказателства, че тези
части действително са били годни за употреба и при липса на доказателства
относно стойността, която ищецът би реализирал от тяхната продажба, то от
действителната стойност на автомобила към датата на увреждането 6500лева, в
настоящия случай следва да се приспадне сумата от 352,40лева, като сигурна стойност,
която би могло да се реализира от собственика на увредената вещ при
реализирането й за скрап, и сумата от 1407,05лева, платено вече застрахователно
обезщетение. Така исковата претенция се явява доказана до размера от 4740,55лева.
При спазване диспозитивното начало, същата следва да бъде уважена в целия й
заявен размер от 4449лева.
Заявена е и претенция
за присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на подаване на
исковата молба- 21.10.2019г. Ответното дружество е твърдяло, че не следва да се
присъжда законна лихва, защото не е представено доказателство за прекратена
регистрация на МПС. Дължимостта
на застрахователното обезщетение не е предпоставена от наличие или не на
доказателства за прекратена регистрация на МПС. И това е така, защото както се посочи
горе, изпълнението на административната процедура по прекратяване регистрацията
на МПС не е предпоставка за установяване размера на дължимото обезщетение по
съдебен ред. То се явява единствено и само предпоставка за неговото плащане и
оттам поставяне застрахователя в забава. Този извод следва от разпоредбата на
чл. 390, ал. 1 КЗ, аналогичен на 193 ал.3 КЗ /отм./, предвиждащ, че преди
изплащането на обезщетението определено като тотална щета на МПС, регистрирано
в РБългария, застрахователят изисква от потребителя на застрахователната услуга
доказателство за прекратяване на регистрацията на МПС. /така и решение по т.д.
№ 775/2014г. на ІІ ТО, ВКС,
решение
по т. д. № 1256/2014г., I ТО/. В случая и по
повод прекратяването на регистрацията на МПС, приложение намира Наредба № І-45
от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В чл. 18а е предвидено, че при
прекратяване на регистрацията по писмено заявление от собственика, последният
представя определен набор документи, като към тях ал. 2, т.1 сочи и изрично
писмено уведомление от лицензиран застраховател до съответното звено „Пътна
полиция” за взето решение за изплащане на тотална щета, като част първа от
свидетелството за регистрация се отбелязва като невалидна чрез перфориране и
надпис „прекратена регистрация- тотална щета” и се връща на собственика, а част
втора се прилага към заявлението за прекратяване на регистрацията. В случая
очевидно е, че такова решение ответното дружество не е вземало, доколкото
спорът изначално е бил относно размера на застрахователното обезщетение.
Адресат на задължението по чл.18а, ал.2, т.1 от цитираната Наредба изначално е
застрахователят. И за да изпълни собственикът на автомобила задължението си по
представяне на доказателства за прекратена регистрация на л.автомобил, той се
нуждае от неговото съдействие. В случая обаче застрахователят е изплатил
обезщетение в определен размер, но не е определил размер на застрахователно
обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, в който
случай ищецът би могъл да предприеме действия по прекратяване на регистрацията
на л.а и да представи удостоверение пред застрахователя за изплащане на
определеното обезщетение. В заключение, неизпълнението на задължението на
застрахователя го поставя в забава, поради което и законната лихва се дължи
считано от датата на исковата молба /така решение по т.д. № 1551/2019г. на ВОС/.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендираните са 178лева - платена ДТ, 100лева-
депозит на вещо лице и 580лева платено адв. възнаграждение, съобразно
представен договор за правна защита и съдействие от 12.02.2020г. Направено е
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът преценява като неоснователно,
тъй като минималният му размер определен по чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба №
1/2004г. е 541,43лева. Представени са доказателства за платена за
производството ДТ от 178лева. Дължимата такава съобразно цената на иска е 177,96лева
и в този й размер следва да се вземе предвид при разпределяне отговорността за
разноски, защото недължимо платената подлежи на връщане. Така, съобразно
уважената част на исковата претенция и на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да
се присъдят разноски в размер на 857,96лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Б.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 4449лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди на л.а «Мерцедес», с рег. № В 7033 СА, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на 16.07.2019г. около 01ч. в гр. Варна по вина на
водача на л.а «Фолскваген» с рег. № В 8841 ВА, застрахован при ответника по
договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/08/118002818428,
със срок на валидност до 26.09.2019г.,
вкл. следните увреждания- преден капак,
решетка в преден капак, облицовка предна броня, лява лайсна в предна броня,
лява лайсна хром в предна броня, дясна лайсна в предна броня, дясна лайсна хром
в предна броня, ляв и десен фар, основа предна броня, радиатор климатик, воден
радиатор, дистроник, ляв и десен буфер основа предна броня, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 21.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА Д.з.“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Б., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 857,96лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: