№ 20553
гр. София, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110167429 по описа за 2023 година
Предмет на делото са предявените от А. В. С., ЕГН ********** срещу Р.
З., ЛНЧ ***** иск с правно основание чл. 45 за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 8000 лв., представляваща обезщетени за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие неправомерно
поведение на ответника, който на 15.12.2019 г. в сградата на „*****“ нанесъл
шамар на ищеца през лицето и стискайки ръката на ищеца го дърпал през
целия МОЛ до ескалатора, ведно със законната лихва от 15.12.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че на 15.12.2019 г. в
сградата на „*****“ ответникът го обидил като го нарекъл „идиот“, ударил му
шамар през лицето и стискайки го силно за ръката го дърпал през целия мол
до ескалатора. Позовава се на влязла присъда по н.ч.х.д. № 4224/2020 г. по
описа на СРС, НО, 129 състав. Релевира доводи, че се почувствал силно
унизен, с уронено достойнство и авторитет. Сочи, че се почувствал зле, като
впоследствие му се нарушили ежедневния ритъм и хранителен режим. Излага
твърдения, че изпитвал безпокойство и бил нарушен съня му Обосновава, че
се събуждал внезапно от изпотяване и сърцебиене. Посочва, че избягвал
контакт с колеги и хора, които било възможно да са разбрали за случая, тъй
като изпитвал срам. Аргументира, че изпитвал в продължение на няколко дни
1
след инцидента болка в ръката. Твърди, че се е почувствал силно травмиран
психически, Обръща внимание, че е посетил психолог.
В законоустановения срок, от страна на ответника е постъпил писмен
отговор на исковата молба, с който я оспорва като неоснователна. Възразява,
че е житейски нелогично ищецът да изпитва негативни емоции в толкова
дълъг период (и до днес) от такъв инцидент. Оспорва твърденията на ищеца за
претърпени неимуществени вреди и техния размер. Прави възражение за
изтекла погасителна давност за лихвата. Възразява, че прегледа при психолог е
бил за нуждите на наказателния процес. Позовава се на противоречиви
свидетелски показания, събрани в наказателното производство.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства и съобрази правните рапоредби, намира следното от
фактическа и правна страна:
За основателността на иска чл. 45 ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: 1/ деяние; 2/ вредата, а именно, че е претърпял твърдените
неимуществени вреди в претендирания размер; 3/ противоправността на
деянието и 4/ причинната връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
По делото е представена присъда от 01.06.2021 г. от страна на ищеца по
НЧХД № 4244/2020 г., НО, 129 състав по описа на СРС, потвърдена с решение
от 17.05.2022 г. по ВНЧХД № 4097/2021 г. по описа на СГС. С присъдата
ответникът Р. Ю. З. е признат за виновен в това, че на 15.12.2019 г. в сградата
на *****, находящ се в *****, нанесъл удар с шамар през лицето на ищеца А.
В. С. и стискайки ръката му го дърпал през целия МОЛ, с което му причинил
болка и страдание без разстройство на здравето, представляваща лека телесна
повреда.
В тази връзка следва да се подчертае, че съгласно чл.300 ГПК и чл.413
НПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата
2
противоправност и виновността на дееца. Наказателният съд е установил по
несъмнен начин както автора на уврежданията, характера и вида на самите
увреждания.
С оглед посочената разпоредба съдът приема, че деликтът в настоящото
производство е установен с обективните си характеристики, включително и от
гледна точка на вида и естеството на увреждането като установена е и вината
на ответника.
В настоящото производство предмет на доказване са настъпилите от
деликта неимуществени вреди – преживените от ищеца болки и страдания,
техния интензитет и продължителност.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелката В. С. А., съпруга на ищеца. От показанията на същата се
установява, че тя не е присъствала на инцидента, а знае за него от ищеца.
Свидетелката дава показания, че съпругът й бил разстроен от случилото се,
чувствал се унизен. Афектиран бил и от обидите. На следващия ден излязъл в
болничен, чувствал се зле, не искал да се среща с хора и да контактува с
колегите си, заради унижението, удара и обидите. Свидетелства, че ищецът се
будел през нощта, не можел да спи, не желаел да ходи в ***** заради спомена
от случая. Това бил и последният му работен ден. Ищецът бил притеснен, че
са с малко дете, как ще си търси нова работа. Свидетелката дава показания, че
съпругът й е посетил психолог, като не може да каже колко са били
посещенията и провеждана ли е терапия и не знае кой е личният лекар на
съпруга й.
Съдът извърши внимателна преценка на основание чл. 172 ГПК на
показанията на свидетелката с оглед обстоятелството, че същата е съпруга на
ищеца и евентуална нейна заинтересованост от изхода на делото и ги
кредитира частично. Настоящият съдебен състав счита, че е житейски
нелогично свидетелката да не знае кой е личният лекар на съпруга й и да не
помни колко пъти ищецът е посещавал психолог.
