№ 3312
гр. Варна, 21.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20213100501921 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. К. Р., с ЕГН **********, с адрес: *******,
действащ чрез пълномощника си адв.К.Т., с адрес: *******, против частта от Решение
№261591/12.05.2021г. постановено по гр.д.№4643/2020г. на РС Варна, с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателката, против “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“ №15,
представлявано Лилия Костадинова Димитрова, иск с правно основание чл.124, ал.1 вр.
чл.439, ал.1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
възможността за принудително изпълнение е погасена по давност в периода след
26.02.2014г. по отношение на вземане на ответника, за което в полза на “Райфайзенбанк
България“ ЕАД, с ЕИК *********, са издадени Заповед №181/10.01.2014г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№289/2014г. по описа на РС Варна, а именно за сумата от 2895лв., представляваща
изискуема главница по Договор за банков кредит от 16.06.2008г. и Анекс № 1/29.03.2010г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 03.07.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материалния и с процесуалния закон, като се оспорват
изводите на съда, че макар по изпълнителното дело да са внасяни суми единствено от
длъжника Н. А. Р., то давността, следва да се счита прекъсвана всякога за двамата
длъжници, предвид депозирано от тях изявление пред съдебния изпълнител, обективирано в
1
Протокол от 28.04.2014г. по изп.дело №13 по описа за 2014г. на ЧСИ Надежда Денчева.
Поддържа се, че въпросния извод, е резултат от неправилно приложение на чл.125, ал.1 от
ЗЗД, доколкото факта на явяването на длъжника в кантората на съдебния изпълнител и
признаването на задължението със заявление, че желае да погасява същото, не следва да се
цени като ежемесечно плащане на вноски по задължението. Поддържа се, че тъй като след
28.02.2014г. по делото са постъпвали суми само от единият длъжник, то съгласно
цитираната правна норма прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен
длъжник, не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници, в конкретния случай по
отношение на ищцата. Поддържа се, че в случаите на множество длъжници по едно и също
изпълнително дело, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение, както на
всички тях, така и само по отношение на част от тях, като срокът на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
тече самостоятелно за всеки длъжник, а предприетите изпълнителните действия по
отношение на един от длъжниците, са без правно значение и последици, спрямо другия
такъв. Поддържа се, че въпросните доводи относно давността между солидарните
длъжници, следва да намерят приложение и при теченето на преклузивния срок по чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК, тъй като солидарните длъжници са обикновени другари. Сочи се, действия
на солидарните длъжници и действията спрямо всеки от тях, нито вредят, нито ползват
останалите с изключение на обстоятелството, че удовлетворяването на взискателя от един от
тях има погасителен ефект и за останалите, поради което, липсата на изпълнителни действия
по отношение на единия солидарен длъжник води и до изтичане на срока спрямо него. С
оглед изложеното се поддържа, че извършените доброволни погасявания от длъжника Н. Р.
в периода от 28.02.2014г. до 19.11.2015г., не са довели до прекъсване на давността по
отношение на длъжника-ищцата. Твърди се, че на 11.10.2014г., когато е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката, е извършено и последното
изпълнително действие по отношение на нея. Поддържа се, че тъй като след тази дата в
продължение на повече от две години, не са извършвани каквито и да било изпълнителни
действия спрямо ищцата-длъжник, то изпълнителното дело е прекратено по отношение на
нея по силата на закона на 11.10.2016г. в хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, макар и да
не е имало изрично постановление на съдебния изпълнител в този смисъл. Поддържа се, че
всички последващи постъпили суми и предприети изпълнителни действия по
изпълнителното дело по отношение на жалбоподателката ответница представляват
предприети действия, респективно постъпили от запор суми, след перемиране на делото. На
следващо място се оспорват доводите на ответника относно приложимостта и действието на
ППВС №3/18.11.1980г. и на ТР №47 от 01.04.1965г. по т.д.№23/1965г. на ОСГК на ВКС,
като са развити подробни съображения и е посочена относима съдебна практика. Поддържа
се, че с настъпване на някое от основанията, посочени в чл.330, ал. 1, б.“а“ до б.“е“ ГПК
/отм./, сега чл.433, ал.1, т.1-8 от ГПК /нов/, принудителното изпълнение се прекратява по
силата на закона. В заключение се поддържа, че в хипотезата на прекратено изпълнително
производство и на основание чл.110 от ЗЗД с изтичане на още 3 години на 11.10.2019г. и
преди образуване на ново изпълнително дело пред ЧСИ Петя Иванова, и налагането на
запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката на 16.10.2019г., възможността
2
на ответното дружество да събира вземането си по принудителен ред е била погасена по
давност с настъпването на петгодишна погасителна давност. Моли се за отмяна на
атакуваната част от решението и уважаване на иска, както и за присъждане на разноски пред
двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор на въззивната
жалба.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на В. К. Р., против частта от Решение
№261591/12.05.2021г. постановено по гр.д.№4643/2020г. на РС Варна, с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателката, против “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК
*********, иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439, ал.1 от ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че възможността за принудително изпълнение е
погасена по давност в периода след 26.02.2014г. по отношение на вземане на ответника, за
което в полза на “Райфайзенбанк България“ ЕАД, с ЕИК *********, са издадени Заповед
№181/10.01.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№289/2014г. по описа на РС Варна, а именно за
сумата от 2895лв., представляваща изискуема главница по Договор за банков кредит от
16.06.2008г. и Анекс № 1/29.03.2010г., ведно със законната лихва за забава, считано от
03.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по в.т.д.№1921/2021г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 03.11.2021г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3