О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
1770/17.12.2019г.
гр. Пазарджик, 17.12.2019 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПАЗАРДЖИК, ІІІ – административен състав, в закрито
съдебно заседание на седемнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 294 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалбата на „М
и Т Пройчеви“ ООД /в ликвидация/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Велинград, ул. „**“ № **, представлявано от ликвидатора Е.П.
против Решение № 56/22.02.2018 г. на Общински съвет Велинград.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като дружеството-жалбоподател не е било уведомено за
започналата и проведена процедура по вземане на решението, което представлява
нарушение на закона. Моли да бъде отменено оспореното решение като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от временно назначен
синдик М.З., която по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба
и отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по делото – Общински съвет – Велинград, редовно призован не се
явява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 6650/13.11.2019 г. от
адв. С., в което по изложени съображения моли съда да отхвърли жалбата и остави
в сила оспореното решение като правилно и законосъобразно. Претендира
направените по делото разноски по представен списък на разноските.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните
по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за
установено следното:
С обжалваното решение, взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл.
74, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 76 и чл. 77 от Закона за концесиите Общински
съвет - Велинград е дал съгласие за прекратяване на Договор № 328/14.11.2001 г.
за предоставяне на концесия на обект за извършване на търговска дейност върху
имот публична общинска собственост, състоящ се от масивни сгради с обща
застроена площ от 423 кв.м. и прилежащ терен, представляващ УПИ ІІ – „Баня и
обществено обслужване, с площ 1100 кв.м. в кв. 156 от плана на гр. Велинград –
„Женска баня“, сключен между концедента – Община Велинград и концесионера – „М
и Т – Пройчеви“ ООД. Със същото решение Общински съвет гр. Велинград е
упълномощил кмета на общината да извърши всички правни и фактически действия,
във връзка с изпълнение на решението.
Установи се по делото че на 14.11.2001 год. Община гр. Велинград в
качеството си на концедент е сключила договор с „М и Т – Пройчеви“ ООД в
качеството му на концесионер за предоставяне на концесия върху описания имот
публична общинска собственост. Договорът е сключен за срок от 35 години.
Въз основа на тази фактическа обстановка,съдът намира, че жалбата се явява
процесуално недопустима, по следните съображения:
Приемайки оспореното решение общинският съвет е упражнил правомощието си по
чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация и е действал не като административен орган, а като орган, който
упражнява правото на собственост върху имуществото на общината. Оспореното
решение има за предмет уреждане на гражданскоправни отношения с другата страна
по сключен с общината договор за концесия на имот, публична общинска
собственост, поради което не може да се провери по реда, по който се проверяват
индивидуалните административни актове, издадени при упражняването на
изпълнително-разпоредителни функции.
Процесното решение на Общински съвет гр. Велинград има за предмет
прекратяване на концесионен договор и в случая е налице частноправен спор
относно това, дали прекратяването е в съответствие със законовите изисквания и
договорните условия. С предоставянето на концесията отношенията между страните
по повод изпълнението на договора и евентуалното му прекратяване /до каквото не
се стига автоматично с атакуваното решение на общинския съвет/ преминават във
фазата на гражданскоправните отношения, като възникналите в тази връзка спорове
се решават по реда на ГПК, както е указано и в чл. 23 от концесионния договор.
Обществените отношения във връзка с предоставянето на концесия върху
обекти, публична държавна и общинска собственост са предмет на регулиране от
действащия понастоящем Закон за концесиите. Анализът на разпоредбите на Закона
за концесиите води до извод, че предоставянето на концесия върху обекти публична
общинска собственост се извършва чрез изпълнението на сложен фактически състав,
съдържащ в себе си административна и гражданска фаза. Така съгласно
разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗК, процесът включва три етапа: извършване на
подготвителни действия; провеждане на процедура за предоставяне и третият -
сключване на концесионен договор. От тези етапи само правоотношенията във
връзка с провеждането на процедурата разкриват административен характер, тъй
като на този етап концедентът или неговите помощни органи встъпват в качеството
си на административни органи и актовете им имат властнически характер. Алинея
втора на чл. 9 от закона посочва актовете и елементите на самата процедура за
предоставяне на концесия, като административна такава: приемане на решение за откриването
й; провеждане на открита процедура и последния - определяне на концесионер. С
влизане в сила на акта за определяне на концесионер, страните преминават към
сключването на договор, изпълнението му и прекратяването му. Договорните
правоотношения имат вече граждански характер. Поради това всички спорове във
връзка със сключването, изпълнението, изменението и прекратяването на
концесионния договор са извън обхвата на административните правоотношения и се
решават по исков ред, а не по административен такъв. В този смисъл е и
съдебната практика на ВАС /Определение по адм.д. № 1206/2013 на ВАС; Решение по
адм.д. № 1641/2012 г. на ВАС; Решение по адм.д. № 7905/2011 г. на ВАС;
Определение № 9444 от 2.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6732/2016 г., III о., докладчик
съдията Албена Радославова и т.н./.
По изложените съображения съдът намира, че липсва годен за обжалване
административен акт, поради което жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане, а производството по делото – прекратено.
Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от пълномощника
на ответника, ще следва да се осъди жалбоподателя да му заплати направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен
съд -Пазарджик, ІІІ- състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.11.2019 г. за даване
ход по същество на адм. дело № 294/2018г. по описа на Административен съд гр.
Пазарджик.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „М и Т Пройчеви“ ООД /в
ликвидация/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велинград,
ул. „Захари Стоянов“ № 1, представлявано от назначения временен синдик М.З.
против Решение № 56/22.02.2018 г. на Общински съвет Велинград.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 294/2018 г. по
описа на Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав.
ОСЪЖДА „М и Т Пройчеви“ ООД /в ликвидация/ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „**“ №*,
представлявано от назначения временен синдик М.З. да заплати на Общински съвет
Велинград направените по делото разноски в размер на 360 лева /триста и
шестдесет/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/
Определение
№ 1998 от 07.02.2020г. на ВАС - София, Четвърто отделение по АД №
1478/2020г. - ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1770/17.12.2019 год. по адм. д. № 294/2018
год. по описа на Административен съд – Пазарджик.
Определението е окончателно.