Р Е
Ш Е Н
И Е № 255
гр. Стара Загора, 11.07.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд, VII
състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при секретар
Николина Николова
и с участието
на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от
съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело №209 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Г.С.С. ***, подадена
чрез пълномощника му адв.Г.М.Д., АК-Варна, с която е предявен иск срещу
Държавен фонд „Земеделие“, гр.София за
осъждане на ДФ „Земеделие“ гр.София да заплати на ищеца С. сумата от 266 317.57лв, представляваща
обезщетение за вреди – определена по
чл.86 от ЗЗД законна лихва за период 01.07.2012г. – 04.08.2017г. за забава в
плащането на сумата 513 658.31лв,
финансово подпомагане за кампания 2011, заявено от ищеца като
земеделски производител със заявление за
подпомагане от 11.05.2011г, УРН 214264, мълчаливия отказ на административния
орган, по което бил отменен.
Искът се
основава на твърдения, че с решение №294 от 21.06.2016г., постановено по адм.д.
№ 339/2014г. на АС Стара Загора е бил
отменен мълчаливия отказ за постановяване на индивидуален
административен акт за изплащане на полагаема се финансова помощ за земеделски
производител за кампания 2011г. по мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за
природни ограничения в планинските
райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения,
различни от планинските райони“ от ПРСР за периода 2007-2013г., заявена със
заявление за подпомагане от 11.05.2011г. с УРН 214264. Решението влязло в сила
на 22.02.2017г. На ищеца била изплатена изцяло главницата по дължимите
финансови помощи в общ размер 513 658.31лв, от които 57 585.90лв, съгласно
платежно нареждане от 04.08.2017г. по СНДП-2011 и сумата 456 072.41 съгласно
платежно нареждане от 04.08.2017г. по СЕПП-2011г. Върху така изплатените суми
ищецът имал право, на основание чл.4 от ЗОДОВ да му бъде начислено и изплатено
обезщетение за претърпените имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица на неоснователния отказ за изплащане на финансовите помощи в размер
на законната лихва върху главницата на основание чл.86 от ЗЗД. За ответника
възникнало задължение за изплащане на обезщетение, защото за ищеца е настъпила
пряка и непосредствена вреда, изразяваща се в липса на получено в срок
финансиране, която е в причинна връзка с отменения административен акт.
Плащането
е следвало да бъде извършено най-късно до 30.06.2012г. на основание чл.29 §2 от
Регламент (ЕО) №73/2009 на Съвета от 19.01.2009г. за установяване на общи
правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска
политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани,
за изменение на регламенти (ЕО) №1290/2005, (ЕО)№247/2006, (ЕО)№378/2007 и за
отмяна на Регламент (ЕО) №1782/2003 /накратко означаван по-долу като Регламент
(ЕО)№73/2009/; чл.11 от Наредба №11 от 03.04.2008г. за условията и реда за
прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения
в планинските райони“ и мярка 212
„Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските
райони“ от ПРСР 2007-2013г. и чл.10 ал.1 от Наредба №3 от 23.02.2011г. за
условията и реда за прилагане на мярка 213 Плащания от Натура 2000 и плащания,
свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделските земи от ПРСР 2007-2013г.
Дължимата
законна лихва върху главницата следвало да бъде начислена за периода от деня,
следващ тази дата /посочена е 01.07.2013г./ до датата на изплащането на
главницата /04.08.2017г./ и възлизала на 266 317.57лв. Позовава се на чл.84,
ал.3 от ЗЗД, при непозволено увреждане, каквото счита, че е налице поради
неоснователния отказ, длъжникът се смятал в забава и без покана. Ищецът
изпратил и изрични писмени покани вх.№ 02-6500/6157 от 09.10.2017г. и вх.№ 02-6500/6157#13
от 24.07.2018г., като и след тези покани липсвало плащане на дължимата законна
лихва. На основание изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника – ДФ „Земеделие“ – София да заплати на Г.С.С. сума в размер на
266 317.57лв. Претендират се и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
– Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, в писмен отговор и чрез процесуалния си
представител поддържа доводи за местна неподсъдност на спора, за недопустимост
на исковата молба и за неоснователност на иска. Счита, че делото е подсъдно на
АС – София град, по постоянния адрес на ищеца. Възражението за недопустимост се
основава на становище, че е недопустимо да се претендира лихва, доколкото не се
касае за изпълнение на облигационни задължения. Доводите за неоснователност на
иска са, че ищецът не е предоставил включително до 04.08.2017г. изискани му с
писмо изх.№ 01-6500/35042 от 03.10.2011г. писмени доказателства, с което създал
пречки за произнасяне по заявлението му, не е доказал ползване на площите по
подаденото от него заявление; съответно не е възникнало задължение за ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция да заплаша лихви по образуваното дело.
Лихви върху безвъзмездната помощ сочи, че не се дължат. С решение №294/21.01.2016г.
по адм.д.№339/2014г. на АС-Стара Загора, ДФЗ не е осъден да заплати дължими
суми, нито законна лихва. С платежни нареждания от 04.08.2017г. е наредено
изплащане на ищеца на сумите 57 585.90лв и 456 072.41лв, с които ДФЗ е извършил
произнасяне по подаденото заявление. Изразява становище, че за ДФЗ не
съществува задължение да изплати незабавно сумата след отмяна на акта, вкл. с такова не произтича от решението по
адм.д.№339/2014г на АС Стара Загора, а
административния орган е имал право да прецени дали да признае или
откаже плащането, включително след като се проверят и всички законоустановени
изисквания по отношение на подпомагането. Със заповед №3-РД/2810 от 18.08.2014г.
административното производство било спряно на основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК, а след влизане в сила на Решението по адм.д.№339/2014г. на АС Стара Загора
– 22.02.2017г., за ДФЗ е възникнало задължение за произнасяне след приключване
на административните проверки. Със заповед № 03-РД/2810 от 21.07.2017г.
производството по заявлението е било възобновено. Изтъква, че финансовата помощ
се одобрява, намалява или се отказва изплащането й след административни
проверки, включително по аргумент от чл.29 §3 от Регламент (ЕО) 73/2009 на Съвета от
19.01.2009г., каквото са били извършвани и в случая, съответно ДФЗ-РА не е
изпаднал в забава. Поради изложеното,
счита, че не са налице предпоставките по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за реализиране
отговорността на ДФЗ и предявения иск за присъждане на лихва е неоснователен.
В
условия на алтернативност, прави възражение за погасяване по давност на основание чл.111, т. „в“ от ЗЗД на
вземането за лихви за периоди преди 27.03.2016г., предвид дата на постъпване на
исковата молба в съда 27.03.2019г. За времето от 27.03.2016 до датата влизане в
сила на съдебното решение (Решение№294/21.01.2016г по адм.д.№339/2014 на
АС-Стара Загора), лихва не била дължима, тъй като административният орган не е
дължал произнасяне на основание спиране производството по заявлението на
основание Заповед № 03-РД/2810 от 18.08.2014г., а след датата на влизане в сила
на съдебното решение, въз основа на извършена преценка било извършено на
04.08.2017г. плащане на подпомагането (сочещо на индивидуален административен
акт), с което процедурата била финализирана.
По тези
съображения моли съда да остави без разглеждане исковата молба, съответно да
отхвърли иска, предявен от Г.С.С., а при условията на алтернативност – иска
обезщетението да бъде намалено. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура
– Стара Загора чрез участващия по делото прокурор дава заключение за
основателност на иска.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Г.С.С., като
земеделски стопанин с УРН 214264 е
кандидатствал пред
Държавен фонд „Земеделие“-РА за финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания за кампания 2011, като на 09.05.2011г. е подал
заявление за регистрация 2011 (форма за физически лица) с УИН 2208061144012, с което иска подпомагане по Схема за единно плащане
на площ (СЕПП); Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (НДП);
Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в райони, различни от
планинските (НР2); Схема за национални доплащания за говеда и/или биволи,
необвързана с производството (НДЖ1) и Схема за поддържане на производството на
краве мляко в необлагодетелствани райони, обвързана с производството (НДКМ2).
На 11.05.2011г.
е подал и заявление за подпомагане 2011
– Форма за физически лица, в което освен посочените схеми, е отбелязана и схема
„Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони“
(НР1 ).
По
заявлението са били извършвани от администрацията на ДФЗ-РА проверки (съгласно
констатациите в мотивите към Решение №294/21.01.2016г. по адм.дело 339/2014г.,
постановено от АС Стара Загора, съответно и установени и от доказателствата по
настоящото дело – л.25-34, докладна вх.№ 02-260-1100/492#8 от
31.05.2017г. – л.39).
През
м.08.2011г. са извършвани проверки на място на площи, заявени за подпомагане и
на животновъден обект. С писмо изх.№ 01-6500/35042 от 03.10.2011г. на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ от С. били изискани документи, удостоверяващи
правното основание за ползване на земите, включени в БЗС и заявени за
подпомагане в посочен срок. На 19.10.2011г. С. е подал молба да представи изисканите документи след 15.12.2011г. (л.32). С
писмо изх.№ 02-220-6500/1814 от 05.10.2011г. на ИД на ДФЗ – РА, получено на
07.12.2011г., С. е бил уведомен, че в резултат на извършените проверки били установени площи, заявени от
повече от един кандидат съгласно приложена таблица и е поканен да се яви,
съответно да потвърди кои БЗС стопанисва, като приложи и доказателства
(л.25-32). На 20.12.2011г. с писмо
вх.№01-6500/35042#2 от
20.12.2011г. С. сочи, че представя част от документите, а за друга част е
поискал удължаване на срока за представяне (л.33). С писмо изх.№01-6500/35042
от 30.12.2011г. от Зам.-изпълнителния директор на ДФЗ-РА, С. отново е уведомен,
че за изясняване на двойно заявените площи е необходимо да се яви в ОПСМП – София
град, както и да представи там всички документи, доказващи правно основание за
ползване на двойно заявени площи (л.34).
На 14.07.2014г. Г.С.С. е подал жалба срещу
мълчалив отказ на заместник – изпълнителния директор на ДФЗ-РА за изплащане на
финансова помощ, заявена с подадено от него заявление за подпомагане от
11.05.2011г. УРН 214264, за което напомнил с молба вх.№02-6500/6157 от
05.06.2014г. По тази жалба в АС Стара Загора е образувано адм.д.№339/2014г. по
описа на АС Стара Загора, приключило с
Решение № 294 от 21.01.2016г. (л.5-9), с което съдът е обявил за нищожен
мълчалив отказ на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция по
заявление
с УИН 22/080611/44012 за подпомагане, подадено за кампания 2011г. на 11.05.2011г.
от Г.С.С. с настоящ адрес *** Даскалови и постоянен адрес ***, както и е
върната преписката на административния орган за
произнасяне с изричен и административен акт по това заявление в срок от 2
месеца, считано от влизане в сила на
това решение. Присъдени са в полза на
жалбоподателя разноски. Решението на Старозагорския административен съд е
оставено в сила с Решение №2270 от 22.02.2017г. на ВАС по адм.д.№ 4062/2016г.,
ІV о, което е окончателно.
На 18.08.2014г., т.е. след датата на подаване жалбата
на С. против отказа на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, органът е
постановил заповед №03-РД/2810 от 18.08.2014г., с която на основание чл.20а,
ал.2 от ЗПЗП, вр. с чл.54, ал.1, т.3 от АПК е спрял производството по
администрирането/обработката за кампания 2011 на заявление за подпомагане УИН
22/080611/44012, подадено от кандидата Г.С.С. (л.35-36). Изложени са мотиви за
съмнения за деклариране на неверни данни от Г.С., чрез неговия пълномощник с
цел неправомерно усвояване на европейски средства. Бил изпратен сигнал до
Върховна касационна прокуратура рег.№ С-9-12 от 15.05.2012г. и образувана
преписка № 05787/2012г., съответно преписки били изпратени по компетентност на
СРП и СГП, някои от тях приключили с отказ за образуване на досъдебно производство,
а други с образуване на такова (напр. №32/2014г. по описа на ОД на МВР –
Перник, за което било получено уведомление с писмо №02-140-0400/78#2 от
22.05.2014г.). Горното мотивирало административния орган да преустанови
обработката на заявлението за подпомагане до приключване на проверката от
компетентния орган, тъй като разследваните обстоятелства били от значение за
издаването на искания административен акт.
Съгласно докладна вх.№ 02-260-1100/492#8 от
31.05.2017г. на Заместник
изпълнителния директор до Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, се сочи
незавършено производство след обжалване на постановление на СГП за прекратяване
на по-голямата част от преписките по образувани досъдебни производства; данни
за извършени проверки по чл.37 от ЗПЗП, становище на дирекция „Правна“, че ДФЗ
следва да изпълни съдебното решение и да се произнесе по подаденото заявление с
акт за отказ или уведомително писмо след извършена оторизация след отмяна на
заповед№ 03-РД/2810 от 18.08.2014г. Предлага се случаят да бъде предоставен на
дирекция „Правна“ за еднозначно становище относно действията, които
ДФ“Земеделие“ следва да предприеме.
Със заповед 03-РД/2810 от 21.07.2017г. на
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл.20а, ал.1 и ал.2 от
ЗПЗП и чл.55 от АПК, е възобновено производството по обработката на заявление
за подпомагане УИН 22/080611/44012, подадено от Г.С.С. с УРН 214264 (л.41).
На
04.08.2017г по банкова сметка *** С. са наредени от ДФ „Земеделие“ гр.София, сумата
456 072.41 съгласно платежно нареждане от 04.08.2017г. представляваща финансово
подпомагане по СЕПП-2012 и сумата 57 585.90лв, съгласно платежно нареждане от
04.08.2017г., представляваща финансово подпомагане по СНДП-2011 (л.10-11). Това обстоятелство е
обявено и за безспорно между страните с определение на съда от открито съдебно
заседание.
С молба
вх.№02-6500/6157#12 от 09.10.2017г. до ДФ
„Земеделие“ С. поискал от ДФЗ законова лихва върху превода, направен на
04.08.2017г от ДФЗ по СЕПП за кампания 2011 (л.12), а с молба вх.№
02-6500/6157#1 от 24.07.2018г. – изплащане на сумата 266 457.68лв обезщетение за закъснителни
(мораторни) вреди от закъснение от 5г, 1м и 3 дни за изплащане дължимата
субсидия за 2011г. (л.13). С писмо изх.№
02-6500/6157 #14 от 02.08.2018г.
(л.42-43), в отговор на последно посочената молба е посочено, че ДФЗ не е
осъден да заплати дължими суми, нито законна лихва, в изпълнение на съдебните
решения (визират се решенията по адм.д.№ 339/2014г. на АС Стара Загора и по
адм.д.4062/2016г. на ВАС на РБългария) след извършени административни проверки,
е оторизирано подпомагане по подаденото заявление.
По делото са приети като доказателства решение
№294/21.01.2016г. по адм.д.№339/2014г. по описа на Административен съд Стара
Загора, преводно нареждане от 04.08.2017г. – 2 бр., писмо вх.
№02-6511/6157#12/09.10.2017г., заявление вх. № 02-6500/6157/24.07.2018г.,
уведомително писмо за площи заявени от повече от един кандидат изх.
№02-220-6500/1814 от 05.10.2011г. и приложение към него, пълномощно с нот.заверка
на подписите от 02.05.2011г., копие налична карта на Д.М.Д., молба вх.№01-6500/35042/19.10.2011г., писмо вх.
№01-6500/35042#2/20.12.2011г., писмо изх. № 01-6500/35042/30.12.2011г., заповед
№ОЗ-РД/2810/18.08.2014г., писмо изх. №01-6500/9007/20.08.2014г., обратна
разписка от 01.09.2014г., докладна записка вх. №
02-260-1100/492#8/31.05.2017г., заповед №ОЗ-РД/2810/21.07.2017г., писмо изх. №02-6500/6157#14/02.08.2018г.,
справка от интернет страницата на ДФ „Земеделие“ от 07.05.2019г., справка от
интернет страницата на ДФ „Земеделие“ - информация за конкретен превод или
директна операция от 07.05.2019г., постановление за прекратяване на досъдебно
производство от 03.09.2014г., постановление №4894/2012 от 11.09.2014г.,
постановление за отказ да бъде образувано наказателно производство от
07.12.2016г. определение №1204/01.04.2016г., постановено по ЧНД №1483/2016г. на
СГС, постановление изх. № 4894/12 от 29.02.2016г. на Софийска градска
прокуратура, разпечатка от електронната страница на НАП – изчисляване на
законна лихва. Като доказателства са приети и решение №236/10.12.2014г. по адм.д. 399/2014г. по
описа на АС Стара Загора, решение №8128/02.07.2015г. по адм. д. 2946/2015г. на
ВАС (л.66-69). Последните два документа са неотносими към предмета на спора по
настоящото дело, поради което съдът не прави фактически констатации въз основа
на тях и ги изключва от доказателствения материал по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Претендира
се сумата 266 317.57лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца Г.С. от
неполучено в периода 01.07.2012-04.08.2017г. финансово подпомагане за кампания
2011г. по заявление за подпомагане подадено на 11.05.2011г., отказът по което
бил отменен.
Искът е с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Същият е предявен от физическото
лице, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразен акт на Изпълнителния директор на ДФЗ, срещу Държавен фонд
„Земеделие“ – юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на
Държавен фонд „Земеделие“, т.е. исковата молба е подадена от лице с правен
интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК
във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК. Ищецът обвързва настъпването на вреди с административен акт,
нищожността на който е обявена с влязло в сила съдебно решение. Не сочи
на недопустимост на иска обвързването на размера на претендираното обезщетение
с размера на законна лихва за забава, тъй като се свързва с начин на
определяне размера на претендираното
обезщетение, без да сочи на друга квалификация на иска. Направеното от ответника възражение за местна
неподсъдност на спора е неоснователно. Настоящият адрес на ищеца е в
с.Съединение, община Братя Даскалови, област Стара Загора с оглед на което и
при прилагане на чл.7 от ЗОДОВ следва, че делото е подсъдно на АС – Стара
Загора.
Разгледан по същество,
предявеният иск е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на
няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод
изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно
регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който
и да е от елементите от правопораждащия
фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени
вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл.1, ал.1
от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В случая се
доказва наличието на първите два елемента от фактическия състав, предвиден в
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. С Решение № 294 от 21.01.2016г., постановено по адм.д. №
339/2014г. по описа на АС – Стара Загора е обявен за нищожен мълчалив отказ на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, Разплащателна агенция по заявление с УИН
22/080611/44012 за подпомагане, подадено за кампания
2011г. на 11.05.2011г. от Г.С.С.. Със същото решение съдът е постановил
на основание чл.173, ал.2 от АПК връщане на
преписката на административния орган за произнасяне с изричен и административен
акт по това заявление в срок от 2 месеца от
влизане в сила на решението. Решението на Старозагорския административен съд е
оставено в сила с Решение №2270 от 22.02.2017г. на ВАС по адм.д.№ 4062/2016г.,
ІV отд. Налице е следователно
незаконосъобразен акт, издаван от административен орган, по административен ред, т.е. първите
два елемента от фактическия състав са налице.
Не се доказват обаче другите два
от кумулативно изискуемите елементи на фактическия състав за ангажиране
отговорността на държавата -
настъпването на имуществени вреди и наличието на пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразна административна дейност с настъпването на
вредите. Според изложеното в исковата молба, ищецът е увреден от неполучено в
периода 01.07.2012г. – 04.08.2017г. финансово подпомагане за кампания 2011г. по
подадено от него заявление за подпомагане, отказа по което на административния
орган е бил обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. С оглед вида на твърдените вреди, подлежи на
доказване от страна на ищеца правото му на финансово подпомагане, съответно че
във визирания период ответникът е изпаднал в забава в изплащането му, както и
причинна връзка на вредите с отменения административен акт.
Не се доказва в случая наличието
на пряка причинно следствена връзка между неполучаването на финансово
подпомагане от ищеца по схеми/мерки за кампания 2011, за които е кандидатствал
със заявление за подпомагане с УИН 2208061144012 от
11.05.2011г. и административния
акт, нищожността на който е обявена с представеното влязло в сила съдебно
решение. Само от факта на обявяване нищожността на мълчаливия отказ, формиран по заявлението, посочено
по-горе не може да се направи извод за правото на ищеца на финансово
подпомагане по която и да е от схемите и мерките, за които е кандидатствал.
Обявяването за нищожен на отказа на административния
орган, формиран по заявление за подпомагане с УИН 22/080611/44012,
подадено от С. на 11.05.2012г. с Решение № 294 от 21.01.2016г. по адм.д.№ 339/2014г.
на АС Стара Загора, не е на основание материалната му незаконосъобразност, а
поради това, че непроизнасянето на органа в период, надхвърлящ разумния срок за
произнасяне е недопустимо. В мотивите към посоченото съдебно решение не са
формирани изводи, респективно указания относно съдържанието на административния
акт, издаване на какъвто съдът е приел, че се следва по посоченото заявление. Решение № 294 от 21.01.2016г. по адм.д. №
339/2014г. на АС - Стара Загора е оставено в сила с Решение №2270 от
22.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 4062/2016г.,
IV отд. Възприети са от състава на ВАС и съображенията за
наличие основание за връщане на преписката на административния орган за
произнасяне. Посочено е, че естеството на възникналия спор не позволява решаването
му по същество, предвид това, че Държавен
фонд “Земеделие” - Разплащателна агенция, на който единствено е признат статут
на национален компетентен орган за администриране и осчетоводяване на
средствата от Европейските земеделски фондове съгласно законодателството на
Европейския съюз. Разплащателната агенция е единствена специализирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на Общата селскостопанска
политика. Изтъква се в решението на горната
инстанция, в отговор на
оплакване на С., че съдът не е определил да му
бъде изплатена полагаемата се финансова помощ, че естеството
на акта не позволява съдът, след като е обявил нищожността, да
се произнесе вместо административния орган, защото според европейското и
националното законодателство единствено на ДФЗ - РА е предоставено правото да
постановява уведомителни писма за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за различни кампании според
годината на подаване на заявление, по образец, което съдържа съответните
колони, таблици и други неразделни части от акта. В случая въпросът е
предоставен на преценката на административния орган и не е налице обвързана
компетентност.
Освен липса на причинна връзка
между твърдените вреди и отменения акт, не се доказват и вреди за ищеца от
неполучено в срок финансово подпомагане. Ищецът не доказва да е възникнало до
04.08.2017г. правото му на подпомагане за кампания 2011г. по някоя от схемите,
съответно мерките за подпомагане, посочени в заявление с УИН 22/080611/44012,
подадено от него на 09.05.2011г., съответно на 11.05.2011г. Получаването на
финансово подпомагане по схеми и мерки
от посочените в чл.1 от Наредба
№5/27.02.2009г. за условията и редът за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания от земеделските
стопани, за които е кандидатствал и Г.С.,
съответно изплащането на такова подпомагане от ДФ „Земеделие“ –
Разплащателна агенция, е обусловено от проверка на условията за допустимост.
Съгласно чл.29 §3 от Регламент (ЕО)№73 /2009 на Съвета от 19.01.2009г., действал до 31.12.2013г., вкл. към
30.06.2012г. – която дата се сочи в исковата молба като краен срок за плащане
на финансовото подпомагане, плащанията по схемите за подпомагане, посочени в приложение I,
не се извършват преди да са приключили проверките на условията за допустимост,
които се провеждат от държавата-членка съгласно член 20. Според регламентацията
на национално ниво към 2011г., така и понастоящем, изплащането на финансово
подпомагане по схеми и мерки на Общата селскостопанска политика не се извършва
автоматично, а след установяване на релевантните за правото на подпомагане на
съответния кандидат факти и обстоятелства. Подпомагането е обусловено от
образуване на административно производство, съответно спазването на законоустановена процедура,
етапите на която най-общо се свързват с подаване на заявление от земеделските
стопани (чл.41, вр. с чл.32 от ЗПЗП, чл.2, ал.2 от Наредба №5/27.02.2009г.),
извършване на административни и други проверки от администрацията на ДФЗ-Разплащателна
агенция (чл.43, ал.2, вр. с чл.37, чл.41 ал.8-9 от ЗПЗП, чл.17 и чл.18 от
Наредба №5/27.02.2009г.), извършване от РА на директни плащания, когато установи наличие на предпоставките за
това по чл.43, ал.1 от ЗПЗП, респективно намаляване размера на плащането или
отказ за плащане (чл.43, ал.3, ал.4 от ЗПЗП). Производството по
заявлението за подпомагане е регламентирано като сложен фактически състав,
който следва да
завърши с издаване на индивидуален административен акт от ДФ „Земеделие“ – РА.
Следователно правото на финансово подпомагане на съответния кандидат по схеми и
мерки за директни плащания, предвидени в ЗПЗП възниква на основание
индивидуален административен акт, от който адресатът му - земеделският стопанин
черпи права. Само кандидат, чието плащане е определено по основание и размер по
установения ред, може да иска неговото получаване.
В случая,
правото на ищеца на финансово подпомагане за кампания 2011 не следва от
обявяване нищожността на мълчаливия отказ на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
формиран по заявлението за подпомагане, подадено от него на 11.05.2011г.,
предвид възприетите мотиви за наличие основание за връщане на преписката на
административния орган за произнасяне. След влизане в сила на съдебното
решение по адм.д.№339/2014г. на АС – Стара Загора (22.02.2017г.) производството
по заявлението за подпомагане с УИН 22/080611/44012, подадено от С. на
11.05.2011г. е открито, също и въпросът за дължимостта на подпомагането. Неоснователно
ответникът твърди, че производството е било спряно на основание заповед
№03-РД/2810 от 18.10.2014г. на ИД на ДФ „Земеделие“, тъй като е издадена в хода
на производството по обжалван на 14.07.2014г. мълчалив отказ, който към тази
дата съдът е приел за формиран. Изложени са в съдебното решение по адм.д. №
339/2014г. доводи, че действия и актове по процедирането на преписката след постъпване
на жалбата в съда – 14.07.2014г., включително и спирането на административното
производство с горната заповед е недопустимо. След 22.02.2017г. Изпълнителният
директор на ДФЗ – Разплащателна агенция, като
компетентен да се произнесе относно правото на финансово подпомагане на ищеца
по заявление с УИН 22/080611/44012, подадено на 11.05.2011г., отново е
разполагал с правомощието да преценява дали да признае или да откаже помощта,
включително въз основа на проверки за неговата допустимост. Извършени са били от
администрацията на ответника действия в тази насока, за което сочи докладна
вх.№ 02-260-1100/492#8 от 31.05.2017г. на Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. В същата се сочат извършени проверки
по чл.37 от ЗПЗП, и че е обсъждан към тази дата
въпроса дали са налице пречки за движение производството. Извод на
органа, че такива пречки не са налице е обективиран в заповед
03-РД/2810 от 21.07.2017г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
непосредствено след която – на 04.08.2017г. са издадени платежни нареждания за
изплащане на финансово подпомагане, което ищецът признава, че е получил. Не се доказва следователно, че на дата,
предхождаща 04.08.2017г., е възникнало в полза на ищеца на право на изплащане
на финансово подпомагане по някоя схемите и мерките, за които е кандидатствал
за кампания 2011 със заявлението с УИН 22/080611/44012. След като
вземане за финансово подпомагане по това заявление, подадено от ищеца не е било
възникнало до 04.08.2017г., не се доказва забава на ответника, съответно и настъпили за
ищеца вреди от такова естество.
По тези съображения съдът намира, че
не са доказани всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на
държавата по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск от Г.С.С.,*** против Държавен
фонд „Земеделие“ е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли на това
основание.
С оглед изхода на спора е основателно направеното от
процесуалния представител на ответника искане за разноски за юрисконсултска
защита, които на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК и чл.37 от ЗПП, вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се
присъдят в полза на ДФ „Земеделие“ гр.Стара Загора в размер на 100 лв.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.С. *** с ЕГН **********, срещу
Държавен фонд „Земеделие“, гр.София иск
с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за осъждане на ДФ „Земеделие“ гр.София
да заплати на Г.С.С. сумата от 266 317.57лв, представляваща обезщетение за
вреди – определена по чл.86 от ЗЗД законна лихва за период 01.07.2012 – 04.08.2017г.
за забава в плащането на сумата 513 658.31лв, финансово подпомагане за кампания
2011, заявено от ищеца като земеделски
производител със заявление за подпомагане от 11.05.2011г., УРН 214264,
мълчаливия отказ на административния орган, по което бил отменен, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Г.С.С. *** с ЕГН ********** да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“, гр.София ЕИК ********* с адрес гр.София, 1618, бул. „Цар
Борис ІІІ“ №136 сумата 100 /сто/ лева
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен
съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: