РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20234000500237 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260006/15.12.2022г. по гр. д. №406/2020 год. ОС- Габрово
е осъдил Гаранционен Фонд ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. *********, да заплати на К. Х. Г. ЕГН **********
и Г. И. Р., ЕГН **********, двамата с адрес с.Душево, ********, с адрес за
призоваване: гр.Казанлък, **********, адв. П. К., сумата от по 28 000 лв. за
всеки от тях, обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултата
смъртта на дъщеря им И. К. Х., настъпила при ПТП на 08.03.2020г. с лек
автомобил Нисан Съни, без регистрационни номера, управляван от Л. Б. М.
без застраховка „Гражданска отговорност“, на основание чл.558 ал.5 КЗ,
заедно със законната лихва, считано от 30.07.2020г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил исковете до пълният претендиран размер от по
150 000 лв., като неоснователни. Присъдени са и разноски.
С решение №26000/23.03.2023г. по реда на чл.247 ГПК ОС- Габрово е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение №
260006/15.12.2022г. по гр. д. №406/2020 год., като след „отхвърля исковете
до пълния претендиран размер от по 150 000 лева“, да се чете: „частично
предявени от общо по 220 000 лева“.
С определение №260014/ 23.03.2023г. е оставена без уважение молбата
на адв. П. К., пълномощник на К. Х. Г. и Г. И. Р., за изменение на решение №
1
260006/15.12.2022г., постановено по гр.д. №406/2020г. по описа на Окръжен
съд Габрово, в частта му за разноските.
Решението на първоинстанционният съд е обжалвано от двете страни
по делото.
С въззивната жалба на К. Г. и Г. Р., чрез адв. К., се обжалва размера на
определените от първоинстанционният съд обезщетения- като занижени,
несъответстващи на претърпените от пострадалите морални вреди, в
противоречие на принципа на справедливост и нанесените вреди от морално
естество. В жалбата подробно се излагат съображения, че определените
обезщетения за неимуществени вреди от 70 000 лева за всеки от родителите,
като след приетото съпричиняване се присъждат по 28 000 лева, не са
съобразени с обичайната съдебна практика и действащият лимит на
застрахователя. Неправилно било прието, че е налице съпричиняване от
страна на починалата. Вещото лице д-р Р. дало становище, че колана не
обезопасява свободното движение на главата и крайниците на пътниците от
настъпване на травми в тези части на тялото, а съгласно обичайната съдебна
практика действието на обезопасителния колан при настъпване на страничен
удар, било сведено до минимум. Коланите предпазвали при удар с до 40-50
км/ч в неподвижно препятствие, над тази скорост, самите колани можели да
причинят увреждане с летален изход. Заключението по САТЕ било изготвено
некомпетентно с произволни разсъждения. Налице били противоречия между
вещите лица по изготвените СМЕ и САТЕ, дали ръста на пострадалата има
значение и по отношение на това, в коя част от лекия автомобил е настъпил
удара. С Определение № 260013 от 04.08.2022г. ОС- Габрово правилно
определил правната квалификация на предявените искове- чл. 557 ал. 1 т. 2 б.
„а" от КЗ, но при постановяване на съдебния акт неправилно се е позовал на
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ. Неправилно съдът определил
съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 60 %, като приел, че
при поставен предпазен колан, тялото й ще остане на седалката на
автомобила и съприкосновението между главата и посочените контактни
точки в купето на автомобила било невъзможно. Пострадалата, която била
пътник в лекия автомобил, не допринесла за настъпването на инцидента, а
механизма и причините за настъпване на процесното ПТП били установени с
окончателен съдебен акт по наказателното дело, като вината,
противоправността и причинната връзка на деянието с настъпилите
увреждания на застрахования при ответника водач била доказана. В
конкретния случай дори да е налице принос от страна на пострадалата,
същият следвало да е толкова нисък обем, че да не се отчита и да не се
отразява на размера на обезщетението.
Претендирано е да се отмени частично постановеното решение и да се
уважат предявените от К. Х. Г. и Г. И. Р. искове за обезщетение в размер на по
150 000 лева за всеки един, т.е. за по още 122 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумите от 30.07.2020г., до окончателното изплащане.
Претендират се и разноски.
2
Във въззивната жалба на Гаранционен фонд- София, чрез адв. И., се
излага, че предявените искове следва да се отхвърлят изцяло. Неправилно
съдът приел, че възраженията по чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ са направени едва на
10.10.2022г. с нарочна молба по делото и били преклудирани- такива били
изложени още с отговора на исковата молба от 12.02.2021г., на стр.2-3.
Починалата И. Х.а доброволно пътувала в МПС без регистрационни табели, с
водач, когото познава и знае, че е алкохолно и наркотично повлиян,
неправоспособен, двамата заедно са употребили голямо количество алкохол и
наркотични вещества непосредствено преди ПТП, за което били налице и
доказателства в приложеното наказателно производство. Неправилно и в
нарушение на съдопроизводствените правила съдът определил, че
съпричиняването на вредоносният резултат от страна на починалата е само 60
%- следвало да се определи в размер на 90% и повече. Освен, че била налице
хипотезата на чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ, изключваща отговорността на ГФ,
вещите лица категорично посочили в изводите си, че ако починалата И. Х.а е
била с поставен предпазен колан, нямало да получи увреждания,
несъвместими с живота, довели до смъртта й. Съдът не кредитирал събраните
в настоящото дело доказателства и обясненията на виновният водач.
Определен бил завишен размер на обезщетенията, предвид момента на
настъпване на произшествието. Посочените в чл.492 КЗ лимити били
максимални за ГФ, в рамките на които конкретният размер следвало да се
съобрази с доказателствата, принципа на справедливостта, установените в
страната икономически условия и стандарт на живот и трайната съдебна
практика към датата на ПТП.
Претендирано е да се отмени решението на първоинстанционния съд и
вместо него да постановите друго, с което да се отхвърли изцяло исковата
претенция. Претендират се и разноски.
В частна жалба на адв. К. срещу определение №260014/ 23.03.2023г., с
което е оставена без уважение молбата за изменение на решение №
260006/15.12.2022г., постановено по гр.д. №406/2020г. по описа на Окръжен
съд Габрово, в частта му за разноските, се излага, че неправилно е присъдено
адвокатско възнаграждение на представителя на ищците в общ размер за
двата иска - 2028 лв. с ДДС. Неправилно съдът възприел, че меродавната дата
за определяне размера на адвокатското възнаграждение е 15.04.2020г., т.е.
датата на която е сключен договора за правна помощ и съдействие, като в
настоящия случай не са приложими измененията в НМРАВ. Проведеното
заседание по делото, на което е даден и ход по същество, било от 08.11.2022г.,
а съдебно решение било постановено на 15.12.2022г.- т.е. след влизане в
законна сила на нова редакция на Наредбата съобразно ДВ бр. 88/ 04.11.2022г.
Меродавна била не датата на сключване на договора за правна помощ и
съдействие, а датите на приключване на устните състезания пред
първостепенния съд и постановяване на съдебния акт от съда.
Претендирано е да се отмени обжалваното определение и да се присъди
на процесуалния представител на ищците сумата в размер на 4 771.20 лв. или
3
още 2 743.20 лева, ведно с ДДС.
Апелативен съд- Велико Търново, като обсъди събраните по делото
доказателства, възраженията във въззивната жалба и съобразно
правомощията си по чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Пред ОС- Габрово е предявен иск от К. Х. Г. и Г. И. Р., двамата от
с.Душево, срещу Гаранционен фонд- София, по чл.519 т.1 вр. чл. 557 ал.1 т.2
б."а" КЗ, за заплащане на обезщетение за причинените им неимуществени
вреди от смъртта на тяхната дъщеря И. Х.а, настъпила в резултат от ПТП на
08.03.2020г., виновен за което е водач на МПС без задължителна застраховка
"Гражданска отговорност". Исковете са предявени в размер на 150 000 лева,
частично от 220 000 лева за всеки от ищците.
Първоинстанционният съд правилно е определил правната
квалификация на предявените искове- чл. 557 ал. 1 т. 2 б. „а“ КЗ и по тези
искове е постановил съдебното си решение, видно и от диспозитива на
същото, поради което възражението в жалбата на адв. К., че при
постановяване на съдебния акт съдът се позовал на друг иск, е неоснователно.
Ищците са предявили пред Гаранционен фонд претенция за заплащане
на обезщетение по която е образувана щета с № 20210103/08.05.2020 и №
20210104/08.05.2020г., но ответникът не е изплатил обезщетения по нея.
Налице са предпоставките по чл.519, т.1, вр. с чл.557 ал.1, т.2 б. „а“ КЗ,
ангажиращи отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на легитимираните за това лица: в
резултат от нарушението на правилата за движение по пътищата от водача на
МПС Л. Б. М., по непредпазливост е причинена смъртта на И. Х.а /присъда №
2/23.04.2021г. по НОХД № 35/2021г. на ОС- Габрово, с която е признат за
виновен в нарушение правилата за движение по пътищата- чл.20,ал.1 от
ЗДвП, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества
амфетамин и метаамфетамин, а деецът е избягал от местопроизшествието/;
лекият автомобил, причинил произшествието, не е застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" към момента на ПТП, обуславящо процесуалната
и материална легитимация на ответника.
Първоинстанционният съд правилно е намерил за основателно
възражението на ответника по чл.51, ал 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредите
от страна на пострадалото лице, като го е определил на 60%. Принос по
смисъла на закона е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяването на деликта и за възникване на
вредите, или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. От заключението на съдебните автотехническа и
медицинска експертизи се установява, че И. Х.а при произшествието е била
без поставен обезопасителен колан. Предвид скоростта на автомобила при
настъпване на удара - 58 км./ч., при поставен предпазен колан тя не би
получилата тежките травматични увреждания довели до смъртта й. Според
вещите лица пострадалата е получила травматични увреждания несъвместими
4
с живота- травми на главата, които са довели до смъртта й, вследствие от
съприкосновение между дясната колонка на предното стъкло, предно-горната
част на рамката на стъклото на предна дясна врата и дясна горна половина на
предното стъкло на автомобила, а при поставен предпазен колан тялото е
щяло да остане на седалката на автомобила и съприкосновението между
главата на пострадалата и посочените контактни точки в купето на
автомобила би било невъзможно.
Предвид изложеното неоснователно е оплакването в касационната
жалба за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение относно преценката за съпричиняване на
настъпилите в резултат от ПТП вреди. Приносът на пострадалата е надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда и доказан
от събраните по делото доказателства. На база на конкретния механизъм на
ПТП и получените вследствие на него травми, се обосновава причинно-
следствена връзка между констатираното от доказателствата по делото и
двете вещи лица, че пострадалата е била без поставен предпазен колан и
настъпването на полученото от нея увреждане /Р.№85/01.07.2020г. тд
№843/2019г. ІІ ТД, ВКС; Р.34/15.07.2019г. тд №1562/2018г. ІІ ТО ВКС и др./.
В експертните заключения и в изявленията си пред съда в с.з. на 08.11.2022г.
и двете вещи лица категорично са посочили, че пострадалата е била без
поставен предпазен колан, като не са налице противоречия между тях, както
неоснователно се твърди във въззивната жалба на ищците.
Въззивният съд счита, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалата и в хипотезата на знание от нейна страна, че водачът на
автомобила е бил употребил алкохол, което също обуславя правилност на
определеният процент съпричиняване. Видно от съдебно- медицинската
експертиза приета по делото, от данните по нохд №35/21г. на ГОС и
изявленията на Л. М. /водачът, причинил ПТП/, същият е бил повлиян от
употребения от него алкохол и наркотици, което не отрича, а напротив-
установява изрично, че е бил „пиян и дрогиран“, както и пострадалата И. К.
Х., в кръвните проби на която също е установено наличие на алкохол /средна
степен на алкохолно опиване/ и метамфетамин. Доколкото въпреки това е
била като пътник в автомобила, управляван от М., при предвидимост на
последствията от шофирането след употреба на алкохол, следва да се приеме,
че загиналата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, което,
съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД също е предпоставка за намаляване на дължимото за
настъпилите вреди обезщетение.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба на К. Г. и Г. Р., че
след като бил налице окончателен съдебен акт по наказателното дело,
установяващ вината на застрахования при ответника водач,
противоправността и причинната връзка на деянието с настъпилите
увреждания, съдът неправилно приел съпричиняване от страна на починалата
Х.а. Застраховка „гражданска отговорност“ на лекият автомобил не е имало и
поради това това ответник е ГФ, а не застрахователна компания. Съгласно
5
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданският само относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието, в т. ч. и
съпричиняването на вредоносния резултат, подлежат на установяване в
рамките на производството по разглеждане на гражданското дело.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди,
първоинстанционният съд е преценил възрастта на пострадалата, характера на
понесените болки и страдания от ищците и икономическата конюнктура в
страната. С оглед преценка на тези критерии същият е приел, че
справедливият размер на претърпените неимуществени вреди е в размер на
70 000 лева за всеки от тях. Съдът се е основал на събраните по делото
гласни доказателства- показанията на свидетелите, отчитайки евентуалната
им заинтересованост предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК, от които се
установява, че И. Х.а е живеела задружно с родителите си и им помагала. Те
тежко приели загубата на дъщеря си, която била изключително млада и
несъмнено внезапната и неочаквана смърт на толкова близък човек носи
дълбоки душевни страдания.
Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Габрово и по отношение
на определеният размер обезщетение. Безспорно ищците са преживяли мъка
от загубата на едно от децата си, каквато би преживял всеки родител от
загубата на дете. В случая по делото е установено, че И. Х.а е била в добри
отношения с родителите, братята, леля си и баба си, били са сплотени и всеки
един от тях страда за загубата й. Но тя е имала имала самостоятелен живот и
свое дете- С. С., за което се е грижела. Роднините /включително родителите/
на пострадалата са живеели и работели основно в чужбина, а тя е пребивавала
и работела в България, като се е грижела за себе си и детето, плащала е
сметки /св. Г.а/. И. Х.а и родителите й са били в нормални за роднинската им
връзка, топли отношения, поддържали са личен контакт и са си помагали при
нужда. От приложеното удостоверение за родствени връзки № 3/18.08.2020г.
на Община- Севлиево се установява, че ищците имат три деца, като от
показанията на разпитаните по делото свидетелки може да се направи извод
за близки отношения и с другите им деца, като всеки от тях е водел собствен
живот, не са били зависими от грижата един към друг.
Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба на Г. Р. и К. Г.,
че съдът не съобразил размера на обезщетението с други такива и с лимитите
на застрахователните покрития. Доколкото неимуществените вреди се
отнасят до емоционалния живот на пострадалия, причиняват физически и
морални страдания, накърняват душевното му спокойствие и равновесие,
преживяването им за всеки човек е индивидуално. Що се отнася до
значението на лимитите на покритието на застраховката "Гражданска
отговорност", те не биха могли да дадат някакво решаващо отражение върху
размера на присъжданото обезщетение.
6
Неоснователно е и възражението на ГФ, че предявените искове следва
да се отхвърлят изцяло, предвид своевременно направеното възражение по чл.
557, ал. 3, т. 2 от КЗ. Дори да се приеме, че това възражение е предявено в
срок, липсват данни по делото, от които да се направи извод, че пострадалата
е знаела конкретно за липсата на задължителна застраховка ГО на лекият
автомобил, в който е пътувала. След като прави такова възражение за
недължимост на обезщетение на осн. чл.557 ал.3 КЗ, ГФ носи
доказателствената тежест да установи, че пострадалата е знаела, че
процесното МПС не е било застраховано- установяването следва да бъде
осъществено в условията на пълно доказване, каквото по делото не е
проведено нито пред първата, нито пред въззивната инстанция.
Предвид гореизложеното обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Неоснователна е подадената от адв. К. частна жалба срещу
определението на ГОС по чл. 248 ГПК. Адвокатското възнаграждение е
определено съобразно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и датата на сключване на договора за правна помощ и
съдействие, която е 15.04.2020г., тъй като това е момента, когато страните са
се споразумели и в случай, че не се прилага чл.38 ЗА, на тази дата е следвало
да платят дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно наредбата,
действала в този момент /изм. ДВ, бр. 68 от 31.07.2020г./ Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. и § 2а от ДР за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към
момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие, възлиза на
сумата от 845 лв. без ДДС и 1014 лв. с ДДС или общо за двата иска- 2028 лв.,
която сума е присъдена със съдебният акт на първата инстанция.
Разноски: С оглед изхода на делото на ГФ не се дължат разноски, тъй
като направените такива са само за ДТ по жалба, която е неоснователна.
Адвокатско възнаграждение на процесуалният представител на ГФ не може
да бъде определено на осн. чл.38 ЗА. Следва да се присъди адвокатско
възнаграждение на адв. К. в размер на сумата 2890 лева за настоящата
инстанция- както за защита по подадената от Г. Р. и К. Г. въззивна жалба-
съобразно изхода на спора, така и срещу въззивната жалба на ГФ, съобразно
материалният интерес.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260006/15.12.2022г., ведно с решение
№26000/23.03.2023г. по реда на чл.247 ГПК и определение №260014/
23.03.2023г., по гр. д. №406/2020 год. на ОС- Габрово.
ОСЪЖДА Гаранционен Фонд ЕИК *********, със седалище и адрес на
7
управление: гр. София, ул. ********* да заплати на адв.П. К., САК, с адрес
гр. Казанлък, **********, сумата от 2890 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8