№ 3464
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110161017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът ..., ЕИК ...., е предявил срещу ответника ..., ЕИК ..., осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ за заплащане на сумата от 974,70 лв., представляваща непогасен
остатък от изплатено от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско на МПС“ по преписка по щета № 22110520011 за имуществени вреди, причинени на
лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., вследствие на ПТП, реализирано на 01.07.2022 г. на
главен път I-9, на 208 км. в посока гр. ..., по вина на застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител адв. Г. М. твърди, че в
срока на застрахователното покритие по застраховка „Каско на МПС“ е настъпило събитие –
ПТП, по следния механизъм: на 01.07.2022 г. на главен път I-9, на 208 км. в посока гр. ..., в
района на община „...“, водачът на застрахован при ответника лек автомобил марка „...“, с
рег. № ..., удря застрахования при ищеца водач на лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., с
което причинил материални щети върху лекия автомобил. За настъпилото ПТП бил изготвен
Протокол за ПТП № 1793480/01.07.2022 г., съгласно който водачът на лек автомобил марка
„...“, с рег. № ..., е виновен за произшествието. По уведомление за застрахователно събитие
при ищеца била заведена щета № 22110520011, извършен бил опис на причинените по лек
автомобил марка „...“ щети, като вредите по лекия автомобил били отстранени в сервиз ....
на стойност от 6 957,16 лв., за което била издадена фактура. Поддържа, че е изплатил цялата
сума по фактурата, поради което спрямо ответника като застраховател на гражданската
1
отговорност на деликвента в полза на ищеца възникнало регресно вземане за платеното
застрахователно обезщетение за сумата от 6 957,16 лв. Ищецът посочва, че с писмо от
25.08.2022 г. поканил ответника да заплати регресното вземане. С платежно нареждане от
06.10.2022 г. ответникът извършил частично плащане в размер на 5 982,46 лв., като
остатъкът от дължимото застрахователно обезщетение в размер от 974,70 лв. останал
непогасен до настоящия момент. С тези съображения моли съда да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 974,70 лв., представляваща непогасения остатък от заплатеното
от ищеца застрахователно обезщетение. Претендира разноски. Представя списък по чл.
80 ГПК. Възразява за разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника,
който оспорва исковете по основание и размер. Признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите относно лек автомобил марка „...“, с рег. № .... Не оспорва настъпването
на 01.07.2022 г. на соченото ПТП, както и факта на изплащане от страна на ищеца на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ в размер на 6 957,16 лв. Не
оспорва, че вследствие на предявената от ищеца регресна претенция е възстановил
извънсъдебно сумата от 5 982,46 лв., но счита, че същата представлява действителният
размер на вредите, ведно с обичайните разноски за определяне на обезщетението. Оспорва
механизма на ПТП и наличието на пряка причинно-следствена връзка между него и
нанесените вреди. Счита, че описаните от ищеца материални щети по предната част на лек
автомобил марка „...“, с рег. № ..., а именно капак преден, предна броня, ляв фар, рамка
предна, лайсна предна дясна броня, не са следствие от механизма на процесното ПТП,
поради което свързаните с тях разходи за монтаж, демонтаж, бояджийски и ремонтни
операции не следва да бъдат възстановявани от ответника. Оспорва размера на твърдените
от ищеца имуществени вреди като силно завишен с доводи, че някои от нанесените щети не
е следвало да бъдат обезщетявани от страна на ищеца, доколкото са били налице още към
момента на сключване на договора за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за
процесния лек автомобил. Счита, че ремонтът на увредените детайли на автомобила е
извършен по завишени цени на труд и материали. С тези доводи моли иска да бъде
отхвърлен. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък
по чл. 80 ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 974,70 лв., представляваща непогасен остатък от
изплатено от него застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на
МПС“ по преписка по щета № 22110520011 за имуществени вреди, причинени на лек
автомобил марка „...“, с рег. № ..., вследствие на ПТП, реализирано на 01.07.2022 г. на главен
път ... км. в посока гр. ..., по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
2
отговорност“ водач на лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411, изр. 2 КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 29.05.2023 г., в което
е обективиран проектът за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие на действително и
валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ответника .... относно лек автомобил марка „...“, с рег. № ...; наличие на действително и
валидно към датата на процесното ПТП застрахователно правоотношение по застраховка
„Каско на МПС“, сключен с ищеца ... относно лек автомобил марка „...“, с рег. № ...;
изплащане на застрахователното обезщетение в размер на 6 957,16 лв. от страна на ищеца в
полза на собственика на увредения лек автомобил /на сервиза, извършил ремонта/.
На първо място, спорен между страните по делото се явява въпросът относно
конкретния механизъм на процесното ПТП, за чието установяване е представен и приет като
писмено доказателство Протокол за ПТП № 1793480/01.07.2022 г., съставен от ...., младши
автоконтрольор в ..., подписан от двамата водачи – участници в произшествието и от
съставителя му, събрани са гласни доказателства чрез проведен разпит на един от
участвалите в процесното произшествие водачи – свидетеля К. А. П., водач на процесния
лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., и е прието заключение на САТЕ, изготвено от вещото
лице С. Д. С.. Съдът намира, че приетият по делото Протокол за ПТП № 1793480/01.07.2022
г. е съставен от длъжностно лице в кръга на възложените му служебни задължения, който
като официален свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК обвързва съда с
материална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице – съставител, и относно самото
удостоверително изявление - обстоятелствата, които са установени от него, и
волеизявленията, които са извършени пред него. В настоящия случай не са оспорени нито
автентичността на констативния протокол за ПТП, нито удостоверителната компетентност
на неговия съставител, както и реда, по който е съставен актът.
От съставения протокол за ПТП, след анализ на показанията на разпитания свидетел,
3
преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, на които съдът дава вяра като обективни,
последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства,
и чрез изслушаното и прието заключение на САТЕ по делото се установява следният
механизъм на ПТП: на 01.07.2022 г. около 16:00 ч. на главен път I-9 в района на 208 км. в
посока на движение гр. ..., община „...“, водачът на лек автомобил марка „...“, рег. № ...,
застрахован при ответното дружество, не спазва необходимата дистанция, поради което
реализира удар със спиращия пред него водач на лек автомобил с рег. № ...., който
вследствие на удара отскача и удря водача на процесния лек автомобил марка „...“, с рег. №
..., застрахован при ищеца, който, от своя страна, реализира с предната си габаритна част
удар с намиращия се пред него лек автомобил, вследствие на което настъпва пътно-
транспортно произшествие с материални щети, изразяващо се във „верижна катастрофа“.
При изследване механизма на процесното ПТП чрез приетите по делото писмени
доказателства, в т.ч. Протокол за ПТП № 1793480/01.07.2022 г., Акт за установяване на
административно нарушение от 01.07.2022 г., Наказателно постановление № 22-0304-
000620/14.07.2022 г., както и събраните гласни доказателства и приетото заключение на
САТЕ съдът намира, че се установи противоправност в поведението на застрахования при
ответника водач на лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., изразяваща се в това, че е нарушил
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, която гласи, че водачът на пътно превозно средство е
длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. С
оглед изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лек автомобил марка „...“, с
рег. № ..., е в противоречие с предписаното в цитираната норма и е противоправно съгласно
изискванията на чл. 45 ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за виновност по чл. 45
ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 45
ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на лек автомобил марка
„...“, с рег. № ..., по отношение на причинените вреди от процесното пътно–транспортно
произшествие.
Не се спори между страните, а и приетите в тази връзка писмени доказателства –
уведомление за щета по застраховки „Каско“, опис на щета № 22110520011 от 01.07.2022 г.,
опис-заключение по щета № 22110520011/01.07.2022 г., фактура № **********/31.07.2022 г.,
банково извлечение от 03.08.2022 г., регресна покана от 25.08.2022 г., преводно нареждане от
06.10.2022 г., ведно с опис по щети, сочат, че ищецът е определил и заплатил в полза на
собственика на лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., застрахователно обезщетение в размер
от 6 957,16 лв., като впоследствие ответникът частично е уважил претенцията на ищеца и е
възстановил сумата в размер от 5 982,46 лв. въз основа на изпратената регресна покана. В
тази връзка следва да бъде разгледано възражението на ответника, че материалните щети по
предната габаритна част на процесния лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., а именно капак
преден, предна броня, ляв фар, рамка предна, лайсна предна дясна броня, не се намират в
пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП, тъй като са били
налице още към момента на сключване с ищеца на договор за имуществена застраховка
4
„Каско на МПС“ относно процесния лек автомобил.
От констатациите на приетата по делото САТЕ, която съдът кредитира като обективно
и безпристрастно изготвена и обоснована, се установява, че щетите, нанесени при
процесното ПТП на лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., се намират в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на получаването им. Както се изясни по-горе, процесното
ПТП се е изразило в причинена верижна катастрофа, при която водачът на застрахования
при ответника лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., в процес на застигане е реализирал удар
в спрелия пред него лек автомобил с рег. № ...., който вследствие на удара и поетата
кинетична енергия се е изместил напред и е реализирал удар със спиращия пред него водач
на застрахования при ищеца лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., който, от своя страна, с
предната си габаритна част е реализирал удар с намиращия се пред него лек автомобил с
неизвестен регистрационен номер. Вещото лице констатира, че съобразно динамиката на
удара и получените увреждания по процесния лек автомобил, описани от ищцовото
дружество, съответстват на механизма на процесното ПТП. Горното се установява и от
схемата на ПТП, изобразена в приетия по делото Протокол за ПТП № 1793480/01.07.2022 г.,
на която са визуализирани четири броя моторни превозни средства, намиращи се в колона
едно зад друго, като водачът на лек автомобил марка „...“ /участник № 1/ се е намирал най-
отзад в колоната, а отбелязаното под № 4 като „неизвестно МПС“ се е намирало най-отпред
в колоната, пред водача на лек автомобил марка „...“ /участник № 2/. Видимите щети по
процесния лек автомобил съгласно протокола за ПТП са както в задната габаритна част -
счупена задна броня, деформирани капак на багажник и задни калници, така и в предната
габаритна част - пукната предна броня. Относими в случая са и дадените от свидетеля П.
показания в частта им, според която към момента на осъществяване на процесното ПТП
движението било доста натоварено, превозните средства се движели бавно и с ниска скорост
в колона едно зад друго, като непосредствено преди удара пред процесния лек автомобил се
намирал друг автомобил. Самият удар се случил малко след светофара на кръстовището за
„Слънчев бряг“ в посока гр. ..., като към този момент пред управлявания от свидетеля П. лек
автомобил марка „...“ не е имало спряло превозно средство, тъй като колоната от превозни
средства се намирала в движение. Свидетелят споделя, че ударът, понесен от управлявания
от нея лек автомобил марка „...“, бил много силен, но няма ясни спомени дали вследствие от
него автомобилът е реализирал удар с превозното средство пред него. Въпреки това споделя,
че по предната част на процесния автомобил били нанесени материални щети, които не са
били налице преди реализирането на процесното ПТП. За установяване състоянието на
процесния лек автомобил, застрахован при ищеца, към момента на сключване на
имуществена застраховка „Каско на МПС“ по делото са приобщени и приети като писмени
доказателства 2 бр. протоколи за оглед при застраховане от 29.01.2016 г. и от 25.02.2016 г.,
ведно със снимков материал, както и застрахователни полици със застрахован предмет
процесния лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., за периода от 29.01.2017 г. до 28.01.2023 г.
От протоколите за оглед, неразделна част от застрахователната полица, се установява, че
началният момент на действие на процесната застраховка „Каско на МПС“ е от дата
29.01.2016 г., като и при двата извършени огледа на пътното транспортно средство не са
5
констатирани щети. Посоченото се подкрепя и от представения и приет по делото снимков
материал на процесния лек автомобил, от който се установява, че към момента на сключване
на процесната имуществена застраховка „Каско“ щети по предната част на лекия автомобил
не са били налице. Ето защо съдът намира за доказано в процеса наличието на пряка
причинно-следствена връзка между реализиралото се ПТП и нанесените по предната
габаритна част на процесния лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., материални щети, в т.ч.,
тези по капак преден, предна броня, ляв фар, рамка предна, лайсна предна дясна броня, с
оглед на което разходите по тяхното ремонтиране следва да бъдат възстановени от
ответника по заведената срещу последния регресна претенция.
С настъпването на процесното застрахователното събитие, а именно – осъщественото
пътно-транспортно произшествие, при което на застрахования лек автомобил са нанесени
установените по-горе материални щети, за застрахователя по имуществена застраховка е
възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на
претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора
сума, поради което и на основание чл. 411, изр. 1 КЗ съдът намира, че ищецът е встъпил в
правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
причинителя на вредата. Отговорността на застрахователя при деликт е гаранционно-
обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане, като
задължението му за репариране на вредите възниква дотолкова, доколкото застрахованото
имуществено благо е повредено/унищожено. В тази връзка размерът на дължимото
застрахователно обезщетение от застрахователя към застрахованото по договор за
имуществено застраховане лице за повредената вещ се съизмерява с възстановителната
стойност. Същата зависи от това дали застрахованата вещ, в случая – автомобил, е
гаранционен или не, тъй като това пряко е рефлектирало на решението на застрахователя да
сключи договора за застраховка и условията за това. При настъпило събитие последният
дължи на застрахования стойността, необходима за отремонтиране на превозното средство,
ако е частично увредено, по цени на официален сервиз, ако вещта е в гаранционен срок и от
това зависи поддържането на гаранцията за него, но не повече от застрахователната сума по
договора. След изплащане на определеното по този начин застрахователно обезщетение,
застрахователят има право да се суброгира в правата на застрахования срещу третото лице
деликвент, който е отговорен за причинените щети, респективно срещу неговия
застраховател. Отговорността на застрахователя на деликвента е функционално обусловена
от произшествието и в хипотеза на регрес спрямо него отговорността му не е обвързана с
обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател по договора за
имуществено застраховане на вещта. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се
на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност
към момента на застрахователното събитие. Това означава, че меродавна е не
възстановителната, а действителната стойност на вещта, която се определя от пазарната
цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купена (така и Решение № 37 от
23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на I ТО на ВКС).
6
Според заключението на вещото лице стойността, необходима за възстановяване на
увредените детайли по лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., при влагане на оригинални
части, по цени на официалния за марката и модела сервиз (сервиз по гаранционното
обслужване) към датата на ПТП – 01.07.2022 г., е в размер на 13 406,51 лв. Вещото лице е
изчислило и стойността, необходима за възстановяване на увредените детайли по лек
автомобил марка „...“, с рег. № ... по средни пазарни цени към датата на ПТП – 01.07.2022 г.,
която е в размер на 7 609,54 лв.
При имуществените застраховки стойността на дължимото се застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/, дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури (Решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II
т. о. на ВКС). При липса на посочените две условия, т. е., ако автомобилът е бил пуснат в
експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален
сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна
цена, т. е., изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. От представените по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ се установи, че към
датата на настъпване на произшествието процесният автомобил е бил в експлоатация от 7
години, 3 месеца и 15 дена, считано от датата на първоначалната му регистрация –
06.03.2015 г. По делото не са налице данни увреденият лек автомобил марка да е бил
отремонтиран в официален фирмен сервиз. Предвид изложеното дотук, съдът приема, че
действителният размер на вредата съответства на посочената по-горе сума в размер на
7 609,54 лв., следваща от експертното заключение, необходима за възстановяване на
увредените детайли по лекия автомобил при влагане на оригинални части (Решение № 225
от 08.02.2022 г. по в. гр. д. № 11425/2021 г. на Софийски градски съд). Доколкото
определеното и платеното от ищцовото дружество застрахователно обезщетение е на
стойност, по-ниска от приетия от съда действителен размер на вредата, а именно за сумата
от 6 957,16 лв., както и с размера на извънсъдебно платената от ответника сума от 5 982,46
лв., съдът достига до извод, че следващото се на ищеца регресно вземане под формата на
останалото дължимо и неплатено застрахователно обезщетение за причинените щети по лек
автомобил марка „...“, с рег. № ..., вследствие от процесното ПТП и определено по средни
пазарни цени, възлиза на сумата от 974,70 лв., за която сума предявената регресна
претенция за заплатеното от ищеца в качеството на застраховател по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение по преписка по щета №
22110520011 се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спорa на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
7
единствено ищецът в производството, който претендира и доказва извършването на
следните разноски: 50 лв. за държавна такса, 282,70 лв. депозит за призоваване на свидетел,
300 лв. депозит за изготвяне на САТЕ и 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение
/съгласно Договор № 24/03.11.2022 г., фактура от 03.11.2022 г., преводно нареждане от
14.11.2022 г. на лист 161-164 по делото/. С оглед гореизложеното, на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 992,70 лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ... да заплати на ..., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 411 КЗ сумата от 974,70 лв.,
представляваща непогасен остатък от изплатено от него застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско на МПС“ по преписка по щета № 22110520011 за
имуществени вреди, причинени на лек автомобил марка „...“, с рег. № ..., вследствие на ПТП,
реализирано на 01.07.2022 г. на главен път I-9, на 208 км. в посока гр. ..., по вина на
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек
автомобил марка „...“, с рег. № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 10.11.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ... да заплати на ..., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление ..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 992,70
лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8