Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 13.8.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15 състав, в публичното заседание на четвърти юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ
ВЪЛКОВА
при секретаря Снежана Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8005
по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането КЗ) вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Ищцовата страна И.Г.Б. твърди на 14.05.2017 г. да е
пострадал при пътен инцидент, настъпил в гр. София по вина на водача на л.а.
„Фолксваген“ с рег. № *****П.Н.В.. Твърди се при движение по бул. „Цариградско
шосе“ с посока от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към площад на авиацията,
движейки се в крайна лява лента с около 80 км/ч на около 115 м. след
Полиграфически комбинат П.В. да е предприел изпреварване, навлизайки в лява
лента за движение и така препречил пътя на ищеца, управлявал мотоциклет „Хонда“ с рег. № *****. В резултат на процесния
инцидент ищецът получил травматични увреждания: счупване на втора метатарзална кост на дясно ходило и оток и хематом на дясно
ходило, както и фрактура на фалангата на палец на дясно ходило (съобразно
уточнение в съдебно заседание на 09.04.2020 г.). На 15.05.2017 г. на ищеца била
извършена операция в Специализирана болница за активно лечение по ортопедия
„Проф. Б. Бойчев“ ЕАД като фрактурата била стабилизирана с метална остеосинтеза. Въпреки проведеното лечение ищецът не е
възстановен – наблюдава се ограничен обем на движенията на десен долен крайник,
водещо до бърза уморяемост, ограничаване на
възможността за упражняване на труд и чувство за непълноценност. Това довело до
срив на самочувствието на ищеца, претърпял тежък психически шок и изключително
трудно преодолявал стреса. Твърди са у ищеца да е наличен страх от управление
на МПС, нарушение на съня, чувствителност. Продължава изпитването на болки и
изтръпване на дясното ходило. Ответникът е застраховател на гражданската
отговорност на водача на л.а. „Фолксваген“ към датата на процесното
ПТП, но въпреки отправената покана от 27.02.2019 г. не е изплатил на
обезщетение за претърпени болки и страдания. По изложените съображения ищецът
претендира на основание чл. 432 КЗ осъждане на ответника да му заплати
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на процесното
ПТП в размер на 26000 лв., ведно със законната лихва от 03.08.2020 г. до
окончателното изплащане на претендираната сума.
Ответникът З. „Б.и.“
АД в отговор на исковата молба оспорва настъпването на ПТП при твърдян от ищеца
механизъм – вина на водача на л.а. „Фолксваген“, твърдяно нарушение на
правилата за движение. Посочва, че претърпените от ищеца телесни увреждания са
в резултат единствено от негово виновно поведение, както и липсват доказателства
за причинените увреждания и пряката причинно-следствена връзка с инцидента.
Твърди евентуалното страдание на ищеца да е в резултат на предходни
заболявания, без същите да са конкретизирани. Прави възражение за съпричиняване поради нарушение на правилата за движение –
несъобразена скорост, довела до невъзможност за своевременна реакция. Счита претендираното обезщетение за прекомерно.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
В Констативен
протокол К-309/14.05.2017 г. е отразено настъпване на 14.05.2017 г., около
21:30 ч., на ПТП в гр. София, на бул. „Цариградско шосе“ с посока на движение
от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ към Площад на авиацията между мотоциклет „Хонда“ с рег. № *****, управляван от И.Б. и лек автомобил
„Фолксваген“ с рег. № *****, управляван от П.В..
За установяване на
механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите П.Н.В. и Б.Л.К.. Свидетелят В. сочи, че при настъпване на процесния инцидент е управлявал л.а. „Фолксваген“ по бул.
„Цариградско шосе“ в гр. София. Движел се е в средна лента по посока от центъра
към х-л „Плиска“. Предприел маневра изпреварване, като преди това еднократно
погледнал в лявото огледало за обратно виждане. Не видял МПС в лява лента,
подал светлинен сигнал чрез ляв мигач и навлязъл в лентата. Твърди да се е
движел със скорост около 80 км/ч. Видял присветване и
решил да се върне в средната лента. В този момент чул звук от удар, усетил го в
задна лява част на автомобила, в частта около кората, а не на самата броня. В
този момент автомобилът се намирал повече в средна лента, тъй като бил в процес
на връщане. Първоначално не разбрал какво се случва, но започнал да намалява
скоростта до спряло положение. На място видял двама мотористи. Помни, че
пострадалият бил в лявата лента за движение, но не помни как е било ориентирано
тялото му. В хода на разпита свидетелят заявява, че до момента на удара с
колата не е видял мотоциклет, а само фарове, без да може да различи дали са на
кола или на мотоциклет.
Свидетелят К. сочи,
че е приятел с ищеца. В нощта на инцидента заедно тръгнали от пл. „Орлов мост“
по бул. „Цариградско шосе“ – в група няколко мотора, като карали в колона в
лявата лента. Според свидетеля ищецът управлявал мотора с не повече от 80-90
км/ч., която била в рамките на ограниченията. В един момент кола от средната
лента започнала изпреварване, завивайки рязко наляво, без да подаде
предварително светлинен сигнал. Веднага ищецът задействал спирачната система,
тъй като свидетелят видял светване на стопове. Ищецът се ударил с управлявания
мотоциклет в лявата част на задната броня на автомобила. При падането закачил с
крак мотоциклета и се влачел с него напред. Помни, че степенката
на мотора била пробила крака на ищеца и кракът кървял силно. Наред с ищеца
пострадал бил и друг мотоциклетист, като с пътника зад него паднали в тревната
площ между мантинелите.
По делото е приета и
неоспорена Съдебна автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. А.П.А.. Като най-вероятен механизъм на ПТП
експертът посочва: на 14.05,2017г. около 21.30 часа в гр. София по бул.
„Цариградско шосе“ в посока от бул. „Евлоги и Христо Георгиеви" към
„Площад на авиацията" в средната пътна лента се е движил лек автомобил
марка „Фолксваген", с peг. № *****, управляван
от П. В. със скорост около 80 км/ч. Когато е наближавал Полиграфическия
комбинат зад него в най- лявата – третата пътна лента са се движили група
мотоциклети, като два от тях са го застигали. Когато л.а. „Голф“ се е намирал
на около 29 метра преди ориентира, сградата на Полиграфичесикя
комбинат, водачът му е предприел изпреварване на неизвестен автомобил и е започнал
да завива наляво, като предварително е подал ляв пътепоказател. Към този момент
процесният мотоциклет „Хонда“
с peг. № *****, управляван от ищеца със скорост около
119 км/ч се е намирал на около 57 м преди ориентира или на 70 метра преди
мястото на удара му в л.а. „Фолксваген“. Мотоциклетистът Б. е видял е възприел
като опасност левия пътепоказател на автомобила и е реагирал за спиране, което
е прерастнало в аварийно спиране, като мотоциклетът е
започнал да оставя 28 м спирачна следа. Тъй като л.а. „Фолксваген“ е започнал
да му препречва пътя мотоциклетистът най-вероятно е завил наляво, за да
предотврати удара и е загубил устойчивост на движението си, паднал е заедно с
мотоциклетиста върху асфалта. Плъзгайки се, процесният
мотоциклет поради високата си скорост, която постепенно се е намалявала и е
достигнала стойност 83 км/ч, е застигнал движещите се със скорост около 80 км/ч
и е автомобила в левия спойлер на задната му броня, а вторият мотоциклет в
задната гума. Преди удара мотоциклетистът, виждайки препречващия пътя му
автомобил, е предупредил като е присветнал с фаровете
си. Водачът на л.а. „Фолксваген“ е възприел този сигнал и е прекратил маневрата
си изпреварване, като е завил надясно, за да се върне в дясната си лента и за
да освободи пътя на мотоциклета. Тъй като пред процесния
мотоциклет Хонда, също в лявата пътна лента, се е
движил друг мотоциклет Хонда, управляван от Ц.С.И.,
който също е застигал л.а. Голф, не е известно, кой от двамата мотоциклетиста е
подал светлинния сигнал. Няма данни за поведението и действията на втория
мотоциклетист Ц.И., но тъй като водачът на автомобила не е видял никой от двата
мотоциклета, това показва, че мотоциклетистът И.също е възприел опасността от
включения ляв пътепоказатели на автомобила и той също е реагирал със спиране и
е намалил скоростта си до около 80 км/ч. В този момент той също е застигнат и
ударен в задната гума от плъзгащия се мотоциклет Хонда
ЦБР 1000. Поради този удар, малко по-късно пътничката на мотоциклетиста И.е
изпаднала върху затревената междинна ивица. Ако е паднала при 80 км/м би
получила сериозни травми.
Според експерта причината
за създаване на опасната ситуация и настъпване на процесното
произшествие е в действията на водача на л.а. „Фолксваген“, управляван от П. В.,
който е предприел изпреварване на по-бавно движещ се пред него неизвестен
автомобил и е навлязъл в лявата пътна лента, когато и двата мотоциклета са били
в опасна близост зад него. Същевременно се сочи, че в пряка причинна връзка с
настъпването на произшествието са и действията на водача на мотоциклет Хонда ЦБР 1000 с peг. № СА ****-
ищецът И.Б., който се е движил със скорост около 119 км/ч в населено място, при
която се е поставил в невъзможност да предотврати удара чрез спиране. Допълнително
се разяснява, че към момента, в който л.а. „Фолксваген“ е започнал да завива
навяло мотоциклетът е бил на 70 м преди място на удара и ако се е движил с
допустима скорост 80 км/ч при опасна зона за спиране 66 км/ч, той е имал
възможност да спре преди мястото на удара. Мотоциклет „Хонда“
с peг. № СА ****В, управляван от ищеца И.Г.Б., преди
ПТП се е движил със скорост около 119 км/ч, а л.а. „Фолксваген“ с peг. № *****, управляван от П.Н.В., се е движил със скорост
около 80 км/ч. Мотоциклетистите са имали пряка видимост към лекия автомобил,
защото са се движили в различни пътни ленти и няма данни за наличие на други
МПС между тях и автомобила. Водачът на автомобила също е имал видимост към
двата мотоциклета преди да предприеме изпреварването и преди да включи левия
мигач, чрез вътрешното си и външните си огледала за обратно виждане.
Според приетата и
неоспорена от страните Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р Б.К., при пътно-транспортен инцидент на 14.05.2017г. ищецът е получил
фрактура на втора метатарзална (предноходилна)
кост на дясното ходило, както и фрактура на проксималната фаланга на палеца на
лявото ходило. Двете фрактури са довели до трайно затруднение в движенията на
съответния долен крайник за период по голям от 30 дни. Фрактурата на втората метатарзална кост на дясното ходило е получена при директен
механизъм – възможно е да е възникнала както при удар на ходилото в някой от
елементите на мотоциклета, така и при притискането му между падащия мотор и
терена. Тази увреда може да е настъпила във всеки
един момент от загубата на равновесие на мотоциклетиста и падането му, до
прекратяването на движението на тялото върху пътното платно. Фрактурата на
проксималната фаланга на палеца на лявото ходило съставлява високоенергийно
счупване, получено по индиректен механизъм – при пресрещане на палеца в твърд
обект по надлъжната му ос с голямо ускорение на тялото към момента на
настъпване на удара между двете контактуващи повърхности. Двете фрактури могат
да бъда получени при твърдян от ищеца механизъм. Фрактурата на втората метатарзална кост на дясното ходило е била лекувана
оперативно, при което е била извършена открита репозиция
на фрактурата и остеосинтеза с плака (шест отвора) и
пет винта. По отношение на фрактурата на фалангата е избран консервативният
подход на лечение, който се изразява в имобилизирането
на засегнатия пръст за съседните на него пръсти, действащи като биологична
шина, която ограничава движенията и намалява вероятността от вторично
разместване. Според д-р К. стандартният период за зарастване на фрактурите на метатарзалните кости е около два и половина до три месеца,
като при консервативното лечение срокът на гипсовата имобилизация
е 35-45 дни. При оперативно лечение на този тип фрактури може да се избегне
необходимостта от имобилизация, но с цел протекция на
оперираното ходило се носи специална обувка за отбременяване
на средния и преден ходилен отдел. В съдебно
заседание експертът уточнява, че при ищецът този период на зарастване е бил два
месеца. Периодът за зарастване на фрактурите на фалангите на пръстите на
ходилото е средно 30-40 дни от настъпване на травмата. Експертът разяснява, че
по делото няма данни, от които да се заключи, че възстановяването е протекло в
по-дълъг период. Посочва се, болките и страданията на ищеца са били най-силни в
периода между настъпването на двете процесии фрактури и проведеното оперативно
и консервативно лечение, както и в ранния постоперативен период, като с всеки
изминал ден те са намалявали по сила и интензитет, поради действието на
оздравителните процеси в организма, особено при млад индивид, какъвто е ищеца в
настоящето съдебно производство. При извършеният личен преглед на ищеца за
целите на изготвяне на настоящото заключение И.Б. е споделил пред експерта, че
изпитва болки в областта на дясното ходило при промяна на сезоните, които болки
не водят до прием на аналгетици. Ищецът реализира
самостоятелна походка без помощни средства, изправен стоеж на двата долни
крайник по отделно без необходимост от опора, както и клякане до долу без
оплаквания от болки. По дорзалната (гръбна) повърхност на дясното ходило се забелязва белег от
стар оперативен цикатрикс с дължина 6 см на нивото на
околната кожа, без данни за хипер- или хипопигментация. Активните и пасивни движения в дясната глезенна става и дясното ходило са безболезнени и в пълен
обем спрямо нормата. Движенията в интерфалангеалната
става на палеца на лявото ходило са безболезнени и в пълен обем спрямо нормата.
Липсват клинични данни за оток, сетивни и циркулаторни
смущения в долните крайници на ищеца. Експертът посочва, че към момента на
клиничния преглед са налице рентгенологични данни за
пълна консолидация както на фрактурата на втората метатарзална
кост на дясното ходило, така и на фрактурата на проксималната фаланга на палеца
на лявото ходило. В обобщение се сочи, че по отношение на локалния статус,
свързан с двете фрактури, е налице пълно възстановяване, както от анатомична,
така и от функционална гледна точка, без данни за наличие на невъзстановени
травматични увреждания, свързани с процесното ПТП. Не
би могло да се очаква възникването на някакви сериозни усложнения в бъдеще,
които да са свързани с двете процесии фрактури.
Съдът кредитира
приетата по делото Съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, изготвена
от вещите лица д-р Е.Н. М.(психиатър) и клиничен психолог А.А..
Според вещите лица при настъпване на ПТП И.Б. е бил в шок (събитието е
настъпило внезапно, без да може да си обясни какво се случва и без може да го
контролира). Т.е. – това е било стресово събитие, с естествено следващите
психични процеси при преживяване на стрес - шок, объркване. Липсват
консистентни спомени за последващите събития
(реакция, която може да е обусловена както от емоционално преживяване, така и
от обективно увреждане - нараняване на главата). Негативни емоционални
преживявания ищецът е имал като следствие от физическите ограничения –
невъзможността да се извършват обичайните ежедневни дейности, естествено
следствие от претърпяната оперативна интервенция и последвалите контролни
медицински прегледи. За известен период от време ищецът е имал негативна емоционална
реакция, изразяваща се в избягване на мястото на произшествието. Отшумяването
на неблагоприятните преживявания се е случило в рамките на 2-3 месеца (по данни
на самото лице). Няма данни да е било налице депресивно преживяване,
посттравматична реакция, промяна на поведението и личността и др. негативни
дългосрочни последствия. Съдът не обсъжда констатираните от вещите лица данни
за нарушения на вниманието и краткосрочната вербална памет, доколкото твърдения
в този смисъл не са наведени в исковата молба.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на водача на лек автомобил „Фолксваген“ към 14.05.2017 г. В качеството си на застраховател,
ответникът е поел риска да застрахова отговорността на водача за вреди, за
които последният би отговарял по българското законодателство.
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при
причинено непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази
отговорност е предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното
увреждане включва виновно извършено и противоправно
деяние, от което са произлезли вреди – травматични увреждания, причинили болки
страдания и отрицателни преживявания, наличие на причинна връзка между деянието
и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав, пораждащ като
последица и отговорността на ответника, съдът приема за доказани от събраните
по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на
пътно-транспортно произшествие, се доказва от събраните гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите В. и К., от събраните писмени доказателства и
заключението на вещото лице по приетата и неоспорена автотехническа
експертиза. Въз основа на тези доказателства, съдът приема, че водачът на лекия
автомобил „Фолксваген“ е причинил настъпване на произшествието, като е предприел
маневра „изпреварване“ в нарушение на правилата на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
а именно, не се е убедил предварително, че няма да създаде опасност за
движещите се след него участници в движението, при съобразяване на тяхното
положение, посока и скорост на движение, както и да пропусне пътните превозни
средства, движещи се изцяло в съседната пътна лента. Установява се, че
мотоциклетистът е бил изцяло видим за водача на лекия автомобил, респ.
изпълнението на нормативно вмененото задължение е било възможно.
Вината на деликвента се предполага и при
липсата на обстоятелства, които да оборват неговата вина, съдът приема, че П.В.
виновно е причинил произшествието.
От въпросното произшествие ищецът е
претърпял травматични увреждания: фрактура на втора метатарзална
(предноходилна) кост на дясното ходило, както и
фрактура на проксималната фаланга на палеца на лявото ходило. Същите са в
пряка-причинно следствена връзка с процесния пътен
инцидент.
При това положение отговорността на ответника следва да бъде ангажирана
за обезщетяване на доказаните вредите от настъпилия деликт
– болки и страдания от претърпяното
травматично увреждане.
По
възражението за съпричиняване.
Съдът
намира за основателно наведеното от ответното дружество възражение за съпричиняване. Установява се, че в нарушение на правилото
на чл. 21 ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. второ ЗДвП ищецът е управлявал мотоциклета
със скорост от около 119 км/ч при максимално ограничение за съответния пътен
участък от 80 км/ч. Установява се, че при спазване на посоченото ограничение
ударът е бил изцяло предотвратим за мотоциклетиста. Ето защо приносът на ищеца
за настъпване на процесното ПТП е съществен и следва
да се определи на 50%.
По претендираното обезщетение:
Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, претърпени медицински
интервенции и необходим възстановителен период, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения (Постановление N
4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС). При определяне на обезщетението съдът
следва да съобрази и икономическите условия в държавата в периода, на
настъпване на вредите, чиито обективен белег са и определените от закона лимити
на отговорност на застрахователя.
Съдът отчита, че ищецът е изпитвала интензивни болки и страдания
в първите седмици от произшествието. Общият възстановителен период е бил до 2
месеца, като фрактурите са изцяло консолидирани. Налице е оперативен белег. По делото не се събраха данни за това дали
ищецът е ползвал помощ от трети лица и за какъв период от време, по отношение
на какви конкретни нужди. Не се установи инцидентът да е засегнал възможността
ищецът да упражнява професия, да е повлиял на личния и социален живот. В
психичен план физическото страдание е довело до стресово събитие и естествено
присъщите му шок и объркване. Негативната емоционална реакция е била за кратък период
от време и няма засягане на психичното здраве или последващи
усложнения. Съдът съобрази и икономическата обстановка в страната и
определените към датата на ПТП лимити на отговорност на застрахователя.
Като се вземат предвид тези обстоятелства, съдът приема, че претендираното от ищеца обезщетение от 20000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. При
съобразяване на определения % съпричиняване искът
следва да бъде уважен за сумата от 10000 лв., по отношение на която при
съобразяване на диспозитивното начало в гражданския
процес лихва е дължима считано от подаване на исковата молба на 03.08.2020 г.
По отговорността за разноски:
С определение от 26.08.2020 г. ищецът е частично
освободен от заплащане на държавна такса и освободен от заплащане на разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца 77 лв. – държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Ответникът
следва да заплати на адв. О.
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. – в
размер на 1210,44 лв. с ДДС.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва
да заплати в полза на ответника разноски в общ размер 529 лв., в това число
адвокатско възнаграждение и депозит за експертизи. Депозитът от 50 лв. за
разпит на свидетел не е изплатен и подлежи на връщане.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество дължи заплащане
на държавна такса в размер на 300 лв., както и разноски в размер на
1155 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****да заплати на И.Г.Б.,
ЕГН **********:
-
на основание чл. 432 (1) КЗ
във вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата 10 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в
резултат от пътнотранспортно произшествие от 14.05.2017 г. по вина на водача на л.а. “Фолксваген” с рег.
№ *****, ведно със законната лихва
от 03.08.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 26000 лв;
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – 77 лв. държавна
такса за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****да заплати на адв. В.В.О. от САК на основание чл. 38 ЗАдв.
сумата от 1210,44 лв. с ДДС -
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА И.Г.Б., ЕГН **********
да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 529 лв.
– разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *****да
заплати по сметка на Софийски градски
съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1455 лв. – държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд.
Съдия: