Определение по дело №287/2014 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 556
Дата: 21 ноември 2014 г. (в сила от 3 декември 2014 г.)
Съдия: Нася Иванова Япаджиева
Дело: 20142160100287
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 556

 

гр.Поморие, 21.11.2014год.

 

 

ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на  двадесети и първи октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НАСЯ  ЯПАДЖИЕВА

при секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело № 287 по описа за две хиляди и четиринадесета година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано  по предявен иск от  Х.А.Ч. и С.О.Ч. ***. Ищците  в исковата молба, твърдят че са собственици по давност на имот с пл. № 29, кв.4 на площ от 1113кв.м. по плана на с.Габерово, ведно с построената в него жилищна сграда на площ 93кв.м. който имот са закупили  преди 45години от  лица които са заминали за Турция и от тогава владеят имота но нямат документ за собственост. Сочат че за имота им е отреден парцел VІІІ-29 урегулиран от 1025кв.м., от които собствено място в парцела 926кв.м. и общинско - 47кв.м. който е с неприложена регулация, 3 кв.м. от имот с пл. №29 попадат в УПИ І-27, 179кв.м. попадат в УПИ ХХІІ – за озеленяване и 8кв.м. към улица. В молбата-декларация която поискали от Община Поморие, във връзка с желанието им да се снабдят с н.акт, общината удостоверила, че  УПИ VІІІ-29 е съсобствен като 47/1025кв.м. са общинска собственост, частта от имот с пл. № 29 попадащата в УПИ ХХІІ е  също общински собственост предназначена за озеленяване. Молят съда да постанови решение с което да приеме за установено, че Община Поморие  не е собственик  на 176кв.м. от имот пл. № 29 попадащи в УПИ ХХІІ, кв.4,  предназначен за озеленяване по плана на с.Габерово. В допълнителна молба сочат, че при установяване, че Община Поморие не е собственик на процесния имот ищците ще имат възможност да  се снабдят с документ за собственост  за целия имот с пл. № 29, кв.4 по плана на с.Габерово.

В постъпилия в срок отговор на исковата молба Община Поморие на първо място сочи че ищците нямат правен интерес от предявяване на установителен иск, тъй като могат да предявят осъдителен иск на следващо място твърди, че иска е неоснователен. Сочи че 176кв.м. от имот с пл. №29 са придадени към УПИ ХХІІ по силата на регулационния план от 1983г., като не е имало възражения от страна на ищците. Сочи че доколкото 176кв.м от имота са придадени с плана от 1983г. към УПИ ХХІІ  който е общински, то тази част от имота не може да бъде придобита по давност.

Предявения иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, отрицателен установителен иск, като ищците искат да се приеме за установено, че ответникът  не е собственик на 176кв.м. от имот пл. № 29, които попадат в УПИ ХХІІ - предназначен за озеленяване, по плана на с.Габерово.

При предявяването на иска съобразявайки  ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., на ОСГТК, съдът е  приел, че за ищците е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като между страните е налице спор за собственост, след като община Поморие претендира 176кв.м. от имот 29 да са общинска собственост и е съставила акт за общинска собственост и претендира да е собственик на част от  имота за който ищците претендират да е тяхна собственост придобит от тях по давност, като владян необезпокоявано от повече от 45години.

             Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена молба-декларация от ищците  за признаване право на собственост върху недвижими имот чрез обстоятелствена проверка, като в удостоверението издадено от служба „Общинска собственост” е посочено че за посочения  в молбата –декларация имот  УПИ VІІ-29 кв.4,  47/1025кв.м. са общинска собственост, а частта от имот пл. № 29  попадаща в УПИ ХХІІ за озеленяване е общинска собственост и за жил.сграда няма съставен АОС.  В молбата декларация се съдържа и удостоверение от  служба „Държавна собственост”  при Областна управа, гр.Бургас видно от което  за УПИ  VІІІ, кв.4 по плана на с.Габерово, ведно с построената в него жилищна сграда  не са открити данни да е съставен АДС след 1988г. По делото е  представеното удостоверение издадено от Община Поморие в което издателя удостоверява, че сградата изградена в съсобствен с общината УПИ VІІІ-29, кв.4 по плана на с.Габерово не е общинска собственост.

По делото е представена скица №224/05.2.02.2014г. изд. от Отдел  „ОСУСТ” в която е отразено че  УПИ VІІІ-29 е записан в разписния списък на името на Х. Ч., урегулиран от 1025кв.м.,  съсобствен като 926кв.м. са на ищците и 47кв.м. на община Поморие. В скицата е отбелязано че  имот с пл. № 29  е 1113кв.м.  като 3кв.м. попадат към УПИ І-27, 176кв.м. към УПИ ХХІІ, 926 км УПИ VІІ-29 и 8кв.м. към улица. Отбелязано е че частта от имот с пл. №29 попадаща в УПИ ХХІІ за озеленяване е общинска собственост.

