Р Е Ш Е Н И Е № 292
гр. Сливен,
20.12.2022 г.
Административен
съд – Сливен, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и
втора година, в следния състав:
Административен съдия: Детелина Бозукова
при участието на
секретаря Радостина Желева, като разгледа докладваното от административния
съдия АД № 414 по описа за 2022 година
на Административен съд Сливен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 от АПК във вр.
с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е въз
основа на жалба на Х.И.Ф. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № 22-4332-003100/30.06.2022 г., издадена от Полицейски
инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП
е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ********, за срок от 6 месеца и отнемане на СРМПС № *********
и два броя регистрационни табели с рег. № ********.
В жалбата са
наведени твърдения, че процесната заповед е
незаконосъобразна, постановена при съществени процесуални нарушения, нарушение
на материалния закон и несъответствие с неговата цел. Жалбоподателят оспорва
фактическата обстановка, възприета от административния орган. Твърди, че
въпросния ден, докато управлявал МПС получил б. к. и з. с., в резултат на което
изпаднал в б.състояние и к. Състоянието му не позволявало да бъде изследван за
а. с техническо средство. Иска отмяна на оспорената ЗППАМ.
В съдебно
заседание, редовно призован жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. П. Д.- САК, който поддържа жалбата и пледира за отмяна
на оспорената заповед.
Ответникът – Полицейски
инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, редовно призован не се явява,
не се представлява. В писмено становище прави възражение за прекомерност на евентуално
претендирания адвокатски хонорар.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 23.06.2022 г.
срещу Х.И.Ф. е съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия
GА № 701255 за това, че на посочената дата, около 16:45 часа, в гр. София,
ул.“Околовръстен път“ по Северната скоростна тангента, навлиза и се движи в
лентите за насрещно движение с посока от бул. “Рожен“ към бул. “Ломско шосе“ с
личния си автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ******** и на пътна връзка с
Околовръстен път реализира ПТП в указателна табела. Посочено е, че в 20.42ч. ф.
състояние на Ф. не позволява извършването на проверка за а. с техническо
средство Алкотекст Дрегер 7510.
Издаден талон за медицинско изследване номер 086176 за МБАЛ “Св. Анна“ гр.
София. Посочено е, че с това деяние Х.И.Ф. е нарушил разпоредбата на чл. 174 ал.3 пр.1 от ЗДвП./л.17
от дело на Административен съд София град/. Актът е връчен на посоченото като
нарушител лице, което го е подписало без възражения, както и положило подпис за
това, че е получило препис от акта. Видно от съдържанието на АУАН, при
съставянето му са иззети като доказателства СРМПС № ********* и 2 бр.
регистрационни табели с № ********.
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-4332-003100 от 30.06.2022
г., Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, упълномощен със
Заповед № 513з-1618/26.02.2018 г. на Директор на СДВР, е наложил на собственика
на автомобила Х.Ф. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП
– прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ******** за срок от 6 месеца
/л.8/. В заповедта е отразено, че е отнето СРМПС № ********* и два броя
регистрационни табели с рег. № ********, както и че ПАМ е постановена въз
основа на съставен АУАН № GA № 701255/23.06.2022 г. ЗППАМ е връчена на адресата
срещу подпис на 07.10.2022 г., видно от приложената разписка. Жалбата срещу
заповедта е подадена в АС-София град на 13.10.2022 г. /л.4/.
По делото е
приобщена административната преписка по издаване на оспореният ИАА. Представени
са и са приети доказателства за компетентност на издателя на акта - Заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи/л.29/; Заповед № 513з-1618/26.02.2018
г. на Директора на СДВР/л.30/; заповед № 513з-6324/17.08.2018 г. за назначаване
на Р. Б. Н. на длъжност п. и. в сектор "Пътна полиция" на СДВР./л.28/;
НП №22-4332-012812/08.07.2022г./л.26/; докладна записка до Началник на 9-то
РУ“П“ СДВР от 23.06.2022г./л.24/; протокол
за ПТП №8021 от 23.06.2022г./л.22/; талон за изследване №086176/23.06.2022г./л.20/
; епикриза от 05.07.2022г, издадена от УМБАЛСМ „Пирогов“
АД гр. София/л.13/; лист от преглед на Х.Ф. от лекар на ЦСМП на 25.06.2022г. с отразена
диагноза „Х. ш.“/л.12/; лист от амбулаторен преглед №020394/23.06.2022г. на Ф.,
извършен от лекар от ВМА София/л.11/.
При така
установените обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима,
като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в предвидения в чл.149 от АПК срок, от процесуално
легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд.
След служебна
проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по
чл. 146 от АПК и оплакванията в
жалбата, както и по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира същата за
неоснователна, по следните съображения:
Оспорената ЗППАМ
представлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на фактически обстоятелства,
които правилно са отнесени към хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП. Те са описани в обем, позволяващ да се изведе волята на
административния орган и да се разбере ясно и безпротиворечиво
какво административно нарушение е извършил нарушителя и какви са неговите съставомерни елементи откъм форма на изпълнително деяние,
време и място на извършване. ЗППАМ е издадена от компетентен орган с оглед
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във връзка с
представената заповед № 513з-1618/26.02.2018 г. на Директора на СДВР и в предписаната от закона форма.
Правилно е
приложен и материалния закон. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП " За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: ", като съгласно т. 2а б. "б", за да бъде наложена
конкретната принудителна административна мярка, следва да са налице кумулативно
две предпоставки. На първо място лицето, на което се налага принудителната
административна мярка да бъде собственик на автомобила, чиято регистрация се
прекратява. Като втора предпоставка, законът предвижда собственикът да не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Когато са налице двете предпоставки,
посочени в закона, административният орган, действайки в условията на обвързана
компетентност, е длъжен да наложи посочената принудителна административна
мярка. В конкретния случай е безспорен факт, че жалбоподателят е собственик на
управлявания от него лек автомобил и не е дал проба за к. и. за а. Предвид
това, съдът прави извод, че са налице двете предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
"б" от ЗДвП.
Предназначението
на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши
други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно
наказание. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а, б.
"б" ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно
нарушение, което е установено и подведено под приложимата материалноправна
норма за ангажиране на административната/наказателната отговорност на
жалбоподателя. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният
надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при
условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка.
Административният акт, с който се прилага ПАМ предхожда наложеното на
нарушителя административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/, като двата акта
имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото
закононарушение. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното.
В случая, няма спор между страните по
установената от административния орган фактическа обстановка, а именно, че в
момента на проверката ф. с. на водачът Ф. не е позволявало извършване на
проверка за а. с техническо средство.
Според чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, при извършване
на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта
се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или
техни аналози – с тест. Съгласно чл. 3а от Наредбата установяването на
концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на а. в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на
употребата на н. в. или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото
средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или
тест.
По правилото на
чл. 6, ал. 4 от Наредбата в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на
лицето дали установяването на концентрацията на а. в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо
лабораторно изследване. В случая, както
се отбеляза, не се спори, че ф. с. на лицето не е позволявало проверка с
техническо средство, като по тази причина за целта е бил издаден талон за м. и.
който е надлежно попълнен, но водачът не е изпълнил указанията да се яви в
съответното лечебно заведение и да даде б. п. за изследване. По смисъла на чл. 171, т. 2а, буква "б" от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 4 от
Наредбата, преди да бъде наложена мярката, всеки водач има възможността да
избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство
"или" да изпълни предписанието за м. и. на концентрацията на а. в
кръвта. Право на водача е да избере кои и колко от посочените в закона способи
да избере, но същественото е да проведе поне едно от тях, защото в противен
случай са налице основания за прилагане на административна принуда.
След като оспорващият
не е дал б. п. /к./ за м. и., той е нарушил забраната по чл. 174, ал.3 пр.1 от ЗДвП
и за това нарушение законосъобразно му е наложена принудителна мярка по реда на
чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП.
Принудителната
административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети
възможността за извършване на други подобни нарушения. Заповедта за прилагането
й има самостоятелни правни последици, различни от актовете, с които се
установява нарушение и се налага административно наказание. Принудителните
административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато
административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се
налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни
мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е
средство за реализиране на правна отговорност.
С оглед
спецификите на настоящия казус мярката в минимално установения от закона размер
не се явява прекомерно спрямо обективното поведение на оспорващия и не
ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че
оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона
форма при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради
което подадената срещу него жалба се явява неоснователна
Ответникът в
настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Воден от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Сливен
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Х.И.Ф. *** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № 22-4332-003100/30.06.2022 г.,
издадена от Полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с която
на основание чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП
е наложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № ********, за
срок от 6 месеца и отнемане на СРМПС № ********* и два броя регистрационни
табели с рег. № ********, като неоснователна.
Решението на
основание чл.172 ал.5 изр. второ не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: