РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. Русе, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря Антоанета П. Христова
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520100109 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ООД
гр. Русе срещу В. В. М., в която се твърди, че ответницата е потребител на
доставяна от ищцовото дружество питейна вода за имот, находящ се в гр.
Русе, кв. „***“, ***“ № 8, бл. ***, вх. 1, ет. 1, ап. 3, с абонатен номер ***.
Твърди се, че ответницата има неплатени суми за доставена питейна вода и
такси канал за посочения имот за периода от 08.10.2020г. до 15.05.2023г. по
партиди № *** и № *** по 7 бр. фактури на обща стойност 2223,36 лв., както
и дължала лихва за забавено плащане в размер на 24,86лв. За тези суми
ищецът образувал заповедно производство под № *** от 2023г. по описа на
РС - Русе, по което срещу ответницата е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за претендираните суми и разноските по делото. С оглед дадени
от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането по
издадената заповед за изпълнение, се моли в настоящото производство да се
признае за установено по отношение на ответницата В. В. М. задължението й
към „Водоснабдяване и канализация“ ООД Русе за сумите от: 2223,36 лв.
главница за предоставени В и К услуги за периода от 08.10.2020г. до
15.05.2023г. по партиди № *** и № ***; 24,86 лв. обезщетение за забава за
1
периода от 01.01.2021г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от тази дата до заплащане
на задължението. Претендират се и направените в двете производства
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпило становище от ответната
страна. В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата
изразява становище за неоснователност на предявените искове, поради
заплащане от страна на ответницата на претендираните в настоящото
производство суми.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ответницата е клиент на ищцовото дружество за имот,
находящ се в гр. Русе, кв. „***“, ***“ № 8, бл. **, вх. 1, ет. 1, ап. 3, с абонатен
номер ***. Също така няма спор по делото, че шест от процесните фактури са
издадени след начислени „служебно“ от ищеца потребени количества вода за
имота на ответницата, а седмата фактура е издадена въз основа на извършен
реален отчет на измервателните средства за посочения имот (водомери) и
която фактура е последната издадена за процесния период. Страните нямат
спор относно количеството на потребената вода, която се претендира за
заплащане, като голямото й количество по последната фактура се обяснявало
с наличен теч в имота на ответницата. Възраженията на последната се
основават на постъпило писмо от ищеца до ответницата във връзка с нейно
заявление за извършване на проверка, в което според нея се съдържало
изявление за заплащане на претендираните в настоящото производство суми.
По депозирано от ищцовото дружество заявление по чл. 410 ГПК, е
издадена срещу ответницата заповед за изпълнение №***г. по ч.гр.д.
№***/2023г. за сумите 2223,36лв. за консумирана вода и такса канал за
периода 08.10.2020г. до 15.05.2023г. в имот в гр. Русе, кв. „***“, ***“ № 8, бл.
**, вх. 1, ет. 1, ап. 3, с абонатен номер ***, както и лихва за забавено плащане
в размер на 24,86лв. за периода 31.12.2020г. до 20.07.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2023г. до окончателното
изплащане и 68,96лв. разноски в заповедното производство. Заповедта е
2
връчена на ответника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което и на
осн. чл. 415, ал.1 т.2 ГПК съдът е указал на ищцовото дружество
необходимостта да предяви установителен иск за вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по
издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в
срока по чл. 415 ГПК и се явява процесуално допустим.
Представените и неоспорени писмени доказателства установяват, че
ответникът се явява потребител (клиент) на ищцовото дружество във връзка с
доставени „В и К“ услуги за посочения в исковата молба имот. Няма спор, че
в процесния имот има монтирани годни измервателни средства, два
индивидуални водомера, които за процесния период са се намирали в срока
на метрологичната си проверка. Претендираните за заплащане в настоящото
производство суми са начислени след извършен реален отчет на
измервателните средства, след който са съобразени предходно начисляваните
служебно количества вода. Поради това и доколкото няма спор за
количеството потребена вода, в тежест на ищцата е да докаже възражението
си, че е заплатила процесните фактури. По делото не са ангажирани
доказателства за това. В представеното писмо, на което се позовава ответната
страна, ищцовото дружество не признава, че са му платени процесните
фактури, а прави изявления за налични плащания по последващо издадени
фактури, след процесния период. В същото писмо изрично е посочено до
ответницата, че по вземанията, които са предявени по съдебен ред (каквото е
и процесното), няма постъпили плащания. Видно е от представената справка
за консумацията на вода за имота на ответницата е, че след последната
фактура за процесния период са издадени множество последващи фактури, в
които е претендирано заплащане въз основа на служебно начислени
количества вода, които са изчислени при съобразяване правилата приети от
ищцовото дружество в Общите му условия.
При това положение следва да се приеме, че процесните фактури не са
платени и исковата претенция следва да бъде изцяло уважена като доказана
по основание и размер.
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в полза на
3
ищцовото дружество следва да се присъдят направените от него разноски за
настоящото производство и заповедното производство по ч.гр.д.№***/2023г.
в общ размер на 162,93лв., за които е представен и списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран и на осн. чл. 422, ал.1 ГПК, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. В. М. ЕГН**********, с адрес
гр. Русе, ул. „ ***“ №8, бл. **, вх.1, ет.1, ап.3, дължи на "Водоснабдяване и
канализация" ООД, ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, ул. „Добруджа“ №6, представлявано от управителя Илиан Милев
сумите: 2223,36лв. за консумирана вода и такса канал по партиди №*** и
№*** за периода 08.10.2020г. до 15.05.2023г., 24,86лв. обезщетение за
забавено плащане за периода 01.01.2023г. до 20.07.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2023г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №***г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2023г. по
описа на РС-Русе.
ОСЪЖДА В. В. М. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ул. „ ***“ №8,
бл. ***, вх.1, ет.1, ап.3 да заплати на "Водоснабдяване и канализация"
ООД, ЕИК827184123, със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул.
„Добруджа“ №6, представлявано от управителя Илиан Милев сумата от
162,93лв. разноски за настоящото производство и разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4