По делото ищецът е представил два АОС съставени на 15.07.2014г.: Акт за частна общинска собственост  № 5625 за дворно място с площ 47/1025кв.м. ид.ч., УПИ VІІІ, като правно основание в акта е посочен чл.2, ал.1 т.2 от ЗОС и Акта за публична общинска собственост за терен за озеленяване с площ 5314кв.м., УПИ ХХІІ, кв.4 по плана на с.Габерово, с посочено правно основание чл.3, ал.2 т.1 от ЗОС. И двата акта са оспорени от процесуалния представител на ищеца като неверни.

            По делото във връзка с твърдението за придобиване на процесния имот, като част от имот с пл. №29 по давност са разпитани двама свидетели. Свидетелят М., сочи в показанията си, че познава имота на ищците който те притежават от 50 години и са закупили от бай Ю. който вече не е жив дворното място с къщата. Свидетелства, че имота е ограден, може би от 50г. и оградите на се местени и е с размери около декар, като от едната страна граничи с черен път, от другата страна - с джамията, от „горната страна” имота се стеснява и граничи със съседи, а пред мястото е улица и цунтъра. Сочи, че откакто е в селото от 50г. този черен път е минавал покрай имота и  той не е асфалтира, няма тротоар  и се полза от хората защото е по пряк. Свидетеля О. свидетелства, че имота ищците са купили през седемдесетте години  от човек който сега е в Турция  и откакто е купен имота е ограден с мрежа и бетонови колчета и оградата не е местена, като отпред  имота е по широк, а от другата страна е по тесен и границите са черен път, джамията, центъра и съседи от едната страна. Сочи, че пътя който е покрай имота е черен, около метър и половина, не е асфалтиран, няма тротоарни плочи и знаци и той не съществува като улица, а някой е тръгнал да минава и се е получил път и той отвежда до друг път който „излиза” на центъра. Самия той живеейки на 50метра от имота на ищите минава по този черен път  за по пряко. Твърди, че няма парк или градина и не знае общината да е искала от ищците да местят оградата си, а ищците обработват имота си и не знае някой да има претенции към имота им.

            При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция, счита че ищецът не  доказва наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск поради  което производството следва да се  прекрати като недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск за съществуването или несъществуването на едно правно отношение или едно право, когато има интерес от това. В настоящият случай ищецът е предявил отрицателен установителен иск за собственост, с който отрича право на собственост на ответника върху процесния недвижим имот. Предявяването на отрицателен установителен иск е обусловено от наличието на правен интерес. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, за която съдът следи служебно като той следва да е налице при всяко положение на делото.

           Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение №8/27.11.2013 г., постановено по т.д. № 8/2012 г. ОСГК на ВКС, „При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право, което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.”

„Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право”.

В настоящото производство от събраните гласни доказателства се доказа, че ищците преди около 45г. са придобили имот – дворно място с площ от около 1 дка, ведно с построената в него жилищна сграда, който имот е ограден и който се владее от ищците спокойно е необезпокоявано. Не се доказа обаче поради неангажирани на надлежни доказателства, каква част от този имот за който се твърди, че е с пл. №29, попада в УПИ ХХІІ на който Община Поморие претендира да е собственик. Имота който се владее от ищците, остана неидивидуализиран, което не дава възможност да се определи каква част от имот с пл. №29 попада в УПИ ХХІІ и владее ли се тази част от ищците. С исковата молба ищците са представили писмени доказателства и не са поискали допускане на други доказателства, като след доклада по делото в който се указва как се разпределя доказателствената тежест са  поискали допускане на гласни доказателства. Само от събраните обаче  свидетелски показания без назначаването на СТЕ,  не може да се установи каква част от имота владян от ищците попада в УПИ ХХІІ, за който претендира ответника да е публична общинска собственост и въобще владения от ищците имот попада ли в УПИ ХХІІ. В тази връзка съдът счита че ищците не доказаха, че владеят  176кв.м. от имот с пл. №29 попадащи в УПИ ХХІІ по плана от 1983г. на с.Габерово, общ.Поморие, поради което не доказаха наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск  и производството по делото следва да бъде прекратено. Съдът следва да отбележи, че и доколкото в исковата молба и представената скица от ищците е посочено че освен процесните 176кв.м. от имот с пл. №29  които попадат в УПИ ХХІІ – за озеленяване, 3кв.м. от имот 29 попадат в улица, а 3кв.м. в УПИ І-27, то с уважаването на иска който е предявен за 176кв.м. ищците отново не биха могли да се снабдят с документ за собственост на целия имот с пл. №29,кв.4 по плана на с.Габерово.

Мотивиран от изложеното  ПРС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 287/2014г. по описа на Районен съд Поморие като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване пред БОС  в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: