№ 8063
гр. София, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110158719 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ЗАД
„А.“ срещу С. О..
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования при него лек автомобил
„Ситроен“, модел „С6“ с рег. № СО **** ВС. Твърди, че причина за настъпване на
ПТП е попадане в несигнализирано и необезопасено препятствие на пътното платно –
множество камъни. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът – С. О., която в
качеството на собственик на общинските пътища, е длъжна да вземе необходимите
мерки за ремонт и поддръжка на пътното платно. Сочи, че е изплатил обезщетение в
размер на 1200,77 лв. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в полза
на ищеца е възникнало регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разноски в размер на 10 лв. Поддържа, че ответникът е бил поканен, но не
е платил, поради което е изпаднал в забава в плащането. Въз основа на горното иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1210,77 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно
събитие - ПТП, настъпило на 16.01.2018 г. на „Самоковско шосе“, ведно със законната
лихва от 31.10.2022 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
изплащане, и за сумата от 371,96 лв., представляваща обезщетение за забава за периода
от 31.10.2019 г. до 30.10.2022 г.
1
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.
131 ГПК, в който оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил. Оспорва
пасивната материална легитимация на ответника, както и наличието на причинно –
следствена връзка между механизма на настъпване на процесното ПТП и причинените
щети на процесния лек автомобил. Поддържа, че искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно разпоредбата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената
правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а
с това и допустимостта на иска.
Основателността на иска за реализирането му се обуславя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила към момента на настъпване
на процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск; 2)
противоправно и виновно поведение на лицето за което отговаря ответникът, в
причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в
изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в полза на
увреденото лице и установяване на действителният размер на вредите, настъпили в
причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК
установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е
положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си за
противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
С доклада по делото на основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и
ненуждаещи се от доказване е отелено обстоятелството, че ищцовото дружество е
изплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение по
застраховка Каско в размера, посочен в исковата молба.
Наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
Каско между ищеца и собственика на процесното МПС не е спорно по делото.
За установяване механизма на ПТП са събрани писмени доказателства,
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза и свидетелски
показания. Констатациите в протокол за ПТП от датата на събитието 16.01.2018 г. се
подкрепят от събраните в настоящото производство гласни доказателства на св. Б.,
водачът на увредения автомобил, който заявява, че се е движел по пътя от гр. Самоков
в посока към гр. София, като завил надясно по ул. „Емилиян Станев“, при което се
ударил в камък на пътя и спукал гума, като имало поражения и по бронята.
На база писмените доказателства, констатациите в които са възпроизведени от
2
свидетеля, е изготвено заключението на САТЕ, неоспорено от ответника, което съдът
кредитира като компетентно и пълно. Според вещото лице всички описани в описа на
ищеца вреди са в пряка причинно-следствена връзка с описания в документите по
делото механизъм на събитието. Стойността необходима за възстановяване на
автомобила възлиза на сумата от 1346,77 лв., определена на база средни пазарни цени.
Спорен по делото е въпросът относно материалната легитимация на ответника,
като последната се обуславя от установяване на обстоятелството кой управлява и
поддържа процесният пътен участък.
Собствеността върху пътищата в Република България е обект на законова
регламентация, като републиканските пътища са изрично и изчерпателно посочени в
подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбата на чл. 3 от Закона за пътищата,
пътищата по функционално предназначение биват републикански и местни, като
първата категория са винаги държавна собственост според чл. 8, ал. 2 от ЗП, докато
втората са общински или частни.
Не се спори между страните по делото, че събитието е настъпило на Самоковско
шосе в посока от гр. Самоков към гр. София, на 2 км. преди село Кокаляне. От писмо
от АПИ /л. 78/ се установява, че пътният участък от ул. „Самоковско шосе“ с посока от
гр. Самоков към ул. „Околовръстен път“ на гр. София на около 2 км. преди с. Кокаляне
е част от републиканската пътна мрежа и се управлява от Агенция „Пътна
инфраструктура“.
Посоченият участък от пътя, на който е настъпило ПТП, като част от системата
на републиканските пътища, представлява второкласен път с номерация 82 "Костенец -
Радуил - Боровец - Самоков - Панчарево - София", посочен изрично в Списък на
републиканските пътища, Приложение № 1 към Решение № 945 на МС от 01.12.2004 г.
за утвърждаване на списък на републиканските пътища, приемане на списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира
такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища и в Списък на републиканските пътища в Република
България, Приложение № 1 към Решение № 959 от 31 декември 2018 г. за
утвърждаване на списък на републиканските пътища, за приемане на списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната
инфраструктура винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира
такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища, в сила от 08.01.2019 г. /Обн. ДВ. бр. 3 от 8 Януари 2019 г. /.
Следователно изключителен титуляр на правото на собственост по закон върху този
път е Държавата.
Не се установява управлението върху процесния пътен участък да е отстъпено
на ответника по делото С. О.. Съгласно представения по делото споразумителен
протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в
чертите на С. О., сключен между АПИ и С. О. /л. 73 и сл./, със срок на действие от
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и представеното към него приложение № 1, съвместното
финансиране и поддържане касае участъка от пътя „Самоковско шосе“ от началото на
с. Кокаляне - обръщалото на МГТ с посока Софийски околовръстен път. В случая
процесният пътен инцидент е настъпил на около 2 км. преди с. Кокаляне, поради което
не попада в предметния обхват на споразумителния протокол.
Ответникът С. О. съгласно чл. 31 ЗП е задължен да осъществява дейностите по
3
поддържането на общинските пътища, включително до извършването на ремонтните
дейности, да означи налични на пътното платно препятствия с необходимите пътни
знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.
В конкретния случай, доколкото не се установява задължение на ответника да
поддържа пътя, то не е налице и противоправно бездействие на негови служители във
връзка с обозначаване на опасности до премахването им, което да е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Поради това и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът не носи отговорност за причинените при процесното
ПТП вреди. Това обуславя извод за неоснователност на иска с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1210,77 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно
събитие - ПТП, настъпило на 16.01.2018 г. на „Самоковско шосе“.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличието на главен дълг и изпадането в
забава на ответника.
Предвид неоснователността на главния иск, на отхвърляне подлежи и
акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски се
поражда в полза на ответника.
Ответникът е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за
заплащане на правната помощ на стойност 100 лв., които следва да му бъдат
присъдени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „А.“, ЕИК ******** срещу С. О., Булстат
******** осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 вр.
чл. 45 ЗЗД за сумата от 1210,77 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско“ обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на
16.01.2018 г. на „Самоковско шосе“, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 371,96 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 31.10.2019 г. до
30.10.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗАД „А.“, ЕИК ******** да заплати
4
на С. О., Булстат: ********, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33 сумата от 100
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5