№ 492
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело
№ 20231100500947 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на ЗАД Д.Б.Ж.И З. АД, ЕИК: ******* срещу постановление
на частен съдебен изпълнител О.М., рег. № 846, район на действие СГС, обективирано в
съобщение изх. № 4811 от 11.08.2022 година по изп. дело № 20218460400012, с което е
посочен размерът на дължимите разноските за изпълнението, в частта относно дължимите
такси с ДДС по т.1, т. 5, т. 9, т. 31, б.б и т. 26 от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ,
общо в размер на 5887,70 лева.
Жалбоподателят твърди, че не е дал повод за образуване на изпълнителното
производство и съответно – не дължи разноски.
Жалбата е допустима и подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на
съдебния изпълнител. Предмет на обжалване са цитираните в съобщението за налагане на
запор разноски и такси.
Изпълнителното производство, видно от представените доказателства, е образувано
на 12.01.2021 година по изпълнителен лист от 11.01.2021 година.
Съобщението, с което са определени разноските по изпълнението и което е предмет
на обжалване е връчено на длъжника, след като съдът е отменил прекратяване на
изпълнителното производство от съдебният изпълнител на основание чл. 433 ГПК. В
същото съдебният изпълнител е определил разноски по т.1, т. 5, т. 9, т. 31, б.б и т. 26 от
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ общо от 5887,70 лева.
От представените по делото доказателства – платежно нареждане на л. 11 от
изпълнителното дело - се установява и че в деня на издаване на изпълнителния лист
длъжникът е наредил превод на сумата от 84 063,35 лева по сметка на кредитора, която
надхвърля сбора от сумата за главницата по изпълнителния лист и законната лихва от
22033.35 лева за периода, посочен в последния, единствено за които е издаден и
изпълнителният лист, който определя и субективните и обективни предели на
изпълнителното производство. Видно от платежното нареждане, основанието на което е
1
осъществено плащането е именно погасяване на присъдените по съдебното решение, въз
основа на което е издаден изпълнителният лист, суми.
Кредиторът не оспорва, че плащането е извършено и то по представеното платежно
нареждане, а видно от доказателството на л. 33, преводът е и постъпил по сметката на
кредитора, в резултат на междубанковите операции.
Поради това, съдът намира, че още преди образуване на изпълнителното дело,
длъжникът е изпълнил задължението си, като незабавно е заплатил сумите, на които е
осъден по съдебното решение. Или, той не е станал повод за образуване на изпълнителното
дело и съответно – не дължи разноските по него.
Отделно, дори да се приеме, че сумата е постъпила в деня на образуване на
изпълнителното производство, при липсата на отразен час на подаване на молбата пред ЧСИ
и доколкото от представените платежни нареждания от 11.01.2021 година /л. 11/ и от
12.01.2021 година /л. 33/ е видно, че се касае за междубанкови операции, то отново се налага
извод за положена незабавна и максимална дължима грижа от страна на длъжника да
изпълни задължението си в срок и за това, че не на неговото поведение се дължи образуване
на изпълнителното производство. Щом не е дал повод за завеждане на изпълнителното дело,
по което дори не е започнал да тече срок за доброволно изпълнение, не дължи и разноските
по него.
Следва да се добави и че нормата на чл. 79 от ГПК не изключва приложението на чл.
78 от ГПК и не урежда единствените случаи, в които длъжникът в изпълнителното
производство се освобождава от отговорност за разноски. Напротив, в чл. 78 от ГПК се
съдържа общата регламентация на разноските, приложима във всички производства по ГПК
/освен, където не е изрично изключена/, включително и изпълнителното /така решение №
251 от 19.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 575/2011 г., III г. о., ГК, определение № 403 от
01.12.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1762/2008 г., V г. о., ГК и др./, а чл. 79 ГПК го допълва,
регулирайки допълнителни хипотези, касаещи спецификата в изпълнителното производство.
С оглед на изложеното, жалбата е основателна.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на ЗАД Д.Б.Ж.И З. АД, ЕИК: ******* постановление на частен
съдебен изпълнител О.М., рег. № 846, район на действие Софийски градски съд,
обективирано в съобщение изх. № 4811 от 11.08.2022 година по изп. дело №
20218460400012, с което е посочен размерът на дължимите разноските за изпълнението, в
частта му относно дължимите разноски такси с ДДС по т.1, т. 5, т. 9, т. 31, б.б и т. 26 от
Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, общо в размер на 5887,70 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2