Разпореждане по дело №50311/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 123630
Дата: 31 август 2024 г.
Съдия: Васил Крумов Петров
Дело: 20241110150311
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 26 август 2024 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 123630
гр. София, 31.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20241110150311 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 418, ал. 1 ГПК.
Образувано е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вх. №
268748/21.08.2024 г., на „Юробанк България“ ЕАД срещу С. Й. П., за сумата от 32266,25 лв.,
предсрочно изискуема главница по договор за кредит от 05.04.2022 г., сумата от 1255,44 лв.,
възнаградителна лихва за посочен период, сумата от 390,34 лв., мораторна лихва върху
предсрочно изискуемата главница в посочен период, сумата от 22 лв. такси и 90 лв. разноски
по кредита, както и разноски по делото.
Заповедният съд намира подаденото заявление за неоснователно.
Претендира се издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
по договор за потребителски кредит. В приложеното копие от договора е посочено, че
възнаградителната лихва е фиксирана величина от 5,2% само първите 12 месеца от договора,
а след това се определя като функция от референтен лихвен процент ПРАЙМ на банката,
определян едностранно от кредитен комитет на банката по методология, включваща редица
показатели и променливи, които нито зависят от поведението на потребителя, нито са
предвидими за последния. Клаузите за определяне на лихвите са на пръв поглед
неравноправни и съдът в едностранното производство по глава 37 ГПК е длъжен да ги
приеме за нищожни – арг. чл. 146, ал. 1 ГПК.
Посоченият в договора ГПР от 7,32% е изчислен към момента на сключване на
договора, но очевидно не може да се гарантира на потребителя, че ще отразява реалните
разходи по договора с оглед променливата лихва.
В константната практика на СЕС се приема, че правилното посочване на ГПР в
договора с потребителя е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за
възможностите на потребителя да вземе информирано решение – решение по дело С-
377/2014 г., Radlinger и Radlingerova, решение по дело C-714/2022 г., Профи Кредит
България, и др. Съгласно т. 55 от решението от 21.03.2024 г. по дело C-714/2022 г., Профи
1
Кредит България, неправилното посочване на ГПР задължително трябва да се приравни на
липсващо ГПР с последиците, които националното право свързва с това обстоятелство.
Съгласно чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор за потребителски кредит е
недействителен и потребителят по чл. 23 ЗПК дължи връщане на чистия остатък на взетата
като кредит главница.
Този остатък е изводим от данните документа по чл. 417, т. 2 ГПК (в който са
посочени досегашните плащания и взетия кредит) и е в размер на 32266,25 лв., за която сума
следва да се издаде заповед и лист. За останалите заявлението подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, вх. №
268748/21.08.2024 г., на „Юробанк България“ ЕАД срещу С. Й. П., за сумата от 1255,44 лв.,
възнаградителна лихва за посочен период, сумата от 390,34 лв., мораторна лихва върху
предсрочно изискуемата главница в посочен период, сумата от 22 лв. такси и 90 лв. разноски
по кредита.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от заявителя пред
Софийския градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2