Определение по дело №937/2023 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 3455
Дата: 29 ноември 2023 г.
Съдия: Ивелин Боянов Борисов
Дело: 20237050700937
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3455

Варна, 29.11.2023 г.

Административният съд - Варна - IX състав, в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

СЪДИЯ:

ИВЕЛИН БОРИСОВ

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 937/2023 г. на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на А.З.Х. ***, срещу Заповед № Г-158/09.03.2023г. на гл. архитект на Община Варна, с която е одобрен ПУП-ПРЗ за ПИ с идентификатор ****, представляващ изменение на ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № Г – 225/11.08.2005г., така както е показано в графичната част, представляваща неразделна част от заповедта. 

По делото е постъпила молба № 16938/27.11.2023г. от жалбоподателя, с приложени доказателства за внесен депозит за експертиза, и искане за отвод на вещото лице, поради изразени при изслушването на експертизата за допустимост правни позиции, свързани със спора.

Съдът намира направеното искане за отвод за неоснователно. Основанията за отвод на вещи лица по административни дела са посочени в чл.22, ал.1, т.1 до т.6 от ГПК, съобразно препращащата норма на чл.196 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, като изложените от адв. Т. в искането му за отвод на вещото лице съображения не обосновават хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК /очевидно не се визират другите хипотези/. Посоченият от жалбоподател отговор на вещото лице е в пряка връзка с поставената му задача и мотивира даденото му заключение, каквото задължение има вещото лице при изслушване на експертизата. Отграничаването на правните въпроси при дадено заключение е задача на съда, който може да не го възприеме в съдебния си акт по същество на спора, а при несъгласие или оспорване на заключение, страната би могла да поиска назначаване на допълнителна или повторна експертиза. Сами по себе си тези обстоятелства не водят до наличието на основания по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК за отвод на назначеното по делото вещо лице. 

Предвид изложеното, и на основание чл.196, ал.4 ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя, чрез адв. Т., за отвод на вещото лице Р.С., назначена за такова по настоящото дело.

ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за изготвяне на допусната експертиза, с оглед внесения депозит.