№ 9911
гр. С., 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря Р. ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110146510 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от И. И. Й., малолетна, действаща
чрез своя баща и законен представител И. И. Й., срещу сдружение „Н. Б. Б. А. З.“
осъдителен иск с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 2 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за
сумата от 407 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 12.07.2020 г. около 17,00 часа в
землището на общ. Братя Даскалови, област Стара Загора, на автомагистрала „Тракия“,
ведно със законната лихва от 22.04.2021 г. до окончателното плащане.
Ищцата твърди, че е пострадала от ПТП, настъпило на 12.07.2020 г. в землището
на общ. Братя Даскалови, област Стара Загора, на автомагистрала „Тракия“, в пътното
платно с посока на движение от гр. С. към гр. Стара Загора, в района на км. 160+000,
по вина на водача на товарна композиция, състояща се от влекач „Мерцедес Актрос“ с
рег. № 61К15***, шаси № NMB37540812155***, и с прикачено към него полуремарке
„Шмитц“ с рег. № 61К14***, който загубил управление, преминал през разделителния
обезопасителен остров със стоманени ограждения /мантиН./, навлязъл в платното за
насрещно движение, вследствие на което настъпило верижно ПТП с движещите се в
обратна посока МПС, включително и с управлявания от И. И. Й. лек автомобил „Дачия
Дъстър“, рег. № СВ****МТ. В резултат, като пасажер на задната седалка вляво, в
детска седалка с поставен обезопасителен колан, ищцата И. Й. претърпяла редица
телесни увреждания, като била хоспитализирана първоначално в УМБАЛ „Проф. д-р
Ст. Киркович“, а впоследствие в УМБАЛ „Н.И.Пирогов“, съответно била
дехоспитализирана на 03.08.2020 г. Оздравителният процес продължава и към момента
на предявяване на исковата претенция, като бил съпътстван от негативни психически
изживявания. Ищцата твърди, че за лечението й били разходвани парични средства на
стойност 407 лв. по фактури, издадени в периода 03.08.2020 г. – 20.04.2021 г. Сочи, че
гражданската отговорност на водача на товарната композиция, състояща се от влекач
„Мерцедес Актрос“ с рег. № 61К15***, шаси № NMB37540812155***, и с прикачено
към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № 61К14***, към датата на процесното ПТП е
била застрахована от застраховател без представител за уреждане на претенции в
1
Република България, както и че посоченото товарно ППС е с чуждестранна
регистрация от държава-членка на системата „Зелена карта“. Поради това, е подала
молба до ответника за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени вреди
и е представила банкова сметка за плащане на същото, но до момента на подаване на
исковата молба не е извършено плащане. Претендира от ответника заплащане на
сумата от 407 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени суми за лечение вследствие на настъпилото ПТП, ведно със законната лихва
от 22.04.2021 г. /датата на последно претендираното обезщетение за имуществени
вреди/ до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че част от процесните вреди не
са претендирани извънсъдебно. Прави възражение за съпричиняване на вредите.
Оспорва иска и по размер. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
В доклада по делото като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване на основание чл. 153 ГПК са отделени следните обстоятелства: че
гражданската отговорност на водача на товарната композиция, състояща се от влекач
„Мерцедес Актрос“ с рег. № 61К15***, шаси № NMB37540812155***, и с прикачено
към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № 61К14***, към датата на процесното ПТП е
била застрахована от застраховател без представител за уреждане на претенции в
Република България, както и че посоченото товарно ППС е с чуждестранна
регистрация от държава-членка на системата „Зелена карта“.
По делото са приложени копия на документи по досъдебно производство №
6/2021 г. по описа на Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура – Стара Загора,
прокурорска преписка № 2514/2020 г.
По делото на лист 9-10 е приложен констативен протокол № 56/12.07.2020 г.,
изготвен от органите на МВР след посещение на мястото на произшествието, в който
са посочени участниците в същото, посочено е, че е налице цялостна деформация на
лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** МТ с водач И. И., а по отношение на
И. Й. И., ЕГН ********** е посочено, че е с политравма на черепа, травма на сърце и
гръден кош.
Представени е медицинска документация на ищцата И. И. Й..
Представени са молби от ищцата до ответното сдружение за изплащане на
обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.
За установяване механизма на ПТП е изслушано заключение по комплексна
автотехническа и медицинска експертиза и са събрани писмени доказателства. От
заключението, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от
специалист, притежаващ необходимите знания, се установява, че на база
представените доказателства може да се направи извод, че причината за настъпване на
2
процесното ПТП е поведението на водача на товарна композиция, състояща се от
влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № 61К15***, шаси № NMB37540812155***, и с
прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. № 61К14***, който се отклонява в
ляво към предпазната мантинела. В същия момент на северното платно за движение се
движи лек автомобил „Дачия Дъстър“, рег. № СВ **** МТ със скорост около 100 км/ч.
Товарният автомобил минава през мантинелата и разделителният остров в платното за
насрещно движение, където се преобръща на дясната си страна. Непосредствено преди
преобръщането настъпва удар с лек автомобил „Фиат“. След този удар настъпва и удар
с лек автомобил „БМВ“. Товарната композиция продължава напред косо, плъзгайки се
на дясната си страна, след което реализира удар с лек автомобил „Дачия“, който към
момента на удара се движел със скорост 69 км/ч., а товарният автомобил – с около 40
км/ч., като ударът между двете превозни средства е настъпил между предната лява
странична част на лекия автомобил и горната и предна част на кабината на влекача.
След удара лек автомобил „Дачия“ продължава движението си с ротация по посока
обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре, удря се със задната си дясна част от
мантинелата и се установява в аварийната лента за движение.
Описаният в протокола за ПТП и в заключението на изслушаната експертиза
механизъм на настъпване на процесното ПТП се подкрепя от събраните по делото
гласни доказателствени средства.
Според показанията на свидетеля Е. Д., водач на автомобил „Мини Купър“, при
движение с лекия си автомобил по пътя от гр. Бургас към гр. С. е видял как товарен
автомобил, движещ се в настрещната посока, е счупил мантинелата и е застанал
напречно на пътя в посока на движение Бургас – С., преобърнал се е и е започнал да
удря колите, между които и управляваната от него.
Според показанията на свидетелката Н. З., водач на автомобил по време на
събитието, при движение по пътя от гр. Бургас към гр. Пловдив от насрещното платно
за движение към пътното платно, на което се движела тя се насочва тир, който чупи
мантинелата и удря коли както от лявата, така и от дясната пътна лента на това пътно
платно.
Според показанията на свидетеля М. К., водач на автомобил при настъпване на
събитието, при движение с лекия си автомобил по автомагистрала „Тракия“ в посока
от гр. Бургас към гр. Пловдив, е видял как тир, който се е движел в посока С.-Бургас
рязко свива наляво, пресича мантиН.те и застава напречно на пътя, който е в посока за
гр. С.. Тирът ударил всички коли, на които пресякъл пътя.
За установяване на нанесените вреди на ищцата са представени писмени
доказателства и е изслушано заключение по комплексна автотехническа и медицинска
експертиза, изготвено въз основа на същите. Според заключението от приложените
медицински документи се установява, че в резултат на инцидента ищцата е получила
3
контузия на мозъка тежка степен, контузии на меките тъкани на главата, промени в
белите дробове, увреди на ФКФ – моторна афазия, двигателни увреди,
посттравматична дилатация /разширение/ на стомаха, разкъсно-контузни рани на кожа
в дясно челно и ляво със загуба на меки тъкани, охлузна рана в областта на лява
колянна става и множество малки охлузвания по ръцете и краката. Получените
наранявания са предизвикани от удар на тялото, главата и крайниците на ищцата с
твърди части от интериора на лекия автомобил „Дачия“ в резултат на процесното ПТП.
Травмите на ищцата са предимно в лявата част на тялото, което кореспондира с
посоката на основния удар от товарния автомобил, произвел произшествието. Вещото
лице установява наличието на причинна връзка между инцидента и травмите. Според
заключението разходите за закупуване на медикамента „Депакин“ под формата на
сироп, разходите за прегледи при детски невролог и за извършването на изследването
Електроенцефалогия (ЕЕГ) са вследствие на получената от ищцата черапно-мозъчна
трамва от процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен от
наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалната такава,
предвидени изрично в нормите на чл. 515, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ – липса
на кореспондент за Република България на застрахователя на виновния водач на
моторно превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално
бюро членува в Съвета на бюрата, и в нормата на чл. 511, ал. 3 вр. чл. 496, ал. 1 КЗ –
липса на произнасяне от страна на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи в тримесечен срок от предявяване на претенцията пред същото.
Между страните не се спори, че гражданската отговорност на водача на
товарната композиция към датата на процесното ПТП е била застрахована от
застраховател без представител за уреждане на претенции в Република България, както
и че посоченото товарно ППС е с чуждестранна регистрация от държава-членка на
системата „Зелена карта“.
Според представените на лист 168-170 по делото молби от ищцата до ответника,
същата е заявила претенцията си за заплащане на обезщетение за претърпените
вследствие на процесното ПТП имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за закупуване на медикамента „Депакин“ под формата на сироп, за прегледи
при детски невролог и за извършване на изследването Електроенцефалогия (ЕЕГ),
които е заявила и в настоящото производство, с молби съответно от 17.09.2022 г.,
05.02.2021 г. и 22.04.2021 г. В тази връзка, възражението на адв. Цървуланова –
процесуален представител на ответника, че пред Националното бюро не са
претендирани разходите по фактури от 20.11.2020 г., от 15.12.2020 г., от 14.01.2021 г. и
от 04.02.2021 г., посочени съответно под № т. 31, т. 32, т. 33 и т. 34 от доказателствата
в исковата молба, е неоснователно. Видно от молба на лист 169 по делото, на
05.02.2021 г. ищцата е депозирала в ответното сдружение молба за изплащане на
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, между които и
тези по изброените по-горе фактури. При така установената фактическа обстановка,
настоящата инстанция приема, че предвиденият от законодателя в чл. 511, ал. 3 вр. чл.
496, ал. 1 КЗ тримесечен срок е изтекъл към датата на подаване на исковата молба, по
която е образувано делото. Плащане от ответника на претендираната сума не се твърди
и доказва. Горните изводи обуславят допустимостта на исковото производство, което
налага разглеждането на исковите претенции по същество.
4
Основателността на предявения пряк иск на увреденото лице срещу
Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ се
обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) противоправно и
виновно поведение на водач на МПС, обичайно намиращо се извън територията на
Република България, в причинна връзка, с което са настъпили имуществени вреди и
установяване на техния размер (деликт) 2) наличие на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и застраховател без
представител за уреждане на претенциите в Република България. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените факти при условията
на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на
ответника е установяване на правоизключващите възражения, направени в отговора на
исковата молба, или погасяването на претендираното вземане и оборване на
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата. В тежест
на ответника е да докаже и възражението си за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От събраните по делото писмени доказателства и експертно заключение, се
установява наличието на фактическите обстоятелства, съставляващи основание на
предявената искова претенция по чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, а
именно реализирано застрахователно събитие - ПТП от 12.07.2020 г., предизвикано
противоправно и виновно от водач на МПС, обичайно намиращо се извън територията
на Република България, наличие на валидно застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на произшествието, сключена между водача на
МПС и застраховател без представител за уреждане на претенциите в Република
България, претърпени от ищцата И. Й. имуществени вреди, както и причинно-
следствената им връзка с процесното събитие.
Според експертното заключение поведението на водача на товарната
композиция, състояща се от влекач „Мерцедес Актрос“ с рег. № 61К15***, шаси №
NMB37540812155***, и с прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с рег. №
61К14*** – Refik Goksel Basoglu, е станало причина за настъпване на процесното ПТП
с навлизането на товарната композиция в платното за насрещно движение, от което
следва противоправността на деянието.
Водачът на товарната композиция рязко е предприел маневра наляво, преминал
е през мантинелата и разделителния остров в платното за насрещно движение, където
се е преобърнал на дясната си страна. С това свое поведение той е нарушил правилата
за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП (всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди), както и правилата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП (водачите на пътни превозни средства
са длъжни при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие).
Същевременно, по делото не се твърдят и не се установяват обстоятелства, от
които може да се направи извод за липса на виновно поведение на водача на товарната
композиция, които да оборват презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което съдът
приема, че поведението на същия е виновно.
Съгласно изложението в исковата молба и представените фактури на лист 171-180
по делото, ищцата претендира заплащане на сума за направени разходи за лечение в
общ размер от 407 лв., от които 7,70 лв. по фактура № 026/01.09.2020 г. за закупуване
на сироп „Депакин“, 130 лв. по фактура № 090/08.09.2020 г. за преглед при детски
невролог и извършване на изследването ЕЕГ, 7,70 лв. по фактура 028/16.09.2020 г. за
закупуване на сироп „Депакин“, 7,70 лв. по фактура от 30.09.2020 г. за закупуване на
сироп „Депакин“, 7,70 лв. по фактура от 03.11.2020 г. за закупуване на сироп
„Депакин“, 15,40 лв. по фактура от 20.11.2020 г. за закупуване на сироп „Депакин“,
15,40 лв. по фактура от 15.12.2020 г. за закупуване на сироп „Депакин“, 15,40 лв. по
фактура от 14.01.2021 г. за закупуване на сироп „Депакин“, 70 лв. по фактура от
04.02.2021 г. за преглед и 130 лв. по фактура от 20.04.2021 г. за преглед и извършено
изследване ЕЕГ. Според заключението на вещото лице разходите за закупуване на
5
медикамента „Депакин“ под формата на сироп, разходите за прегледи при детски
невролог и за извършването на изследването ЕЕГ са вследствие на получената от
ищцата черапно-мозъчна трамва от процесното ПТП.
По възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане
може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване или за
увеличаване на размера им. Положителният извод за наличие на съпричиняване се
предпоставя от наличието на установено по делото противоправно поведение на самия
пострадал, с което той е създал предпоставки за собственото си увреждане си и
обективно е допринесъл за настъпването му, без да е необходимо да е действал
виновно. Следователно необходима е причинно-следствена връзка между това
действие или бездействие и настъпване на вредоносния резултат. Приносът на
пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като не може да е
хипотетичен и да почива на предположения.
В настоящия случай съдът приема, че не е установено по делото при
условията на пълно и главно доказване, че ищцата с противоправното си поведение е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат. На първо място, съдът намира, че
по делото не е доказано по несъмнен начин, че ищцата е пътувала на детска седалка,
която според заключението на вещото лице би била неподходяща за пътуване на дете
на нейната възраст, а не в детско столче. Изводът за това съдът формира при
съобразяване, че при изслушването си в съдебното заседание вещото лице посочва, че
не е видял от материалите по делото в какво е била поставена ищцата (детско столче
или седалка) и не е сигурен, а данните, според които ищцата е пътувала в детска
седалка, черпи от показанията на родителите по досъдебното производство, които
обаче настоящата инстанция не намира за достатъчни да установят по несъмнен начин
това обстоятелство. В заключението си и при изслушването в съдебно заседание
вещото лице посочва, че мястото на задната седалка, от ляво зад шофьора, на което е
пътувала ищцата, в конкретния случай не е било най-безопасното място поради
обстоятелството, че ударът между лекия автомобил „Дачия“ и товарния автомобил се е
осъществил в предната лява част. При изслушването си в съдебно заседание вещото
лице посочва, че по статистика най-безопасното място е това зад шофьора. По
отношение на мястото, на което е била поставена ищцата, съдът намира, че не може да
се установи противоправност, доколкото поначало няма установено в закона правило
относно мястото, където следва да бъде поставено детско столче в автомобил, поради
което не може да се формира извод за съпричиняване на резултата по това
съображение. Само за пълнота следва да се посочи, че родителите в случая са
съобразили мястото, на което да поставят детето, с незадължителната, но
публичноизвестна статистика, за която вещото лице сочи в съдебно заседание, според
6
която мястото зад шофьора е дори поначало по-безопасното такова.
Предвид изложеното, съдът намира, че възражението за съпричиняване е
неоснователно.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът за имуществените вреди
претърпени от И. Й. вследствие на процесното ПТП се явява основателен за цялата
претендирана сума от 407 лв.
От приложените на лист 168-170 по делото молби е видно, че на 17.09.2020 г.
ищцата е депозирала пред ответника искане за заплащане на направени разходи по
фактура от 08.09.2020 г., на 05.02.2021 г. - искане за заплащане на направените разходи
по фактури от 01.09.2020 г., 16.09.2020 г., 30.09.2020 г., 03.11.2020 г., 20.11.2020 г.,
15.12.2020 г., 14.01.2021 г. и 04.02.2021 г., на 22.04.2021 г. – искане за заплащане на
направените разходи по фактура от 20.04.2021 г., заплащането на които разходи
претендира и в настоящото производство. С оглед на изложеното, съдът приема за
доказано обстоятелството, че ответникът е бил поканен извънсъдебно да възстанови
претендираните в настоящото производство имуществени вреди.
По отношение на искането за присъждане на законна лихва върху
имуществените вреди, считано от 22.04.2021 г./датата на последната отправена до
ответника покана/ и обстоятелството, че по силата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено
увреждане се дължи лихва за забава от момента на увреждането, съдът приема, че е
сезиран с искане за ангажиране на отговорността за забава на застрахователя като
функционално обусловена от отговорността на деликвента, а не с искане за ангажиране
отговорността на застрахователя за собствената му забава. Поради това и в
съответствие с диспозитивното начало, законна лихва за забава се дължи от датата на
предявяване на застрахователната претенция – 22.04.2021 г., а не от изтичане на
тримесечният срок по чл. 496, ал. 1 КЗ (в този смисъл решение № 50102/22.10.2022 г.
по т.д. № 1428/2021 г., II т.о на ВКС).
По разноските:
Право на разноски при този изход има ищцата.
Ищцата претендира присъждане на разноски за държавна такса в размер на 50
лв., депозит за изготвяне на комплексна експертиза – 250 лв., депозит за призоваване на
свидетели – 80 лв., а процесуалният представител на ищцата - и възнаграждение за
един адвокат на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв. Предвид изхода на спора,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски в общ размер на
380,00 лв., а на адвокат В. В. О., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „И.“ № 13, ет. 2,
ап. 4 на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗА сумата в размер от 400,00 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ищцата И. И. Й. за исковото производство, определени съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
7
възнаграждения.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Б. Б. А. З., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Г. И.“ № 2, ет. 2 да заплати на И. И. Й., ЕГН **********, представлявана от
своя баща и законен представител И. И. Й., ЕГН **********, на основание чл. 515, ал.
1, т. 2 вр. чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 407 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 12.07.2020 г., около 17,00 ч., в землището на община Братя Даскалови,
област Стара Загора, в района на км. 160+000 на автомагистрала „Тракия“, ведно със
законната лихва от 22.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Б. Б. А. З., ЕИК *********, да
заплати на И. И. Й., ЕГН **********, представлявана от своя баща и законен
представител И. И. Й., ЕГН **********, сумата от 380 лв. разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК
Н. Б. Б. А. З., ЕИК *********, да заплати на адвокат В. В. О., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. „И.“ № 13, ет. 2, ап. 4, сумата от 400,00 лв., представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищцата И. И. Й..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8