№ 39083
гр. София, 01.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110167571 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
С молба с вх. № 80540/23.03.2023г. „..“ ЕООД моли съда да измени постановеното по
делото протоколно решение от 15.11.2022г., в частта за разноските, и в която част съдът е
допуснал поправка на явна фактическа грешка с определение от 06.03.2023г., влязло в сила
на 25.03.2023г., като приеме, че разноски не следва да се присъждат в полза на ищеца,
доколкото ответникът е признал иска. Моли съда да вземе в предвид и че „..“ ЕООД, като
кредитор на вземането, макар и същото да е погасено по давност, е задължен ежемесечно да
подава информация към БНБ за всички изкупени кредити. Посочва, че е признал иска, както
и след изтичане на давността не е предприел никакви действия по принудително събиране
на вземанията, и в която хипотеза не дължи разноски, а извънсъдебното претендиране на
вземането не е предпоставка за предявяване на иск, а влече отговорност за вреди, и в каквато
връзка цитира съдебна практика.
В законоустановения едноседмичен срок ищецът В. С. В. по реда на чл. 248, ал.2 от
ГПК не е взел становище по молбата.
Предвид горепосоченото, съдът намира следното:
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните
може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението да бъде изменено или допълнено в частта за разноските.
В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, като настоящия случай касае
хипотезата на изменение на решението. Съдът се е произнесъл с решение, което подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщението, поправено с определение от 06.03.2023г. в
частта за разноските, което определение е връчено на молителя на 17.03.2023г., а молбата за
1
изменение на решението в частта за разноските е подадена в съда на дата 23.03.2023г,
поради което съдът намира, че молбата е подадена в законоустановения срок и като такава е
допустима.
По същество съдът намира молбата за неоснователна. Съдът е уважил така
предявените от ищеца искове, като с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК е приел, че право на разноски се поражда в полза на ищеца. Преценил е, че не е налице
основание ответникът да бъде освободен от разноски съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК,
доколкото е дал повод за предявяване на иска, въпреки че е признал иска. Следва да се
посочи спецификата на спора и правното основание на иска. Видно е от доказателствата по
делото, че ищецът е извел субективно предявените си права от образувано срещу него
изпълнително производство – изп.д. № 568/2014г. по описа на ЧСИ Борислав Янев, като
делото е прекратено от ЧСИ на 14.02.2019г., и въпреки това с молба от 18.06.2021г. „..“
ЕООД при прекратено производство е поискало да бъде конституирано, като взискател по
делото. По тази причина не може да се отрече правото на ищеца да иска да бъде признато
със сила на присъдено нещо за недължимо претендираното от ответника право, и че в тази
именно случай, ответникът не е дал повод за образуване на делото. Следователно по делото
се установява, че за процесното вземане са били образувани заповедни, искови или
изпълнителни дела. Ответникът, като титуляр на вземането разполага с изпълнителен титул
за процесните суми. Действително исковите претенции са признати от ответника, но от
съвкупния доказателствен материал не се извежда извод, че същият не е дал повод за
образуване на производството. В тази връзка правилно е посочено от ответника, че
извънсъдебната покана до длъжника да плати, която не съдържа дори заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, респективно наличието на отбелязване на дължимите суми в
кредитното досие на ищеца в ЦКР, не са повод за предявяването на иск за несъществуване
на вземането и не влекат отговорност за разноски при признание на иска, като в тази връзка
е и съдебната практика /така Определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. по
описа на ВКС, 4то г. о., Определение № 420/16.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3300/2018 г. по
описа на ВКС, 3-то г. о. и др/, но в случая по делото безспорно се установяват предприети
искови и изпълнителни действия за секвестиране на вземането.
По тези съображения молбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена
без уважение.
Така мотивиран съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 80540/23.03.2023г., подадена от „..“
ЕООД, ЕИК *********, за изменение на постановеното по делото протоколно решение от
15.11.2022г., в частта за разноските, и в която част съдът е допуснал поправка на явна
2
фактическа грешка с определение от 06.03.2023г., влязло в сила на 25.03.2023г.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3