Съдът намира, че по делото не бе доказано ответникът да е обиждал
ищецът, доколкото за това деяние Р. З. не е осъден с влязла в сила присъда и
единствените събрани по делото доказателства в тази насока са свидетелските
показания на съпругата на ищеца, която не е била очевидец на случилото се, а
знае за него от разказа на съпруга й. При съвкупна преценка на събраните
3
доказателства съдът не може да достигне до еднозначен правен извод, че
ответникът е обиждал ищеца. Доколкото свидетелката даде показания, че
ищецът е бил афектиран от обиди, които не бяха доказани по делото, съдът
счита, че неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение и афект от
обиди не следва да се присъждат. Съдът намира, че по делото бе установено
от показанията на свидетелката, че ищецът е изпитвал притеснение, бил е
разстроен от случилото се, не желаел да посещава и до днес търговския обект,
където е извършено деянието и му се нарушил сънят. Недоказани останаха
твърденията в исковата молба, че се нарушил хранителния режим на ищеца и
дълго време след инцидента се събуждал от изпотяване и сърцебиене. По
делото от писмените доказателства се установява и една консултация,
проведена от ищеца с психолог на 18.12.2019 г.
При така приетите за установени обстоятелства съдът счита, че
предявеният иск за неимуществени вреди е частично доказан по своето
основание – изяснени са претърпените от ищеца болки и страдания –
притеснения, негативни емоции и нарушен сън. Тези неблагоприятни за него
обстоятелства представляват закономерна и естествена последица (в
причинно-следствена връзка) от противоправното поведение на ответника –
удряне на шамар и дърпане стискайки ръката му през мола, т.е. изживените
болки и страдания са в причинно-следствена връзка с извършеното от
ответника спрямо ищеца противоправно поведение, с което са му причинили
болка и страдание.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД –
по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Установява се ищецът да е претърпял
безпокойство, негативни емоции и нарушен сън и нежелание да посещава
мястото на инцидента и към днешна дата.
Изхождайки от понятието „неимуществени вреди“, в което според
4
практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост
представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в
определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият
за справедливост, визиран в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен, а се
извежда от преценката на конкретните обстоятелства. Отрицателните
изживявания на ищеца в случая са установени въз основа на приетите по
делото доказателства свидетелските показания и писмени доказателства.
Установените в настоящия процес неимуществени вреди са причинени на
ищеца като следствие от процесното противоправно поведение, доколкото
няма доказателства по делото други обстоятелства извън процесните да са
оказали негативно въздействие на получената от ищеца травма. Процесният
инцидент е причинил на ищеца неимуществени вреди, но съдът не счита да е
дал сериозно отражение върху психичното му здраве. Не бе установено
преживените неимуществени вреди да са в по-голям размер от обичайните за
лека телесна повреда. На следващо място, не бяха установени и всички
твърдени в исковата молба неимуществени вреди, а именно не се доказа да е
нарушен хранителния режим на ищеца, нито същият да се е будел от
изпотяване и сърцебиене. Поради изложеното и предвид социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната през процесния по
делото период, както и с оглед наличните последици от инцидента,
изразяващи се в притеснение, нарушен сън и нежелание да се посещава
търговския обект, в който е станал инцидента и към настоящ момент,
настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение, което би
репарирало процесните неимуществени вреди, търпяни от ищеца (доколкото
те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично
обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно да не води до
неоснователно обогатяване - в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост) в размер на 1000 лв., тъй като предназначението на това
обезщетение е да поправи конкретно установените по делото лична болка и
страдания от противоправното поведение на ответника. Настоящият състав
счита, че така определеният размер е справедлив и напълно отговаря на
действително причинените болки и страдания, на техния вид и степен на
засягане. Като съобрази горното, съдът намира че предявеният иск е
5
основателен и доказан до горепосочения размер, за която сума следва да бъде
уважен, а за разликата до предявения размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. При определянето на този размер, съдът взема
предвид и факта, че самото осъждане на ответника да заплати това
обезщетение има основно репариращо действие - предвид моралния, а не
имуществен характер на процесните вреди.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На ищеца следа да се присъдят направените разноски съобразно
уважената част от иска в размер на 137,50 лв.
Съдът намира за основателно своевременно направеното от ищеца
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника,
поради което следва да намали същото поради липса на фактическа и правна
сложност до 1100 лв. и да присъди на ответника разноски в размер на 962,50
лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД Р. З., ЛНЧ ***** да
заплати на А. В. С., ЕГН ********** сумата в размер на 1000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
вследствие неправомерно поведение на ответника, който на 15.12.2019 г. в
сградата на „*****“ нанесъл шамар на ищеца през лицето и стискайки ръката
на ищеца го дърпал през целия МОЛ до ескалатора, ведно със законната лихва
от 15.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. В. С., ЕГН ********** срещу Р. З., ЛНЧ
***** иск с правно основание чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата в размер над 1000
лв. до пълния предявен размер, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие неправомерно
поведение на ответника, който на 15.12.2019 г. в сградата на „*****“ нанесъл
шамар на ищеца през лицето и стискайки ръката на ищеца го дърпал през
целия МОЛ до ескалатора, ведно със законната лихва от 15.12.2019 г. до
6
окончателното изплащане на вземането
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Р. З., ЛНЧ ***** да заплати на
А. В. С., ЕГН ********** сумата в размер на 137,50 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. В. С., ЕГН ********** да
заплати на Р. З., ЛНЧ ***** сумата в размер на 962,50 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7