Р Е Ш Е Н И Е № 113
ПЛОВДИВ 25.01.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – II – ри с-в, в откритото заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА -
ГИЧЕВА разгледа докладваното от Съдията Чакалова гр.д. 1453 по описа за 2011
година и констатира следното:
Предявени са
евентуално съединени искове от Потребителна кооперация „Победа” , ЕИК
*********, *** против Община *, ул.”*** с правна квалификация
чл.26,ал.2,предл.2 ЗЗД.
В
обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ПК „Победа” *** е
правоприемник на Горовладелска потребителна кооперация „Сарп борун”; на
09.11.2005 между Горовладелска потребителна кооперация „Сарп борун” и Община *
е сключен договор, по силата на който Община * предоставя на Горовладелска
кооперация „Сарп борун” правото на ползване върху 429.681 дка земи и гори от горския фонд,
които са възстановени на Община * с Решение 250 на ПК *; В мотивите на
решението по гр.д.50/2008 на АсРС, влязло в сила на 09.11.2010, Решение 250 на
ПК * е прието за нищожно.
По смисъла
на ЗОС правото на ползване върху имоти, частна общинска собственост, се
учредява при решение на Общинския съвет и след проведен търг или конкурс /чл.38
и чл.39 ЗОС/; срокът на договора се определя от Общинския съвет и той не може
да е по-дълъг от десет години; в резултат на проведения търг или конкурс К. на
общината издава заповед и сключва договор; в настоящия случай договорът е
сключен от лице, което не е собственик на обектите, предмет на договора; също
така не е спазена процедурата по ЗОС, тъй като договорът за предоставяне
правото на ползване е сключен след повече от една година от вземане на решението
на Общински съвет * /Общински съвет * е взел Решение 89 за предоставяне на
Горовладелска кооперация „Сарп борун” на правото на ползване на общинско
имущество, но не е проведен търг или конкурс - нарушение на чл.39,ал.1 ЗОС/;
доколкото не е спазена процедурата за сключването на атакувания договор, следва
да се приеме, че ответникът не е изразил воля за сключването на договора, което
обосновава неговата нищожност;
Същевременно
Общински съвет * е взел решение за предоставяне на право на ползване върху
собствени гори, а оспорваният договор има за предмет право на ползване върху
частни земи и гори от горския фонд, т.е налице е разлика в предмета на договора
и К. на Община * не е имал *** да сключи договор с предмет право на ползване
върху частни земи и гори от горския фонд, което обосновава липса на съгласие,
дадено от компетентния орган, което обуславя нищожността на договора;
Иска се да
се постанови решение, с което да се обяви нищожността на Договор от 09.11.2005
поради липса на съгласие, изразяваща се в неосъществена процедура по чл.39 ЗОС ,
което е елемент от фактическия състав на съгласието на административния орган;
в случай, че Съдът отхвърли така предявения иск, да се обяви нищожността на
договора на друго основание - поради
липса на съгласие, изразяваща се в липса на решение на Общински * на ищеца да
се предостави правото на ползване върху частни земи и гори от горския фонд.
В срока по
чл.131 ГПК от ответника Община * е постъпил писмен отговор, с който се дава становище
за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес, тъй като
по гр.д. 50/2008 на АсРС не е прогласена нищожността на Решение 250 на ПК *;
Дава
становище и за неоснователност на исковете, тъй като ищецът за един период от
време е заплащал на ответника за ползването на обектите съответното
възнаграждение. Претендира разноски.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
С Договор от
09.11.2005 г. ГПК „Сарп борун“ и Община * се споразумяват за следното:
Община * предоставя
на ГПК „Сарп борун“ правото на ползване върху 3429.681 дка земи от горски фонд
за срок от три години, като ползвателят е задължен да заплаща за правото на
ползване цена, пропорционална на притежаваната от него идеална част от ревира,
формирана от общия годишен доходна ползвателя от ползването на дървесината и
други ползвания, предмет на договора, след приемане направените разходи за
маркиране, изработване на технологични планове, строителство и други услуги –
добив, извоз, транспортиране и реализация на дървесината и другите горски
продукти, задължителни защитни дейности в гората, изплащането на данъци, такси
и здравни осигуровки и разходи за издръжка на ползвателя.
С Решение на
Общински съвет – *, взето с Протокол 13/02.09.2004 г., Общински съвет – * дава съгласие за
предоставяне възмездно правото на ползване на собствените дялове горски имоти на
ГПК „Сарп борун“ – *, като упълномощава K.на Община * да сключи договор за
предоставянето на правото на ползване.
Ищецът
твърди, че основание за нищожност на сключения договор за предоставяне на
правото на ползване на земи и гори от горския фонд е неспазването на
процедурата по чл.39, ал.1 ЗОЗ, а именно непровеждане на търг или конкурс,
което означава, че Община * не е изразила воля за сключването на договора и
това обосновава неговата нищожност.
За
сключването на договор е необходимо постигане на съгласие на страните по
договора относно основните елементи на договора - предмет, цена, срок и други,
като съгласието се обективира чрез подпис на страната или неин представител
след текстовото изписване на формираната воля. В случая ответникът чрез
законния си представител – K.на Община * е положил подпис след изписването на
текста на договора съобразно постигнатите между страните уговорки. Ищецът при
атакуване на процесния договор не оспорва подписа на представителя на Община *,
с което би мотивирал липсата на съгласие относно клаузите по договора. Навеждат
се твърдения, обосноваващи липсата на съгласие, като неспазване на процедурата
по чл.39, ал.1 ЗОС , а именно непровеждане на търг или конкурс, което по
съществото си изпълва съдържанието на друго основание за нищожност на
атакувания договор, с което Съдът не е сезиран, но по никакъв начин не
обосновава липса на воля от страна на Община
* да сключи договора.
Предвид
изложеното Съдът счита, че не се установява наведеното от ищеца основание за
нищожност на договора поради липса на съгласие, обосновано от неизпълнение на
процедурата по чл.39, ал.1 ЗОС.
Ищецът твърди, че основание за нищожност на
сключения договор за предоставяне на правото на ползване на земи и гори от
горския фонд е обстоятелството, че ответникът не е собственик на имота, предмет
на договора и поради това договорът е нищожен. Следва да се отбележи, че
законодателят не е уредил основание за прогласяване нищожност на договор в
случай, когато страна се разпорежда или извършва действие на управление с чужд
имот, от което следва ,че само защото имотът, предмет на договора, не е
собственост на ответникът, не може да обоснове нищожност на договора. Ето защо
не се установява и това основание за нищожност на договора, а именно, че
ответникът не е собственик на имота, който предоставя за ползване на ищеца.
Ищецът
твърди, че договорът е нищожен и поради обстоятелството, че К. на Община *
предоставя на ищеца за ползване имот, различен от този, за който Общински съвет
* му е определил ***, при което е налице разлика в предмета на договора,
обосноваваща липсата на съгласие К. да сключи договор, по силата на който
предоставя на ищеца правото на ползване върху имота, предмет на атакувания
договор.
Дори и да е
налице несъответствие между имота, за който Общински съвет * е приел решение да
се предостави за ползване от ищеца, и имота, който е предмет на атакувания
договор, това не обосновава липса на съгласие от страна на ответника за
сключване на договора. Доколкото К* на Община * е положил подпис след
текстовото изписване на постигнатото между страните съгласие, с което
демонстрира съгласието си с така изписаното съдържание на договора, и подписът
не се оспорва, това означава, че страната Община * е изразила действителна воля
за сключването на договор, чиито клаузи са изписани. Предвид изложеното Съдът
намира, че не се установява и това основание за нищожност на посочения договор.
При така
установеното и направените правни изводи Съдът намира исковете за неоснователни
и като такива следва да се отхвърлят.
При този
изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да се осъди да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 8300 лв.
Съдът намира
възражението на процесуалния представител на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено на адв.Р. за неоснователно; съобразно
чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1 за уреждане на минималните адвокатски
възнаграждения предвид цената на исковете минималното възнаграждение е от 3140
лв; доколкото предмет на спора са три обективно съединени иска, то заплатеното
възнаграждение от 7800 лв не се явява несъразмерно с оглед цената на всеки един
от исковете.
Мотивиран от
горното Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Потребителна кооперация „Победа” , ЕИК *********, *** против Община
*** искове за обявяване за нищожен Договор от 09.11.2005 г. ГПК, по силата на
който Община * предоставя на „Сарп борун“ правото на ползване върху 3429.681
дка земи от горски фонд за срок от три години поради липса на съгласие,
изразяващо се в това, че:
-поради
неспазване на процедурата по чл.39, ал.1 ЗОС – провеждане на търг или конкурс Община
* не би могла да изрази воля за
сключване на договора от 09.11.2005 г.;
-поради сключване
на договора с предмет недвижим имот, за който К. на Община * не е имал ***;
ОСЪЖДА Потребителна
кооперация „Победа” , ЕИК *********, *** да заплати на Община *** сумата
7 800 лв /седем хиляди и осемстотин лева/ разноски по делото
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните чрез изпращане на препис от решението
СЪДИЯ: