Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 780
гр. Пловдив, 21.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1223/2020г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от Я.Т.М., ЕГН **********, насочена срещу Наказателно постановление №
119 от 04.02.2020г., издадено от Заместник-
кмет „Обществен ред” в Община Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 4,
ал. 1, т. 5 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Пловдив, на Я.Т.М., ЕГН **********, на
основание чл. 43, ал. 5 Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на град Пловдив, е наложена глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева.
В жалбата се сочи, че при
съставянето на АУАН и НП са допуснати нарушения на процесуалните правила,
водещи до засягане правото на защита на жалбоподателя. Оспорва се и изложената
в атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка. Жалбоподателят
изтъква, че на процесната дата не е паркирал автомобила си в зоната на
кръстовище и не е създал пречки за нормалното придвижване на МПС по улицата.
Моли се, обжалваното наказателно постановление да бъде отменено в своята
цялост.
В съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован, явява се лично. Поддържа така подадената
жалба. Излага становище по същество на спора.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща процесуален представител в лицето на юрк.
К.. Оспорва се депозираната жалба. Излага се становище по същество на спора.
Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като в полза
на въззиваемата страна бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирано лице, насочена е
срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Досежно срочността, съдът счита
за нужно да посочи следното: от писмото, с което административнонаказателната
преписка е изпратена на РС- Пловдив се изяснява, че разписка, удостоверяваща
връчването на атакуваното НП не е получена в Община Пловдив. Предвид това, то
настоящият съдебен състав приема, че жалбоподателят е подал жалбата, сезираща
съда след издаването на процесното НП, но преди то да му бъде връчено.
По приложението на процесуалния и материалния закон:
След запознаване с приобщените по
надлежен ред към делото информационни източници, съдът счита, че при
съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения при точното
прилагане на материалния закон. Съображенията за това са следните:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 15.01.2020г. в гр. Пловдив, в
21.10ч., на кръстовището на ул. „Полк. Сава Муткуров и ул. „Средец”,
жалбоподателят М. е паркирал МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ******в
зоната на кръстовище. Нарушението е установено, като за същото е наложена глоба
с фиш № **********/15.01.2020г. в размер от 50 лв. От жалбоподателя е постъпило
възражение вх. № УРИ438000- 736/ 15.01.2020г., адресирано до началника на 03-
то РУ при ОД на МВР- Пловдив. Впоследствие е съставен АУАН с бл. № 034391 от
27.01.2020г., който е предявен на жалбоподателя, последният го е подписал и е
посочил, че има възражения по повод на констатираното от контролните органи.
След прочит на така
констатираното от органите нарушение, следва да се акцентира върху факта, че е
налице неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 41 от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив, изрично изключва от приложното поле на същата
всички нарушения, за които е налице изрично и конкретно определена санкция в
Закона за движение по пътищата ( в този
смисъл Решение № 2441 от 26.11.2019г. по к.а.н.д. № 3052/ 2019г., по описа на
XXXIII- ти с-в на Административен съд- Пловдив; Решение № 447 от 17.02.2020г.
по к.а.н.д. № 3844/ 2019г., по описа на XXVI- ти с-в на Административен съд- Пловдив). Описаното от фактическа
страна в АУАН и НП нарушение, разкрива признаците на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП,
съответно административното наказание „глоба“, е следвало да се наложи на
основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП. В случая, реализираното от жалбоподателя
поведение е субсумирано под текст от Наредбата- чл. 4, ал. 1, т. 5. Според
настоящия съдебен състав е без значение, че разпоредбите на ЗДвП и Наредбата,
третиращи процесното нарушение имат
идентично съдържание. Правилното и точно приложение на материалния закон
е винаги изискване за законосъобразност на АУАН и НП, съобразно нормите на чл.
42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН. Несъобразяването с тях, рефлектира върху
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление и води до
необходимост от отмяна само на това основание. В случая, предоставянето на
правна квалификация не по реда на ЗДвП, а по реда на Наредбата, е драстично
нарушение, особено в светлината на факта, че самата Наредба ( чл. 41 от същата)
изрично повелява, че не следва да бъде прилагана, щом е налице съответно
нарушение по смисъла на ЗДвП. Нещо повече- в § 2 от Преходните и заключителни
разпоредби на Наредбата е посочено, че същата се издава на основание чл. 99 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП от своя страна, делегира
компетенция на администрацията управляваща пътя, единствено „да определи
райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието“. Тоест, самият ЗДвП предоставя единствено
компетентност на органите на Община Пловдив да приемат подзаконов нормативен
акт ( в случая наредба), регламентиращ зоните за платено паркиране, тяхното
администриране и санкциите при незаплащане, но не и да включват други
нарушения, попадащи в обхвата на ЗДвП. Именно и предвид това, то
актосъставителят и наказващият орган е следвало да приложат разпоредбите на
ЗДвП ( както по отношение на нарушеното правило за поведение, така и по
отношение на санкционната норма), а не на Наредбата, приета от Община Пловдив.
За яснота и пълнота на
изложението, съдът счита за нужно да маркира обстоятелството, че от събраните
по делото материали, то се установява жалбоподателят да е извършил вмененото му
нарушение. Представеният от него снимков материал не отразява разположението на
автомобила му на процесната дата, а касае друг, неустановен по делото момент.
Не следва да се сподели и възражението на жалбоподателя, заявено в съдебното
заседание, според което наличието на други автомобили, които са паркирани в
зоната на кръстовището, го освобождава от отговорност. Обстоятелството, че
други водачи са паркирали своите автомобили в нарушение на установените
правила, в никакъв случай не е основание за екскулпиране на жалбоподателя. Административнонаказателната
отговорност е лична, като всяко лице носи отговорност за собствените си
действия или бездействие.
Предвид изложеното, макар и да се
изяснява, че жалбоподателят е паркирал неправилно своето МПС, то констатираните
съществени нарушения на материалния закон, рефлектират върху
законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Не съществува
процесуална възможност констатираните пороци да бъдат санирани от настоящия
съдебен състав, поради което процесното наказателно постановление следва да
бъде отменено в своята цялост.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна е отправил искане за присъждане на разноски, но предвид
изхода по делото, такива не му се следват.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 119 от 04.02.2020г., издадено
от Заместник- кмет „Обществен ред” в
Община Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Наредба
за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив, на Я.Т.М., ЕГН **********, на основание чл. 43,
ал. 5 Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на град Пловдив, е наложена глоба в размер на 50
/петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII- та АПК и на касационните основания, разписани в
НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п.
Вярно с
оригинала.
Т.К.